Румяна Борисова за пътя към успеха

Бизнесдамата Румяна Борисова, носител на множество награди за предприемачество, е собственик на една от водещите компании у нас – БАСЕЙНИ.НЕТ. Фирмата e лидер на българския пазар в продажбите и изграждането на басейни за частни домове, къщи за гости и хотели.

Фотограф: Костадин Кръстев-Коко, Стилист: Анелия Куцова, Коафьор: Емилио Стефано, Грим: Ани Декарт

От близо осемнадесет години ежедневието й се състои от монтаж, конструкция и цялостна организация за създаването на басейни, джакузита и сауни. В момента подготвя стихосбирка, която ще представи съвсем скоро.

Румяна, разкажете ни повече за себе си и какво ви вдъхновява всеки ден?

Родена съм в малкия южен град Елхово, на 41 години съм и от близо 18 години притежавам компания за продажба и инсталация на басейни и оборудване за тях. Зодия Овен съм, с асцендент Овен – много инат и упорит човек. Най-голямото ми вдъхновение е моят десетгодишен син Дениз. А иначе ежедневно ме вдъхновяват много дребни неща – от хубава дума от клиент или приятел до аромата на липов цвят по улиците.

Как започнахте да се занимавате с тази дейност, какво ви привлече към нея?

Стана съвсем случайно, аз никога не бях мечтала да правя бизнес. В далечната 2006 година учех българска филология и си търсех работа. Бяха много трудни години на безработица и дори мизерия. Аз живеех близо до София и си мечтаех за басейн в двора. Така намерих най-големия  производител на фамилни басейни в Европа, писах на завода и те ми отговориха и ме поканиха на среща в Прага. Реших да направя онлайн магазин. Прочетох как мога да инсталирам безплатен софтуер и го направих – бавно и много трудно, с едно мобилно устройство за интернет и пълна липса на познания в сферата. Минаха няколко месеца, в които аз си търсех работа, нямах никакви пари и

едно цяло лято се изхранвах, берейки манатарки в гората.

Мечтаех за събера пари, за да стигна до Прага и да се срещна с представители на завода. Така отлагах пътуването до момента, в който от експорт отдела на завода ми предложиха да пусна сайта да работи, въпреки че срещата не беше осъществена. Тъкмо си бях намерила работа, като администратор в един колеж, когато с настъпването на пролетта на следващата година започнах да получавам запитвания за продуктите от сайта. С пари назаем наех бивша аптека в град Елин Пелин, пребоядисах я, сложих едно бюро и стол и поканих първите си клиенти там. Повечето от тези хора все още са ми клиенти, за което от сърце им благодаря.

С какви предизвикателства сте се сблъсквала по време на кариерата си и как ги преодолявате?

Предизвикателствата са наистина много, както знае всеки, който прави бизнес в България. При мен освен бюрократичните и финансови проблеми, познати на всички ни, през тези години имаше и злоупотреби от страна на дългогодишни служители в много големи размери, трудности при мениджмънта от разстояние, тъй като седем години живях в Истанбул, където родих и се грижех през това време за сина си. В момента

основното предизвикателство не само за мен, а и за бизнеса в цялата ни страна, е липсата на човешки ресурси.

Имало е периоди през последните години, в които ми се е налагало да ходя по монтажи с новоназначени техници, за да обяснявам технологията на инсталация на място. И това е също част от работата ми. Дълбоко вярвам, че истински успешният ръководител трябва да познава спецификата на бизнеса, който ръководи, до всеки детайл и не е достатъчно просто да има управленски способности.

Как поддържате баланс между професионалния и личния си живот?

Ще бъда честна, това ми е изключително трудно. Когато детето ми беше по-малко, бях отдадена предимно на майчинството и грижите за него, което оказа негативно влияние върху работата ми, за което на по-късен етап си платих прескъпо. Сега, когато синът ми стана по-самостоятелен, имам много повече време да отделя на бизнеса и той се разви изключително успешно. Но лягайки си всяка нощ пък си мисля какво пропуснах през деня да дам на сина ми и откривам, че имам такива пропуски. Опитвам се просто да правя най-доброто, на което съм способна и макар не винаги да се получава така, успявам сама да се грижа и за двете.

Как мислите, че технологиите ще повлияят на бъдещето на жените в бизнеса?

Не съм убедена, че всички умеем да ползваме новите технологии пълноценно и най-вече целесъобразно. Възможностите, които ни предоставят са неограничени, но иновациите са толкова много и развитието им през последните години се случва толкова стремглаво, че е невъзможно за един човек, който не е специалист (а понякога и за специалистите) да обхване и осъзнае мащаба им, за да ги използва максимално. Една от най-големите ползи, които технологиите дават конкретно на жените според мен е възможността за дистанционна работа. Социалната роля на майка сериозно се улеснява от тази възможност, редом с достъпа до информация, онлайн курсове и т.н.

Можете ли да споделите някои съвети за други жени, които може да обмислят навлизане във вашата област?

Мога да споделя съвет за всички жени, обмислящи да правят какъвто и да било бизнес – да бъдат смели, упорити и търпеливи. Според мен има два основни момента, пред които жените, които познавам, се спират. Първият е страхът от новото начинание и от поемане на отговорност за него напълно сама. При мен неволята го победи, но аз съм пример за това, че не е нужна голяма или дори може без никаква инвестиция, когато човек има добра идея. Така няма и какво да загуби, ако се осмели да я реализира. Вторият момент са очакванията. Разбира се,

човек трябва да има мечти и големи цели,

но при тези трудни условия в страната успехът обикновено не идва мигновено и трябва да бъдат подготвени за това. Понякога отнема много време и тук идва ролята на постоянството и упоритостта. Много често по-голямата част от работата по създаването на нов бизнес е вече свършена, но хората се отказват само защото нямат търпението да изчакат плодовете му да узреят. Аз никога не съм имала сериозни притеснения от това, че съм жена, занимаваща се с “мъжки” бизнес, и вярвам, че няма разлика в пола, когато става въпрос за силата на човешкия интелект и воля.

 

Какво мислите за настоящия климат за жените в бизнеса и какво още трябва да се направи, за да се постигне равнопоставеност?

Аз не съм привърженик на феминизма. Вярвам, че силата на нашия пол в женствеността. Аз се чувствам равнопоставена и не смятам, че някой трябва да прави каквото и да било по отношение на равнопоставеност (изключвам домашното насилие и насилието от всякакво естество върху жените – там има спешна нужда от защита и законови промени, но това е друга тема). Отне ми наистина дълги години докато осъзная, че най-лесният начин да променим света е, като започнем от себе си.

Въпрос на лично решение е как се чувстваме

и ако се чувстваме недооценени е сигурно, че няма да ни ценят. И макар че по балкански сме патриархално общество – това е мекия израз за отношението на много мъже към жените, все пак не живеем страна, в която законодателството ограничава правата на жените. Ето защо вярвам, че това е въпрос на лична нагласа и самоуважение и това е нещо, което сами лично можем да променим.

Имало ли е моменти, в които да ви подценяват или да не ви уважават, защото сте жена? И ако да, как се справяте с такива ситуации?

Разбира се, че е имало такива моменти, но е имало доста повече, в които съм се чувствала привилегирована заради пола си. Например, често усещам първоначалното недоверие на хората, когато се отнася до технически въпроси. И в контекста на предходния въпрос – само от нас зависи как ни възприемат хората и как се отнасят с нас. Обикновено остават много по-очаровани и изненадани, защото не са очаквали такава техническа грамотност от мен.

В личен план нещата стоят малко по-различно.

Оказва се, че не всеки мъж възприема позитивно тези способности. Аз се отнасям с разбиране към това и смятам, че така както на мен не ми би ми било особено привлекателно партньорът ми да знае повече от мен за свойствата на крема ми за лице, така и на мъжете не им е приятно, когато половинката им знае повече за устройството на климатика вкъщи. Опитвам се да трупам и използвам тези познания само в професионален план и все още вярвам, че жената трябва да бъде нежната част от човечеството.

В свободното си време обичате ли да правите нещо конкретно? Как прекарвате времето си извън офиса?

В свободното си време обичам да чета художествена литература и да отглеждам цветя. Имам огромна покривна тераса, която съм превърнала в градина. Когато съм влюбена, тъжна или развълнувана, пиша стихове. Обичам и да пътувам, макар че е повече служебно, поради липса на свободно време. Моят бизнес е сезонен и лятото е най-натовареното време Така че, докато повечето хора са в отпуск, аз трескаво работя. И правя всичко това обикновено под акомпанимента на любимата ми музика.