Шеф Силвена Роу: Аз съм прозрачна! Нямам две лица

Силвена Роу е известна на световната кулинарна сцена като „кралицата на вкусното и здравословно хранене“. Родена е в България, но на 19 години се мести в Лондон, където стартира кулинарната си кариера. Бързо се нарежда сред топ готвачите във Великобритания, където открива високо оценения от критици ресторант Quince в The Mayfair Hotel’s. Тя е автор на шест от най-продаваните кулинарни книги, писала е кулинарни статии в „Гардиън“. Популярна е и с участието си в множество кулинарни предавания. Готвила е изтънчени вечери за известни личности в Лондон – от кралски особи до рок звезди като Тина Търнър и Шер.

Снимки: bTV и личен архив

В момента управлява ресторант Omnia by Silvena в Дубай и разпределя времето си между Обединените арабски емирства, София, Ню Йорк и Лондон. Носител е на много престижни награди.

За втора поредна година Chef Силвена Роу e жури в MasterChef България. Целта й е да променя и обогатява живота на хората с храната, която може да им предложи, както и да ги запали по здравословното хранене.

Г-жо Роу, постигнала сте изключителни професионални успехи в един мъжки свят, където жените готвачи на топ позиции са рядкост. Каква е вашата рецепта за успех?

Да, работя в труден мъжки свят, пълен с много тестостерон, мускули и доста физическо насилие, а и усилие. Като жена трябва да съм много силна, защото не мога да си позволя мъжете да ме видят като по-слабия пол. Проблемът е, че ако е силна една жена, на мъжете не им е приятно. Те очакват от жените да са слаби, да се предават лесно, да не им бъдат конкуренция и да не им създават главоболия и спънки. До ден-днешен се налага в кухнята да ръководя като генералша – и това не е лесно!

Когато заработих в Дубай, няколко години ми беше трудно. Работех с мъже готвачи от Египет, Индия, Бангладеш, Пакистан, а те въобще не искат да приемат насоки от жена. Камо ли да бъда техният главен готвач. В моята сфера подобни проблеми не са рядкост, но съм преодоляла отдавна този вид предразсъдъци и не губя време да се ядосвам. Гледам напред и съм коректна към колегите.

И преди беше стресиращо, но сега – още повече, в тази ковид-ситуация. Слава Богу, ресторантите ми вървят добре, пълни са – заради високото качество на храната и новите преживявания, които сътворявам за посетителите. Един ден предлагам висок клас италианска храна, в друг ден суши, например, после е веган и т.н.

Преди време споменахте, че участвате в българския MasterChef, за да запалите хората по здравословното хранене и така да промените живота им. Виждате ли вече такава промяна?

За мен това е най-голямата награда – нещо, което парите не могат да купят. Живяла съм толкова години в Англия, сега съм в Обединените арабски емирства, в Дубай, но кулинарната революция, която се случи в България, за мен е феноменална, просто невероятна. Не очаквах, че сънародниците ми ще се включат толкова силно в играта. Желанието тук, жаждата за здравословно и вкусно хранене е много истинска. Това не са преструвки и лиготии. Хората действително искат качествена, биологично чиста храна, която те прави здрав и силен. Особено пък сега, в това несигурно вирусно време, когато имунната ни система трябва да бъде обгрижвана, за да устоява на външни влияния. За мен това е върхът на върховете – нещо, за което мечтаех, но не очаквах. И още по-хубаво е, че това желание се засилва от година на година.

Моите невероятни български фенове споделят, че  присъствието ми в Мастършеф ги захранва не само с вкусна и здравословна храна, но и с огромна доза позитивизъм, сила, вяра и надежда.

„Не дойдох, за да стана role model, но Господ ми го даде и имам морална отговорност да продължа“. Това са ваши думи. Как продължавате? Как още смятате, че бихте вдъхновили младите българи?

Аз съм role model – нещо, до което хората искат да се докоснат. Не съм някакво „селебрити“, прочуло се в риалити шоу. Имам дълбока връзка с последователите си, базирана на страстта към качествения живот. Младите искат да летят, да имат енергия, а пък родителите желаят дечицата им да се хранят здравословно. Близо 80% от хората се хранят зле, с гадна, твърде обработена храна, която е опасна, защото е причина за повечето възпаления, диабет, онкологични и сърдечно-съдови болести. Продължавам с мисията си и се радвам, че много хора следят „лайфовете“, които правя в социалните мрежи – те са безплатни и от сърце, защото искам да давам. Последният такъв в youtube бе посетен от хиляди хора и беше посветен на т.нар. биохакинг.

Открихте ли за себе си новия MasterChef на България?

Истината е, че в началото дори не можем да предположим кой ще спечели, защото има такова развитие, такова израстване на тези характери, на техните познания и умения. И накрая ни изненадват. Това е страхотно. Красотата на Мастършеф България е, че и аз, и Chef Михалчев, и Chef Токев сме почти винаги на едно и също мнение. Разбираме се чудесно, всичко е много синхронизирано, много професионално направено.

Разкажете за вашето начало. Сама сте казвала, че готвачите днес са новите рок звезди, но преди години се гледаше с пренебрежение на тази професия.

Така е, навремето никой не говореше за готвачите. Готвачът си беше просто готвач. Но да си готвач означава, че можеш да подобриш живота на някого. Не само да го направиш щастлив и да поведеш на приключение на сетивата му, всичките му органи, но и да подобриш същевременно начина му на живот. В зависимост от това с какво го храниш, разбира се.

В България имаше някаква стигма над готвачите навремето, но един Chef-готвач е като генерал в кухнята, където трябва да има дисциплина и респект. Приготвяйки най-хубавата храна, ти си като артист, художник, творец. Сътворяваш най-невероятни блюда с най-добрите сезонни продукти, създаваш удоволствие. Храната често се сравнява със секса – удоволствието от вкусно ястие и паметен секс са много сходни. А най-хубаво е да се яде вкъщи, когато има кой да ти готви. Както моята майка прави най-хубавите пълнени чушки, мусака, сърми, кюфтенца – за мен това е кеф. Тогава вече калории, не калории – не ме е грижа. Но, ако търсите едно чудесно преживяване, когато ядете навън, изберете нещо, което има класа, самоуважение и любов.

Защото, ако отидете в ресторант, в който знаете, че продуктите са компромисни и е сготвено набързо, само за да се изкарат пари… то в тази кухня няма нищо, няма нито любов, нито творчество. Трябва да ядете неща, които ви вдъхновяват, които ви карат да се чувствате щастлив и благодарен, че сте избран да живеете този живот. Повечето от нас имат отношение към храната, но дали знаят какво е добра храна? За мен храната е преживяване и причина за един наистина вълнуващ, интересен, любопитен и страстен живот.

Присъствах на една сбирка на Клуб Smart Lady, където бяхте специален гост. Помня думите ви, че обществото е твърде жестоко към жените, взирайки се непрестанно как изглеждат, затова за тях е важно да се чувстват максимално дълго млади. Как воювате срещу остаряването?

Това ми е любимата тема. Много добре си спомням това събиране. Обществото наистина е жестоко и много жени се чувстват като изправени пред куршуми заради това. Чувам постоянно от майка си: виж тази е отслабнала, онази е отслабнала. Отслабват, защото не ядат. Няма друг начин на отслабване. Аз съм Chef готвач и ви казвам, че единственият начин да бъдеш слаб е да не ядеш. А няма как да ви препоръчам да не ядете. Когато една жена стигне определена възраст, тя трябва да започне да се храни съобразно хормоните си. Но е нужна грамотност.

Кой иска да остарее?

Защо да се предаваме на годините? Те са само една хронологична статистика.

Ние имаме хронологична възраст и биологична възраст. Моята биологична възраст, например, е към 35-36 години. И каква е тази глупост жената да е задължително е слаба?! Не казвам да сме дебели, но и да сме кльощави не го разбирам. Ако не се храниш добре или ядеш погрешните храни, организмът страда. Затова бих насърчила всеки човек да яде здравословно, най-вече растителни храни, по малко, но по-често, особено след определена възраст, защото метаболизмът се променя. За мен, например, това е трудно, защото, когато ям, обичам да ям много. И личното ми предизвикателство е да ям по-малко. Може да не пия и пуша, но храната ме вълнува! Моят съвет е да се хапва по-малко месо, а ако го ядем, да знаем откъде идва, да следим да няма хормони и антибиотици. Аз включвам доста специални фитонутриенти и минерали в храната си, за да не отслабват когнитивните ми функции, за да произвеждам достатъчно прогестерон, естроген и тестостерон, да имам енергия, да не се изморявам и да нямам нужда да спя през деня. Аз спя между 8 и 11 часа нощем. Сънят е най-хубавият подарък, който можете да си направите във връзка с подмладяването.

В момента целият бизнес изпитва огромни трудности заради пандемията и последиците й. Какъв съвет бихте дали на жените предприемачи като вас?

В момента е много трудно, но не значи, че е невъзможно. Просто трябва да се преориентираме. И аз точно това правя в моя бизнес. Имам ресторант в Масао, който е със средиземноморска кухня, но в същото време правя суши към един ресторант у нас, включвам и индийска кухня, стартирам тематични вечери. Така давам различни преживявания на моите клиенти и привличам нови – всяка вечер различни. Използвайте въображението си и правете неща, които могат да обогатят преживяването на хората. В момента хората са гладни и жадни за преживявания, за събития, за общуване. Бяхме в lockdown толкова дълго, че  се изисква усилие, за да разберат хората, че животът продължава. Пост-ковидният синдром –

страхът, на който бяхме подложени, е сериозен проблем.

Някои бързо се отърсиха от този страх, но други още живеят в него. Познавам хора, които още не са напуснали домовете си. Не може така да се живее. Ще трябва някак да се научим да живеем с този вирус. Тъй че съветът ми към тези жени е да намерят нещо интересно, което липсва на пазара, което създава приключения, преживяване. И да го превърнат в бизнес или кауза.

За ресторантите в момента е много трудно. В Дубай 3500 ресторанта вече са затворени. В Ню Йорк да не говорим, в Лондон – също. И то големи брандове. Предполагам и в България е така. Трябва да се пазим и да сме разумни, но да продължим да живеем, при това качествено.

Какво ви отне коронавирусът и какво ви даде? А на човечеството като цяло?

Какво ми отне? Отне ми проекти, но това са материални неща, които не ги мисля, нямам горчив вкус в устата. Трябваше да отворя ресторанти в Кайро, в Риад (в Саудитска Арабия), в Дубай. Сега са на изчакване. Какво ми даде? Даде ми доказателство за моята теория, че човек е това, което яде. Случилото се е доказателство, че съм на верния път, защото ако се храниш така, че да се разболееш, то ще се разболееш. Ако се храниш така, че да си здрав, то ти си здрав. Ситуацията ме награди с разбирането, че съм на прав път. Сега целият свят осъзна, че човек е това, което яде.

Хората със здрава имунна система, които си избират внимателно храната, не са лесна мишена за коронавируса. Но тези, които имат заболявания като диабет, астма, различни възпаления или имунни смущения, са уязвими. Страдат и много спортисти. Това, че някой е силен и изглежда добре, не означава, че знае какво яде.

За мен бъдещето не е несигурно, но животът продължава. Чисто и просто се промени посоката. Моето мото е: нямам контрол върху обстоятелствата, в които ме поставя животът, но контролирам начина, по който ще реагирам на тях. Всички имаме избор как да реагираме – дали ще изпаднем в отчаяние и депресия, или ще се мобилизираме и ще дадем всичко от себе си, за да излезнем пак в печеливша позиция. Това беше урокът за мен. И още нещо изгря като слънце – начинът, по който се грижехме един за друг. Добрите хора са повече от лошите – нека не го забравяме.

Кое смятате за свое най-голямо постижение и най-трудния си урок досега?

Най-доброто ми постижение са двамата ми сина, които станаха добри хора – честни, алтруистични, силни. Що се отнася до уроците, всеки ден става по нещо трудно. Ето сега, например, в Дубай се боря като лъвица да за повече работа и изяви. Имам нужда и заради себе си, защото съм искам да съм активна, да създавам. Имам два проекта, които гоня. И те ме гонят. Не са за някакви невероятни пари, но важното е, че се случват. Ако бях мъж щеше да е по-лесно, но това не ме демотивира.

Моята натура си остава същата – огнена, напориста.

Винаги съм била прозрачна в живота си – каквото мисля, каквото искам, го казвам. Не се прикривам, нямам две лица. Имам само едно лице. Така че, ако не ви харесвам – подминавайте ме. А ако сте мой приятел – все едно сте вечеряли с Господ. До такава степен ще ви боготворя и ще се грижа за вас. За приятелите си давам всичко от себе си. Защото вярвам в даването, а не в получаването. Не изпитвам ревност, злоба, завист. Знам точно какво искам, постигам го и на това се гради щастието ми.