Снимки: Дилян Марков
На бързи обороти започна денят ни с това интервю и със снимките. Ти си доста ангажирана жена: участваш в телевизионен сериал, дублираш герои от филми, играеш в театрални постановки и кой знае още какво. Всичко това изисква една постоянна кондиция. Помага ли ти тази забързаност, или не ти остава време да се насладиш на работата си?
Насладата я консумирам концентрирано. Лошото е, че с тази висока скорост обърквам много неща. Ако на едно и също шосе пуснеш каруца, мотор, порше, хеликоптер и ядрена ракета, няма как да не стане катастрофа. Сама прецени кое от тия возила съм аз. В желанието си да свърша повече работа за по-кратко време усложнявам нещата. Чета едни много умни книги, в които се казва как човек трябва да се наслаждава на мига и да оставя нещата да се случват, независимо от предварителния план. На теория съм много добра в това, но на практика се опитвам да предвидя, да помогна, да режисирам неща, на които после съдбата страшно се разсмива. Нали знаеш: Най-хубавият начин да разсмееш Господ е, като правиш планове. Правя планове, правя планове и Господ се напикава от смях. И затова той ме обича, защото го разсмивам денонощно с моите планове. А най-хубавите неща наистина се случват, когато се отдам на мига.
А имаш ли време да се насладиш на ролите?
За мен критерият във всичко, което правя, е да знам, че съм си свършила добре работата. Не звучи много хубаво, като е казано от човек, който работи за публиката. Разбира се, интересувам се от нейното мнение, но по-важният критик съм си самата аз. Приемам критика и похвали от хората, но много добре знам кога точно съм можела да направя още нещо по-добре, за да взема златния медал. А скоростта не ми пречи в реализирането на плановете ми. Това е все едно да ме питаш: „Като караш порше, доставя ли ти удоволствие, или по-предпочиташ да си с каруца?”.
Позволявам си друго да ми пречи, а то е грешка – и това е да допусна, че бих могла да променя нещо или някого. А не става така. Не можеш да накараш някой човек да се движи с твоята скорост. Да го накараш да си мисли, че мисли като теб!
Липсва ти смирението да приемаш нещата такива, каквито са, така ли?
Точно така. И това е грешно. Трябва да се възползваш от нещата такива, каквито са ти дадени и са ти на пътя като някакъв урок. И да си кажеш: Да, днес е така и така и трябва да взема от ситуацията максималното, което мога. Ако успея да живея по този начин, може би ще постигна това, към което се стремя.
Каза преди малко, че разсмиваш Господ. Разсмиваш и публиката. Но наскоро в едно интервю заяви: „Малко ми се събра усмивката в последните години“. Защо?
По-рядко се шегувам, по-рядко се разсмивам, по-рядко мога да си позволя да се отпусна и да съм човек, който наблюдава ситуацията, а не е вътре в нея. Може би причината за това е, че имам болезнено чувство за отговорност, което вместо с годините да затъпее и закърнее, вместо да ставам все по-лек и безотговорен човек, аз ставам все по-военизирана, дисциплинирана и все по-изискваща от себе си и от околните. А светът не върви натам. И искрено съжалявам, когато не позволявам на хората да ме разсмиват, а искам от тях просто да си вършим работата.
.jpg)
Това, че си публична личност, спомага ли за увеличаване на отговорността и свиването на усмивката?
Не. Хората изискват от теб да си такъв смехурко и в живота, както на екрана. Но аз май не мога да отговоря винаги със същото, защото мисля за 48 неща едновременно. Знам, че това е несправедливо към хората, които искат да те свързват с екранната ти героиня. Хората ме виждат в “Пирогов”, в бензиностанцията, в някой магазин и искат да съм в роля, но аз имам други тревоги и е нормално да не съм в ролята на телевизионната им героиня. Но какво да направя? Да се променя?
Дразниш ли се, когато гледат на теб в реалността като на Славея Лютова от сериала „Столичани в повече” например?
Не, не ме дразни. Нормално е. И слава Богу, че съм реална до болка. Давам си сметка, че всеки известен човек има своите 15 минути слава. Много често си мисля за това как големи български актриси, които са били обожавани от публиката, които са били икони на театъра и киното, сега живеят в забрава само защото са слезли от екрана и от сцената. Знам, че вниманието и обичта на публиката не е нещо, което човек получава до живот. И не го приемам за даденост. Мога само да му се радвам. Знам, че догодина, когато свърши сериалът, ще съм също толкова неизвестна, колкото всички останали хора.
Е, тогава може да се появи нов сериал?
Разбира се. Но хората много бързо забравят. И маймуна да покажеш по телевизора, и тя ще стане известна.
Ако можеше да си пожелаеш време, за какво щеше да е то?
Още повече време за дъщеря ми. Не искам и тя да е точка от дневния ред, в смисъл да имам 15 минути например за Елица. И към нея понякога, когато й казвам: „Направи това, това и това”, изглеждам строга, лоша, бърза и страшна. За сметка на това тя ме е избрала точно мен за своя майка. Подчертавам – тя ме е избрала за своя майка, защото е искала да научи нещо точно от тази майка, както и тя да ме научи на нещо.
Сблъсквала ли си се с поговорката„Внимавай какво си пожелаваш, защото може да ти се сбъдне”?
Нали ти казах: аз разсмивам Господ, а той ми сбъдва всичко. Единствено не може да се разберем за тайминга. Аз искам това, това и това, а той ми ги докарва всиките неща едновременно. Не ми дава примерно 5 години да се порадвам на едното, после на другото. Господ ми дава с две шепи. И тогава казвам: “Ама, Господи, аз искам от 2 часа до 4 часа това, от 4 часа до 6 часа – друго”… И започват пазарлъци за времето. Тази дни някой ми каза, че имам проблеми с часовника. Да, не съм женена за времето, но съм прекрасната, красивата булка на късмета, на сбъднатото ми желание да срещам интересни хора, които ми помагат да порасна, обогатяват ме и ме учат, дори когато ме мъчат и обиждат J. Някак си случват ми се нещата. Няма нещо, което да съм си пожелала, и то да ме е разрушило. На верния адрес пристигат сбъднатите желания.
Разкажи нещо за себе си, което не знаем, а е важно?
Наскоро един колега каза, че е като Кристалния Джакомо. Аз съм същата. Прозрачна съм. Много лесно се чете какво се случва в главата ми. Не мога да лицемернича, да се преправям на мила и симпатична, а всъщност отвътре да стои един друг човек. Това не го научих, но не ми и трябва. Имам достатъчно време пред екрана да играя други жени, за да се правя на нещо, което не съм в реалността.
А каква си?
Ти какво видя тази сутрин?
Много неща. Но най-вече, че си естествена.
Аз съм човек, който смята, че най-голямото приключение, което му се случва, е да намери в себе си хармонията и открие удоволствието от това да се приема точно такъв, какъвто е. Да не се страхува и да не се прави на някакъв друг в името на това да бъде харесван. Не искам да бъда харесвана и обичана на всяка цена. Но разумно изслушвам чуждите мнения и съм склонна да приема и прегърна всяка една противоположна на моята идея, ако разбера, че човекът, който я споделя, вярва в нея и има отговор на въпроса “защо”. Въпросът „защо” е много важен във всяко едно отношение. И затова аз съм човек, който пита „защо”, който иска да знае как едно нещо може да стане по-добро, и човек, който иска да учи още много неща – както за живота, така и за професията си. Човек, който иска да е полезен като родител, пълноценен партньор в една връзка, такава, каквато я искам – плътна, хармонична, чиста, непресторена и, дай Боже, дълга и красива.
Такава ли е твоята връзка с актьора Васил Бинев?
Нищо не ми липсва. Необходимо е време двама души да са заедно, за да стане още по-приятно. Някои хора си омръзват, ако дълго са заедно, но аз мисля, че във времето нещата хубаво се маринират и излизат истинските аромати на една връзка.
Кое качество е най-характерно за теб?
Имам такава неистова, паническа вяра в доброто, че дори е болестно състояние. Не мога да допусна, че някой човек е лош изначално. Никой не се ражда изрод. Въпросът е защо става такъв? Цял живот ме занимава този въпрос. Казах ти вече, че трите неща, които ме определят, са: Искам да уча, Искам да знам защо и Как се правят нещата по-добре!
Като каза, че искаш да учиш още, нека те питам: Чувала ли си мнението, че повечето български актьори не са органични, пречи им образованието по актьорско майсторство?
Не, не съм чувала подобно мнение. И ми се струва глупаво. Да, Фелини използва в своите филми много хора, които са натурчици, взети от улицата. Има много хора, които застават на екран, без да са се учили за това, стоят естествено и са приятни. Но колко от тях са направили повече от една роля? Колко от тях са станали актьори? Повярвай ми, актьорството е занаят, който се учи както всичко останало. Когато излезеш от НАТФИЗ, може и да не си най-подготвеният актьор, но не са ти ограбили естествеността. Има си начини как това да бъда съхранено, развивано, тренирано, оформено, как да стане още по-живо за публиката.
С гласа си печелиш награда “Икар” за дублажа на Кари Брадшоу в „Сексът и градът” и „Женени с деца”, озвучаваш всякакви филми и реклами. Наричат те Жената-глас. А за какво искаш да се чува твоят глас?
Иска ми се повече хора да ми повярват, че всеки човек, който има огромен потенциал, е длъжен да го развива. Искам да убедя важните за мен хора, че могат повече, че могат по-добре, че е възможно да искат повече от себе си и от живота. И така непременно ще дойде щастието, няма да има депресии и мрачно отношение към живота. Много изгодна е тезата: „Виж какъв живот живеем, каква криза е, виж каква ни е държавата”… А трябва да опитаме да захванем луканката от другия край. Ако се обърнеш назад и питаш по-възрастните хора, ще видиш, че никога не е било лесно, не е имало лесни времена. Въпросът е какво от това, което те заобикаля, ти помага да се развиваш, да станеш малко по-добър и да направиш така, че да не ти е отишъл животът напразно. Разбира се, съвсем друго е да постигнеш нещото, което хората наричат съвършенство. Но какво означава съвършенство? За мен това е да ми е хармонично, спокойно, да съм балансирана и ако мога, да си върна усмивката. Може би все още не успявам, защото съм се натоварила с повече неща, отколкото мога да понеса.
Вярно ли е, че ролята, която искаш да изиграеш, е мъжка – на Сирано дьо Бержерак?
Да. Може би идва от характера ми, от зодията ми – Дева. Това е идеалният подчинен, човекът, който не е в светлината на прожектора, а този, който е отзад – верният войник, който се грижи за бекстейджа. Сирано е в сянка, той е гласът на едно лице, което е красиво и в което тя се влюбва. А всъщност, сивият кардинал, носителят на голямата любов и на истинските неща – е човекът в сянка.
Озвучавайки реклами и филми, ти играеш и такава роля понякога?
Да, така е. Всъщност цялата актьорска професия е такава. Ти си нещо съвсем друго под дрехата на дадена героиня, под нейния образ. Теорията за маската ми е любима още от детските години: че човек може да бъде това, което е, само когато е маскиран на нещо друго. Помисли си, ако отидеш на един купон и си се маскирал и никой не те познае, можеш да се държиш много по-свободно, отколкото, ако те разпознаят, защото тогава се контролираш по една или друга причина.
Разбрах, че не обичаш да говориш по телефон. Защо?
Защото не виждам очи.
0 Коментара