Дни преди отлитането на националния ни отбор по футбол за Европейското първенство в Португалия успяхме да се доберем до капитана Стилян Петров и съпругата му Паулина. Екипът на “Жената днес” единодушно реши, че в дните, когато цяла Европа е футбол, те са най-подходящата корица за нашето списание. Представяме ви ги като едно влюбено щастливо семейство – Поли, господарката на дома, Стилян – командирът на терена, и Стилян-младши – със сигурност бъдеща звезда, с невероятен за 15-те му месеца шут и завидна енергия.
снимки Дилян Марков
Тяхната история
Стилян и Поли се запознават преди пет години в столично заведение. По това време тя не е чувала за Стилян Петров, а той току-що е подписал договор със “Селтик”. Буквално на сутринта след запознанството, “виновник” за което е футболистът на “Славия” Георги Бачев, Стилян отлита за Глазгоу, а Поли приема с недоверие обещанието да й се обади. Но за нейна изненада той го прави в момента, в който каца на летището в Глазгоу.
Така започва неколкомесечна телефонна любов. “Беше много романтично, опознахме се много добре по телефона и в един момент вече нямахме търпение да се видим”, спомня си Поли. На седмия месец от запознанството си заживяват заедно в Шотландия, две години по-късно се женят, а след още две решават да имат дете. Заминават на почивка в Мексико, където е заченат Стилян-младши.
От пръв поглед е видно, че двамата са съхранили тръпката и любовта си непокътната. Вече имат много приятели в Шотландия, но са домошари (според Поли и зодията им го подсказва – и двамата са Рак) и предпочитат да прекарват свободните дни на Стилян вкъщи, да играят с малкия, да си почиват. “Когато той си е вкъщи, се старая да му осигуря спокойствие и уют, аз съм поела домакинските задължения”, разказва Поли. Стилян пазарува, а откакто се е родил малкият, сменя памперси и го къпе. “Пазарувам много бързо и повечето пъти забравям да купя част от нещата, които са ми поръчани. Но пък когато отидем двамата, пазаруването продължава с часове”, споделя футболистът.
Стилян: ”Ако забравиш откъде си тръгнал, бързо ще паднеш надолу”
Стилян Петров е на 25 г., роден е в Монтана на 5 юни 1979 г. На 16 години дебютира за местния футболен клуб, на 18 става играч на ЦСКА, а на 20 – на шотландския “Селтик”, където има договор за още 2 години. Капитан на българския национален отбор, носител на Купата на България с ЦСКА, три пъти шампион на Шотландия, финалист със “Селтик” за Купата на УЕФА.
На 5 юни стана на 25 г., а вече сякаш имаш всичко – жена, дете, признание, капитанска лента. На какво според теб се дължи този успех?
За да стигнеш до това ниво, трябват много лишения, доста труд и голяма доза късмет. Мисля, че аз имах от всичко по малко.
От какво си се лишил?
Докато играех в България, не обръщах внимание на доста неща – на диетата, на режима, на дисциплината. Едва като отидох в чужбина, осъзнах колко са важни тези неща за един спортист. Повечето футболисти, които имат шанса да играят на Запад, се опитват да приложат и тук всичко научено там, но за съжаление не става достатъчно бързо.
Защо те избраха за капитан толкова млад?
Съотборниците ми ме избраха с гласуване. Явно са видели някакви заложби у мен и аз съм длъжен да се съобразявам с тяхното мнение.
Тежка ли е капитанската лента, след като ти я е предал Краси Балъков, а преди това я е носил Боби Михайлов?
Много е тежка. Най-голямата тежест е отговорността. Казват, че един капитан е капитан вътре на терена, а не отвън. По време на игра единственият, който отвътре трябва да решава, е капитанът и с едно негово грешно подвикване или грешна реакция целият труд на всички футболисти отива на вятъра.
Кое ти е било най-трудното решение като капитан досега?
Да взема капитанската лента. Имах колебания, дни наред си задавах въпроси дали ще се справя, дали съм подходящ.
От кого поиска съвет в този момент?
Говорих със Стойчо Младенов, когото много уважавам като треньор и като човек. Говорих и с Краси Балъков. Той каза, че докато съм капитан, ще се сблъсквам повече с лоши моменти, отколкото с добри, но трябва да ги преодолявам.
От пет години играеш в “Селтик”. Познават ли те по улиците в Глазгоу?
Да, футболът там е много обичан и популярен. Хората ме спират, искат автографи, снимки.
Повечето футболисти, като понатрупат малко повече пари и слава, като че ги обхваща звездоманията?
Аз засега съм успял да се опазя от това и се надявам да не се променя. Ако забравиш откъде си тръгнал и как си преминал през всички трудности, бързо ще паднеш надолу. Радвам се, че около мен има хора, които ми помагат да стоя на земята.
Поли: ”Най-хубавият подарък за мен е любовта му”
Съпругата на Стилян – Паулина, е на 24 г., учи аграрна икономика в УНСС и й предстои да се дипломира до края на годината. Основната й грижа в момента обаче са семейството и домът, а след време мечтае да учи нещо в чужбина.
Според повечето хора животът на футболните съпруги е прекрасен – пари, слава, безгрижие. Така ли е наистина?
Аз не се оплаквам. Но цената да имаш такъв мъж е доста висока – постоянните отсъствия от вкъщи, контузиите. Точно преди сватбата Стилян преживя много тежка контузия – счупи крак, не знаеше дали ще може да играе отново. Беше много неприятен момент, човек не може да го разбере, ако не го е усетил, отстрани изглежда по-различно.
Приятелство или конкуренция има между футболните съпруги?
Не бих казала, че има конкуренция. Но това, че мъжете ни са колеги, не значи, че ние трябва да сме първи приятелки. Уважаваме се, ходим заедно по мачове. Имам няколко приятелки, съпруги на футболисти от националния отбор, с които поддържаме отношения.
Ревнуваш ли Стилян?
В началото много го ревнувах. Но се свиква. Вече не се дразня от фенките, защото разбрах, че това е част от работата му.
Той обсъжда ли с теб футболните си проблеми?
Да, и аз му казвам какво мисля, но последното решение трябва да е негово.
Правите ли разбори на мачовете?
Той винаги ме пита: “Как играх?” Понякога даже ми се смее – казва, че голям спец съм станала.
Най-хубавият подарък, който ти е правил?
Най-хубавият подарък за мен е любовта му. Това не може да се сравни с нищо друго.
Харесва ли ти Шотландия, би ли останала да живееш там?
Да, ако не беше толкова лош климатът. Иначе животът е спокоен, хората са много топли. В Глазгоу се чувстваме като у дома си. В крайна сметка нашият първи общ дом е именно там. Шотландия винаги ще бъде част от нас.
По темата
Според признанието на Стилян един от малкото поводи за спор в съвместния им живот е изборът на филм. Когато тръгнат на кино, трудно решават точно какво да гледат, тъй като той предпочита екшъни с Джеки Чан, а тя – романтични филми и драми.
0 Коментара