Стояна Нацева по пътя на щастието

Стояна е основател на Академия „Щастлив живот“ – модерна компания, която се занимава с провеждане на обучаващи курсове, консултации и менторство по личностно и бизнес развитие. Компания, наградена като най-просперираща в раздел „Личностно и бизнес развитие“ за 2022 г. На същата церемония през юни „Компания на годината“ в сферата на образователната дейност стана основаната от Стояна Нацева Международна професионална асоциация на терапевтите и треньорите.

Снимки: Мирослава Дерменджиева

Стояна е посветила над 25 години от живота си на личностно развитие и е преминала много обучения в чужбина (професионален лайф и бизнес коучинг, менторинг в бизнес процесите, констелации, ериксонова хипноза и др.).

Последната ù защитена диплома е за ментор по международни стандарти.

Автор е на над 50 тренинга и през нейните курсове са преминали над 20 000 човека, а безплатните обучения са с милиони гледания.

Стояна е автор на седем книги, които вече са продадени в над 50 000 екземпляра.

Тя е и създател е на патентованата и международно призната система за коучинг и констелации Direct Change Solution. Над 1000 души започнаха нов професионален път след обучения в треньорската академия по метода.

Тази година тя стана носител на още награди за бизнес, развитие, лидерство и менторство, сред които – „Бизнес жена на годината“ за женско предприемачество „Златно токче“, учредена от Дамски клуб „Бизнес на високи токчета”; „Мисис Дама на годината“ в категория „Будител“, и „Първа дама ментор личностно и бизнес израстване“.

Госпожо Нацева, Вие сте основател на Академия „Щастлив живот“, какво за Вас лично означава да живееш щастливо?

Знам, че за мнозина ще прозвучи малко нескромно – сякаш само аз разбирам, (че и обяснявам), как се живее щастливо, а толкова много древни мъдреци и съвременни философи са се трудили над формулата на щастието. Но аз съм от тези, които първо четат, а после пишат; първо учат, а после преподават.

Затова нека да започна оттам, че много харесвам една мисъл, приписвана на Ейбрахам Линкълн: „Повечето хора са толкова щастливи, колкото са решили да бъдат“. Срещала съм я и в друг вариант, там преводът като че ли е по-точен: „…колкото са си разрешили…“. И в двата случая говорим за това, че човек избира да бъде щастлив. А не да се жалва за лошия си късмет и да очаква някой друг да поеме отговорността за неговия живот. По същата причина харесвам и онази история за Барон Мюнхаузен, който сам се изтеглил за косите си. Подобно послание носи и българската народна приказка „Неволята“.

А като стана дума за приказки, аз не съм Пепеляшка, която се е омъжила за принц. Не съм и супергероиня от холивудски филм. Но съм избрала да живея по начина, по който съветвам и другите да го правят.

Това означава да гоня мечтите си, вместо да се оплаквам, че няма как да се сбъднат; да обичам и да казвам „обичам те“, вместо да мразя; да живея интензивно тук и сега, вместо да се вайкам за миналото или да се страхувам за бъдещето.

Още в една от първите ми книги – „Бъди центърът на своята вселена“, насърчих читателите да си направят веднага списък със сто свои желания, за да осъзнаят какво точно искат и най-важното – да започнат да го осъществяват, вместо още и още да отлагат. Там споделих какво съдържаше моят първи списък с желания: да се гмуркам в Червено море, да яздя слонове, да се чувствам откривател, да изкарам курс по сомелиерство… Всичко направих. И все още продължавам да допълвам списъка.

На какво най-вече искате да научите хората, които се обръщат към Вас за помощ?

Как да бъдат щастливи, разбира се! А това, на първо място, означава да поемат отговорност за живота си, за своите действия и мисли, за емоционалното си състояние и навиците си. Уча ги да осъзнават, че в общи линии заслужават онова, което им се случва, защото сами са го предизвикали, създали или допуснали. Насърчавам ги да заемат активна жизнена позиция, вместо да остават пасивни и да изпадат в зависими отношения. Да бъдат благодарни за онова, което имат, и да прощават, вместо да таят обида, завист, гняв. Да си изградят лични граници и да зачитат границите на другите. Да уважават традициите и предците си, да разгръщат потенциала си.

Накратко казано, щастието е вътрешно състояние. Външен фактор може временно да направи човека радостен, но само той самият може да вземе решение за себе си и да изгради своя хармоничен свят. Това няма как да стане изведнъж, но аз насочвам хората по пътя, по който да поемат.

А заради какво най-вече Ви търсят?

При мен идват хора с всякакви проблеми: нещастна любов, семейни неуредици, изгубена работа, неудовлетвореност от професията… Като цяло проб­лемът на съвременния човек е, че поради многото социални ангажименти, които съвместява, и то на фона на очакванията на обществото за него като идеален образ, често губи собствената си представа за щастлив живот. Затова работата ми е насочена към преработка на ограничаващи родови модели, на остарели концепции и вярвания, към изясняване на личните желания и разгръщане потенциала на онези, които се обръщат към мен за помощ.

Като дългогодишен консултант по личностно развитие, коя е личната Ви рецепта за постигането на хармония в живота?
Хармонията е производно на енергийния баланс. Тоест – колкото повече енергия имаш, толкова по-хармонично живееш, сбъдвайки мечтите си. И колкото по-висока е енергийната ти вибрация, толкова по-лесно материализираш хубавите неща в живота си.

Всички, които са чели книгата ми „Енергия: Презареждане“, вече знаят: ако излъчваш доброта, любов, приемане, радост и благодарност, все едно караш Вселената да те прави по-добър, по-обичан, по-щастлив, по-благодарен. Но аз съм набелязала и основните „пробойни“, от които изтича наличната енергия.

Страховете и обидите са на първо място, това са негативни състояния, които и аз, и Вие, и всички останали непременно трябва да избягваме.

Срамът също поглъща енергия като черна дупка в Космоса – предполагам, че няма човек, който да не го е изпитвал на свой гръб.

Чувството за вина, неумението да отказваме, примирението с външната агресия – ето ви още „крадци“ на енергия. Пазете я, без нея сме заникъде!

Красотата на живота се крие във възможността да обичаме, да творим, да разгръщаме личностния си потенциал. Това са и основните съставки на моята рецепта.

Вие сте създател и на системата за коучинг и констелации Direct Change Solution. В какво се изразява менторската програма, която предлагате?

Термините „коучинг“ и „констелации“ отдавна са навлезли у нас, но все пак нека първо да уточня: става дума за процес на обучение и за промени, базирани върху идеята за взаимната свързаност. Като сертифициран по международните стандарти коуч и бизнес ментор, не се ограничих само в това да практикувам наученото, а направих и мои разработки. Така миналата година създадох Метода на директните промени – Direct Change Solution. Това е патентована система за работа с подсъзнанието и за бързо постигане на лични и бизнес цели чрез правилно целеполагане и стратегическо планиране.

Менторските ми програми са в няколко варианта. Най-популярната от тях е едногодишна, с работа в дванайсет различни сфери от живота, с над 270 участници в момента. Констелациите по моя метод са в две отделни тримесечни програми за лична преработка и за бизнес развитие. От есента планирам и нова бизнес програма за предприемачи, които искат да започнат или да разраснат проекта си и обучението за ментори.

Много съм щастлива, че Академия „Щастлив живот“ беше отличена с наградата на клуб Business Lady „Компания на 2022 година“ в категория „Личностно и бизнес развитие“, и то точно заради високото качество на нашите обучения. На същата церемония Международната професионална асоциация на терапевтите и треньорите, която академията ми учреди миналата година (вече с 250 членове от над 10 държави), стана „Компания на годината“ в категория „Обучения“.

Написала сте няколко книги, чиито основен мотив е свързан с хармоничния и щастлив живот. В новата Ви книга – „Изборът любов. Как се гради хармонична връзка“, давате много съвети, свързани с любовта и изневярата. Как да оцелее любовта?

О, много е трудно да се каже с няколко думи! В новата ми книга става дума за важни неща като това какво точно свързва хората задълго, как се стига до кризи в отношенията и как се излиза от тях. А също и кога можеш да простиш изневяра и дали има начин изобщо да не я допуснеш. Там съм дала подробни съвети за засилване на привличането в двойката, но основната ми цел беше да предпазя читателите от погрешен подход към другия и от навлизане в токсични отношения, а също и да подчертая разликата между мимолетното влюбване и зрялата любов.

Как оцелява тя през годините?

Зависи и от това как сте избрали партньора си, но все пак нека синтезирам основните правила на хармоничната връзка.
На първо място слагам лекотата при нейното изграждане: наслаждавайте се на вашата връзка без свръхамбиции, без задушаване на партньора в обсебваща прегръдка. Да няма страх от изоставяне и изневяра, постоянно ровене в телефона и разпити тип „Къде беше?!“. Винаги е добре да имате план Б – тоест да знаете как бихте се справили и сами, без него (но да не си го мислите постоянно). Така няма да идеализирате другия и ще помните, че не бива да поставяте никого над себе си.

После идва второто важно нещо: бъдете искрени! Лъжите в отношенията вредят – като се започне от фалшивата радост при среща и се стигне до имитацията на оргазъм. Трето: обмисляйте общи планове. В дългосрочна перспектива нищо не сплотява двойката повече от това. Четвърто: пазете достойнството на другия, уважавайте го, изслушвайте го, никога не го подценявайте! Ако не спирате да се интересувате от него, той ще ви отвръща със същото. И оттам следва петото: Не мислете за него и за себе си като за обекти. Вие и двамата сте много повече, вашите клетки непрекъснато се регенерират, вашите мисли постоянно се променят. Развивайте се и споделяйте своите нови идеи, пътешествайте и откривайте заедно – така все повече ще заздравявате вашата връзка.

Живеем в кризисни времена – пандемия, война, растящи цени. Как на този мрачен фон човек може да си позволи да живее без страхове (ако следваме една от книгите Ви „Живот без страхове“)?

Помогнала съм на мнозина да се справят със страховете си и знам, че най-често хората се плашат от загуба на близък човек, на работа, на любов. Да, все по-често – и от спиралата на инфлацията, която ги увлича към дъното на бедността. Но когато се вкопчваш в това, което притежаваш, когато се паникьосваш да не го разпилееш, сам се заключваш и оставяш отвън стотици нови възможности! Често давам този пример: стиснете ли юмруци, няма как да съберете каквото и да било в шепите.

В книгата ми „Живот без страхове“ съм се постарала да събера различни упражнения и техники „антистрах“, да дам съвети за овладяване на паник атаки. Тук няма как да изброя всичките. Но най-общо мога да кажа, че страхът взима надмощие над нас, само докато не го погледнем в очите, само докато не си дадем сметка какво представлява.

Половината от отработването на всички негативни емоции (и особено на страха) е в осъзнаването. Да, реалните страхове донякъде са полезни, защото ни предпазват. Но повечето са нереалистични, тоест опасенията ни никога няма да се сбъднат и само ще ни спират да вървим напред, да търсим алтернативи, да се адаптираме. А винаги оцеляват най-адаптивните, не най-предпазливите, или пък най-красивите…

Получихте голямата награда „Бизнес жена на годината“ за женско предприемачество „Златно токче“, учредена от Дамски клуб „Бизнес на високи токчета”. Взехте и призовете „Мисис Дама на годината“ в категория „Будител“, и „Първа дама ментор личностно и бизнес израстване“… Какви качества се изискват от една жена, за да управлява успешен бизнес?

Да, тази година получих много награди и съм изключително признателна за всяка от тях – те са признание за труда ми. Колкото до качествата – смятам, че всеки има голям потенциал по рождение, въпросът е дали ще го развие. И в това отношение не е от решаващо значение дали е жена или мъж. Когато човек опознае себе си, когато разбере къде неговите качества и таланти се пресичат с потребностите на обществото, той или тя може да генерира прекрасна идея. А реализацията на тази идея – да донесе различни ползи: да подобри живота на хората, да предизвика радост от съзиданието и да осигури достоен доход за положения труд.

Но за успеха в бизнеса са необходими и други фактори, не само нюх и самопознание. Много е важно и как се поддържат отношенията с околните, дали човек проявява търпение и адаптивност, дали си разпределя правилно времето… Защото всички имаме по 24 часа, но някои хора успяват да постигнат повече от другите. И то основно, защото умеят да се фокусират върху най-важното, не пилеят времето си, не се отказват лесно, реагират при всяка промяна и непрекъснато се учат.

Светът се променя ежеминутно. Повечето стратегии, които са работили вчера или преди десет години, вече не са актуални. Пазарът, търсенето и изискванията на хората са все динамични категории. И предприемачът трябва да ги следи, но без да забравя за собственото си удоволствие, здраве и благоденствие. Когато човек се погрижи за себе си и твори от изобилие, резултатите са великолепни! Затова все повтарям, че е важно да сме господари на живота си и творци на собствената си реалност.

Да имаме активна жизнена позиция, вместо да страдаме в пасивното положение на жертва на обстоятелствата.

Личностното израстване води и до бизнес израстване – стига бизнесът да е сферата, в която искате да се развивате. Защото може да предпочитате да композирате музика например. Но каквото и поприще да избере, всеки от нас е част от някаква система – семейна, родова, работна, приятелска. Когато намираме своето правилно място в тях, ние се зареждаме с енергия и съответно материализираме бързо всяка идея или цел. Тук не мога да навляза в подробности, но книгата ми „Живей в изобилие. Енергията на парите“ разгръща системата стъпка по стъпка.

А какви са основните предизвикателства пред съвременната жена?

Сигурно всеки е чувал поизтърканото вече сравнение с многоръкия Шива: как днешната жена е постоянно изтощена от съчетаването на домакинстването, заниманията с децата, съпружеските отношения, професионалните задължения и т.н. Оттук се стига до абсурдната за мен теза, според която (за да запази здравия си разум и сили), тя трябва да избере: дали да напредва в кариерата, загърбвайки семейния живот, или да си остане вкъщи сред тенджерите и памперсите.

Но това е погрешно из основи! Ние, жените, се нуждаем само от осъзнаване на своите желания, потребности и цели; адаптирането и балансирането ни се отдават по природа.

Както още Карл Густав Юнг е формулирал, всеки човек има у себе си и мъжка, и женска част – анимус и анима, нали помните. И да се казва, че спасението ни е в това да развиваме у себе си предимно/само женствени черти като чувствителност, състрадателност, креативност, мечтателност, мекота, слабост (те много се харесват на мъжа тип „мачо“), не е изход. Това просто е най-прекият път към инфантилността, влизането в съзависими отношения, съответно и към нещастния брачен/любовен живот.

И обратното – ако ние се опитваме да бъдем изцяло рационални, аналитични, борбени, емоционално сдържани като мъжете, да се състезаваме на равни начала с тях в службата, ще изгубим женските си преимущества и шансове за щастлив семеен живот. Отговорът е в правилното съчетаване, в баланса между двата вида качества. Ако не 50:50, то поне нещо много близко до това съотношение.

Имате свой бизнес, пишете книги, майка и съпруга сте. Как успявате да съчетаете всички тези роли, в които Ви се налага да в влизате?

Не ги възприемам като роли. За мен менторството (в което влизат и преподаването, и консултациите, и писането на книги), е осъществяване на мисия, на призвание. А да бъда майка и съпруга просто е другото име на обичта.

Да, понякога и на мен ми се иска денонощието да се разтегне поне до 48 часа, за да сместя всичките си ангажименти и пак да остане време за почивка. Но най-важното е, че аз правя онова, което намирам за най-смислено, в което съм най-добра. А контактите с хората, които ме следват, вярват ми и благодарят за помощта, ме зареждат отново и отново. Ето ви едно работещо перпетуум мобиле!

Какво най-вече искате да предадете на децата си?

На децата си можем да въздействаме единствено чрез примера си. Те няма да запомнят съветите ни, а това какво сме правили. Искам моите деца да имат за пример една реализирана и щастлива майка, която е живяла смислено, съзидателно и най-вече щастливо.

Описвате себе си като щастливо омъжена с две прекрасни деца, пътешестваща и весела душа. А смятате ли се за успяла жена?

Тук вече не говорим само за бизнеса и наградите, затова ми се иска първо да уточним какво означава „успех“. Изненадвала съм се колко разнообразни са в представите си за успеха хората, които идват при мен за съвет. Някои искаха да се почувстват признати и аплодирани на професионалния връх, а други – да имат толкова много пари, че никога да не им се налага да работят. Трети – просто се надяваха да заченат и да отгледат здрави деца. Но на всички тях припомнях факта, че първо трябва да се убедят дали се стремят към целта си от все сърце (или го правят, защото така е прието, защото ще се харесат някому), а после – и да действат, без да отлагат! Защото успехът ни зависи от това дали сме наясно какво ни пали и дали правим всичко, за да го постигнем.

С други думи – Вселената ни дава толкова, колкото сме готови да приемем; ние сме готови да приемем толкова, колкото съответства на широтата на нашето съзнание.
Колкото до мен самата, аз наистина смятам себе си за щастлива жена – защото се реализирам там, където искам, защото мечтая мащабно и имам прекрасно семейство, което ме подкрепя.

Промениха ли Ви и как пътуванията?

Никога не ми омръзва да пътешествам, да странствам. За мен пътуването не е просто придвижване от една точка до друга, то е преживяване, обогатяване, израстване. Наскоро си дадох сметка, че съм била в 45 държави, а искам да видя още. Обожавам да общувам с различни хора, да опитвам нови храни, да опознавам местните обичаи, да попивам особеностите на съответната национална култура.

Много обичам Африка, там всичко е някак по-пъстро, по-наситено, по-емоционално. Някои ще кажат – да, но това е за туристите, иначе хората там са бедни. Само че в Танзания например, където местните масово живеят с под два долара на ден, това не им пречи да изглеждат щастливи. Изумително е и как в Индия може да се видят обикновени жени да копаят на нивата, облечени в най-красивите си сарита, целите покрити с накити.

Но където и да отида, виждам как въпреки културните и религиозни различия, въпреки контрастите в стандарта на живот, всички ние имаме сходни потребности и желания. Да бъдем в безопасност, да срещаме любов, приемане и разбиране. Все простички неща.

А майчинството?

За мен думата „родител“ е натоварена с особено важен смисъл. Ние със съпруга ми над десет години чакахме нашите две слънца. Минахме през всякакви перипетии, изследвания, процедури… Само човек, извървял същия труден път, би могъл да разбере какво почувствахме, когато стана ясно, че очакваме не едно, а две дечица – момченце и момиченце! Слава Богу, оттогава изминаха още десет щастливи години, през юни празнувахме рождените им дни.

Но не са само празниците. Не спирам да се радвам на децата ми всеки ден, майчинството ме прави изключително щастлива и балансирана. Но едва след като и аз самата станах родител, осъзнах колко усилия изисква това. И какво дължи всеки от нас на своите родители, щом са го отгледали като достойна личност. Семейството за мен е единственото богатство, което никоя световна криза не може да обезцени. Моят съпруг е най-сигурната ми опора, най-големият ми почитател. А заедно с децата ни – и най-мощният източник на енергия и вдъхновение.