Светла Иванова по пътя

„Родителите ми са обикновени хора, които цял живот са работили държавна работа, разказва Светла Иванова. Татко, изселен софиянец, беше пристрастен към алкохола, но по негов си тих начин. Тих като самия него. Майка ми мрази алкохола и цигарите, по-емоционална е, любителка на фолклора. Откакто баща ми почина, слуша само моята музика. В училище бях отличничка. Но в Града на розите, в който няма какво да се случи… сама си намирах забавления. Намирах ги в танците, в писането, в градската библиотека. Парите никога не са ми стигали, за да осъществя мечтите си,  затова работя от 16-годишна – надомна работа, в ателие за кожени изделия. Била съм сервитьорка, барманка, продавачка, готвачка, манекенка, фотомодел, танцьорка, учителка в детска градина, управител на ресторант. Изкарах курсове за фризьорка и гримьорка, манекенски, актьорски, за йога инструктор. Винаги има какво да научиш. А и не е толкова важно мечтите ти да се сбъднат. Важен е пътят към тях. Както и винаги да имаш нови. Ако си по правилния за тебе път и наясно със себе си ще имаш попътен вятър във всичко.“

Снимки: Дилян Марков

Днес Светла има две деца (Виктор и Стела), два успешни музикални албума (C’est La Vie и Любов и кафе), три книги („Вихра и водка“, „Светът в краката й“ и „Забранено 18“) и четири диска с йога (за бъдещи майки, за възстановяване, за родители и деца и йога у дома). Натурата й е търсеща. Нищо по-естествено за такъв човек от йогата – изкуството да намериш пътя си.

Светла, ти мина през музиката, писането, дори актьорлъка, но май йогата се оказа най-трайната ти страст.

Нещата до такава степен се допълват и се смесват, че е невъзможно да определя коя е първата ми страст и кое я е вдъхновило. Човек сменя дори в ежедневието си толкова роли. Макар да не можем да бъдем специалисти по всичко се стремим да сме добри. Стараем се да готвим вкусно, без да сме професионалист, да почистваме без да сме специалисти, да подреждаме красиво дома си, без да сме дизайнери… Какво остава за нещата към които имаме интерес. Всяка жена се опитва да съчетава няколко неща у дома. Що се отнася до професионалните направления писателката и художник Емили Уопник описва хората, които имат интереси в различни области, като „мултипотенциалисти“. Те постоянно се развиват, сменят заниманията си, съчетават ги, хвърлят се в различни посоки без да се отказват от другите, но в крайна сметка всяко едно допълва предишното и така се раждат по-иновативни идеи. Например сега предстои да съчетая писането и йогата. Ще направя първата активна приказка за деца в предучилищна възраст, от която се надявам да излезе цяла поредица. Това няма да са приказки за лека нощ, а такива, в които децата активно участват и се раздвижват. Развиват въображението си. Когато се спомене някое животно или предмет, детето заедно с родителя ще се опита да ги пресъздаде чрез съответната поза. Така е измислена йогата преди 5000 години – като опит да се имитират движенията на животните. Художничката на „Музейко“ Боряна прие идеята ми присърце и рисува невероятни илюстрации към моите приказки.

Тази материя не е чужда за мен. Имам лична йога практика от над 20 години. Преподавам йога на деца от три. Освен това съм завършила предучилищна педагогика и музика и като майка зная колко е важно съвместно прекараното време с децата. А и моите са точно в тази възраст. Тя е много продуктивна и в нея най-силно можем да им въздействаме.

На какво искаш да научиш твоите деца?

Не съм си поставяла конкретни цели, в повечето случаи действам по интуиция. Искам да им бъдем добър пример с баща им. Да преследват мечтите си. Наскоро с децата ми решихме да си сменим ролите за цял един ден. Не, че аз исках да се правя на дете, но заедно пазарувахме, готвихме и подреждахме. Разбраха колко задължения имам и че нещата не идват на готово. Надявам се да ги науча да ценят труда на другите, както и собственото си време. Да не растат егоисти, да са заедно, да се обичат, да споделят. Истински се гордея, когато външни хора забележат колко са задружни и се обичат.

А по различен начин ли възпитаваш момчето и момичето?

Те самите са с различни характери и интереси и не искам да ги уеднаквявам. Например дъщеря ми е по-артистична, по-общителна. Обича да рисуваха, ходи на балет, пеене, пиано, винаги идва с мен на йога за деца. Харесва й да я оценяват, не се притеснява от публика. Докато синът ми е по-вглъбен, наблюдателен, обича да е сред природата, насекомите, да изследва и изобретява разни неща. Уважавам избора им.

Ти какво дете беше?

Бях по-самотна, защото нямах брат или сестра. Но това имаше и добри страни – със сигурност подобно скучно ежедневие развива въображението, трябва сам да си измисляш игрите. Още като дете започнах да пиша. Скоро си намерих „романа“, който бях започнала да пиша. Измислях свои песни. Родителите ми ме ограничаваха и не ми разрешиха да имам личен избор с какво да се занимавам. Аз исках уроци по пиано и солфеж, да ходя на балет, но понеже майка ми пееше народни песни ме записа на народни танци и ги играех в продължение на 7 години. По-късно сбъднах мечтите си. Ето, преди няколко месеца тръгнах на уроци по пиано. Намерих балет за възрастни. Макар че съм завършила поп и джаз пеене и педагогика, умението да свиря на инструмент ми липсва, за да мога да композирам. А и от месец септември подготвям детска музикална занималня и вокална група, в която ще ми е от полза.

Цялото интервю четете в новия ни брой.