Светла Иванова е една щастлива жена, която скоро навърши 45 години. Щастието си дължи на любовта, семейството си и на трите си страсти – музиката, йогата и писането.
Завършила е „Предучилищна педагогика“ в Софийския университет. Майка е на 3 деца. Продължава да работи в близък контакт с деца в детска градина, преподавайки йога. Написала е 4 детски интерактивни Вълшебни книжки и още толкова за възрастни. Има издадени 3 албума с песнички за родители и деца за раздвижване и релаксация. Имала е късмета да бъда осиновена и после да намери биологичните си родители.
С музиката я свързва нещо повече от това да завърши „Поп и джаз пеене“ (в класа на Етиен Леви в НБУ), както и да създаде още 3 албума с поне 20 сингъла с видиоклипове към тях. Оказва се, че биологичният й баща също е музикант с голям опит и признания.
На йога и медитация е посветила над 30 години от живота си. Завършила е различни курсове и обучения, за да се сертифицира като преподавател – по ащанга йога, хатха, медитация, йога нидра, йога за бременни, за деца, йога за лице, въздушна йога, звукотерапия с тибетски пеещи купи, и много други продължаващи обучения. През 2014-та година започва да води йога практики и медитации в най-големите студиа в София.
През 2019-а развитието й продължава като основава собствено студио и солни стаи – Salt&Art. Паралелно с това е хоноруван преподавател по йога в Консерваторията от 5 години. Гостува често и като мотивационен лектор. Има свои йога предавания в двете здравни телевизии в България. Повече за нейния опит може да научите в личния й сайт: www. svetlaivanova.com“. А за да практикувате йога заедно посетете най-новата й онлайн платформа за йога и медитация: www.yogatime.bg
Снимки: Gede Geni and Yande Photo in Bali
Грим: Ивилина Шейтанова
Локация: Sol by Melia хотел, остров Бали, Индонезия
Изглеждаш и звучиш като човек, който е намерил своето призвание и живее според него, с радост и удовлетворение. Така ли е? Как човек разбира кое е неговото призвание?
Призванието се намира според мен инстинктивно, без много да го мислиш. Просто правиш това, което ти е на сърцето и усещаш, че се получава. Ако се чудиш дали си на правилния път, може да си зададеш въпроси като: това носи ли ми радост, удовлетворение, самореализизация, вдъхновение, развитие, просперитет…
Но обикновено най-верният отговор и награда са отзивите на хората, до които достигаш с работата си и начинът, по който се чувстваш. Аз открих за себе си няколко страсти – музиката, йогата и писането. Всички те ме правят щастлива. Не мога да ги подредя по значимост, така както една майка не може да каже кое от децата си обича повече. Затова им се отдавам и си ги отглеждам еднакво грижливо и трите.
Разкажи ни за последните си проекти и мотивацията ти да се заемеш с тях?
Моята кауза е да помагам на хората да се чувстват добре и аз да се чувствам добре с действията ми и да усещам смисъла, необходимостта, да изпитвам удовлетворение от това, което правя. Опитвам се всичко, което върша да е стъпило на тази основа и да е иновативно, преминало през моя опит и обогатяване. Това ми дава мотивацията и вдъхновението да творя – да създам нещо различно, по-добро от вече готовите модели. Така направих първото в България йога студио със въздушна йога в солна стая – Salt&Art. Новото в него е, че докато практикуваме, добавям стойност със солната инхалация, която пускам по време на всичките ни практики за малки и големи. Едновременно с това изградих в него и голяма солна стена с тухли от хималайска сол и така съчетавам ефектите на тези две терапии – халотерапия и спелеотерапия.
Най-новият ми проект обаче е свързан повече с практиките у дома, в офиса и в моментите, в които трудно стигаме до студио. Все повече хора работят от вкъщи и новата онлайн платформа, която създадох за йога и медитация ще им бъде полезна. Нейната цел е да предлага полезно съдържание на много достъпна цена, да научи хората да медитират, да бъде приложима за цялото семейство и да повишава работоспособността и издръжливостта ни на напрежението, за да сме по-устойчиви на стрес, по-енергични и щастливи. Платформата предлага както индивидуални и семейни абонаменти, така и за корпоративни клиенти на много ниски цени.
Наближават коледните празници и смятам, че това би бил един чудесен подарък за служителите на големите форми. В платформата има и пълен курс по медитация над който работих две години. Той съдържа 21 видеа с най-често задаваните ми въпроси, свързани с медитацията, като кога, къде, защо и колко да медитираме, как да дишаме, кое е правилно и кое не е, какво може да се обърка по време на медитация, видовете медитация и как да изберем подходящата за нас и да започнем да я прилагаме в ежедневието си. Създадох го, за да помогна на хората да опознаят състоянието на медитацията или да го задълбочат. Стъпка по стъпка. И да се чувстват добре, да живеят с по-малко стрес.
Щастлива съм, че мога да предложа този пълен курс и го подготвих с много отдаденост, внимание, радост и любов. В платформата може да намерите освен много водени медитации, и различни по времетраене практики като йога за лице, йога за специфични проблеми като болки в кръста, врата и раменете и много други полезни видеа. Ежеседмично добавям ново съдържание и целта ми е да се превърне в най-голямата и полезна платформа за йога и медитация. Може да я намерите на адрес: www.yogatime.bg
Скоро се върна от остров Бали. Фотосесията ти за корицата е от там. Разкажи ни повече за това преживяване.
Беше невероятно, различно, духовно пътешествие, което ни запозна с тази култура и традиции. Групата на този йога ритрийт беше много голяма. Не успяха да се включат всички желаещи, затова през февруари организираме нова. Бяхме на най-емблематичните за Бали места, посетихме много храмове, видяхме различни церемонии, къпахме се под огромни водопади в джунглата, плажувахме на невероятно красиви и зелени плажове, и, разбира се, правихме много масажи и йога.
Срещнахме се с истински духовен лечител – една от трите балиани на острова, която направи за нашата група специален ритуал за изчистване на негативната енергия. Моята йога програма беше разнообразна и включваше от йога за лице до практики свързани с емоционалния детокс. Самото пребиваване на острова и общуването с хората там ни зареди с послания, които си припомнихме и донесохме, като това да бъдем над нещата, да живеем без много да се намесваме в потока на живота, с по-малко стрес и повече внимание към важните неща. Като в книгата „Яж, моли се и обичай“. Бяхме и в едноименния ресторант от филма, където Елиабет Гилбърт е писала книгата, а Джулия Робърт кара колело. Мястото е в джунглата и е невероятно живописно. Обещавам да ви разкажа повече в специален материал с много снимки, които направих там.
Каква е формулата да правиш много неща едновременно и това да ти носи радост, а не стрес?
Моята тайна е в това, че аз съм си ги избрала. Не винаги съм работила неща, които са ми били по вкуса. Но когато харесваш това, което правиш, му се отдаваш с желание и любов. Когато любовта е в основата на нещо и то ти идва отвътре, дори и да ти създаде стрес, или да се сблъскаш с неприятности, не можеш да го оставиш. Защото любовта е извор на енергия. Както и медитацията. Втората ми тайна е, че нещата са разнообразни. Допълват се, но са различни. И не правя нещата на всяка цена. Когато работех в заведения късно през нощта и се съобразявах с вкуса на музикални редактори в радиа и телевизии, не ми беше приятно. Но щом започнах да правя музиката, която харесвам, да издавам сама книгите и дисковете ми, вместо да се съобразявам с музикални компании и издателства, да водя йога практики в моето студио, а не да работя за някой според неговите правила, стресът значително се намали за сметка на отговорността и ангажиментите ми, но това не ми тежи. Независимостта и свободата са ми по-ценни.
Водещата тема в този брой е за справянето с прекомерния стрес. Кои са твоите методи за справяне? Случвало ли ти се е някога да стигнеш до „бърнаут“?
За да не се стигне до натрупан стрес, се старая да балансирам между работа, семейство и удоволствия. И когато правя нещо – да присъствам на 100% в него.
Работата ми като йога учител и по-скоро като ученик, дългогодишните занимания с йога и медитация, ме научиха винаги да търся този баланс и да пренасям наученото от практиките в ежедневието си. Един от основните принципи на йога е „ахимса“ – ненасилието. Старая се да правя нещата с лекота, а ако нещо ми дойде в повече, си взимам почивка и прекарвам малко време сред природата. Домът ми е най-любимото ми място. Щом усещам, че се преуморявам, си оставам в къщи за малко. Това е моят пристан. Стига ми да си остана няколко дни у дома и се възстановявам напълно.
Изключително отдадена си на йога. Защо? Как се влюби в йога, какво е тя за теб, какво ти дава, с какво ти помага?
Още в осми клас открих йога, но никога не съм я превръщала в нещо, без което не мога. Просто взимам най-хубавото от нея и го пренасям в живота си. Хубавото на йога е, че е много комплексна. Не ти дава само физическо натоварване за тонус, гъвкавост и енергичност, а чрез техниките за дишане и медитация внася баланс в ума и психиката ти. За мен йогата, независимо дали я практикувам сама или я преподавам, е била моментът, който ми напомня да забавя темпото, да спра да се съпротивлявам на потока на живота и да оставя нещата просто да се случват сами, вместо постоянно да ги контролирам и управлявам. Аз съм много деен и енергичен човек. Тези моменти, в които сякаш спирам времето са ми много ценни. Те ми дават възможност постоянно да си сверявам часовника с времето вътре в мен, с желанията ми, за да съм наясно във всеки един момент къде съм и какво се случва. И най-вече да съм наясно със себе си. Грижата за себе си не е егоизъм. Когато човек се чувства добре, той може да даде на другите повече грижа и внимание.
На какво учиш децата си? А те на какво те учат?
Това е въпрос на няколко часа разговор и може би и те няма да ми стигнат, за да ви опиша. Смятам, че това е привилегия, към която трябва да се отнасяме много отговорно и загрижено. Понякога е къртовски труд и търпение и за съжаление една от малкото ежедневни отговорности, на която не виждаш веднага резултата. Като инвестиция, от която не знаеш точно какво да очакваш, но се надяваш, че е правилната.
По-лесно ми е да кажа на какво ме учат децата ми всеки ден и то е също толкова ценно и важно за мен, нищо че те не си дават сметка за това, а и не е нужно. Учат ме да преоткривам детското в мен, да съм търпелива, състрадателна и да не забравям, че цял живот трябва да се грижа и за себе си.
Децата ми припомнят, че трябва да се отнасям към себе си както към тях. Когато сме малки ни стига само някой да ни прегърне, да се отнесе към нас с разбиране и любов, да ни успокои, да ни накара да се почувстваме подкрепени и да ни каже, че всичко е наред. А когато пораснем започваме да водим вътрешни борби кое е правилно и кое не, да се обвиняваме и упрекваме за някоя постъпка, вместо да си кажем, че всичко е наред, да слушаме вътрешния си порив и да правим това, което ни се прави. Веднъж, когато дъщеря ми ме попита как съм, й споделих, че се чувствам изморена и тя ми каза простичко: „Ами защо не си починеш?“. После се попитах: „Ами да, защо наистина не си почина?“. Толкова е простичко. И я послушах. Оставих всичко, което имах да върша и си припомних, че светът не свършва, когато аз спра да правя каквото си мисля, че трябва и отделя време за моето нищоправене. Толкова е хубаво да се обичаш!
Била си осиновена и си научила това като тийнейджърка. Години по-късно откриваш биологичните си майка и баща и това е щастливо събитие в живота ти. Поглеждайки назад, можеш ли да кажеш имаш ли травма, свързана с това? Как се лекува или превързва? Имаш ли съвети към осиновителите или осиновените деца?
Съветът ми е осиновителите да не правят тази тема табу и сами да поемат инициативата да разкажат нещата такива каквито са на децата си в най-ранна детска възраст, преди да узнаят от друго място или по не най-добрия начин. Без лъжи, без прикриване, без тайни. Децата усещат истината и имат право да я знаят. А когато покажеш любовта на детето си и то разбере, че не обичаш с корема, а със сърцето си, всичко ще е наред. Всеки от нас е правил грешен избор в живота си и трябва да може да прощава. По-важното е какво се е случило след него. Какъв човек си станал. Научил ли си уроците си. Можеш ли да обичаш и да прощаваш. Да имаш родители и да си родител е най-голямата благословия. На мен животът ми даде втори шанс да намеря биологичните си родители, след като изгубих тези, които са ме отгледали, и да си припомня какво е да те обичат с истинска, безусловна любов. Щастлива и благодарна съм! За всяко осиновено дете е важно поне да знае какви са корените му. Аз например разбрах защо нося музиката в себе си, защо съм толкова енергична и дори работохоличка. Оказа се, че баща ми цял живот е бил музикант, художествен ръководител и до последно преследващ мечтите и плановете си, свързани с музиката. Майка ми пък е толкова енергична, не се оплаква и ме обича с цялото си сърце, както и аз нея. За мой късмет се оказа, че тя също е искала да ме намери и да бъде част от живота ми. Аз съм единственото й дете и в момента връзката ни е много силна. Имаме много да наваксваме.
Скоро навърши 45 години, които въобще не ти личат. Кои са твоите тайни за красота?
Истината е, че не правя нищо специално, за да спра времето. И не смятам това за важно. Просто живея щастливо и съм спокойна. Старая се да бъда над битовизмите и да решавам всеки проблем с усмивка и лекота. Опитвам се да ям по-здравословно, правя обърнати асани ежедневно, практикувам въздушна йога, което е много важно за доброто кръвообращение и медитирам. В часовете ми по йога за лице започнаха да идват млади момичета на по двадесет и няколко години, които искат да изглеждат като мен „като пораснат“, което много ме ласкае и забавлява. Но мисля, че доброто кръвообращение, редовните тренировки и правилното дишане и стойка са по-важни от йогата за лице дори, която стана модерна през последните няколко години. Ежедневно се натоварвам физически и медитирам за баланс. За мен е по-съществено да ти личат годините от гледна точка на опит и мъдрост. По-важно е какво е излъчването ти и усещането вътре в теб, защото красотата и сиянието идват отвътре.
Моята тайна е да правя каквото обичам и да имам кого да обичам, защото това, което носиш и чувстваш, се изписва на лицето ти.
Имаш ли любими терапии за красота – дерматологични и естетични? А какво мислиш за все по-широката тенденция младите жени да се превръщат в „клонинги“ – с еднакви направени вежди, мигли, носове, скули и устни?
Не мога да разбера желанието да поправяш това, което ти е дадено, може би, защото не съм имала комплекси, свързани с външния ми вид. Харесва ми това, че на фона на моите връстници, а и много по-млади от мен, нямам никакви външни намеси и се чувствам добре в кожата си. Не ходя на никакви процедури, освен веднъж годишно на пилинг за обновяване на кожата и много рядко на козметик за почистване. Пия колаген отскоро, защото производството му значително намалява след 40-годишна възраст. Ползвам слънцезащитни продукти дори и през зимата. За особено ефективен и дълбокотъканен смятам самомасажа с гуа-ша, който преподавам в часовете ми по йога за лице. Моите програми може да намерите и в онлайн платформата ми.
Какво е щастието за теб?
Да караш някого да се усмихва. Да се усмихваш, когато се сетиш за някого. Да си благодарен, че любимите ти хора присъстват в живота ти и да чувстваш, че хората около теб са благодарни, че ти присъстваш в техния. Да обичаш и да чувстваш, че си обичан. Да ти се живее този живот всеки ден, точно с тези хора, точно с тази работа, която си избрал. Да имаш вътрешното желание да благодариш всеки ден и да се събуждаш доволен, че си на точно това място с точно тези хора около теб!
За какво мечтаеш?
Мечтая условията, в които живеем да бъдат добри, за да мога да правя любимата си работа и хобита, да мога да отглеждам децата си в спокойна среда и както намирам за правилно. Мечтая да продължавам да пътувам, да можем да осигурим нормално бъдеще на децата ни и да им помагаме да преследват и сбъдват техните мечти, както и да и бъда пример.
А от какво се страхуваш?
Страхувам се от това, че не всичко зависи от мен.
От неизвестното бъдеще и бедите, които може да ни причини в XXI век една ненормална политика и човек, който решава да обяви война и да нападне, за да анексира една демократична държава. След като това може да се случи и не само да се случи, а и напрежението да продължи да нараства, а човечеството да се върне пред огромната заплаха от ядрена война, няма как, ако си нормален човек, да не се страхуваш от тези ужасни перспективи.
Изпитваш ли тревожност от случващото се в света през 2022 г.? Оптимист или песимист си за бъдещето?
Не, тревожност не изпитвам, тъй като всичките тези десетилетия, в които се занимавам с йога, медитация и личностно самоусъвършенстване са ми помогнали да овладявам тревожността. Защото знам, че това е едно от най-разрушителните неща за човешкия организъм, което води до постоянен стрес и опасност за здравето ни. Но съм ангажирана с това, което се случва, с несправедливата война, която Русия обяви на Украйна, с десетките хиляди жертви в резултат на този варварски акт и с това, че войната, наредена до продължителната ковид криза, предизвика изключителни икономически проблеми, с които ежедневно трябва да се справяме. Това не е уплах, страх или тревожност, а допълнителен ангажимент, с който трябва да се справим и който трябва да преодолеем. Към тези проблеми, влагайки упоритост и любознателност, за да се запозная с тях, съм се отнасяла винаги с умерена доза оптимизъм, която с всеки изминат ден се увеличава. Благодарение на това, че светът доказа, че заедно вече преборваме ковид кризата, заедно можем да победим врага във войната в Украйна, и, разбира се, заедно ще преодолеем икономическите несгоди, независимо през какви трудности ще преминем.
0 Коментара