Царицата на розите

Тя има лице, в което се влюбваш. Осанка на актриса. Спокойствие, което подкупва. Неда Спасова е актриса, за която тепърва ще се говори. Ролята й в новия български филм “Дамасцена”, който излиза по екраните на страната в края на октомври, я налага като едно от най-интересните лица в българското кино и театър.

Неда завършва НАТФИЗ при Маргарита Младенова и Иван Добчев. След участие в спектаклите “Процесът срещу богомилите”,“Гео”(Народен театър) и „Светлото бъдеще на битака”(Сфумато) ще я гледаме през ноември в „Бесове“ по Достоевски.

Освен даденост, впечатляващата й красота се дължи и на много постоянство. Тренира волейбол, плуване и лека атлетика. Увлича се от класически балет, народни танци и акробатика.

Снимки: Теди Грозданов

Неда, кога все пак разбра, че не спортът, а театърът и киното са твоят Път?

Никога не съм си представяла (това не значи, че не съм мечтала), че ще стана актриса, тъй като носех ясното съзнание от съвсем малка, че това е трудна и много отговорна работа. Бях на 12 години, когато в училище ни предложиха да се запишем в театралната група към Младежкия дом във Враца. Целият ми клас се записа, аз не исках и убеждавах съучениците си, че това е безсмислено. Не ги убедих и за да „не се цепя“ от колектива, се записах и аз. И така си останах само аз от целия клас 7 години в тази младежка трупа, съучениците ми се отписаха. НАТФИЗ дойде по същия непредвиден начин – април месец, преди да завърша училище, станах лауреат на олимпиада по философия, приеха ме без изпити и записах Философия в СУ. Бях се отказала от преследването на мечтите, защото ми се струваше невъзможно осъществяването им. През август все пак си казах, че е редно дори на шега да се явя на изпити в НАТФИЗ, тъй като съзнателното ми детство мина с театър и ако другата година ми залипсва изкуството, да знам какво представлява кандидатстването в НАТФИЗ. Явих се на изпитите и ме приеха – не можех да повярвам. Кандидатстващите се готвят години, четат пиеси, учат монолози, установяват контакти и пак много от тях не ги приемат, а аз бях чиста късметлийка!

А какво дете беше?

Много щастливо! Всички искаха да са ми приятели. Много обичах да се състезавам с момчетата, осъзнавах, че съм от другия пол, но не исках да призная, че физически съм по-слаба. Ритах футбол, играех на стражари и апаши, правех „бази“ по дърветата, хвърлях пликове с вода през терасата по случайни минувачи, бутах гуми по колите… Пакостлива работа.

Нямам театрали, нито кинаджии в семейството. Обикновени хора, с нормални професии. Дядо ми едно време се пробвал във ВИТИЗ веднъж, скъсали го и не опитал пак. Той беше много горд с мен, когато разбра, че ще уча в НАТФИЗ.

Иначе тийнейджърството беше повратната точка в съществуването ми – тогава спрях да бъда толкова самоуверено и щастливо дете и започнах да мисля за не много безгрижни неща – какъв е смисълът на живота, какво искам да направя с него, какво искам да постигна, как искам да създам семейство, което да не се дели. Станах мрачна, слушах рок и метал, обличах се в черно, слагах тъмен грим. Мисля, че всеки преминава през подобен период в пубертета в търсене на себе си и уникалността си. Добре, че ерата „Мерилин Менсън” приключи с пубертета.

Кой ти помогна да се намериш като актриса?

Проф. Младенова и проф. Добчев са театралните ми учители. Харесвам екстатичния театър, който правят, и борбата за истина в спектаклите им. Техният вкус много е повлиял на моя или по-точно на доизграждането на моя, защото дълбоко в себе си аз винаги съм харесвала такъв театър и такава позиция в изкуството.

Срещата ми с Тодор Анастасов (режисьора на „Дамасцена“) и Мария Лалева (продуцента и сценариста) е друг важен момент в живота ми. Двама изключително интелигентни и луди хора, които обгрижваха съзнанието ми с екзистенциални съвети. Те повярваха в мен, което е прекрасно усещане, но и голяма отговорност.

Коя роля ти даде увереността, че това е твоята професия?

Денонощно подлагам под съмнение избора си на професия, но не спирам да се боря, да мечтая, да работя. Уверена съм, че искам това да правя, но като всеки млад артист се терзая дали ставам за тази работа. Надеждата умира последна, а ние – не.

Как премина работата ти във филма „Дамасцена“?

Попадането ми в „Дамасцена“ беше като по филмите, абсолютно неочаквана сбъдната мечта. Отидох на кастинг за другата женска роля, която я играе Симона Халачева. За първи път попаднах на кастинг, където режисьорът работи с мен повече от час и се отнасяше с мен като с колежка, с която като се поработи, се постига желаният резултат. За първи път, откакто ходя по кастинги (а аз съм ходила на мноооооого), присъстваше главният актьор (Веселин Плачков) и с него имахме сцена. На десетата минута разбрах, че това не е моята роля и много трудно ще стане. Тодор (режисьорът) също го разбра и каза: „Не си за тази роля, има една друга женска роля, за която си много подходяща, но си много млада.“ Каза ми това на десетата минута и продължи да работи с мен, защото видя нещо друго в мен и му даде шанс. Тръгнах си от кастинга доволна, знаейки че няма да ме вземат, но щастлива, че някой се е отнесъл с мен като способен творец.

8 месеца по-късно ми звънна Ирина Иванова (кастинг режисьорката) и ми каза да отида до офиса, Тодор искал да говори нещо с мен. Отидох в офиса, а там ме чакаха 20 очи (основните ръководители в екипа), изпълнени с любов към мен. Незабравимо усещане – хора, които не ме познаваха, а вече ме бяха приели като част от тях и целия филм. Но аз бях напълняла 5 килограма от последната ни среща, с 20 см по-къса, черна коса и оттам се почна подготовката, което беше важно за филма и ролята ми. Направих едномесечен хранителен режим (изготвен от моя добър приятел Кирил Младенов), тренировки всеки ден и за месец успяхме да върнем излъчването от последния кастинг. Пребоядисаха ми косата, Тодор ми нареди да нося само рокли и поли. Всичко това беше необходимо за женствеността на ролята, която трябваше да излъчвам. По-късно разбрах, че те още на кастинга са ме харесали за тази роля, но възрастта им пречела. Затова ме състаряваха, правеха ми бръчки. С Тодор много работехме за нисък алтов глас, който имам, но не използвам, за да сложим женска мощ в персонажа, тъй като ролята, която ми е поверена във филма, е решаваща за главния герой и трябваше да има…да го нарека „съдбовност“. На терен всички ми помагаха ужасно много. Постоянно се допитвах до Мария за сценария и специално за моя персонаж, който беше магичен и сюрреалистичен, от което произлизаше и трудността ми в работата по него. Надявам се крайният резултат да е добър.

За какво е този филм?

„Дамасцена“ е филм за мечтата. Няма физическа сила, която може да те отклони от нея, ако истински я желаеш. „Дамасцена“ е филм за собствените ни избори и последствията от тях. „Дамасцена“ е филм за „огъването на рамките на относителната човешка свобода” (цитирам Мария Лалева и текст от сценария).