Валентина! Луда по музиката

От началото на месец юни в ефира се завъртя новия летен хит „Луда“ на попфурията Валентина, с участието на тарана на „Господари на ефира“ – Боби Ваклинов. Валя я познаваме от различни телевизионни формати. Звездата й изгря в „Стар академи“, а сетне я гледахме в „Аз обичам България“ и „Шоуто на канала“. С външност, която би трябвало да й отреди кралско място някъде в Латинска Америка, и глас, на който би й прилягал етикетът „царица на поп музиката“, красавицата атакува българския пазар с кавър версията на Loco на Pachanga – ЛУДА. Обожава морето и топлите месеци – колкото по-топло, толкова по-добре. И горещата й кръв си личи отдалече. Това лято ще прекоси страната в интересния проект на рапара Криско с филхармонията.

Снимки Дилян Марков

Как се работи с Боби Ваклинов? Какво очакваше след края на снимките на клипа „Луда“ – „Златен скункс“ или „Бяла лястовица“?

Няма никакво значение – статуетка е. Пък и скункс да е – реклама е. Извън шегата, с Боби се работи много лесно. Имаше един момент, в който се чудех с кого да направя парчето. Исках да е някой, който рапира слънчево. Да е едновременно мачо, но да не влизаме прекалено много в ъндърграунд рапа и тогава Цвети Георгиева (пиарката на Валентина) ме попита какво мисля за Боби. А аз винаги съм го свързвала със скунксове и тогава се сетих, че той всъщност рапира, при това добре. Пуснах да го слушам и вече беше ясно, че той е човекът.

Защо луда? Ти определяш ли се като луда? Отнася ли се за теб това заглавие?

А защо не? Сега сериозно. Смятам, че всеки човек е уникален и това, което го прави такъв, е онази малка негова лудост, индивидуалността сама по себе си е лудост. Което на практика значи, че всички сме луди.

Песента е официален римейк за България. Лесно ли получи правото да я направиш на български?

Учудващо бързо в действителност. Не съм се съмнявала, че ще се съгласят, защото когато искаш нещо силно, даваш всичко от себе си, влагаш сърце и душа… тогава нещата се получават. Но си мислех, че преговорите ще продължат по-дълго. Уви… в рамките на няколко дни получихме зелена светлина, което е голям комплимент наистина.

Откога се занимаваш с музика?

От малка. На 3 вече знаех, че искам да съм певица и пианото като музикална подготовка стоеше перфектно в представите ми за развитие. Пет години учех пиано в музикална школа в Харманли. Голямата ми гордост тогава беше, че когато отбелязваха 50-годишнината на школата, аз бях единственото дете, което взеха да свири на концерта. Бяха се върнали много от тези, които са започвали музикалния си път от нея. Представи си какво е това за едно дете, беше си изпълнена цел. Следваха други предизвикателства.

Славна школа ли беше?

Народните певци и танцьори бяха по-популярни сред възпитаниците й, но си има и славни пианисти в редиците. А пък и аз съм свирила там.

Чакай, все пак край Харманли е сгушен комплексът „Приказките“ – този Йерусалим на попфолк музиката. Как не те повлече съдбата в посока „Пайнер“?

Да, там са „Приказките“ и легендите на попфолка. Просто този тип музика не е моята. Много пъти са ми предлагали да започна с попфолка, но никога не ме е влечело.

Да разбирам ли, че си сред опозицията на попфолка?

Не, аз уважавам работата на хората, които дават всичко от себе си, независимо в кой стил се развиват. Просто не виждам себе си в редиците на попфолка.

Е да, но казват, че парите били в попфолка. Когато пееш Уитни Хюстън, допускам не хвърчат пари по теб.

За мен парите никога не са били мерилото за това колко можеш. В музиката винаги ме е движила публиката – дали й харесва това, което пея и правя на сцената. И в крайна сметка съм ценена и без да пея попфолк.

Би ли станала актриса?

Категорично ДА. Съвсем наскоро се снимах в един филм на Явор Петков – „Дани. Легенда. Бог.“ и много ми хареса изживяването. Просто актьорството ти позволява да живееш друг живот паралелно с твоя. А и хубаво се работи Явор. Дава ти много свобода и в същото време те насочва много фино. Така че, да, бих станала актриса. Казаха, че се справям добре. Вярвам им или поне ми се иска да е така.

С какво се занимаваш в свободното си време? Да разбирам, че не само в музика?

Разбирай, че се занимвам все с неща, които подпомагат сценичното ми представяне – това с актьорското майсторство, ходя на уроци по пеене, танцувам, пиша песни… Всичко, което би ми било полезно в професията. Гледам да уплътнявам времето си умно.

А Криско? Как стигна до участие в турнето му с филхармонията?

Позвъниха ми, питаха бих ли искала да участвам. Разбрах, че имат и други кандидати, но в крайна сметка се спряха на мен. За мен това е един страхотен опит, защото Криско е много успешен изпълнител и има какво да се научи от начина му на работа.

Кой е твоят стил – този, който те хваща отвътре?

Поп, денс музиката и лекият рок. В общи линии съм привърженик на комерсиалната музика.

А имаш ли любим изпълнител?

 „Куин“ е моята любима група. Аз на практика съм израснала с тази банда и съм се учила да пея от Фреди Меркюри, който е велик. От жените особено много харесвам Джеси Джей, Адел, Уитни Хюстън… леле много са. Все пак съм жена – за всяко настроение имам по поне един изпълнител, който да го оцвети.

Цялото интервю четете в новия брой на Жената днес.