Снимки ВАСИЛ ГЕРМАНОВ@thinkthanklab
Коси и грим СЛАВ
Стил ИНГА@thinkthanklab
.jpg)
Когато животът щедро раздава шансове, хубаво е да си наблизо и да имаш чувство за хумор. При Валентина Войкова шеговитите акценти придружават всеки важен житейски момент. Така на 20 години, в шеги и закачки, се омъжва за любимия мъж Пламен. После почти в галоп скача от хиподрума в нюзрума на новосъздадената тогава телевизия БиБиТи. От състезател и треньор по конна езда се превръща във водещ на новините. Завършила е българска филология в пловдивския университет, в Рим специализира „Европейски стандарти в медиите”. Камерите обичат лицето й. Кръстена е на първата жена-космонавт – Валентина Терешкова, и се смее от сърце, когато отиваме на снимки в Института за космически изследвания в БАН.
Като малка мечтаела да порасне, сега обаче е точно обратното. Пак като малка помага на по-голямата си сестра да роди вкъщи и смело прерязва пъпната връв с кухненски нож. Валентина може още: да стреля, да язди, да скача с парашут. Въпросът е какво всъщност не може тя? Може също да пее и танцува. Със силната мъжка подкрепа на Кольо Гилъна на сцената на „Великолепната шесторка”. Красивата водеща успешно съчетава свободолюбив дух с почти военна дисциплина. Готова е да отстоява позициите си, когато е права. Ако се наложи, може и до бой да се стигне. Валя е истински ураган от емоции и страсти, готов да избухнe… когато му дойде времето. Дотогава всичко остава скрито зад красивото й лице. Опасен чар, не мислите ли?
Фамилията ти има доста „войнствено” звучене. Това задължава ли да бъдеш силна?
Доколкото ми е известно, моята фамилия не е свързана с нещо войнствено. Знам само, че някъде назад в рода ми е имало дядо, който се е казвал Войко. Това е древно старобългарско име. Фамилията е рядко срещана и затова я нося с гордост и отговорност.
Разкажи ни за своите родители и сестрите си, какво е твоето семейство?
Отгледана съм с много обич. Аз съм най-малката от три сестри. Почти като в приказките. Родителите ми са много земни и мъдри хора. Възпитана съм в класически, дори патриархален дух. В семейството ми винаги е имало уважение към другия и подкрепа. Спазваме традициите и държим на малките жестове. Имам и много братовчеди, с които поддържам връзка. Всеки от нас си има свой живот, но усещането за общност ни е важно.
Как оценяваш успеха?
Успехът има различни измерения. Да се доказваш, да получиш признание, да победиш в състезание или пък да надскочиш собствената си суета. Най-хубаво ми е, когато съм доволна от себе си. Странното е, че невинаги това съвпада с преценката на околните. Научих се, че хората те гледат с различни очи… Има и малки победи, на които се радваме всеки ден. Например да кажеш добра дума на някого или пък да си намериш място за паркиране в центъра на София. Шегувам се, разбира се… А в личен план най-големият ми успех е синът ми Константин.
Беше ли готова да станеш майка на 21 години?
Никой никога не е готов за това. Не си готов нито на 20, нито на 30, нито на 50. Няма перфектен момент. А и колкото да ти разказват околните, докато не станеш наистина родител, няма как да знаеш готов ли си. Лошото е, че все повече жени в България чакат подходящия момент, чакат да станат готови. Все нещо не е наред: или сега кариерата е по-важна, или парите не стигат. И като се огледат, вече е доста късно. На приятелките си казвам, че едно дете може да се гледа и с много пари, и с по-малко. Важна е обичта, която получава, за да стане човек. Може да имаш дете и да работиш. Да, не е лесно. Ама няма лесно, ти решаваш!
Сега синът ти е на 16 години. Повече приятелски или повече„родител-дете” са отношенията помежду ви?
Определено отношенията ни с Константин са по-скоро приятелски. Това обаче не означава, че не нося цялата отговорност на това да бъда родител.
Най-големият ти недостатък?
Според съпруга ми това, че пуша!: )
С какво те спечели Пламен?
С много любов и постоянство. Запознахме се, когато аз бях последен клас в гимназията. Още на първата ни среща той ми каза, че ще се ожени за мен. Но не като въпрос, а като констатация. Аз тогава много се смях и приех това изречение абсолютно на шега. Но ето, че животът е пълен с шеги.
Участието ти във „Великолепната шесторка” е свързано с много пеене. Със съпруга ти имате ли си любима песен?
Пламен е меломан. Вкъщи сме затрупани с музика. Много ни харесва заедно да откриваме нови хубави парчета или групи. Той има страхотен нюх за това. Сега следи изявите ми и много се забавлява. Е, всички сме наясно, че аз не съм певица, нито имам претенция за това. Но макар и фалшиво на моменти, със сигурност пея от сърце.
Твоята рецепта за щастлив брак?
Да избягваме рутината в брака. И да полагаме усилие да бъдем интересни един за друг въпреки дългото време заедно.
Кой е доброто и кой лошото ченге вкъщи?
В момента аз съм по-скоро в ролята на доброто ченге вкъщи. Не за друго, а защото сега съм по-заетата. Виждаме се по-рядко и нямаме време да се скараме. Пък и като цяло аз не съм по кавгите. Предпочитам да изясняваме нещата чрез разговори.
Най-голяма лудост, която си правила от любов?
Самата любов е най-сладката лудост.
Най-скъпият подарък за теб?
Любовта.
Твоята лична житейска кауза?
За мен е много важно вечер, когато си легна в леглото и мисля за разни неща, да знам, че съвестта ми е чиста, че не съм излъгала, не съм била лицемерна, че съм дала най-доброто от себе си в работата например. Ето такива обикновени неща. А в по-сериозен план, за мен най-смислената кауза са децата. Това ми е болна тема.
Не понасям несправедливост, насилие и нещастие да се стоварват над едно дете! Ставам гневна и тъжна.
Заради това се включих и в проекта „Великолепната шесторка”. Покрай работата ми като журналист съм се нагледала и наслушала на много истории за човешки съдби, за световни трагедии, за убийства. С времето се научих да не ги преживявам толкова, но когато става въпрос за деца, тогава чувствителността ми е много изострена.
Състрадателни ли са хората у нас, готови ли са да помагат?
Аз много вярвам в доброто у хората, дори това да звучи малко наивно. Това, което ме натъжава понякога, е липсата на съпричастност и единност у българите. Както и вечното критикуване на всичко, ама някак анонимно, от вкъщи. Седим си пред телевизора, хапваме си и всички са ни виновни. Не казвам, че няма предостатъчно неща, които да ни дразнят, нито, че ежедневието ни е розово. Напротив, разговарям с различни хора. Знам, че хората са обеднели, че бизнесът не върви в момента, че има фалити на фирми, че много неща ни куцат. Но защо не се опитаме да направим нещо заедно? Ето в Италия – открит протест срещу ново сметище, Франция не спира да критикува пенсионната си реформа, в Гърция убиват студент – обществото веднага е с активна позиция.
И към нашата мисия във „Великолепната шесторка” има критики. Чета ги в интернет. Честно казано, се ядосвам, защото дори и да не е съвършена, идеята е да се направи нещо за изоставените деца. Да се обединят хората около една кауза, която очевидно няма как да се реши по друг начин освен чрез граждански натиск.
Какво най-много те дразни у хората тук, в България?
Безхаберието. Това, че в повечето случаи очакваме някои друг да ни реши проблемите. Дали това ще са Европейският съюз, САЩ или Бойко Борисов. Все чакаме.
Личността, която те вдъхновява?
Вдъхновяват ме силните и интересни личности. Не е нужно това непременно да са известни хора. Няма да забравя един човек, с когото се запознах, когато работех в БНТ. Имах възможност да разговарям доста дълго с него. Това е един от най-великите алпинисти – Райнхолд Меснер. Много противоречива личност и в същото време мъж с изключително интересен живот. Този човек имаше толкова силна аура, такова излъчване… Дълго време след това мислех за него и неговата история, всеки ден. Наскоро във „Великолепната шесторка” ни гостува цигуларят Васко Василев. Когато засвири, останах без дъх. Това са хора, целунати от Бога.
В какво вярваш? На кого се доверяваш?
Към хората съм доста мнителна и критична. За да допусна някого до себе си истински, трябва да мине доста време. Може би, защото съм зодия Скорпион. Винаги имам съмнения и едно наум. Наблюдавам и анализирам хората. Приемам човека с всичките му недостатъци, не го съдя. Но това не значи, че ще отворя сърцето си за всеки. Не понасям някой да ме лъже, макар че често оставям хората да мислят, че вярвам на сюжетите им.
Качеството, което би искала да притежаваш?
Да се възстановявам по-бързо. Да има вариант, в който да успявам да свърша всичко, което ми се иска, без да се уморявам и без това да влияе зле на организма ми. Защото има толкова много неща, които искам да направя и които не са ми се случили все още.
Мястото, което те зарежда?
Природата. Извън града, където няма хора, и просто си сам с планината или морето, тишината и красотата.
Суетна ли си?
Не бих се определила като суетна. През деня, ако нямам важни срещи, ходя без капчица грим. В живота стилът ми на обличане е много семпъл и изчистен.
Всички пайети, ярки надписи, пера и фльонги отнемат от истинската индивидуалност. Разсейват вниманието от теб самия.
Не твърдя, че съм права. В този момент от живота си мисля така. Може пък, като остарея, да реша, че рязко трябва да сменя стила.
Имаш две красиви татуировки, те с какво са свързани?
Едната е „Еднорог”, а другата „Делфин”. Мисля, че татуировката е нещо твърде лично, затова и не обичам да говоря много. Моите са малки и не са направени заради някаква демонстрация. Просто ми харесват. Но съвета ми към младите момичета и момчета е да не правят това, преди да са станали зрели хора. Да имаш татуировка, означава да си готов и наистина да я искаш. Татус не се прави, просто защото е модерно.
Какви са провокациите на живия ефир?
Всеки ефир на живо е провокация. Не крия, че въпреки опита ми, преди всяко начало се вълнувам, когато чуя в слушалката 30 секунди до ефир – ти си! Но това е, докато започна, после нещата си идват на мястото. Идва ми едно сравнение наум – като да скочиш с парашут. Онзи момент, в който си на ръба. Другото важно за новините, е голямата отговорност, която носиш. От една страна – да поднесеш събитията на зрителя по най-добрия начин, разбираемо и обективно и от друга – всяка емисия е плод на упоритата работа на огромен екип, който стои зад гърба ти. Водещият е част от голяма добре работеща машина, в която всеки е важен – иначе няма ефир и няма новини.
Съвременната българска журналистика тежи ли си на мястото или все още го търси?
Колкото и да критикуват българската журналистика и да я определят като каква ли не, както и да обвиняват медиите за всички грехове на света, аз смятам, че у нас има смислени и добри журналисти. Те по нищо не отстъпват на колегите си по-света – нито като мислене, интелект и креативност, нито по нюх и провокативност, в добрия смисъл. Въпросът е по-скоро в средата, в която е поставена българската журналистика. Не одобрявам използването на медиите за размяна на реплики и водене на диалози между политиците, понякога доста просташки. Не одобрявам това, че се случва хора с тъмно криминално минало да стават медийни звезди, да се изказват по всякакви теми и да формират обществено мнение. Не одобрявам също, че все още в Българския парламент попадат случайни хора, някои от тях с IQ по ниско от това на мис Плеймейт. А те на всичкото отгоре се налага да вземат сериозни решения. Ей такива неща си мисля, без да ангажирам никого с мнението си.
Какво не може да си позволи един тв водещ в ефир?
Според мен един водещ не може да си позволи да бъде неподготвен. Не може да не е концентриран, да изглежда зле и в лоша кондиция.. Не бива да е муден, скучен и лишен от емоция. Да звучи фалшиво, да се заяжда целенасочено с някого и да не изслушва събеседника. Недопустимо е да се държи просташки в ефир! Казвам всичко това, защото като обикновен зрител съм виждала какви ли не неща да се случват по време на предавания. Да, вярно е, че всеки един от нас на първо място е нормален човек и понякога е много трудно да превъзмогнеш собственото си отношение и его. Но това ни е работата. Мисля, че в крайна сметка, най-важно е уважението към негово величество Зрителя! А той е умен и безкомпромисен.
До къде стигат амбициите ти?
Винаги съм се определяла като умерено амбициозна. Не искам нещата да се случват на всяка цена. Опитвам се да стоя здраво стъпила на земята и ако понякога имам залитания, близките ми хора ме коригират. Имам си една максима, да давам най-доброто от себе си, и знам, че резултатът идва с времето. И още нещо – за мен е много важно да харесвам работата си и екипа, с който работя. В този смисъл – съм късметлийка.
0 Коментара