Един разказ за сугестопедията от първо лице единствено число

Радмила Христова

Ванина има елфски черти и бистри сини очи, които се усмихват всяка минута. Като доказателство на това, че идва от света на феите – върху слабото й тяло винаги се полюшва лека тюлена рокля с проблясващи мъниста, перлички, а на шията й виси старовремски часовник.

Тя е усмихната, искряща и някак недосегаема за ежедневието. Ванина има професия, която много малко хора практикуват. Материята, с която се занимава, е любовта и именно за нея е разчистила най-много място в себе си, а за тъмната половина е оставила малко ъгълче, като казва, че все още не е открила причината за съществуването й.

Това е първото нещо, с което започвам да описвам Ванина на всеки мой познат. После се налага да обясня и подробностите. Името й е Ванина Бодурова и не е псевдоним, но се вписва идеално в приказното й излъчване. Завършила е английска филология, живяла е в Южна Америка, в Европа и никога не е мислела, че ще се върне в България, докато един ден случайността не я подтиква да пише мейл на проф. д-р Георги Лозанов, за да научи повече за неговия метод на преподаване – сугестопедията.

Днес Ванина живее в България. Тя е човекът, който стои неотлъчно до професор Лозанов през последните няколко години от живота му – до смъртта му през май 2012 г. Помага му да завърши книга за сугестопедията, да обучава преподаватели, които да започнат да използват този метод в практиката си, и в крайна сметка да сбъдне голямата им обща мечта – да запазят сугестопедията и да я върнат отново в училищата, да се преобърне начинът, по който хората общуват, възпитават децата си и обучават учениците си.

Историята на едно дълго запознанство

В средата на 90-те години Ванина учи английска филология във Великотърновския университет. Паралелно с това е и студентка в Международния колеж в Балчик. Именно там Ванина чува от своя състудентка за професор Георги Лозанов. Чува и почти забравя. Десетина години по-късно се озовава в Мексико, заедно със съпруга и децата си. Там тя преподава английски в местно училище. Когато разказва на своя колега за родината си, жената изпада във възторг: „Вие сте от България? Познавате ли професор Георги Лозанов?”. Тогава Ванина чува за втори път това име и се пита: Как така една учителка в Мексико знае за сугестопедията и метода на проф. Лозанов?

Няколко години след това Ванина вече живее в Испания – отново заради работата на съпруга си. Тя е майка на три момчета и преподавател по английски в държавно училище за преподаване на чужди езици, което се посещава от много емигранти и испанци. Училището я моли да напише статия за България и тя решава да разкаже за славянската азбука, за четирите сезона, за историята на българската държава. Ванина започва да търси и информация за професор Георги Лозанов. Открива, че интернет прелива от информация, но в чуждите сайтове. В българските – няма нищо, само кратко каре в Уикипедия. Ванина открива, че именно сугестопедията е ключът към сърцата на хората. Ако тя използва този метод, за да помогне на емигрантите да направят първия си досег с испанския език и испанската култура, те ще могат да погледнат на мястото, където живеят, по по-различен начин и вероятно да го заобичат.

Цялата история на Ванина четете в новия брой на "Жената днес"

0 Коментара