Снимки: Дилян Марков
Тук представянето е направо излишно. И Ваня Цветкова, и Калин Сърменов са достатъчно известни, а сериалът „Седем часа разлика” ги направи още по-популярни. Интервюто ни завършва със снимка за спомен със сервитьорките в столично заведение. Калин Сърменов отскоро е и директор на Сатиричния театър. Има и свой бизнес. И очевидно е доста търсен човек, тъй като телефонът му не спира да звъни. Разговорът с двамата се завъртя около това колко всъщност са седем часа разлика. Много, оказа се. Или както Сърменов отбелязва: „Вижте какво правят седем часа разлика – сравнете оптимизма на Ваня с моя песимизъм.“ За двамата преходът започва по различен начин – Ваня избира емигрантския живот – била е крупие, а после и супервайзор в казино в Лас Вегас, а Калин наред с всичко останало е и част от култовата рок банда „Контрол”.
Колко е за вас седем часа разлика?
Калин: За Ваня е много, половината от живота й – две огромни парчета. За мен са още между 40 и 50 часа напрежение допълнително.
Ваня: Да, така се оказа, че животът ми е разделен на две. И двете половини не искат да се съберат в едно, колкото и да се опитвам.
Всъщност за вас преходът започва по различен начин – единият избира емигрантския живот и става крупие в САЩ, а другият е част от култовата рок група „Контрол”. Ако можете да се върнете назад и да си смените ролите, бихте ли го направили?
Калин: С огромно удоволствие, но мисля че Ваня няма да се съгласи да заеме моята роля – не защото няма да се справи, а защото е много закотвена тука.
Нейният избор беше по-логичен. С всичките трудности, които е изпитвала, има повече смисъл, защото през тези години, които не е била в България, е генерирала енергия, която след това се е прехвърлила в потока на правене на неща.
Тя се е съхранила и ние виждаме всичко това по време на работата. Което значи, че провокацията те кара да се мобилизираш. Този живот там те мобилизира. Затова ми харесва. Предпочитам това да се случва и при нас. А при нас нямаше демокрация, нямаше развитие.
Смятате, че това, което се е случило в България през последните 20-23 години, не е имало смисъл?
Калин: Огромната липса на смисъл се губи веднага след като почнеш да правиш едно нещо и после то не се развива. Къде е „Контрол” в момента? Къде е рокендролът? Нищо не се случва в тази държава. Това е проблемът. Иначе да, има много талантливи хора, има хора, които вземат решения, които се борят, които създават, които мислят с главата си. Но къде е развитието? Това ме тревожи. А че е имало „Контрол” – да, имало е, но имаше и много други неща, които съм направил.
Ваня: Да, обаче ти през това време си се забавлявал, а аз не съм се забавлявала изобщо.
Калин: Не бих казал, че съм се забавлявал, опитвал съм се да намеря логика за себе си. И ти това си правила, борила си се. Това е същото. Съгласен съм, че не е лесно, въпросът е, че ти си съхранена. Слава богу, и аз съм съхранен…
Ваня: И какво излиза, че ти, като работиш и само работиш, се съхраняваш?
Калин: Казвам, че ситуацията, в която ти попадаш – на седем часа разлика оттук, с други критерии, с нуждата от адаптация, – те държи във форма. Моите родители по същия начин заминаха от България и когато отидох да ги видя след 6 години, те бяха един мобилизирани хора, готови да прескочат планина. Трудности има, никой не е казал, че е лесно. Но там има логика. Помисли си – почнала си от едно място, полагала си усилия и си се развивала логично. А при нас не е така – полагаш усилия и те ти казват: „Гледай си работата.”
Ваня: Това е абсолютно така. Там, ако полагаш усилия, ще береш плодове.
Калин: Това е 7-часовата разлика – качеството на живот.
А в България защо не се получава?
Калин: Защото нямахме нормална революция, нормално развитие. Какво стана с бизнеса в България – в чии ръце е? Не на тези, които могат, а на тези, които обслужват нечии интереси. Ами погледнете си медиите? Кои са независимите медии? Знам за две само. Но какво от това? Това демотивира хората, създава една лоша среда за развитие на таланта, нездрава среда за развитие на младия човек, който иска да бъде оценен трудът му.
Ваня: Ти мислиш, че в Щатите има независими медии?
Калин: Не казвам това, но там има логика. При нас са зависими и няма логика.
Т.е. там има правила на играта, а тук – не?
Ваня: Ще дам един прост пример, който винаги разказвам, с един обикновен турски българин, който не знаеше нито английски, нито испански, както се казва, и български дори не говореше добре. Когато той започна да работи като чистач в казиното в Айдахо, в което и ние работехме, му отне към 6 месеца, за да разпознаят в него работохолика, човека, който вземаше две смени една след друга и можеше още една да изкара, човек, който работи безотказно и безропотно.
Калин: И добре ли е сега този човек?
Ваня: След 6 месеца започна да учи английски и испански, за да комуникира с мексиканците, и го направиха шеф на поддръжката в цялото казино.
Калин: Ето за това говоря. Я остани тук, нищо няма да стане. Явно съм ужасно черноглед.
0 Коментара