Венета Райкова няма нужда от представяне. Вече 25 години тя е в светлините на прожекторите. На 18-годишна възраст, през 1992 година, става първата победителка в конкурса „Mини Мис България“. По това време започва и телевизионната й кариера в БНТ. Следват други предавания и телевизии, а от тази есен ще води предаването „Папараци” по bTV. През последната година и половина тя написа и четири книги – „Триумфът на кучките“, „Вещицата”, „Инсомния“ и „Вендета“, като първата вече е лонгселър. Равносметката за тези 25 години включва много сбъднати мечти и едно признание – в реалния живот голяма любов няма.
Фотограф Момчил Христов, идея и стил Магделина Асланска, грим Цецо Андреев, коса Ивайло Колев
Точно 25 години са минали от първата ти корица в списание „Жената днес”. По това време си на 18 години и току-що си спечелила първия конкурс “Мини Мис България” и си в началото на телевизионната си кариера. Каква е равносметката?
Много сбъднати мечти, щастие и удовлетворение от всичко, с което се занимавам. Тогава, когато ме поканиха от списанието за корица и интервю, бях спечелила конкурс за красота за миньончета, работех като репортер във вестник „Хайлайф“ и водех съботното вечерно предаване „Цветовете на нощта“ на единствената тогава телевизия БНТ. Навсякъде се бях явявала на конкурси, които спечелих при много сериозна конкуренция. Затова смятам, че 1992 година поставих едно изключително силно начало на моята кариера. И така цели 25 години, за да стигнем до днес – трета корица на „Жената днес“ и много интересни събития около мен.
Много различна ли е сегашната Венета Райкова от онова 18-годишно момиче? Как би се описала на този етап от живота си?
Не съм по-различна. Запазила съм ентусиазма и въодушевлението, с което подхождам към всичко, което правя. Мисля, че в това се крие успехът ми – не правя нищо по задължение и нищо, което не ми е приятно. Занимавам се само с неща, които ме правят щастлива. И четирите книги, които написах, и предаванията, които правя, приемам като забавление, не си казвам – „ох, сега трябва да свърша една работа, колко ми тежи“.
Наричат те скандална, устата, гореща, дори жълта тв водеща. Това ли е образът, който искаш да имаш?
Не знам да ме наричат така. Чувала съм да ме наричат „кралицата на интервютата и бестселърите”. И само това е образът, който имам.
А каква си извън прожекторите?
Опитвам се да бъда най-добрата майка и съпруга, но не винаги се получава. Двамата със съпруга ми работим изключително много и последната година ни е трудно да се видим и да си устроим традиционните за нашето семейство любими дълги обеди и вечери. Тихомир е централен управител на казината в Софийска област на една от големите хазартни фирми в България. Синът ни Патрик тази година ще бъде във втори клас и много ни радва с резултатите си от националните състезания, на които реши да се яви.
Има ли случаи, в които работата ти се разминава с твоите ценности? Какво правиш тогава?
Не, няма такива случаи.
Наскоро стана ясно, че от тази есен ще водиш предаването „Папараци” по bTV. Има ли граница, която не би прескочила?
Границата за всеки човек е на различно място. Всеки сам си я поставя и определя по своите критерии и разбирания.
В интервюто от 1992 година споделяш, че мечтаеш да пишеш книги. Имаш сбъдната мечта. Вече четири издадени романа. И за тях казват, че са скандални, защото разкриваш тайни от спалните на известните, макар и не с истинските им имена. Полезно ли е това за обществото? Какво дават твоите книги?
Да, точно това съм казвала преди 25 години и малко ме е срам, че ме домързя толкова време да реализирам мечтата си. Затова съветвам вашите читатели да не губят нито ден, нито час, а да работят за осъществяването на всяко едно свое желание. От собствен опит твърдя, че Вселената помага на всеки да реализира всяка своя добра идея, която не вреди на другите. Книгите ми са точно в тази посока – духовни съвети и правила, принципи, по които работи Вселената, и начини как да променим живота си към по-добро. А скандалните истории и заглавия са с цел първоначалното събуждане на интереса на читателите, после идват духовните семена, които засявам у тях.
Всички се вълнуват как живеят известните личности у нас и аз съм единственият български автор, който им го разкрива. И четирите ми романа – „Триумфът на кучките“, „Вещицата“, „Инсомния“ и „Вендета“, са абсолютни бестселъри и са преиздавани многократно, което говори, че пиша за нещата, които вълнуват читателите. За първата ми книга мога да кажа и още нещо важно – от издателството ми „Ентусиаст“ обявиха, че тя е лонгселър, това означава – книга, която се продава в добър тираж, задоволителен темп, дълго след нейната премиера, или казано по-просто – стара книга, която се продава като нова. „Триумфът на кучките“ излезе на 8 март 2016 г., но и сега ако влезете в големите книжарници, ще видите, че стои на челно място на стената при най-продаваните книги. Любовната история, а не скандалните истории я направиха най-продаваната българска книга за 2016 година, което ми даде сили да продължа с писането и като гледам тази година какво се случва с тиража на „Вендета“, мисля, че ще успея да си бия рекорда.
В представянето на първия ти роман „Триумфът на кучките” едни от въпросите, които задаваш, са: Лесно ли се стига върха и колко струва да се задържиш там? Какво е да си кучка в работата и в живота и триумфираш ли накрая? Би ли задала тези въпроси и на себе си и да отговориш?
Нямам проблеми нито да задавам въпроси, нито да отговарям. Образно казано, моят живот е в моите книги. Ако с корицата за вашето списание през 1992 година и интервюто с мен, озаглавено „Живот в блясък“, поставяме някакво начало на кариерата и осъзнатия ми живот след навършване на пълнолетие, реално погледнато, аз не съм имала друг живот. 25 години живея под светлините на прожекторите – на екрана като водеща и в реалния живот, където всекидневно попадам на страниците на вестниците и в сайтовете. Затова романите ми са написани от позицията на вътрешен човек и всички тези въпроси получават конкретен отговор в тях.
Има ли нещо, от което да се срамуваш – в работата и в личния си живот?
Няма такова нещо. Радвам се, че вечер заспивам спокойно и ми е леко на душата.
Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес“.
0 Коментара