Ноември 1992 г., списание “Жената днес”. Заглавието на статията “Живот в блясък” се отнася до лицето от корицата – първата Мини Мис България – Венета Райкова. “Става дума за нисък ръст, а не за ниска възраст”, уточнява тя днес.
Снимки: Дилян Марков
Междувременно вие сте гледали, чели и слушали Венета Райкова. Това е един 12-годишен път от корица до корица. (без да броим “Плейбой”).
1992
Току-що приключила с кариерата си на модел, продължила 3 г., Райкова печели “Мини Мис България”. По времето, когато попада на страниците на “Жената днес”, тя е на 18 г. Споделя, че мечтае да пише книги и дори вече е положила началото на две – “Чисто” и “Обречена на успех”.
От няколко месеца работи в първия роден светски седмичник – “Хайлайф”. Започва работа в него още на следващия ден след като завършва гимназия – след като печели конкурс. Същата година печели и друго състезание – за водеща в “Ефир 2”. По-късно завършва икономика в УНСС и право в НБУ; води “Ексклузивно” – първо по кабелната телевизия “Евроком”, а после по радио “НЕТ”; има своя рубрика в “Труд”. Но не мечтае за кариера, а за голямата любов…
2004
Венета Райкова е автор, водеща и репортерка на най-новото предаване по Нова телевизия – светския тв таблоид “Горещо”, който върви в ефир всяка събота вечер.
Твърди, че що се отнася до работата, никога не е искала на всяка цена да е на екран. Познава много хора на отговорни постове в телевизиите, но не ще да злоупотребява с това. “Просто седя и чакам. Както стана и в случая – обади ми се Ники Русакиев (режисьорът на предаването – бел. ред.), предложи ми концепцията за “Горещо”, която бе написал за мен, и аз така се развълнувах, че се разплаках. Сега не спя, впрегнала съм всичките си сили, за да стане предаването възможно най-добро. Но и да не беше се случило всичко това, нямаше да страдам.”
Венета сама си пише въпросите за основния гост, сама си ги задава и никой не я режисира. В “Горещо” има и папарашки материали от улицата, за които не е предварително подготвена, “защото никой не знае какво ще се случи вечерта”. Макар напористо да търси истината в разговорите си с разни публични личности, неприятните факти и слухове казва само в присъствието на “жертвите”. “Това беше силата на “Ексклузивно” и сега на “Горещо” – личността, която ме вълнува, е в студиото или на улицата, или където сме я срещнали. Аз задавам конкретен въпрос и получавам отговор. Никога не съм си позволила да направя коментар зад гърба на някого и да кажа – този е дебел или този не може да пее. Сърдят ми се хора, които са лъгали и аз съм ги попитала защо лъжат. Питам например някого: “Къде учиш?”, и той ми казва: “В Софийския университет.” Ама аз съм проверила – няма го в регистъра на СУ, а той продължава да лъже. И след 3 въпроса му показвам документ, че е в регистъра на благоевградския университет. Кой в случая е скандален – аз, че съм потърсила истината, или човекът насреща, който ме лъже?!”
Случва се обаче борбената Венета да изпадне и в минорно настроение – когато снимали пилотното предаване на “Горещо”, тя решила… да се откаже. “Седяхме с Ники Русакиев в един студен коридор, навън валеше дъжд, аз се разплаках (пак) и му казах, че няма да бъда нито водеща, нито автор – да си намерят друг човек. Не виждах достатъчно сили в себе си. Той каза: “Тази концепция е писана за теб и няма да търсим друг, всъщност
това е твоята лична легенда – ще се пребориш ли за нея, или ще се откажеш?”
Невинаги в работното полезрение на Венета Райкова са попадали известните хора на България. От 1994-а почва работа в “Частен случай” и 3 години се занимава с проблемите на обикновените хора. И досега си спомня един от последните си репортажи – за бездомните кучета.
А за хората от т.нар. светски елит казва, че са й приятели. “С тях си общуваме, ходим на кафе и на вечери, разправяме си клюки. Вечер сме заедно по заведенията, забавляваме се и фактът, че понякога съм с камера, не притеснява никого. Това, че някой ме е видял да вечерям с известен мъж и си е помислил, че сме гаджета, нищо не значи. Ние сме просто приятели и имаме нужда да ядем!”, отсича Венета, която мълвата напоследък свърза с водещия на “Сблъсък” Андрей.
От 2 г. Венета изучава будизъм и твърди, че е човек, който седи и гледа реката – ако нещо й трябва, то се носи по течението. “Но аз не влизам в реката и не се боря с нея. Не харесвам амбициозните хора, които си прокарват път с лакти.” Казва, че не работи от амбиция, а защото трябва да си плаща сметките и много държи да го прави сама. “Миналата година, след 11 г. работа, си
купих кола – “Фолксваген Голф”, за 6000 лв.
Събрах пари и съм горда от този факт. Искам да кажа на младите момичета да работят, да събират парички и да си купуват със собствени усилия онова, което искат.”
Книгите, които преди 12 г. Венета смятала да напише, са си останали само в идеен етап. Първата – “Чисто”, е била замислена да разказва за “чистите отношения между мъжа и жената”. “Поне я реализирах в живота си, защото отношенията с приятелите ми винаги са били много чисти”, вдига рамене Венета почти извинително. Още не е дошъл моментът да довърши “Обречена на успех”, която е трябвало да разказва за живота на известните хора у нас. “Преди време прочетох какво съм написала – добре, че не съм го издала, защото е прекалено скандално.” Въпреки това Венета не мисли да изостави замисъла си – ще напише някой ден всичко, което знае, само истината, но героите ще са с променени имена.
Венета твърди, че в живота й няма нищо, което да крие или от което да се срамува. След 6 любови мечтата й за Голямата остава несбъдната. “Факт е, че вече не търся мъжа, но го чакам. Знам, че един ден ще се появи и ще види зад фасадата “Венета Райкова” душата ми. А тя е лесно ранима – и затова преди да допусна някой мъж, трябва да го подложа на сто проверки.”
Самата Венета е твърде различна от онова, което показва тв екранът – не харесва например жени, които се “качват на главата” на мъжете и после парадират с това. Харесва домакини, които държат на семейството и уюта. Готви отлично, а любимото й ястие е печено пиле със зеле.
Сигурно заради привързаността й към семейството
единственият човек, на когото вярва 100 %, е майка й
Само тя понася чепатия понякога характер на тв водещата. “Има дни, в които съм така затрупана от работа, че прибирайки се вкъщи, просто не съм в състояние да покажа достатъчно уважение към нея.”
Според Венета днес родителите не обръщат достатъчно внимание на децата си – за разлика от едно време. “И моите родители са ходили на работа, но задължително вечер се събирахме на вечеря, приказвахме. А сега моите женени “наборки” почти не общуват с децата си – контактът им с тях се състои в това да им плеснат два шамара, да им кажат “тихо!”,”яж!” или “написа ли си домашното?”, даже понякога използват обиди като “идиотче” и т.н. Оттам идва тази агресивност у децата.”
Иначе Вената се разплаква лесно от хубав изгрев или от споделена чужда болка. Това, което я крепи в нейните собствени трудни моменти, е една картина: “Представям си, че съм на 80 г., стоя на морския бряг и с моя “дядо” се държим за ръце. Толкова много се обичаме, целият ни живот е минал ту в проблеми, ту в радости, но ние сме заедно въпреки всичко. Каквото и да ми се случи в професията, знам със сигурност, че на 80 г. ще съм с мъжа на живота си на морския бряг и ще се държим за ръце. Затова живея – заради този мъж, когото ще срещна. Тази картина се появява в съзнанието ми обикновено когато си легна и тогава си казвам: “Всичко бих заменила, само да има кой да ме гушне вечер в леглото.”
5 неизвестни факта от детството
Никога не съм се тръшкала пред магазин за играчки.
Любимата ми приказка е “Маша и мечока”=
В детската градина бях видна рецитаторка – веднъж като декламирах стихче, една картина падна на главата ми. Белегът още си стои.
Пак в детската градина упорито отказвах на момченцата да ги посетя в тяхната “къща” и те така ми дръпнаха ръката, че я счупиха. Оттогава си знам, че когато мъж харесва жена, нерядко прави големи глупости.
Като се разбра в България за епидемията от СПИН, събрах бабите пред блока, раздадох им брошурки и им обясних колко опасна е тая болест и как да се пазят.
Слави Трифонов е гласовата й поща
“Това е гласовата поща на Слави Трифонов…” с гласа на Слави Трифонов – така звучи гласовата поща на GSM номера на Венета. Тя има уникални записи, защото много хора си мислели, че това наистина е пощата на Слави, и му разказвали “много интересни неща, които обаче чувам аз!”. Венета обича да оставя на пощата си майтапчийски запис като увод. “Един от първите ми беше: “Ало, ало… Не ви чувам! Говорете по-силно!” Много хора се връзваха и постоянно говореха сами със себе си!”, смее се тя.
Венета и Бичето
“Това е най-неприятната случка при работата ми в “Горещо” досега. Беше към 1 през нощта. Бичето излезе от заведение в центъра на София и почна да се облекчава до едно дърво. Като доближихме с камерата към него, той тръгна да крещи, да заплашва, че ще счупи камерата, да псува… В един момент извади от кофа за боклук бутилка от бира, счупи я в земята, взе едно стъкло и тръгна да ме реже. Беше ми хем смешно, хем страшно.
Романтика с вилица
Аз съм много сантиментална – израснала съм с романтични книги, в които голямата любов винаги тържествува. Последната ми подобна история беше с едно момче, с което се запознахме преди Коледа (няма да уточнявам коя Коледа). Видяхме се, той ми намерил телефона и на другия ден ми се обади. По принцип не обичам да ходя на подобни срещи, но тогава вътрешен импулс ме накара да се съглася. Отидохме на обяд. Беше денят точно преди Коледа, беше празно и седяхме до 7 вечерта. После седнахме на пейката на пл. “Славейков”, валеше сняг (винаги съм си мечтала да седна на тази пейка, но ми е било неудобно). Седнахме, държахме се за ръце, после отидохме на кино. Гледахме романтичен филм (оказа се, че той вече го е гледал, но ми каза после). Прибрах се към 11 и половина – значи тази наша първа среща продължи почти 12 часа. Нито сме се целували, нито каквото и да било. На Коледа всеки си беше вкъщи, писахме си романтични SMS-и и се видяхме на другия ден. Седнахме в един ресторант и той ми предложи брак. Аз отначало помислих, че се шегува, но на петото предложение разбрах, че не е така. Хем беше адски романтично, хем не ми се вярваше, че това се случва, пък и си ме беше шубе, не го познавам този човек – да не е луд? Той попита: “Няма ли да ми отговориш?” Аз му казах, че когато някой прави предложение за брак, дава символ, а такъв не виждам. Той взе една вилица от масата и ми я подаде с думите: “Ако вземеш тази вилица и си я сложиш в чантата, значи имам шанс, ако я оставиш – нямам.” Взех я, тя още е у нас, но не се оженихме. Това е най-романтичната ми история, а момчето беше последното ми гадже.
ПО ТЕМАТА
Загубих девствеността си на 18 години и половина. Беше голяма любов – той беше с 5 г. по-голям от мен, ходихме 4 г. и до ден днешен сме приятели. Много момичета на по 13-14 г. вече водят полов живот, но мисля, че е невъзможно на тия години да го направиш по любов – обикновено става, защото приятелките ти са го направили. И ти, за да не останеш по-назад, понякога допускаш грешки – като нежелана бременност например.
Венета в “Плейбой”
Още преди да ми се обадят с предложението, знаех, че ще се случи нещо подобно. Моят астролог ми беше казал месец по-рано, че еди-кога си ще получа предложение, което ще се колебая дали да приема. Попитах го какво да направя, а той каза да му се обадя и да му кажа часа и датата, когато се е случило. Когато наистина получих предложението, отидох вкъщи и казах на майка ми. Тя ми забрани, каза, че такова нещо в нашето семейство не може да се случи. После се обадих на астролога, той сметна нужното, каза ми плюсовете и минусите. И така взех решение.
0 Коментара