Замина хубавата Деси

снимки Дилян Марков

От близо шест месеца – откакто Деси Добрева напусна “Шоуто на Слави”, екипът ни се опитва да организира фотосесия с нея. И все се отлагаше – по една или друга причина. Накрая се оказа, че наистина всяко зло е за добро – сега ви я представяме като истинска коледна принцеса, която има своята добра новина. Радваме се, че избра “Жената днес” за първото си и единствено интервю от половин година насам.

Къде изчезна през последните месеци?

Отивам в Америка!!! Последните няколко месеца се бях скрила от хоризонта, защото се подготвях за кандидатстване в най-престижния музикален университет – “Бъркли” в Бостън. Имах прослушване в Атина в началото на ноември, спечелих първо място и стипендия, специалност изпълнителско майсторство. Чрез списание “Жената днес” бих искала да помоля нашите видни бизнесмени, ако искат, да инвестират в моето обучение, като ме спонсорират.

Какво изпя на конкурса?

Направих компилация между песента “Свети Георги” и парчето на “Соул ту Соул” Back to Life. Втората песен беше Somewhere Over the Rainbow. Най-интересното беше, че шефът на комисията – типичен беловлас американец, през цялото време чаткаше нещо на един лаптоп и въобще не ме погледна. Много се притесних, чудех се слуша ли ме изобщо. Оказа се, че докато пея, той е попълвал данните ми в някакъв тест. Накрая стана и каза: Excellent!

Кога заминаваш?

На 18 май догодина ми е първият учебен ден. Така планирам нещата, че да мога да се връщам в България на два-три месеца. Не искам хората тук да ме забравят. Това е моята държава, отивам там, за да се развия и да постигна нещо повече.

Заради кандидатстването ли напусна “Шоуто на Слави”?

Да, и за да се дипломирам. През юни завършвах и ми беше много напечено. Аз държа да се представям максимално добре, имам само няколко петици за следването си. Слави знае това и му благодаря, че ме разбра и ми даде тази възможност. Не може, при условие че родителите ми, брат ми и сестра ми имат по няколко висши образования, аз да се окажа най-назад. Ние се съревноваваме непрекъснато помежду си, всеки търси начин за усъвършенстване. Сестра ми живее в Лондон и от една година работи при Вивиан Уестууд – най-известната дизайнерка за висша мода. Брат ми пък живя 3-4 г. в Австралия и се върна, защото там му спряло развитието. Той е компютърен гений. Две години поживя тук и сега пак се готви да тръгне нанякъде.

Какво си казахте със Слави накрая?

Успех в начинанията!

Обидена ли си тръгна?

Как обидена, напротив! С такива големи усмивки и ръкостискания се разделихме. Да, знам, че жълтите вестници написаха какво ли не. Но лоша реклама няма. Приятно ми е вестниците да пишат за мен, независимо какво. Гледам на това като на забавно четиво – както четеш вицове и се смееш, ето ти виц за Десислава Добрева или за Слави Трифонов. Има вицове дори и за Лили Иванова, а може ли някой да оспори нейния талант?

Гледаш ли конкурса за беквокалист при Слави?

Да, гледам го с голям интерес, даже посъветвах някои мои колеги да участват.

Виждаш ли се с хората от “Ку-ку бенд”?

Рядко, тъй като последните 2-3 месеца бях доста заета покрай кандидатстването.

Не им ли поиска помощ?

Не, не, те си имат достатъчно работа, та да ги занимавам с моите проблеми. Пък и аз, като подготвям нещо, не обичам да споделям.

Затова ли някои смятат, че си тежък характер?

Истината по-скоро е, че съм голям инат и имам много силно собствено мнение. Винаги съм била самостоятелна, колективното мислене не ми е познато, въпреки че работих в шоуто 3 години и се разбирахме чудесно. Но винаги съм соло, вълк единак. Свикнала съм да се оправям сама с проблемите. Когато има някой до мен да ми помага, се отпускам. А когато съм сама, заставам на нож, изяждам всички.

Това не плаши ли мъжете?

Да, със сигурност. Всеки мъж иска да има кукличка вкъщи.

А ти си амбициозна, самостоятелна, своенравна…

Своенравна е много хубава дума. Комплексарите със сигурност ще се стреснат, но пълноценните мъже би трябвало да скачат до небето, че имат до себе си равностойна жена. И аз не искам моят бъдещ мъж да е покорен като кученце. Трябва да имам съпротива в него, да ми е равнопоставен.

Със сегашния ти приятел Мартин как е?

Има равнопоставеност, даже е по-голям инат от мен. Аз се боря с него!

Доколкото знам, той живее във Варна и често пътувате, за да се виждате. Смяташ ли, че така е по-добре за една връзка?

Да, така постоянно сме си интересни, не си омръзваме. Но от друга страна, има моменти, в които искам да имам някой до себе си, за когото да се грижа.

Самотна ли си?

Да, самотна съм, но не мога да кажа дали това е добре или зле. Едно време тази самота ми помагаше – когато бях малка, се изолирах и се съсредоточавах с моите си неща. Но като бях в шоуто, това адски ми пречеше.

Защо?

Защото бях много потисната. Затова си взех куче. Исках някой да ме посреща вкъщи. Да ми се зарадва.

Странно е, че си била самотна, след като постоянно си била заобиколена от колеги и почитатели?

Точно в това беше парадоксът – по цял ден бях сред хора, а вечер вкъщи няма жива душа. Много ми липсва семейното огнище, което като малка ми даваше страхотно спокойствие. Вкъщи е създаден такъв семеен уют, че просто не можеш да избягаш от него. Всеки ден се чувам с майка ми и баща ми, с брат ми и сестра ми също. Слави много пъти ме е питал – защо се прибираш толкова често във Варна? Беше много учуден, че пътувам всяка събота и неделя с влак, не си доспивам, ставам в 7 ч. сутринта. Просто ме тегли натам, искам да ги видя, да почувствам тяхната топлина. Тук чия топлина да почувствам, като нямам никакви близки?

С Александра не бяхте ли близки?

Виж сега, аз съм била близка с всички в шоуто. Ние сме колеги и трябва да се разбираме. Но никой не го интересува нещо повече от това как си, добре ли си, стандартни фрази. Това е колегиална близост, а не такава, от която човек има нужда и търси. Аз съм я търсила на различни места, но много пъти са ми забивали нож в гърба. И вече знам, че мога да я намеря само при моите близки.

Само пред тях ли плачеш?

Най-вече пред майка ми.

За какво плачеш?

Аз съм много сантиментална. Като видя нещо хубаво, и се разплаквам. Наскоро гледах един филм за Мая Плисецкая. Ето сега, като ти го казвам, и почват да ми се пълнят очите. Даваха танца на умиращия лебед на Сен Санс, с който е започнала и свършила нейната кариера – повече от 50 години го е танцувала. Като го чух това, тая музика, хореография, сълзите ми потекоха. Мая Плисецкая месеци наред е гледала движенията на лебедите, за да ги наподоби най-точно, и се е вслушвала във всеки тембър на инструментите, за да почувства музиката. Това е творец! Бих искала да кажа на всички млади хора, които се стремят към кариера: Да правиш изкуство, не е просто да свириш на един инструмент или да пееш. Не е това да станеш известен и да те видят много хора, а да твориш и да даваш от себе си непрекъснато. Когато ти е най-трудно, да извадиш сърцето си и да го пльоснеш ей така на сцената и да кажеш – ето ви го, ваше е. Ей това е творец!

Казваш в интервю за сп. “За МЕН” от лятото на 2003 г., че след една година се виждаш по-щастлива, по-успяла и по-променена към добро. Така ли е?

Това ли съм казала? Ами не е ли така? Сега съм по-успяла, по-щастлива и по-променена към по-добро. Изобщо променена: малко като пораснала започнах да се държа – все имам много работа, обикалям с колата насам-натам. Много си обичам колата – хонда сивик.

И я караш доста бързо, доколкото знам.

Да, така е, но съм внимателна и разумна. Просто обичам адреналина, който ми дават скоростите и височините. Излитането със самолет също ми е суперяко чувство, като половин оргазъм. Някой ден сигурно ще се науча да летя със самолет. Майка ми например е кандидатствала за пилот.

Явно хората много неща не знаят за теб. Защо не им показваш каква си, а отказваш интервюта, особено след като напусна шоуто?

Малко се обидих. Ядосах се. Аз винаги съм с много чисти помисли за всичко, но хората около мен не искат тази чистота, а искат да ме оползотворят по някакъв начин. Няма нищо жълто и мръсно около моето напускане на шоуто. И никога няма да кажа нещо мръсно и жълто, ако ще, да знам какви гащи носи папата. Никой не се интересува от мен самата, а от някакви жълти глупости, които мен пък изобщо не ме интересуват. Въпреки че имам силен характер, най-ценното ми качество е, че съм запазила детското у себе си. Предпочитам да живея супер естествено – ходя до магазина чорлава, с различни чорапи, по чехли, с торбички под очите, недоспала. Не искам да ставам снобарка, елитарка и т.н. Не ходя по никакви събирания и партита, за мен това е пълна снобария – някой да ме гледа и да обсъжда с какви гащи съм, къде имам бенка или пъпка. Много важно!

Да, но пък може би точно по тази причина казват за теб, че си надута?

Случвало се е да се разминавам с познати и да не ги забелязвам, вероятно затова някой може да е сметнал, че съм надута. Но това е просто защото мисълта ми е непрекъснато заета – вървя по улицата и мисля за нещо. Не мога да спя дори, непрекъснато мисля, не мога да се освободя психически, постоянно чувствам, че нещо трябва да свърша. Обикновено си правя план с прекалено много задачи и после съм разочарована от себе си, че не съм ги свършила. В никакъв случай не съм надута, просто съм много целеустремена.

––

Преди месец Деси Добрева беше специален гост на спектакъла на трупата на Лили Игнатова в лондонския „Роял Албърт Хол“. С шоуто на Bulgarian Dream Dancers беше отбелязана 125-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Обединеното Кралство. Деси изпя химните на двете държави и една народна песен в аранжимент на Ангел Заберски. “Искам да благодаря на Лили, че ме покани. А песента, която изпях в Лондон, е чудесна и тепърва ще излезе на пазара”, загадъчно съобщи Деси.