Предприемачеството като женска територия

Севдалина Василева е изпълнителен директор и член на управителния съвет на Fibank (Първа инвестиционна банка). Професионалният й опит като банкер започва през 2007 г. в Пощенска банка като директор „Потребителско кредитиране”. От 2010 г. до 2016 г. е управител с ресор „Ритейл банкиране” на Alpha Bank. През 2017 г. се присъединява към Fibank като директор „Стратегическо планиране и развитие“. Магистър бизнес администрация със специалност „Управленски информационни системи“ от Стопанския факултет на Софийския университет, тя е и председател на Алумни сдружението към факултета и работи за насърчаване на взаимодействието между бизнеса, академичната общност и институциите. През 1996 г. специализира маркетинг и мениджмънт в Lund University, Швеция. Ментор е на предприемачи и стартиращи компании, помагайки им да реализират идеите си, най-вече в областта на новите технологии.

Г-жо Василева, според едно скорошно изследване на „Галъп“ за жените в бизнеса у нас, жените са по-коректни, по-дисциплинирани, по-лоялни и некорумпирани от мъжете, но въпреки това са подценени. Имате ли отговор защо е така?

Не смятам, че жените в бизнеса са целенасочено подценени. Факт е, че има по-малко жени предприемачи по света и у нас, а още по-малко са те в новите технологии и в дигиталната сфера. Според мен жените до известна степен се самоограничават да развиват свой собствен бизнес, защото имат притеснения. „Какво ще се случи, ако този бизнес не потръгне, ако не успея? А ако искам да имам семейство, ако реша да родя дете? А откъде ще намеря финансиране, за да стартирам и реализирам бизнес идеята си?“. Това са въпроси, които дори подсъзнателно смущават жените и са спирачка за инициативата им. Затова те често предпочитат сигурността да работят като наемни служители.

От друга страна, за да пристъпим към нещо ново, ние жените се нуждаем да сме много сигурни в себе си, много добре подготвени. Мъжете в това отношение са по-големи авантюристи за разлика от жените. А за един начинаещ бизнес никога не можеш да си изцяло подготвен и сигурен. Трябва да имаш известен афинитет към поемането на риск и да приемеш вероятността да се провалиш, както и че ако това се случи по някаква причина, това няма да е краят на света.

Съществува и друг обективен външен фактор, който е своеобразна пречка пред жените предприемачи. Стартиращите компании (т.нар. стартъпи), особено тези с иновативна и технологична насоченост, обикновено получават финансиране от фондове за рисков капитал, а те по цял свят в над 90% от случаите се управляват от мъже, които от своя страна съответно взимат решения да инвестират предимно в бизнеси, основани и ръководени от мъже. Получава се един вид омагьосан кръг.

Различен ли е моделът на правене на бизнес при жените и при мъжете, какви са наблюденията ви?

Като ментор съм се срещала с десетки стартъп компании, от тях само три бяха на жени. А пък аз бях една от малкото ментори жени. Като цяло, жените подхождат с голяма доза предпазливост: резервирани са към рискови ходове, обмислят всяка стъпка, дисциплинирани са, много подготвени и прецизни, чертаят винаги резервни варианти. Опитват се да предвидят нещата в далечна перспектива и са по-консервативно настроени по отношение на инвестиции и поемане на финансови задължения спрямо мъжката половина. Винаги има изключения, разбира се, но тук говорим за общите характерни особености на този сегмент.

Според мен това вероятно е заложено в природата на жената – да е отговорна за бъдещето и добруването както на семейството, така и на хората, които я обкръжават, с които работи.

Не на последно място, за жените в бизнеса изобщо е важно да са успешни, да са стабилни и да могат да защитят репутацията си.

А пречат ли семейните ангажименти на успешния бизнес?

Стилът на живот вече е различен. В моите детски спомени например, семейните празници бяха непременно вкъщи и за тях майка ми се готвеше поне 3 дни – макар родителите ми да бяха бохеми. Днес животът е различен и грижата за семейството също – можеш да си поръчаш храна отвън, да получиш помощ в почистването… Гъвкавото работно време и възможността да работиш от вкъщи също са ценна придобивка. Уви, в България тази възможност не се прилага оптимално, а само частично в някои бизнес сектори. В скандинавските страни, например, работодателите са съпричастни към грижата за децата,  подсигурявайки детска градина и гъвкаво работно време, а мъжете в семейството се включват на равни начала в домакинството и отглеждането на децата. Аз самата винаги съм се радвала на подкрепата на съпруга ми, без която трудно бих могла да изградя кариера. Имаме две дъщери – на 17 и 13 години – изключително независими. Те не страдат от предразсъдъци и предполагам, че няма да се колебаят един ден дали биха могли да стартират свой собствен технологичен бизнес. Но нашето поколение има наследство, което ще се преодолее с времето. Това са естествени еволюционни процеси.

Но според изследване на Евробарометър от миналата година 81% от българите смятат, че работата на жената е на първо място да се грижи за дома и семейството.

Да, това, уви, идва в противоречие с моите представи, които вероятно съответстват на собствения ми социален кръг. Видях и друго изследване, на Европейския институт за равенство между половете – техният радар отчита, че България е напред в индексите единствено по отношение на участието на жените във високите етажи на властта в политическата, икономическата и социалната сфери. По другите критерии за равенство изоставаме от средните показатели за Европа. У нас масовото схващане е, че жената е отговорната да „върти“ кухнята, да се грижи за децата и за възрастните хора, и изобщо върху нея пада тежестта на домакинството. Притеснителен е фактът, че според индексите на този институт ние сме на едно от последните места по отношение на грижата за женското здраве и образование – участие и постижения в образованието, както и възможност за образование през целия живот.

И сме на отчайващото последно място по отношение на разпределение на времето – т.е. жените са много по-натоварени с ангажименти като цяло.

И все пак в България има относително равноправие между мъжете и жените. Имаме щастието да живеем в среда, която не е чак толкова дискриминационна. Един добър пример е заетостта на жените в сферата на комуникациите и информационните технологии – там сме в челните места в ЕС. Остава да стигнем същите показатели и в създаването на дигитални бизнеси. Това би означавало, че мечтите на жените са по-високи и смели. Впрочем, вече имаме клиентки по новата бизнес програма на Fibank – Smart Lady – с дигитални платформи. Финансирахме и жена, която започва производство на мебели – също запазена мъжка територия досега. Имаме клиентка с мащабен бизнес в спедиторската дейност. Все повече врати се отварят пред женските мечти и планове.

По програмата Smart Lady, която започнахме преди по-малко от 2 месеца, вече финансирахме дори няколко стартъпа, тоест проекти без история и физическо обезпечение. Работим активно с над 70 клиентки. Всички те ползват здравния пакет към програмата, който компенсира до известна степен споменатите данни за липса на грижа за женското здраве. А една голяма част от тях ползват цялостния здравен пакет и за служителите си. Въпросният пакет „Здраве“, който създадохме съвместно с FiHealth, дава достъп до разширена профилактика и до качествена извънболнична и болнична помощ за почти всички социално значими и рискови заболявания за жените. Включително изследвания, които – за съжаление – често са недостъпен лукс. Програмата Smart Lady предлага и детски спестовен влог с включена застраховка, защото децата са основната мисъл на жените. Ние се грижим за жените, за да могат те да се погрижат за бизнеса си.

От какво се нуждаят жените, за да преодолеят предразсъдъците и подценяването, и смело да започнат свой бизнес?

Комплексни са причините жените предприемачи да са по-малко, и съответно комплексни трябва да са мерките, които ще помогнат това да се промени. Според мен, на първо място има нужда от промяна на образователната система, която да бъде много повече с практическа насоченост. Такова обучение ще даде самочувствие на жените и ще им покаже, че не е нужно да са гении, за да опитат и успеят в бизнеса. Много е тежко да си перфекционист, а ние сме точно от това поколение. И някои жени, които нямат вътрешната сила, енергия и мотивация да преодолеят страха си от провал, просто се отказват. Пък и българката като цяло е с по-ниско самочувствие.

Момичетата се нуждаят да виждат примера, да имат ролеви модели, за да разберат, че щом друга жена го е постигнала, значи е възможно.

Това се прави в Стопанския факултет на Софийския университет например, там бизнесът участва активно в обучението и това дава на студентите достъп до ментори, пред които да изложат своите идеи. Бизнесът, държавата и академията трябва да се обединят, за да насърчават предприемаческата активност.

Другото, което е нужно на жените, е достъп до финансиране. Той отново опира до контакти с инвестиционната общност, в която жени почти няма – инвеститори, фондовете за рисков капитал и пр. Не бих искала да пренебрегвам ролята на европейските структурни програми, които също са източник на средства за реализиране на проекти, макар че в проучванията дамите споделят, че считат процедурите им за тромави и с неясен изход. Програмата Smart Lady предлага не само консултиране по тези проекти и изготвяне на документацията, но и съфинансиране за реализирането им при тяхното одобрение.

Нужна е мрежа от предприемачи, среда, където жените да говорят на разбираем език помежду си. Тук е и нашата роля – като финансова институция да открием от какво се нуждаят жените, какви са техните притеснения и да им помогнем според нашите възможности. С нашите офиси по места и широка мрежа от партньори да изградим основите на женска предприемаческа общност. Затова и в момента правим обучения, които да подготвят нашите служители за спецификата на женските проблеми в предприемачеството.

Не се ли притеснявате, че могат да ви обвинят в обратна дискриминация?

Досега мъжете бяха „главният герой“. Така че, не, не се притеснявам. Време е жените да излязат на сцената. В клиентската база данни на Първа инвестиционна банка, която оперира вече 25 години на пазара, личи, че мъжете са основните кредитополучатели, а жените са спестовниците, с депозитите. Те са пазителите на семейното богатство и тези, които осигуряват бъдещето на децата. Време е да започнем да гледаме на тях и като на уверени създатели и ръководители на бизнес!

Като ментор и ролеви модел, като жена със завидна кариера и семейство, каква е формулата ви за успех на толкова много фронтове?

Вътрешната мотивация е най-голямата предпоставка за успех. Когато преди време взимах уроци по голф, ходех в 7 сутринта на игрището, защото нямах друго свободно време. И моят треньор ме даваше за пример на другите си ученици, като казваше, че разликата между добрия и посредствения играч е в мотивацията. Мотивацията и смисълът на това, което правиш, дават енергия и те дърпат напред. Тогава липсата на време и сили не е оправдание. Друго, характерно за мен, както и за огромната част от българките: аз съм изключително отговорен и дисциплиниран човек. Освен това, мисля и взимам решения бързо, не се колебая в действията си, както в професионален, така и в личен план.

А превърнахте ли се в мъж? Така казват, че ставало с жените, които се конкурират с мъжете на „тяхна“ територия…

Надявам се, че не. Да кажем, че смелостта ми идва от мъжкото начало в мен, но вярвам, че съм запазила и мекотата на женското.

Смятате ли, че вашите дъщери в бъдеще ще имат проблем с това, че са жени?

Не, не мисля.

Успехът винаги има цена. Каква е тя за вас?

Времето ми. Лишаването от свободно време за достатъчно внимание към близките ми, за удоволствия, пътувания и пр. Но все пак с моите дъщери сме намерили формулата. Ако ме попитате как най-добре си почивам, ще ви кажа – когато сме на път „по женски“ с моите момичета.