Внукът на дядо Драк и малката му приятелка-върколак седят в къщичката си на дървото. Тя му сервира птиче месо и казва: „Яж домашна кухня сега, защото като завърша и създам своя фирма, няма да ти се случва често!“. Звучи като виц, нали? Това е сцена от любим филм на сина ми, която илюстрира добре стереотипа на жената-предприемач – с костюм, на високи токчета, която катери бизнес върхове, а семейството й похапва полуфабрикати. Все по-често изборът „предприемачество“ е свързан с възможностите, които дава за намиране на баланс между професионалната и лична реализация.
Доскоро не разбирах значението на думата „предприемач“. Но преди няколко месеца един приятел ми го обясни от различен ъгъл. Той цитира определение, според което предприемачите са „хора, които имат способността да виждат и оценяват бизнес възможностите; да съберат необходимите ресурси, за да се възползват от тях; да инициират съответните дейности за осигуряването на успеха“.
Що е то жената предприемач?
Дали тя е като холивудска героиня, която по-често е главен герой в комедийно-романтичен филм? Или е генерал в пола, който е подчинил безусловно семейство и персонал? Какво кара жените да поискат нещо повече от бизнес костюм и работа от 9 до 17 часа?
В началото на май т.г. заместник-министърът на икономиката Даниела Везиева цитира данни от НСИ, според които за периода 2010-2014 г. броят на жените със собствен бизнес се е увеличил с 50% – до 51 019. Те представляват около 32% от общия дял на предприемачите, т.е. над средния за ЕС (30%).
Извън статистиката, дамите със собствен бизнес вероятно са повече. Те работят на свободна практика – по граждански договори, най-често без да плащат осигуровки за майчинство и безработица. Има и жени със сръчни ръце, които вероятно също без регистрация или със статут на трайно безработни/в майчинство, майсторят дребни сувенири, правят бижута, поддържат блог и т.н. Трети създават продукти със собствен бранд в различни сектори – производство, дизайн, иновации и технологии. Не на последно място, има примери за успешни бизнесдами, които отдавна не мислят за
бизнеса „в пола“ или „в панталон“
Отскоро съм в предприемаческите среди, но разбрах, че пътят е свързан с избора да работим в офис или извън него – за някои той е първа опция, за други – осъзнат избор след работа с шеф.
Случайно научих за Иглика Янкулова, която е стартирала успешния си бизнес с молдове (силиконови форми) за сладкиши, докато е била в майчинство. Иглика е зъботехник по образование, но след като се оказва, че няма работа по специалността, хобито й се превръща в нова професия. Днес тя има две деца, собственик е на магазин „Направено с любов“, а изработването на молдове е работата, която обединява нейните умения, черти на характера и творчески търсения. „Аз бях във второто си майчинство и имах повече време за хобито си. Тогава нямаше много магазини за сладкарски материали, такива силиконови калъпчета се поръчваха от чужбина. В началото беше трудно, понеже нямах собствено ателие, работех из цялата къща. Като жена в бизнеса не съм срещала трудности”, обяснява тя.
Покрай проучванията ми по темата, се запознах и с Десислава Илиева, която е консултант в областта на организационното развитие от 18 години. Тя и съпругът й работят без шеф и отглеждат 5-годишната си дъщеря. Опитът им на предприемачи и родители може би изглежда като геройство, но те успяват именно, защото
не мислят за предприемачеството като героизъм
или в женски, мъжки пол. Деси казва: „Опънахме голям календар у дома и всеки от нас си записваше ангажименти, за да гарантираме, че винаги един от нас ще бъде у дома с детето. Бих казала, че тя е луксозно гледано дете, защото малко родители могат да си позволят детето им да е всеки ден с тях. Моят бюджет е пряко обвързан с количеството работа, която свършвам. Така че … въпрос на приоритети.“
Ето я и Ивет Павлова. Нейният кариерен скок е може би най-рисков. С 12-годишен опит в банковия сектор, тя се посвещава на коучинг, залагайки всичките си лични спестявания. Нарича го „любов“. Пет години по-късно, няма съмнения в избора си, макар че не е постигнала напълно целите си. Тя съветва своите клиенти: „Ако искате да смените работата по време на майчинство или да станете предприемачи, оценете плюсовете и минусите в контекста на вашите приоритети. Дали това ще ви откъсне от децата и партньора ви?
Имате ли капитал, за да покривате разходите си, докато развиете бизнеса?“
Последна, но не по значение, е историята на Поли Цонева. Тя е на 30 години и наскоро е родила второто си дете. От три години е в майчинство, има успешен опит като експерт по европроекти, но истинската й страст са сувенирите куилинг.
Благодарение на занаятчийските й умения, хобито й позволява да подкрепи семейния бюджет и да прави това, което обича най-много – да се грижи за близките си и да твори. „Много хора смятат,че с раждането на дете, времето, което остава за нас самите, за други дейности, просто изчезва. Всичко е въпрос на организация. Всичко е до човек. Предприемачеството не зависи от наличието на деца“, пояснява Поли.
Преди дни Мая Донева, една от създателките на „Социалната чайна” във Варна и успешен обучител по младежки програми, изрази възмущението си от закостенелите представи за разпределението на грижите по децата в семейството.
Мая работи и пътува активно. Заедно със съпруга си, рентгенов лаборант в спешно отделение, отглеждат хлапетата си.
През изминалия месец тя бе непрекъснато в чужбина и на няколко пъти й се наложило да отговаря на въпроса
„Кой ти гледа децата?“.
Ето какво отговори в блога си:
„Защо е ОК един мъж да изкарва пари и да се шматка по света, правейки това, което обича, още повече, ако е успешен? Защо? И защо, когато една жена прави същото, това я прави късметлийка заради мъжа до нея? И последно – ако трябва да съм съвсем честна, всъщност съм сигурна, че това, което работя, ме прави по-добра майка, отколкото ако работех работа, която не харесвам, от 9 до 5 всеки ден.“
Все още се смята, че жените не стават за инженери и IT специалисти, защото нямат математическо мислене. Но има много примери за обратното.
Екатерина Карабашева създаде приложение за мобилни телефони Jourvie, чиято целева аудитория са хора с хранителни разстройства. Това я нареди в списъка на престижното издание Forbes за най-влиятелните 300 личности под 30 години в света.
Роси и Ина Паунови също са новатори – в смисъла на преоткриването на старите вкусове. Двете сестри стоят зад марката Rosey’s mark и разработват храни на базата на българската маслодайна роза. Те нямат образование или опит в областта на хранително-вкусовата промишленост, но рискуват със семеен бизнес, още щом излизат от университета.
Липсата на идеи спира повече мъжете, отколкото жените да стартират собствен бизнес. Въпреки това едва 8.3% от дамите са получили и държат права и патент за изобретения (по проучване на ЕК от 2014 г.).
Предприемачеството няма пол. От всеки конкретен човек зависи как ще превърне мечтите си в реалност.
0 Коментара