Що е то финансова култура?

Ваня Манова е мениджър на Mastercard за България и Македония. Тя отговаря за развитието и изпълнението на локалната стратегия на компанията – поддържане растежа на картовите и електронните разплащания и на двата пазара, въвеждане на иновациите и технологичните решения на Mastercard, както и създаване на стабилни партньорства с ключови клиенти, с правителствения и с публичния сектор.

Преди да се присъедини към екипа на Mastercard, има над 10 години опит в банковия сектор. Член е на журито за конкурса „Най-добра българска фирма“, организиран вече 7 години от Fibank. От миналата година жените предприемачи са на фокус в надпреварата с новата награда „Най-успешна българка в бизнеса“.

Г-жо Манова, видях изследване на Mastercard за възможностите за предприемачество в различни региони на света. Направи ми впечатление, че Гана е на първо място по процент на компании в държавата, собственост на жени. Къде е България в тази карта на женското предприемачество?

Не е изненадващо, че Гана е на първо място, защото там всеки човек е работна ръка, всеки се бори за живот, за оцеляване и стереотипите не важат. България е приблизително с процентите на Румъния, които са 28,9. И това никак не е зле като процентно съотношение в световен план.

Как тази предна позиция се съотнася към проучването на Евробарометър от 2017 г., според което българите сме на първо място в ЕС по полови стереотипи?

Такива изглежда са реалностите, но средата се променя доста динамично. Аз лично не познавам много хора, които да смятат, че мястото на жената е до печката в кухнята, както мислят според изследването мнозинството българи (81% – бел.ред.). Понеже аз самата не деля хората на жени и мъже, се дразня, когато някой започне да генерализира качествата и недостатъците на едните или другите. Не зная доколко съм представителен случай, но все пак представлявам живо опровержение на това клише – завършила съм Софийската математическа гимназия, след това Техническия университет – първо машиностроителен факултет, после компютърни технологии. Имам три деца и това никога не е било спънка в кариерата ми. Първата си работа започнах, когато дъщеря ми беше  на 11 месеца. На интервюто си за работа в Mastercard, бях в напреднала бременност, но това ни най-малко не ми попречи да взема позицията.

Истината е, че големите глобални компании са поставили жените във фокуса си.

Те не само се стремят да не ги дискриминират, а им създават условия за развитие. 30% от ръководните позиции в Mastercard, например, са заети от жени. 60% от разработчиците на технологиите в компанията – са жени.

В България също имаме много добри практики. Страната ни е на първо място по процент на жени, които работят в технологичния сектор. Масово жени оглавяват мениджърските позиции в големи компании и институции. Въобще не смятам, че жените сме ощетени в кариерно отношение.

Лидерската ни позиция сред жените в технологичния сектор е наистина впечатляваща – това се води мъжка територия.

До голяма степен заслугата е и на обществото, и на държавата и общините, които създават подходящи условия за това. България открай време е технологична страна, в която образованието никога не е било разделяно на момичета и момчета. Бързият интернет играе също огромна роля.

Какво пречи на една жена да започне свой бизнес според вас? Защо тя има нужда от специално отношение?

Жените имат нужда най-вече от окуражаване, защото не са чак толкова склонни да рискуват. В природата им е да мислят не само за себе си, но и за децата, за цялото семейство. Голяма част от семейния бюджет се управлява и изразходва от жените – те плащат сметките, те пазаруват, те взимат решенията за семейните почивки, обзавеждането на дома, образованието на децата…

Жените се чувстват отговорни и смятат, че нямат право на грешки – затова внимателно обмислят последствията от всеки свой ход.

Същото важи и при започването на нова работа или бизнес – жените, на които им предстои да имат и деца, са по-предпазливи, когато са изправени пред новото и неизвестното.

Не вярвам, че една жена би имала чак толкова конкретни пречки при старта на собствен бизнес, по-скоро има нужда от разбиране и подкрепа, за да преодолее притесненията си. Помощта трябва да е и под формата на консултация и ориентация във финансов план, защото неизвестното плаши.

Как Smart Lady – новата програма на Fibank за жените в бизнеса – може да им помогне в тази ориентация?

Mastercard е партньор в тази програма на Първа инвестиционна банка. И не просто смятам, че тя е полезна, а мисля, че това е правилният подход. Защото тази програма е много богата като съдържание и покрива целия жизнен цикъл на жената. Тя разглежда нуждите на тези жени на 360 градуса и в 24-часовото им ежедневие – не просто бизнеса им, но също здравето им, децата им, периода на тяхното майчинство, цялостната грижа както за семейството, така и за служителите им. Smart Lady дори се ангажира в създаването на социални контакти на жените в бизнеса. Защото работещата жена не може да изостави семейството си заради бизнеса, но в същото време за нея е от голямо значение подкрепата на други жени като нея. Личният пример е много силна мотивация. Тези жени не само контактуват помежду си, но и имат възможност за допълнителни обучения, за повишаване на квалификацията и т.н. Подобно менторство е безценно.

В програмата Smart Lady е включена и инвестиция във финансовата грамотност на децата, която често пропускаме, а е нещо задължително. Както възпитаваш детето да чете книги или да се държи в обществото, редно е да му изградиш и финансова култура. Защото целият ни живот, директно или индиректно, е свързан и зависим от финансите.

Харесвам този подход на Fibank да обхваща живота в пълнотата му, а не само да предлага интересни нови финансови продукти, както се очаква от една банка. Такава е и детската програма на Първа инвестиционна банка, която също представлява цял пакет от услуги и инициативи.

Но българските ученици преобладаващо са функционално неграмотни, т.е. съществуващото образование не им дава практическа полза.

Много е важно човек да може да прилага знанията си на практика, в живия живот – и това особено важи за финансовата култура. Защото ако не разбираш нещо, то те плаши, отлагаш го, заобикаляш го, а проблемът набъбва и няма как да се реши от само себе си.

Има редица аспекти, свързани с финансовата грамотност, с които Mastercard се занимава. В резултат на сътрудничеството ни с Junior Achievement, например, в националната учебна програма в училищата бяха включени часове по предприемачество.

Часовете по технологии и предприемачество ги водят преподавателите по трудово обучение. Дали това е в тяхната компетентност?

В това няма нищо лошо. Финансовата култура на децата трябва да бъде адресирана най-напред към техните учители и затова тяхната допълнителна квалификация в тази посока може да бъде само плюс.

Как трябва да изглежда моделът за финансово образование на децата според вас?

Задължително подобно образование трябва да започне от представата какво са парите. Не само като абстрактни математически единици и цифри, а какво на практика можеш да направиш с тях. Както се решават задачи с тръби и басейни, така трябва да има задачи със съставяне и управление на бюджет. В някакъв момент децата трябва да преминат през идеята, че могат да развиват свой бизнес, че това не е сложно, непосилно или опасно. Такава увереност и мотивация се постигат точно в училище.

Една от големите теми на Mastercard е за финансовото включване. Какво означава този термин?

Това означава да дадеш достъп на хората до финансови услуги. Дигитализацията е един от начините да ги привлечеш. Има над 2 млрд. души по света, които нямат достъп до финансови услуги. Това, разбира се, им създава редица проблеми и ограничения, които те не съзнават. Парадоксалното е, че една трета от тези хора са в Европа. Те нямат достъп, не защото около тях няма банкови институции, а защото не осъзнават необходимостта от това. Боравят с пари в брой и не виждат ползите от финансовите услуги. Mastercard се е ангажирал пред Световната банка до 2020 г. да осигури достъп до финансовия сектор на над 200 млн. потребители или търговци. Ползата от финансовото включване е многопластово, не става дума просто да имаш една карта или сметка, с която да извършваш разплащания. Използването на финансови услуги ти създава сигурност и история, включително кредитна история, която ти дава по-лесен достъп до кредит, когато възникне такава необходимост.

Програмата на Fibank със специално разработените дебитни карти за деца и тийнейджъри, както и допълнителните микрокарти и аксесоари към тях, е част от нашия общ ангажимент за финансово включване. Защото тази програма ограмотява децата по един забавен, лесен и игрови начин, учи ги от малки как да боравят с карти за разплащане, как да управляват джобните си пари и как да спестяват. Дори и на мен ми е трудно, когато боравя с пари в брой – губя касови бележки, не помня кога какво плащане съм направила, та какво остава за децата. Такива продукти за деца днес се появяват все повече – значи това е правилният път.

Навлезли ли са технологиите достатъчно в училище, за да е адекватно то на живота?

Големите ми дъщери учеха в частно училище и там технологиите бяха част от обучението. От първия си ден имаха имейл, електронни бележници, правеха компютърни презентации. При сина ми е различно. В държавните и обществените училища дигитализацията, уви, не присъства навсякъде и не е на нужното ниво. Но нека не забравяме, че дигитализацията в образованието не е свръзана само с обучението, а трябва да обхваща и административните процеси.

Ние в Mastercard много се радваме, например, че успяхме в столичното 119-о училище да заменим хартиените купони с дигитални карти. Това се случи благодарение на отзивчивия и иновативен директор на училището. Не става дума за финансови карти, а за безконтактни карти, които съдържат информация под формата на закупени купони. Когато синът ми тръгна в първи клас и го записах на стол, се оказа, че трябва в определен ден да пращам по него точна сума за купони, учителката ги купуваше за всички деца, после започваше да ги реже с ножичка и да ги надписва на гърба. Ами ако детето отсъства този ден, ако аз нямам или забравя да му дам точна сума в брой? Огромна загуба на време, нерви, енергия и т.н. Аз съм ходила по този начин на стол преди повече от 30 години.

Тези карти, които родителят зарежда – само с два клика в интернет – за избраните за обяд дни в стола, са огромно удобство за всички – и за децата, и за родителите, и за кетъринг компаниите.

Нещо повече, те могат да се надградят и да служат и за много други неща – като идентификация на ученика, за отчитане на присъствие в училище, вместо карти за библиотеката и т.н. Технологията няма ограничения, тя само дава безкрайни възможности.

В същото това училище (което не е училището на сина ми) ние от Mastercard подехме и още една инициатива – България стана 16-ата държава в света, участник в програмате Girls4Tech. С нея мотивираме момичетата на възраст от 9 до 12 години да се престрашат и направят първите си стъпки към технологиите, математиката, точните науки, инженерството… И този проект е под формата на игра – идеята е момичетата да се уверят, че криптологията, алгоритмите всъщност не са толкоз сложни неща.

Какъв процент от българите извършват картови разплащания?

Населението у нас е почти 7 милиона, а са издадени 8 млн. банкови карти. Броят и честотата на картовите разплащания постоянно нараства. Навлизат и нови технологии – освен картите, имаме и мобилни разплащания, аксесоари за разплащане. България е на една от водещите позиции в Европа по навлизане на безконтактната технология.

Почти всеки българин има карта, в много случаи и по повече. Разбира се, все още има хора и без нито една карта. Причините за голямото разпространение на картите са много, например всички заплати в държавния сектор се изплащат по банков път, всички социални помощи се разплащат задължително по карти. При пенсиите нещата не седят точно така – там изборът е доброволен и практиката не е така масова. Обикновено младите пенсионери са тези, които предпочитат да получават пенсията си по банков път, а не в пощата, защото имат изградени навици от активния си живот за боравене с карти. Има държави, в които това  е регламентирано по законов път, защото кешът, освен неудобство, създава и благоприятни условия за функциониране на сивата икономика. Това, за което ние се борим, е World beyond cash – свят отвъд кеша. Вероятно не всички разбират, че парите в брой не оставят след себе си финансова история, а крият риск да бъдат загубени, откраднати, унищожени. Парите в брой създават проблем и на малкия и средния бизнес. Картовите разплащания дават гаранция на потребителите дори за качеството на ползваната услуга, защото картовите организации си имат правила за защита на всеки един участник в системата.

Битува погрешното схващане, че цената на кеша е по-ниска.

Това изобщо не е така, когато се калкулират рисковете и допълнителните разходи. В резултат от сивата икономика, която кешът подхранва, държавата губи събираемост на данъците и това се отразява на качеството на здравеопазването, на образованието, на целия социален живот, т.е. нещата са свързани. В крайна сметка целта на всички ни, включително и на държавните структури, е една – по-голямо благосъстояние. А пряката връзка между проникването на електронните разплащания и благосъстоянието на едно общество е доказана отдавна.

В Македония, впрочем, всички разплащания задължително са по банков път. Това е тяхна национална политика. Там в момента се разработва държавна програма за намаляване на парите в брой. И тя е свързана със задължителна законова рамка и стимули – за търговците и за потребителите. У нас законът за намаляване прага за разплащанията в брой е само един елемент от цялото. Това, което според мен трябва да се случи, е за някои сектори, например в туризма, да бъде абсолютно задължително електронното разплащане. Ние живеем в Европа и хората очакват, както няма държавни граници, така да няма граници за употреба на техните карти. За много от чужденците, които идват в България, електронните разплащания са част от тяхното ежедневие. Пък и пластиката защитава туриста от измами.

Друга препоръчителна мярка е, ако в един бизнес средната сума на покупката е над определена сума, той би трябвало задължително да предлага плащане с карта. Това са мерки, въведени в редица държави и безспорно доказали ефекта си.

Преди 2 години, по задание и с финансирането на Mastercard, Ърнст енд Янг проведе проучване за нивото на сивата икономика в ред eвропейски държави, в т.ч. България. То показа, че у нас най-„сив“ е секторът на услугите, и в частност ресторантьорският сектор – там все още има доста места, в които не приемат картови плащания.

Истината е, че правителството прави доста за дигитализацията в страната. И единственото, което го притеснява, за да наложи по-сериозни мерки, е да не бъде обвинено в лобизъм, защото в крайна сметка услугите се предлагат от банките. За мен тези притеснения са неоснователни, особено в светлината на PSD 2 (ревизираната Директива на ЕС за платежните услуги – бел.ред.), благодарение на която на сцената на финансовите услуги навлизат и нови участници. Също така се въвежда понятието „основна сметка“, която има минимални такси за обслужване.

Но пък електронните разплащания носят риск от електронни престъпления – те са новата криминална мода.

И банките, и картовите организации имат нива на защита, които изпреварват с много престъпниците. Освен това има гаранции за потребителя при евентуална злоупотреба. Каквато гаранция не съществува, ако ти откраднат портфейла на улицата. Mastercard се нарича технологична и data компания, защото на базата на огромния си масив от информация ние можем да анализираме потребителското поведение, включително с изкуствен интелект и така да предотвратим престъпление. Не само да помогнем да се идентифицира, че нещо се е случило, но и да участваме в превенцията. Избор на банката- издател е дали и как ще ползва възможностите и услугите, които ние предлагаме.