В бизнеса хората винаги са най-важни

Ирина Христова е основател и съсобственик на Интеграл – най-голямата образователна консултантска компания в Източна Европа, и директор на Зенира Езикови Ваканции – неин самостоятелен проект, стартирал това лято.  Тя е в основата и на проекта „Световно образование“, наложил се през последните 15 години като едно от най-добрите просветни изложения в 5 държави. Завършила е МИО в УНСС.  Майка на дъщеря на 15 г. и син на 10 г.

Успешен бранд зад гърба, граден четвърт век – „Интеграл“, пионерът в задграничните обучения, чийто собственик продължавате да сте. И ново предизвикателство на хоризонта: Z camp – езиковите ваканционни лагери на Zenira край Царево. За мен, Ирина, сте самата еманация на Smart Lady – жена на 40+ със собствен, дългогодишен и проспериращ бизнес. Кажете как и защо успявате?

Ако условно приемем, че действията на предприемачите са като носенето на вода от сто кладенеца и пълненето на съдове, то винаги съм възприемала стартъпите като субекти, които избират да разпределят водата в отделни съдове, а себе си приемам като човек, пълнещ един съд. Но когато чашата се напълни, тя е пълна и толкова. „Интеграл“ като организация достигна своята зрялост и вече се развива според принципите на една голяма компания. Тъй че моята роля в нея малко или много се изчерпа.

Затова с много голямо удоволствие и нетърпение се заех да реализирам своята отдавнашна идея – проекта „Езикова ваканция в България по изцяло английски тип“.  Мога да кажа, че общото в подхода ми – и преди 25 години с  „Интеграл“, и днес със Z camp и „Зенира“ – е моята пълна отдаденост на идеята. Както и това, че не правя компромис с нищо, коeто считам за важно за успеха на проекта.

Брат ми обича да казва: “В хобито си човек не бива да си позволява компромиси”. Който ме познава, знае, че за мен работата винаги е била вид хоби – отдавам й се с цялата си душа и сърце и не правя компромиси с нещата, които считам за важни. Видя ли възможност да подобря нещо, не я пропускам, нито пък отлагам.

Същото е водещо и за екипа ми в Z camp – децата още от първата лагерна група бяха изключително доволни, но ние всеки ден добавяме още и още към програмата. И ставаме все по-добри. Децата ни помагат с ентусиазма си, който всъщност е най-високата оценка за работата ни.

Колко е трудно да си жена предприемач днес? В България според статистиката около 30% от хората със собствен бизнес са жени.

Едва ли на жените предприемачи ни е по-трудно, отколкото на мъжете, но определено има разлики в начина, по който се възприема воденият от жена бизнес. Работейки самостоятелно по новия си проект, сравнявам с последните си години начело на „Интеграл“ и виждам, че повечето хора наоколо имат нужда да чуят “притча” – нещо, което да им обясни защо точно аз съм на това място и в този проект. Едва след това могат да гледат спокойно и сериозно на намеренията ми.

Имам чувството, че когато на масата за преговори седи мъж, просто стига той да заяви намерението си – и това се приема като достатъчна причина даденият проект да се случи.

Не изключвам усещането ми да е чисто субективно, но за мен нещата стоят така.

Вашата лична история в предприемачеството как изглежда? Кой допринесе за старта й и за успешната й траектория, кои бяха най-големите пречки, на които се натъкнахте по пътя? И какви уроци си взехте?

В живота ми има няколко преломни момента – в тях основна роля е играла моята решителност и умението ми бързо да се ориентирам и да взимам решения. Но свободата да определяш посоката и да взимаш решения върви заедно с отговорността да носиш последствията от тях. Считам, че това е ценно умение, което научих от майка си. Днес се стремя да го предам и на децата си, и на курсистите в Z camp.

Трудностите в бизнеса възприемам като шанс за развитие, затова трудно мога да кажа какви са били пречките. Гледам на тях като на възможности. И така ги преодолявам.

А основния урок, който научих, е, че независимо колко нова е ситуацията, в която си попаднал, все някога някой е бил в подобна ситуация – и можеш да почерпиш опит отвън или да получиш съвет, който да ти помогне да видиш нещата от друг ъгъл. Решенията често опират до отношението ни към случващото се и начина, по който гледаме на него.

Другият важен принцип, който научих, е, че всеки мери успеха различно. За да движа един проект напред, винаги имам нужда да виждам пред себе си своята собствена дефиниция за успешна реализация на дадената идея.

Моят „фар“, който в трудни моменти ме спасява да не объркам пътя, съдържа в себе си отговора на въпросите: „къде искам да стигна, как ще изглежда крайният резултат и как ще се чувствам тогава“.

Има ли причина жените предприемачи у нас да се чувстват пренебрегнати? Едно скорошно изследване на „Галъп“ установи, че макар на българките да им признават масово, че са по-отговорни и по-лоялни от мъжете, все пак им нямат доверие, когато боравят с пари и ръководят бизнеси.

Възприемам себе си като успешна, защото знам какво искам. И смятам, че все повече жени знаят това, въпреки многото шеги по темата. Това е едно от хилядите предубеждения, с които е израснало нашето поколение и които успешно сме предали на следващите след нас. Пренебрегнати не считам, че сме, но подценявани – понякога да.

Жените в бизнеса според мен умеят да си отстояват мястото и да вървят напред, но дори една бизнесдама няма да откаже жест на кавалерство. Взаимната подкрепа от други предприемачи, без значение дали са жени или мъже, е тъкмо този вид кавалерство в бизнеса. То, освен че е много красиво като действие, често е и много успешно за всички замесени.

А има ли женски и мъжки територии в бизнеса, как мислите? Вашият бизнес, например, е в сферата на образованието, което се смята за „женска ниша“.

Интересното е, че ако погледнем назад в миналото, учителската професия доскоро е била мъжка територия, а днес наистина се възприема като ниша, запазена за жени. Според мен „мъжките“ и „женски“ професии се променят – според етапа на развитие на дадена сфера и нуждата от едни или други качества в нея. Едни характеристики има женският начин на мислене и ръководене на бизнес, съвсем други – мъжкият подход. Образованието на този етап е сфера, която се смята за женска територия, но е добре, че в нея все по-често успешно се включват и мъже, при това с големи иновативни проекти.

През март Първа инвестиционна банка обяви старта на специалната си програма, насочена към жените предприемачи. Тогава вие взехте участие като лектор в Първата международна конференция „Жените в бизнеса“, организирана от Fibank – събитие, съпътстващо „раждането“ на програмата им Smart Lady. Как мислите, оценяват ли дамите в бизнеса специалното отношение и уникалните продукти, създадени за тях?

Дамите в бизнеса доста дълго са играли по наложените през годините правила в т.нар. мъжки свят и част от стереотипа е да не търсим „розови“ продукти, ако ще бъдем наравно с мъжете. В този ред на мисли въвеждането на специални банкови програми за жени може първоначално да срещне известен скептицизъм.

Но програмата Smart Lady наистина съдържа дълго обмисляни елементи и съпътстващи услуги, които всяка жена може да оцени и да види, че са в нейна допълнителна полза. Жените също са практични и ценят усилията си. Ние добре знаем, че ако нещо може да е по-лесно, няма нужда да го правим по трудния начин.

Според вас какъв е профилът на жените, които имат нужда от специално внимание и подкрепа? Как могат да бъдат окуражени те?

С програми за обучение на млади жени, семинари и работни групи – те със сигурност ще помогнат за една по-ясна преценка и натрупване на знания в областта на предприемачеството.

Повечето жени, които така и не започват свой проект, или пък не сполучват поради някаква причина в него, се ориентират към неща, които всъщност обичат да правят.

Но те имат нужда да се научат да гледат на проекта си отстрани, трезво и обективно, за да го ръководят по-успешно. Определено е добре да има вид академия, към която да се създаде менторска програма, водена от вече проходили в бизнеса дами.

В природата на жените е да са по-предпазливи и да не са особено склонни да рискуват. Какво би им помогнало да преодолеят предразсъдъците – и собствени, и обществени – за да вземат живота си в ръцете си и да постигнат финансова независимост?

Не бих искала да налагам нови етикети, затова ще кажа, че преодоляването на предразсъдъците – вътрешни и външни – става с натрупване на опит и познания. Възпитаването в предприемачество трябва да започва от училище, да продължава в университета, а за тези, които вече са завършили, да има специални програми и обучения, които да помагат за добиване на нужните умения и знания. За да могат прохождащите в бизнеса жени да обосноват първо пред себе си своя проект.

В цяла Европа все още има разлика в доходите на мъже и жени на една и съща позиция, особено ако тя е ръководна или творческа. Вие чувствали ли сте се подценена спрямо труда, усилието и времето, които влагате в даден проект?

Винаги съм работила за себе си и не се е налагало да разчитам друг да оценява труда ми. Това, което мога да кажа по въпроса, е, че в България според мен не се наблюдава такава тенденция, за радост. Причината е, че българският пазар на труда се разви истински едва напоследък, интернационализирайки се, и това ни позволи да не пренасяме механично стереотипите, актуални при определянето на заплащането на двата пола на Запад.

Струва ми се, че дори в частния бизнес, на ниво съдружници и топмениджъри, ангажиментите невинаги са разпределени справедливо – жените често са и директорки, и секретарки едновременно. Малко като в къщната работа – уж сме равни, ама едни неща само от жените могат да се свършат добре и те все се оказват по-времеемките… Какви са вашите наблюдения?

Еволюционно жената е развила умения както да вижда голямата картина, така и да внимава в детайлите. Естествено е да забелязваме дребни неща и да можем с лекота да се справим с тях, докато успоредно с това взимаме и ръководни решения. Но не бива да се смята, че някои наглед дребни, ала времеемки неща, след като бъдат направени веднъж добре, няма нужда да се прилагат по-нататък като шаблон. Тук виждам основната роля на жените мениджъри – да създават работещи процедури, по които след това години наред да се работи успешно.

За мен най-голямо предизвикателство е било винаги, работейки по детайлите, да не губя от погледа си крайната цел. И не бих казала, че това е общовалидно. По-скоро е типично лично за мен и прави работата с мен едновременно интересна и предизвикателна.

Спомняте ли си онова изследване на Евробарометър от миналата година, според което българите сме шампиони по полови стереотипи и че за 81% от българите „мястото на жената е при децата и до печката“? Каква е цената, която плаща една жена, правейки успешна кариера или бизнес според вас?

Повечето жени, които познавам и които се занимават успешно с бизнес, ще се съгласят, че ролята им на майка е една от най-важните. Но също така ще отбележат, че в съвременното общество бащата вече взима много по-активно участие в отглеждането и възпитанието на децата. Този факт, заедно с куп придобивки в модерния начин на живот, ни позволяват да бъдем пълноценни майки и домакини, без да се налага да се отказваме от професионалното си или лично развитие.

Спазвам принципа да предпочитам качеството пред количеството – както в бизнеса, така и в личния си живот и във времето ми с децата.

Повечето бизнесдами, вярвам, следват същото правило.

Лично за себе си мога да кажа, че винаги съм била облагодетелствана да работя с деца и ролята ми на майка се разпростира широко извън кръга на собствените ми дъщеря и син. Това лято всяка една смяна в Z camp ми даваше възможност да бъда близо до едни невероятни деца, а контактът с тях ми върна вярата в идните поколения. Мога само да благодаря на всички тези майки и бащи, успели да възпитат такива прекрасни деца, докато са развивали успешно кариерите си.

Вие лично как съчетавате всички роли, в които ви се налага да влизате – и в частния си живот, и в работата си?

Артистично и с ентусиазъм! Във всеки момент се старая да съм 100 процента себе си, понякога обаче се налага да съм 50 на 50 в различните роли. Но това е част от мен и благодаря на близките ми, които разбират и ценят тази моя особеност. За мен е важно, когато моментът го налага, да мога да се посветя с цялата си енергия на семейството, или пък на работата. Щастлива съм, че и в работната среда, и вкъщи срещам разбиране по въпроса.

Всички ние имаме моменти, когато е необходимо изцяло да се посветим на преминаването през лично или работно препятствие. Опитвам се да предам това като работна етика и на екипа си. Свободата, която имам да подредя приоритетите си, да бъде винаги достъпна и за хората, които работят с мен. Защото хората са най-важни, във всеки един момент!