Финансовият сектор има свойството да „изсушава“ хората, които са му се посветили. Или поне така изглежда отстрани заради многобройните му правила и регулации, заради строгата прецизност на екселските таблици и бездушната неумолимост на цифрите, заради неразбираемата на моменти терминология, заради писания и неписан протокол във функционирането на банките, където репутацията и доверието, консервативността и йерархичността са смятани за условие sine qua non.

Снимки: Мирослава Дерменджиева

Но всички клишетата имат своите опровержения и Виктория Христова, изпълнителната директорка и председател на УС на Фонда на фондовете (единствената жена в триумвирата начело на тази сравнително нова държавна институция), е именно едно такова живо опровержение. С меко и топло излъчване, с блясък в очите и неподправен ентусиазъм, когато говори за работата си и за каузите, които Фондът припознава финансово, тя прилича много повече на човек от подкрепящите професии (психолог, терапевт, професионален комуникатор, мотивационен лектор), отколкото на суров арбитър при „раздаването“ на пари. Може би защото

хуманитарното познание я влече от малка

(искала е да бъде лекар и да помага на хората), или защото се е научила, че общуването, изслушването на човека отсреща и емпатията не противоречат на целеустремеността, рационалността, реализирането на амбициите и отговорността.

Виктория Христова се присъединява към екипа на Фонда на фондовете през май 2019 г. след 18 години професионален опит в сферата на корпоративните финанси. Завършва бакалавърска степен със специалност „Финанси“ у нас и започва кариерата си от самите „низини“ като технически сътрудник в банков клон на Биохим, изкачвайки се постепенно по стъпалата на йерархията в няколко различни банки. През годините преминава през различни мениджърски позиции –

управлявала е дългов портфейл за милиони

на големи български и международни корпоративни компании. Отговорностите й са били свързани със структуриране на кредитни сделки, с финансов и пазарен анализ, с оценка на риска и с генериране на клиентски бизнес за банковата институция. Участвала е в процесите на сливане и придобиване в банковата сфера в България.

Шефовете й в ОББ (там е в годините 2002-2010) решават да подкрепят образованието й по бизнес администрация (EMBA) в чужбина и банката поема разходите за магистратурата й.

Периодът е труден и заради порасналите отговорности в личния живот.

Вече има син, но се разделя с баща му – ученическата й любов. За нея семейството е много важно, но още повече държи на здравословните отношения вътре в него. И когато те не издържат на изпитанията на времето, всеки от двойката поема по различен път. Отглежда сина си почти сама (все пак с огромната помощ на родителите си). Не се омъжва отново, въпреки дългата си връзка.

По време на разговора ни установявам, че Виктория Христова не е конвенционална жена, точно както не е  „конвенционален банкер“. Бяга от грима и фотошопа за разлика от повечето жени, но не се бои от роклите без ръкави и с по-къса дължина (нещо нетипично за етикета във финансовата сфера). Не желае да се прави на някой друг, иска да си е тя, а и може да си го позволи – има и характера, и автономността да отстоява себе си напук на конформизма и вездесъщия контрол на т.нар. обществено мнение.

Цялата й природа се противопоставя на „напразните усилия на любовта“.

„Ако ще пренасяме чашата отляво надясно и обратно без никакъв смисъл, това не е моето. Ако ще наливаме вода, защото някой е жаден и трябва да му подадем чашата – това вече е съвсем друго“, казва Виктория.

Твърди още, че настоящият момент от живота й е етап на равносметка и време за вглеждане назад. Може би защото порасналият й син излита наесен от „семейното гнездо“, за да следва психология в Бремен и да се научи да е самостоятелен.

Докато Виктория Христова работи в Пощенска банка (2010-2019), отговаря за 70% от портфейла на големите корпоративни клиенти. А от май 2019 г. е в новосъздадения Фонд на фондовете като шеф на мониторинга на предоставените средства и отчетността за тяхното разходване. След 4 години работа там, стимулирана и от своите колеги, се явява на конкурса за изпълнителен директор на Фонда и го печели. Тъй че в момента е

единственият „вътрешен човек“ в управата му.

Изключително много се гордее, че е част от екипа на ФнФ, който се състои от безспорни професионалисти от различни поколения, някои – дошли от реалния бизнес и банките, а други – от публичния сектор. Според нея с тази своя амалгама от хора с разнообразен бекграунд, Фондът е пример как трябва да работят институциите в България – включвайки всички в търсенето на решения и стимулирайки критичното мислене.

Виктория, Фонд на фондовете звучи респектиращо, но и неясно за не малка част от хората в България. Ако трябва с три изречения да обясните какво правите на достъпен език, кои биха били те?

Бих го направила и с три определения: бързоразвиваща се организация, постоянно адаптираща се към пазарната динамика, но запазваща визионерския си отпечатък върху икономиката на България.

Фонд на фондовете (ФнФ) управлява европейски средства  под формата на финансови инструменти (кредити, гаранции, дялови инвестиции). Целта е да улесним достъпа до капитал на различни групи получатели – МСП (малки и средни предприятия), стартиращи предприятия, общини и др. В работата ни си партнираме с банки, фондове за дялови инвестиции и микрофинансиращи институции, предоставяйки финансиране на бизнеси и местни социални и инфраструктурни проекти. Важно е да се знае, че ние не предоставяме директно финансиране, а посредством нашите партньори – чрез тях средствата стигат до бизнеса.

Фонд на фондовете успешно приключи

програмен период 2014-2020, като към края на 2023 г. подкрепихме над 3540 крайни получатели от различни сектори и инвестирахме близо 2 млрд. лева публичен и частен ресурс. Бяха създадени над 2500 нови работни места. Благодарение на инвестираните средства от ФнФ, България затвърди ролята си на регионален лидер в Централна и Източна Европа за наличен капитал за стартиращи и иновативни предприятия, а финансираните проекти от Фондовете ни за градско развитие бяха основна част от инвестиционните програми на общините в страната.

Вече сме в активен етап на структуриране на новите финансови инструменти в подкрепа на бизнеса и публичния сектор. През новия програмен период ресурсът, който ще управляваме, е близо 2 пъти по-висок, като основният фокус на инструментите ни ще пада върху иновациите, кръговата икономика и градското развитие.

Средствата от новата многогодишна финансова рамка 2021-2027 ще бъдат инвестирани със стратегическа насоченост върху няколко ключови области за подкрепа на бизнеса, иновациите и регионалното сближаване в страната. В рамките на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, където ресурсът, предвиден за финансови инструменти, надхвърля 1262 млн. лв., средствата са разделени за подкрепа в две основни направления – „Иновации и растеж“ и „Кръгова икономика“. С над 460 млн. лева по линия на Програма „Развитие на регионите“ ще се финансират проекти в приоритетни за страната сектори като градска среда, образователна и здравна инфраструктура, градска мобилност, културен туризъм и спорт.

Виждате ролята на Фонда най-вече като посредник между държавата и пазара, между институциите и бизнес средите. Кои са най-големите предизвикателства пред подобен медиатор, който трябва да говори езика и на едните, и на другите?

Най-голямото предизвикателство е да се постигне баланс между различните интереси на държавата и бизнеса, като същевременно се гарантира, че публичните средства се използват ефективно и прозрачно. Трябва да намерим правилния начин да преведем сложните регулаторни изисквания и очаквания на Еврокомисията и ресорните министерства на разбираем език за бизнеса, така че  да има възможност да се възползват всички от възможностите за финансиране. Освен това е важно да изграждаме доверие и сътрудничество между различните страни, което изисква постоянна комуникация и адаптивност.

Цифровизацията, кръговата икономика, градското развитие, младежкото и социалното предприемачество, здравните иновации като че най-много привличат вниманието на Фонда като основен институционален инвеститор у нас. Това ли е бизнесът на бъдещето?

Да, това са сектори с огромен потенциал за растеж и иновации, които ще играят ключова роля в бъдещето на икономиката. Цифровизацията и технологиите ще продължат да трансформират бизнес моделите, създавайки нови възможности за предприемачите, но и за хората като потребители. Кръговата икономика и устойчивите практики ще стават все по-важни в борбата с климатичните промени. Инвестирането в тези области не само подпомага икономическото развитие, но и носи значими ползи за обществото и околната среда.

Имате в портфолиото си над 3500 подкрепени проекта в различни отрасли, сред тях и 320 старт-ъп компании, основно в областта на информационните технологии. Все повече в публичния разговор и в полезрението на бизнеса попадат теми, свързани с изкуствения интелект, киберсигурността, разширената реалност – иновативни дейности дори за Европа. Има ли според вас български фирми от тази сфера с потенциал да станат паневропейски или дори глобални?

България разполага с талантливи предприемачи и висококвалифицирани специалисти в тези области, които имат потенциал да се превърнат в лидери не само на европейско, но и на глобално ниво. Фондът вече е подкрепил множество старт-ъп компании, които разработват иновативни решения в сферата на изкуствения интелект и киберсигурността, и ние вярваме, че с правилната подкрепа и инвестиции те могат да достигнат до международните пазари. Нашата цел е да създадем среда, в която тези компании могат да се развиват.

Пример за такава компания е най-бързо растящото по приходи МСП в България – MYX. Фирмата разработва иновативни решения за създаване и поддържане на дигитални близнаци, т.е. създаване на интерактивни триизмерни копия на физически обекти, позволяващи извличането на полезна и подлежаща на действие информация, като

приложението е в различни сектори.

Друг пример е компанията Swipe – първата българска платформа за покупка и продажба на мобилни телефони втора употреба. Компанията е финалист в надпреварата Regiostars 2024 – годишен конкурс на Еврокомисията, който награждава най-вдъхновяващите и иновативни проекти, финансирани от ЕС.

В тазгодишното издание на форума FI-campus, съорганизиран от ЕК и Европейската инвестиционна банка, бяха отличени с първо място две компании, финансирани от инструмента ни за микрокредитиране. Първата е BorChef’s Bakery – малка фурна в село Дрен, която за 2 г. наема 15 служители и дневно произвежда 1000 хляба, с което захранва околните населени места. Другата – Фабрика за идеи – реализира успешно социален проект за ръчни плетива в един от най-бедните региони на България, като дава работа на 40 възрастни жени с ниски доходи. Приходите им се увеличават с над 140% чрез партньорства с компании в тази сфера.

Бих споменала и мащабният инфраструктурен проект „Силата на водата“, един от многото за развитие на градската среда. Той е пример за интегриран и синергичен подход при утвърждаването на Община Бургас като предпочитана туристическа дестинация. 4-те обекти по този проект са остров Света Анастасия, рибарското селище Ченгене скеле, храм „Св. Св. Кирил и Методий“ и културно-туристическият център Акве Калиде.

Благодарение на Фонда България се позиционира през последните години като лидер в иновациите на Балканите. Но как това се отразява на средностатистическия българин?

Иновациите, които подкрепяме, имат директен ефект върху качеството на живот на хората в България. Те създават нови работни места, подобряват достъпа до технологии и услуги, предлагат решения на социални и екологични проблеми. Също така, успешното развитие на иновациите повишава конкурентоспособността на страната, привлича инвестиции и стимулира икономическия растеж, което води до

повишаване на жизнения стандарт за всички.

Анализ, който представихме през май месец, показва, че ФМФИБ е ключов партньор на общините при реализацията на важни инвестиционни проекти за регионите и жителите. В общини като Варна и Бургас финансирането от ФМФИБ представлява над 20% от инвестиционната активност за периода 2020-2023 г.

За каква работа мечтаехте, когато бяхте малка?

Исках да бъда лекар, а любимият ми сериал беше „Спешно отделние“. Струва ми се, че и сега продължавам да съм близо до тази си мечта, но в друг контекст. Защото не съм типичният човек на точните науки.

Числата са ми много важни – работя с тях, чета ги,

разбирам ги, но за мен цифрата 6 сама по себе си нищо не значи. Трябва да ми е ясно какво седи зад нея, как е стигнала там, „добра“ ли е или не, какъв е контекстът й. При първата ми работа като технически сътрудник в банков офис, например, слагах банкови извлечения в пощите и тогава научих какво означават цифрите в номерата на сметките, всички те говорят нещо, подсказват дали сметката е разплащателна (ако започва с 1), обозначават вида на валутата и т.н. Оттогава датира моят стремеж да надникна отвъд формалността, да настаня числата в контекст, да анализирам информацията от тях,

да провидя напред.

Впоследствие имах щастието да работя в корпоративното банкиране и това не само не ме потискаше, а ме развиваше, защото имах свобода на действие. В корпоративното банкиране го няма оня автоматизъм на калъпите с цифри, механичните изчисления, там твориш, там срещаш клиента и влизаш в неговите обувки, предлагаш решения според нуждите му.

Трудно ли е да си жена мениджър в България?

В България, по мое мнение, средата е по-благоприятна по темата с половете и равнопоставеността. Данните за страната ни спрямо средните за Европа и САЩ, също го потвърждават. Имах привилегията да работя с изключителни мениджъри – и жени, и мъже, които няма как да не са дали отражение в израстването ми като професионалист. Най-важно е за мен да виждам удовлетворението на хората, с които съм работила и работя в момента, при общуването ни. Това ме зарежда, за да мога да правя трезвата преценка коя трудност ме изгражда като личност и мениджър, и за коя не си заслужава да влагам емоции.

Доколко кариерата ви е здравословна за личния ви живот?

Това е вечният въпрос, който никога не бива да спираме да си задаваме. По мое мнение на дамите мениджъри ни е по-тежко, заради по-емоционалната ни природа. Колкото и да ми е трудно, винаги се стремя да търся и намирам баланса – не мога да кажа, че на 100% съм успешна в това, но се надявам и вярвам, че хората наоколо ми ме познават достатъчно добре и проявяват разбиране.

Кое е най-трудното нещо, с което сте се сблъсквали в настоящата си работа?

Недоверието към институциите като цяло. Това, с което се гордея, е, че заедно с колегите във Фонда, успяхме през годините да покажем и докажем, че, когато всичко се базира на професионализъм, знание, данни и логика, този негативен тренд може да се обърне.

Говорите ли си за пари със сина ви? Доколко децата трябва да са въвлечени от малки в темите за „изкарването“ им?

Според мен темата е задължителна, обсъждайки я с децата ни, винаги виждаме и друга гледна точка – тяхната необременена и чиста, която учи и нас. Парите и тяхното инвестиране са част от знанията и уменията, които трябва да имаме, наред с всички други. Все пак човек винаги се стреми към по-благоприятни условия за живот, част от тях е умението да знаеш как да печелиш и разходваш различните блага.

С какво чувство ставате в понеделник сутрин?

Зависи с какво чувство съм си легнала след уикенда, но определено досега винаги съм харесвала това, с което се занимавам, и намирам удовлетворение както в малките, така и в големите успехи.

Вярвате ли, че иновациите ще направят света по-добро място?

Категорично да, стига никога да не забравяме да подхождаме с разум.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара