Съществува система за описание на цветовете и техните наименования, нарича се RAL (идва от нещо сложно и немско). Та там има описани няколко видове зелено, между номер 6000 и 6038 всичко е посветено на нюансите на този цвят: тюркоазено зелено, зелен изумруд, тревно зелено, сигнално зелено и перлено зелено, много са. Но ако съберете цялата тази палитра на едно място, разбъркате и нанесете с четката върху 9 скали насред Атлантика, ще получите уникалното Азорско зелено. И макар че името на Азорските острови идва от португалската дума за синьо, сигурна съм, че именно Азорското зелено е цветът, който преди 6 века e привлякъл мореплавателите, тръгнали да откриват нови територии, към тези вулканични земи.

DSC01222

Ако застанете на самия ръб на отвесната и най-западна скала в Португалия – Кабу да Рока – и успеете да удържите на порива на вятъра, ще усетите почти неуправляема жажда да видите какво има отвъд хоризонта, докъде стигат тези бурни води. Да, знам, че по-скоро търговският интерес е довел до Великите географски открития, отколкото романтичният приключенски дух, но има нещо наистина магнетично в тъмните вълни на океана, което привлича като онази песен на русалките, накарала Одисей да се завърже за мачтата. Та дали от алчност за евтино злато, или от горд откривателски нагон, когато през XV век разните му там магелановци напуснали безопасните и пълни с бълхи кревати на любимите си и се отправили към хоризонта, първата земя, на която се натъкнали, била Азорските острови. Това се случило през 1427 г.

Така от край на света, островите се превръщат в негов център.

Оттогава, в продължение на 3 века, пристанищата са приютявали пътниците, кръстосващи моретата между Европа, Америка и Африка. От 1976 г. Азорите са автономна територия в рамките на Португалия.

DSC01309

Островите са наистина гостоприемни. Топлото течение Гълфстрийм осигурява мек климат през цялата година. През зимата температурите не падат под 12 градуса, а през лятото не се качват над 28. Но не се подлъгвайте – с времето на островите никога няма да ви е скучно. В един ден се сменят буря, слънце, вятър и облачност, все пак са по средата на Северния Атлантически океан.

DSC01277

Високата влажност е причината всичко тук да расте бързо и бурно в пищно зелено. Кравите, които са повече от жителите на острова, пасат необезпокоявани целогодишно от тучните ливади. Месото и млечните продукти са основен поминък на местните след забраната да се ловят китове в океана. А прелетните птици, които кацат да починат през дългите си полети между континентите, донасят семена от цял свят. Неслучайно Азорите са

истински рай за всеки биолог и орнитолог

Но както всеки рай, този също крие капани. Вулканите, които са родителите на цялата тази красота, не са съвсем утихнали. Кратерите им представляват живописни пещери, а на дъното на някои още бълбука горещата кал. Последните сериозни изригвания са били през 50-те години на миналия век, когато вулканът Капелиньос се събужда и лавата му помита всичко по пътя си.

DSC01272

Някога поляните на острова били покрити с тъмни базалтови камъни, изхвърлени от поредното избухване. Жителите на Азорите обаче им намерили приложение. Събрали ги, за да почистят земята за посеви и изградили от камъните ниски огради, които предпазват почвата от ерозия и служат като защита от бурните ветрове и своеволните крави до ден- днешен.

DSC01283

Земетресенията са другият голям проблем за азорците. Последното разрушително земетресение е на сутринта на 1 януари 1980 г., когато магнитуд със сила 7,2 по Рихтер раздрусва остров Терсейра. Трусът разрушава 80% от сградите в столицата Ангра до Ероижму (Героичният залив), 51 са загинали. Но неслучайно градът носи това гордо име. Жителите му събират сили и спестявания и построяват отново всичко точно както си е било. 3 години по-късно Ангра до Ероижму става първият португалски град, признат от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Вероятно защото величието на природата учи на смирение,

азорците – всичко на всичко 250 000 души,

които обитават деветте по-големи острова – са особено мили, любезни и скромни хора. По-голямата част от тях са преселници от континентална Португалия, дошли преди векове по тези места бедни и в търсене на по-добър живот. Занимават се със земеделие, риболов и туризъм.

DSC01256

Когато Португалия влиза в Европейския съюз, Азорските острови получават солидна финансова инжекция като изоставащ регион и всеки посетител може да забележи, че средствата не са потънали в джобовете на корумпирани политици. Ниско строителство, кокетни къщи с дворове, обрасли с цветя, много католически църкви и още повече параклиси (хората тук са силно религиозни, съществува дори местен деликатес – супа, която се нарича Светият дух). Азорите са спокойно място, където световните икономически и политически страсти не стигат. Може би заради това част от емигрантите, напуснали островите през последните два века, започват да се връщат.

DSC01447

Запокитени на пътя между Европа и Америка, островите са далече от суетнята на цивилизацията. Туристите, които идват тук, се радват на провинциална тишина, луксозно обслужване на скромни цени, наблюдават делфини, кашалоти и орли, катерят се по планините, слизат в пещерите, гмуркат се в заливите или се отдават на СПА удоволствия в топли минерални извори. А ако спокойствието им дойде в повече, могат да посетят някой от многото карнавали и селски кориди.

DSC01242

Местните кориди, за разлика от испанските, са по-милостиви към животните.

Биковете са вързани, а рогата им обезопасени.

Левенти, облечени в бели ризи (сякаш предизвикващи да бъдат белязани с кръв), пускат бика на дълго въже, а няколко храбреци с повечко тестостерон във вените размахват шарени чадъри пред животните и после бягат пред галопиращите бикове, окуражавани от виковете на сеирджиите.

DSC01351

А когато вечер някой гост на островите изпраща слънцето, залязващо в океана, докато похапва крехкото телешко и опитва от известните ананасови ликьори, лесно може да почувства като бодване в сърцето романтичната мечта на мореплавателите да достигнат хоризонта. И да повярва в легендата, че Атлантида не е изгубена.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара