Бавни удоволствия в Егейска Турция

По егейското крайбрежие на Турция животът тече бавно дори в големите градове като Измир, да не говорим за по-малките селища и махали по Пътя на маслината със звучни имена като Урла, Алачатъ, Джермиан, Сеферихисар, Шириндже или Селчук. Спокойствието може да се реже тук като сладък петмез – толкова е плътно и завладяващо. Зокуми, жакаранди и бугенвилии, избухнали в ярки багри, радват навсякъде окото.

Въздухът е пълен с ухания на маслини, море, жасмин и според научни изследвания в района на полуостров Чешме той е сред най-наситените с кислород в света. Тук са и най-вкусните спирки по древните маршрути на зехтина, артишока, сакъза, мандарината, лозата и черницата… И всичко това е на час разстояние с полетите на Емералд Травел – единственият туроператор в България, който предлага самолетни почивки
с директни чартъри от София до Измир.

Българите не познаваме добре Егейска Турция в района на Чешме, а това е дестинация, която си струва да бъде изследвана с всички сетива, без препускане, особено ако имате вкус към добрата храна, простичките удоволствия и бавния живот. Тук думата „бавен“ е титла, носена с гордост от местните хора, които ценят органичното земеделие, връзката с природата и сърдечното общуване.

Измир

Измир е първият и единствен голям турски град, обявен за Cittaslow Metropolis, а Сеферихисар е пионерът от Турция в престижната международна компания на „бавните градчета“ с до 50 000 жители. Общо турските членове в сдружението са вече 25, като сред тях има дори един цял „бавен остров“ – Гьокчеада. Cittaslow International е световна мрежа от градове, основана през 1999 г. в Орвието (Италия). Движението се опира на доброволци, търговци, занаятчии, фермери, училища, които искат да съхранят автентичния дух на общността си, зачитайки традициите и радостта от бавния тих живот.

Измир, Асансьор и Омир

Космополитен, лежерен и красив, натежал от история и култура, Измир е третият по големина град на Турция с второто по размер пристанище след истанбулското. Намира се в дъното на дълъг и тесен залив, обграден от меки зелени планини, и съчетава хармонично в себе си османската архитектура, европейската модерност и егейската романтика. Климатът е мек, а планината и морето осигуряват така важния свеж полъх през жаркото лято.

Часовниковата кула в центъра на Измир

Първото селище по тези места се появява през III хилядолетие пр.Хр. в района на днешния квартал Байраклъ. По онова време Измир и Троя се славят като най-развитите градове на Западна Анатолия. През 1500 г. пр.Хр. градът носи името на царицата на митичните амазонки Смирна и е част от империята на хетите, като постепенно става най–важният в Йонийския съюз, обединяващ 12 антични полиса. Според някои археолози по това време в него се ражда и живее Омир. После селището попада под властта на лидийците и персите, а при Александър Македонски (IV в. пр.Хр.) по склоновете на днешната планина Кадифекале е построен изцяло нов град.

При римляните Измир преживява втората си звездна ера,

преди да се окаже в рамките на Византия. Накрая султан Мехмед Челеби го присъединява към Османската империя.

В богатия Археологически музей до площад „Конак“ днес може да се видят статуите на Посейдон и Деметра, украсявали местната агора в древността. Но символът на Измир е Часовниковата кула, дарена от султан Абдулхамид от 1901 г.

Измир, паметникът на Дарио Морено

Друга измирска атракция е ретро кварталът Асансьор с реставрирани стари къщи. Пешеходната улица „Дарио Морено“ носи името на популярния турски актьор и певец, работил дълго във Франция. Тя води до сграда, висока 51 м, която свързва със старинен лифт две намиращи се една над друга улици. На горното й ниво има ресторант с великолепна гледка. В пешеходната зона може да се разходите с файтон из живописните улички и да завършите вечерта в някое от заведенията по крайбрежната алея „Кордон“ в Алсанджак, на кея Пасапорт или в богатския квартал Каршъяка.

Измир, улицата на Дарио Морено

Урла, Искеле и Клазомене

Чистата, семпла и честна храна е ключов елемент от философията, изповядвана от жителите в района на Измир. Това особено силно може да се почувства в Урла, тих крайбрежен град, известен със своите винарни, изискани ресторанти и оживена арт сцена.

Фуудитата и винените ентусиасти, свободните артисти и търсещите приключения кайтисти са най-вярната публика на това място, преливащо от цветове, аромати и вкусове. На половин час от Измир, градчето е образец за съхранение на егейското наследство. В него ще намерите множество галерии и дюкянчета, фермерски пазари с продукция от околността. Някои от ресторантите тук са със звезди Мишлен, други – с препоръка от „Библията на гурманите“, а в трети просто готвят вкусно.

Зехтинът е главен герой в егейската кухня

и е дал името си на цял раздел местни ястия, наречени Zeytinyagli.

Beğendik Abi в Урла има препоръка от пътеводителя на Мишле

По сокаците на колоритните урленски пазари Arasta Çarşısı и Malgaca Bazaar ще откриете антики и оригинални бижута. Едва ли ще устоите на уханния топъл хляб, изваден току-що от някоя фурна с дълга история, или на занаятчийския сладолед, приготвен със сушени смокини и стафиди. Ако се изморите, ще приседнете в някое от многото кафенета на улицата на изкуството Urla Sanat Sokağı за турско кафе, сварено в джезве на пясък. Даже може да имате късмета усмихнатото момче зад бара да надникне в чашата ви и да ви предскаже бъдещето (да, гледачките на кафе не винаги са баби със забрадки и шалвари).

Артишок в Урла

Апетитният и полезен зеленчук артишок е един от символите на Урла – не бях го виждала как цъфти, прилича на огромен магарешки трън с цвят като ароматна лилава кошничка. Ще го съзрете като украса по масите на уличните заведения, ще го опитате сготвен по много начини (задушен, пълнен с булгур или увит като сарма в лозов лист), ще ви разведат дори да видите как расте – в многобройните плантации за артишок в региона. Всяка година Урла е домакин на Фестивал на артишока, а също – на хвърчилата, на гроздобера и на селския театър.

Миди в Урла

Градът има и пристанище, което се нарича Искеле. Там ще хапнете прясна риба и калмари досами водата и ще опитате „чемен“ – пикантна турска разядка, която ядох за първи път тук. Тя толкова ми хареса, че си я купих домашно приготвена и я мъкнах с мен по целия път наобратно. Научих и рецептата: пюре от домати и червени пиперки, смлени орехи, чесън и зехтин, сминдух и кимион, и накрая – натрошено бяло саламурено сирене.

Край Искеле е Лиман тепе, където са правени първите подводни разкопки в Турция с находки от Бронзовата ера (4000 г. пр.Хр). Тук е най-старото пристанище в Егея, а сред руините на древния град Клазомене ще видите възстановка на маслобойна за зехтин отпреди 2700 г.

OD Urla със звездите на Мишлен и Анаксагор

OD Urla Restaurant

Чувственото преживяване в OD Urla е от онези, за които човек благодари, че е жив. Не само заради фантастичната органична храна с 1 звезда Мишлен, а и заради цялостната концепция на този ресторант насред пищна маслинова гора край Урла. Устойчивата гастрономия на Chef Osman Sezener се оглежда във всеки детайл – в градината на 75 дка, където растат 400 вида растения и подправки; в зехтина собствено производство; в менюто, което се мени всеки месец според актуалния сезон и е подчинено на идеята „от фермата до масата“. Тук млякото и яйцата са домашни, а онова, което не отглеждат сами, го купуват от рибарите и скотовъдите наоколо. Ястията се приготвят на открит огън на дърва (od e “огън”).

От високата Chef’s Table може да следите целия процес по приготвяне на блюдата.

Винената листа съдържа 450 отбрани вина отвсякъде. За нашия обяд домакините бяха подбрали превъзходно червено и бяло, носещи имената на Питагор и Анаксагор (философът, на когото дължим първите теории за Космоса, за звездите и за тяхното материално начало, е родом от древния Клазомене край Урла).

Скариди в сос от кумкуат в OD Urla

Що се отнася до храната, в нашия случай тя беше с акцент върху даровете на морето – амюз буш с репички и рачешко; едри скариди на грил с кадифен сос от босилково олио и кумкуат (цитруси като едри маслини, които се ядат направо с кората). Октоподът бе гарниран с ленти чипс от праз и божествено пюре от целина. А десертът представляваше модерна вариация на традиционната турска дундурма с козе мляко, пресни ягоди, мента и босилек.

В OD Urla имат и къща за гости със 7 стаи. Персоналът от 70 души през активния сезон набъбва до 100. Chef Osman е собственик още на Kitchen Bodrum в едноименния курорт, който също има Мишленова звезда, и на пицарията Venedict в Измир, препоръчана от пътеводителя на Мишлен. Там сайбия е неговият баща и пръв учител в кулинарията.

Алачатъ, бохемите и сърфистите

Чаровният Alaçatı е отскоро емблема на Егейска Турция с вятърните си мелници, бохемска атмосфера и тесни улички, обточени с цъфнали бугенвилии и жасминови храсти. Каменните му къщи приютяват артистични заведения, които нощем се превръщат в сцена на бурни партита с пъстра публика. Старинните фасади от XIX в. се отличават със затворените си тераси („джумба“), боядисани в цветове на люляк и метличина. Приземните етажи на сградите, ползвани някога за подслон на домашните животни или за съхранение на тютюн и грозде, са превърнати днес в шарени кръчмета и магазинчета. Вулканичният камък при градежа им и морският бриз поддържат домовете хладни дори в най-големите жеги.

Бутиковите хотели и къщи за гости в Алачатъ са над 600.

Всички улици са имали кладенци, които все още функционират.
Но Алачатъ далеч няма само традиционен облик. Наричат го “турският Сен Тропе” заради лъскавите крайбрежни вили, дизайнерските хотели в бохо стил и модерните бийч клубове.

Aлачатъ

Регио­нът е любима дестинация за яхтинг и ветроходство, за кайт и уинд сърфинг заради постоянните северни ветрове. Порт Алачатъ е създаден от френския архитект Франсоа Споери и сина му Ив – с лодка от яхтеното пристанище се стига за 30 минути до отсрещния Хиос. Разглеждането на гръцкия остров, известен с мастиковите си дървета, не отнема много време и можете

да се върнете в Алачатъ за вечеря.

Тукашният залив Surfer’s Paradise е прочут с плитките си кристално чисти води, идеални за начинаещи сърфисти. В него се провеждат национални и международни състезания по сърфинг – през август, защото във втората половина на този месец вятърът става изключително подходящ за водни спортове.

По уличките на Алачатъ

По заник слънце Surfer’s Paradise се преобразява в популярна парти-локация, конкурираща се успешно с испанския остров Ибиса не само с броя на гостуващите световноизвестни диджеи, но и с красотата на залезите си. Сред баровските 5-звездни хотели наблизо е откритият наскоро Byblos, както и шикозният Design Plus Seya Beach Hotel Alacati.

Полуостров Чешме е дом на мастиковото дърво, което вирее само тук и на Хиос. Характерните специалитети със сакъз (известен още като мастикс или медицинска дъвка) се предлагат из всички кафенета в Алачатъ. Мастиксът е естествена благоуханна смола, която изтича от мастиковото дърво (Pistacia lentiscus), когато то се отреже.

Сред популярните местни деликатеси са турското кафе с вода от сакъз, локумът, сладоледът и напитките с мастиков аромат, пудингите като сутляш и мамелика. Освен в готварството, мастиксът се използва и в медицината. Той е и основна съставка на тамяна и църковното миро, използвано в свещения православен ритуал на помазването.

По уличките на Алачатъ

Бавният Сеферихисар и Баба Умай

По малките улички в старото укрепление на Сеферихисар, наричано още Сааджък (Sığacık), всяка неделя местните жени вадят от къщите си тенджери и тави с домашно сготвени ястия: долми в цвят от тиква, лозови сармички, бюреци, пълнени миди… Зад крепостните стени в пристанищния квартал се стичат пришълци от къде ли не, привлечени от автентичната тукашна храна. Редят се търпеливо пред отрупаните щандове, сядат около уличните маси с препълнени догоре чинии или си взимат за вкъщи.

Разположен на юг от Измир, Сеферихисар е образец за „бавен град“, в който си дават среща природата, историята и морето. Тук уличните лампи се захранват от слънчева енергия, отглеждат се местни семена, а стоките се продават в пазарски мрежи вместо найлонови торбички.

Наблизо са археологическите останки от древния Теос, където се е намирал един от най-големите храмове, посветени на бога на виното Дионис. Теос е сред 12-те полиса в Йонийския съюз и според историка Павзаний е основан от потомците на митологичния беотийски цар Атамас. Добре запазеният му античен театър може да бъде разгледан спокойно – тълпи от туристи просто липсват. Стада с кози пасат кротко сред вековни маслинови дървета, слънцето прижуря и внушава усещане за безвремие и вечност.

2000-годишното маслиново дърво Баба Умай

Тук расте маслина на възрастта на Исус, кръстена от местните Umay Nine (Баба Умай). Внушителното дърво се издига насред руините като мълчалив свидетел на историческите превратности. Смятана за пазител на природата и на жизнения кръговрат, тя е въплъщение на майчинството – божество, което дарява мъдрост и устойчивост.

Сеферихисар има 49-километрова брегова ивица с куп красиви заливи. Областта е с най-много плажове със Син флаг в Турция. Това е и турската столица на мандарините, които се честват с фестивал през ноември.

Самият град Чешме пък е известен с лековитите си термални води, някои от тях извират от морското дъно, образувайки топли течения дори през зимата. Един от най-красивите му плажове е Ълъджа (Ilıca) – с бял пясък и минерална вода с високи нива на натриев хлорид, магнезиев сулфат и калциев бикарбонат.

Шириндже, Селчук и Ефес

Докато се разхождаме по стръмните калдъръмени улици на Шириндже, селото ми напомня за Ковачевица, но без черничените дървета, които тук са навсякъде. В кокетните му кафенета предлагат дуди във всякакъв вид – черни и бели, пресни и сушени, на вино, на сироп и на конфитюр.

Шириндже на турски означава „красиво селце“. 40 християнски семейства, избягали от гоненията в Ефес, го основават през III век в планините над Селчук. Първото му име е Къркънджа (в превод „40-те“), после го прекръстили на Чиркиндже, сиреч „грозното село“ – като защита срещу уроки. А в средата на миналия век селището се сдобива с новото си прозвище Шириндже.

Шириндже

В днешния Селчук се намира базиликата с гроба на първоапостола Св. Йоан Богослов, любимият ученик на Исус, която е важно място за християните пилигрими. Домът на Дева Мария пък е високо в Славеевата планина – тук идват за поклонение и християни, и мюсюлмани. До къщата й е Стената на желанията и Изворът на Богородица, откъдето туристите наливат свещена вода и я носят вкъщи, а на стената оставят бележки с написани в тях желания и молитви.

Близо до Селчук е и Пещерата на Седемте спящи момъка, които живяли в град Ефес през III век. Макар да били с благородно потекло, римският император Деций Траян ги заточил в пещера извън града и там заспали дълбок сън. Не се събудили според легендата 200 години.

Край Селчук се е издигал някога и храмът на Артемида, богинята на лова и дивата природа от елинския пантеон. Само една колона е останала днес от Четвъртото от 7-те чудеса на античния свят.

За сметка на това древният Ефес е удивително добре съхранен – това е може би най-запазеният голям античен град в света. Останките му са открити през 1863 г., но от него са разкопани и консервирани едва 37%. Славата на Ефес се е дължала до голяма степен на местния култ към източната Богиня-майка, покровителката на плодородието, която постепенно била отъждествена с Артемида.

Някога Ефес е бил населяван от 250 000 души

и е бил процъфтяващо търговско пристанище. Но близката река, която десетилетия наред носила наноси към порта, в крайна сметка го задръстила. Упадъкът на пристанището съвпаднал и с бедствия като чума и земетресение през XII век. В следващите векове Ефес продължил да съществува като малък град без особено значение и бил изоставен окончателно през XV век.

Една от най-величествените сгради в античния Ефес е тази на Библиотеката, която е функционирала и като университет. Точно срещу нея е публичният дом, свързвал ги е прокопан тунел. На улицата отпред, откъм пристанището е запазена вероятно първата реклама – тя е адресирана към завръщащите се моряци и ги призовава да посетят бордея. Издълбана е на уличните плочи и обещава, че скоро ще достигнат място, където ще намерят любов, входът е отляво и се плаща.

Любопитна е и сградата на обществените тоалетни (латрина), които са били място за активен социален живот. Десетки достатъчно големи дупки са пробити в каменните „пейки”, отдолу минавал канал с течаща вода, имало е и фонтан с ароматизирани струи за свежест.

Най-впечатляващи обаче са терасираните къщи на Ефес, които се състоят от няколко резиденции на площ от 2500 кв.м. точно срещу Храма на Адриан. В жилищните комплекси има останки от частна баня, огромна приемна зала с изрисувани стени и облицовка от червен и зелен мрамор. Къщите са строени през I век, за последно са обитавани през XII век.

Директните полети на Emerald Travel от София до Измир са най-бързият път към курортите Чешме, Йоздере, Кушадасъ и Дидим. Ако планирате ваканция в този район, не пропускайте прекрасните екскурзии, организирани от партньорите на Емералд Травел ANEA TRAVEL. Чудесен вариант за отсядане в района на Кушадасъ и Йоздере е петзвездният Sunis Efes Royal Ozdere Hotel с концепция Ultra All Inclusive. Специални чартъри до Измир от София ще има и за Нова година. Още – на www.emerald.bg