И за мен беше изненада да узная, че равната Белгия – с релеф като тепсия и нищожни височини над морското равнище – притежава анклав, своя територия в Алпите в подножието на най-високия връх Монблан. Вярно, че стана модно напоследък да се разкрива как руски шпиони, олигарси, спортисти, холивудски звезди вдигат мерника си нависоко и щедро разполагат публичния си имидж върху Алпите. Ала нерде Югоизточна Франция, нерде Фландрия и Валония – Белгия е доста по на север! Обаче белгийска връзка има, и то сериозна. Казва се Марсинел Планинска, на възраст над шейсет години и се простира на площ от 15 хектара (Marcinelle-en-Montagne).
Една черна трагедия и
катастрофа лежи в ядрото
на белоснежното „Пространство Диамант“ в подножието на Монблан. „Пространство Диамант“ е популярното име на цял дял от Савойските Алпи, прострян в два административни френски департамента, обхващащ няколко стотици върхове и още толкова долини с гори и поляни, общо192 километра ски писти и няколко села в красивото поречие на река Арли. Още преди шейсетина години местните хора са имали прозорливостта и сговора да се представят заедно и в националната икономика, и в световния туризъм. Районът има недвусмислен общ знаменател и това е най-високият европейски връх.
Монблан сияе навсякъде над „Пространството Диамант”,
боде облаците и се къпе в слънце. При изгрев лъчите го окъпват в червено, при залез го позлатяват. Като диамант!
От векове календарът на планинските жители е пригоден към слънчевото греене, а през ХХ век – и към обяснимия интерес на туристи и скиори към алпийските писти, пътеки, сирене и климат. Едната част от склоновете са огрявани от небесното светило, другите са обречени да бъдат в сянка. Напролет снегът се стопява най-напред по слънчевите скатове и там пониква първата тревица. Толкова е оскъдна, че за месец-два стадата на местните животновъди я изпасват. През това време зимата си тръгва и от отсрещните баири, и там въпреки сянката пашата се раззеленява.
Затова и хората, и добитъкът се местят по къшли и обори през няколко месеца от двете страни на кротката река Арли. В алпийския френски език има даже две различни думи за „огряна” и „сенчеста” падина. Практичната миграция в долината гарантира, че млекопреработвателният кооператив в село Флюме, създаден през 1967 г. близо до съседното село Пра д‘Арли, несекващо и без почивен ден има да изкупува млякото от кравите по алпийските пасища. Превръща го в дъхаво жълто сирене – реблошон, бофор и още няколко национално значими и вкусни продукти с контролирано наименование за произход.
По същия начин алпийските жители са се обединили и за управлението на няколкото села. Система от лифтове и влекове
обслужва над сто писти с обща дължина от 192 км.
С тях е съобразен и относително редовният автобусен транспорт помежду им. Трасетата за скиорите и седалковите лифтове са така умно прекарани, че удобно се спускаш навсякъде, можеш и със ски да се качиш и да слезеш от всяко село към другото, без да катериш. Очевидно е, че планината не се ощетява от спорта, именно той я кара да разгръща пазвите си. Разбира се, че има и удобни връзки по шосе до близките летища в Шампери и Лион, но най-близкото е в Женева, Швейцария.
Само че стоп, момент! Нали щяхме да разказвахме за белгийския анклав в Алпите?
На 8 август 1956 г. в мината за въглища Боа дю Казие в околностите на белгийския град Шарлероа, а по-точно в невзрачното миньорско селце Марсинел избухва пожар. Аварията се случва на дълбочина между 700 и 1100 м под земята и овъглява всички проходи, с дни наред над Боа дю Казие се вие черният дим от земните недра.
Загиват 262 мъже в разцвета на силите си,
това е втората най-черна миньорска трагедия в Европа през ХХ век. Сред жертвите има и италианци, но повечето от загиналите са валонци. В района няма семейство, чиято прехрана да не е зависела от добива на въглища. Катастрофата покосява почти всички трудоспособни мъже в Марсинел. Стотици деца остават сираци. Скръбта е безмерна, не се лекува, а миньорските вдовици и рожбите им потъват в бедност и мизерия.
Пострадалото село принадлежи към работническия град Шарлероа, който през 50-те години на ХХ век се славел със силно развит рудодобив и металургия. (Казват, че някогашните стоманодобивни гиганти вече са изкупени от Акселор Митал и белгийците в наши дни говорят с носталгия за влиянието и състоянието на Шарлероа в края на 50-те и през 60-те години на ХХ век). Тогавашният кмет на Шарлероа социалистът Люсиен Армени, потресен от трагедията, се захваща с нечувано голям социален проект, предназначен за сираците от Марсинел. Климатът във Валония е такъв, че тези деца не са виждали сняг, който да се задържи, и нямат представа за спускане с шейни, за ски, за зимни спортове.
По инициатива на кмета Армени община Шарлероа купува преди около шестдесет години 15 хектара високопланинска земя в подножието на Монблан.
Построява там 4 хижи.
Най-голямата от тях е на 4 етажа, с класни стаи на партера и ски влек на 15 метра от входа. Построена е като хотел със столова и с огромни общи балкони, откъдето отвсякъде през целия ден се вижда недостижимият Монблан. Всяка зима сираците от Марсинел и децата от Шарлероа ходят на бяло училище. Учат се да карат ски, да се пързалят с шейни, правят преходи, наблюдават горските животни, рисуват планината. Проектът е толкова социален, че общината дотира зимните якета, спортните обувки и екипировката на учениците. Този белгийски анклав е наречен Марсинел Планинска (Marcinelle-en-Montagne) .
Не ще да е случайно, че точно на това място децата опознават зимните спортове. И не само белгийците! По думите на ски инструктора Клод Демоне именно тук през 1950 г. е отворено първото във Франция ски училище за деца.
Отчитайки тези факти, съвременната стратегия на
ски зоната „Пространство Диамант”
залага не само на добрите условия и природата, а и на добрите спомени от детството. Съзнателно или не, всеки възрастен иска, мечтае да се върне там, където е бил щастлив като дете.
През новия век най-голямата белгийска хижа в Алпите е прекръстена още веднъж. Тя вече се казва „Балконът на Монблан” и работи целогодишно като хотел заедно с учебния ски влек. Даже и при последното реновиране дружество, натоварено с мениджмънта, запазва характера на зимно училище – стаите са с малки легла, с удобни за деца шкафчета с ниски рафтове, учебните кабинети са запазени.
В „Пространството Диамант“ има доста какво да се види. На един хвърлей с автобуса е замъкът Мантон – страховит, като от приказките. По същия път се стига до Анси (някои го произнасят като Анеси). Градът очарова не само със старините си, не само с благословената закрила на върха Монблан, не само с романтичното място, където Жан-Жак Русо бил влюбен юноша, а и с чудното езеро, простряно на близо 30 кв км площ между градския център и подножието на Алпите.
Езерото е забележително!
То е на възраст 10 милиона години и произхожда от ледник. Прозрачно чисто, то е толкова опазено от индустриални замърсявания, че кметът и другите градски управници при всяка предизборна кампания преспокойно изпиват по чаша вода, грабната от езерото, за да докажат пристрастието си към чистата природа. Напоследък се тревожат за ледника, чиято опашка под самия връх Монблан опасно изтънява като последица от климатичните промени…
Климатичните промени бяха основната учебна тема във всички смени на бялото училище в Алпите за над 1286 деца от Марсинел, Шарлероа и още места от Белгия, летували и през зимата на 2019 г. в „Балкона на Монблан”.
0 Коментара