Залп на заря. Свистене на изстреляна „ракета“. Малко след това тя се пуква високо в небето, а от нея се изсипва смайваща диамантена пелена, която пада надолу в продължение на около половин минута. Следва я гигантска златиста палма, чийто клони се свиват, преди да угаснат.
Най-хитовите постижения в областта на пиротехниката могат да се наблюдават на живо всяка година в нощта на 3 май в Лос Реалехос, в северната част на остров Тенерифе, много близо до столицата Санта Крус. Атмосферата е заредена „до дупка“ с предстартова треска още от предишните дни. Местната народно-популярна фиеста „Кръстове и заря през май“ превръща Лос Реалехос в безапелационен хит сред любителите на фойерверките.
Зад високодецибелния и визуално разкошен празник според местните се крият „серия обстоятелства“. Произходът е някъде към 1700 г. Тогава живеещите на двете главни (и съвсем не толкова големи) улици в градчето El Sol (Слънцето) и El Medio (Половината или По средата) започват „битка“, в която да докажат
кой вдига повече и по-качествена дандания
по време на преминаването на религиозната процесия с носенето на Кръста. В минали по-откровено жестоки времена неведнъж кавгата е била на път да прерасне в истинско военно положение и да доведе до последствия с „непредсказуеми мащаби“.
Днес надпреварата е повод за шеги и вицове, напълно задължителна съставка на фиестите. Ако случайно в един момент стане прекалено спокойно, все ще се намери някой добър местен човек, който да подпали фитила отново.
Преди 350 години имало две ясно диференцирани социални класи. Земевладелците, известни още като маркизите, живеели на улица El Medio, а техните работници на улица El Sol. Когато преди години много от местните хора емигрират в търсене на нови възможности, предимно във Венецуела, много от тях не само ги откриват, но натрупват прилични състояния. Така след завръщането си контурите в социалната йерархия започват да се размиват, а днес изобщо не съществуват в този вид.
В началото всяка от улиците спретва
огньове с колкото се може повече пушек, дим и шум.
Печелившият е този от двата отбора, който постигне повече от всичко. Количество, блясък, оригиналност, разнообразие и най-вече интензитет. Важна е и продължителността. Първо гърми своята заря едната улица, нонстоп поне половин час, после другата още толкова. Хората си спомнят как една година всичко изгърмяло само за пет минути и всички останали в пълен потрес от фиаското. Любопитно за нововъведените в местните интриги е, че след цялата тази стройна организация всъщност няма официален победител. „Печели този, който гледа със сърцето, а не с очите“, е фраза, която спокойно ще чуете от местен жител на улицата, все едно сте се срещнали с някой гуру. Пак в началото празникът бил денем. По-късно, с напредването на ентусиазма към фиестите, се включват и всевъзможни пиратки, след това и заря. И тогава всички решават, че спектакълът ще е далеч по-зрелищен нощем. Мощта на пиротехническото шоу не преставала да расте. Хората смело и безразсъдно според всеки страничен наблюдател зареждали барут директно на тротоарите, до и по къщите си. Небето над Лос Реалехос било кръстосвано от подобие на пиратки в хоризонтална и вертикална посока, с все по-трудното идентифициране на техния произход. Местните жители ставали все по-откровени пиромани и предавали тази страст и на невръстните си още деца.
„Битките“ между враговете от съседната улица били на път да се приближат до малка гражданска война, започнала уж на шега. До реално кръвопролитие все пак не се стигнало. А и всички знаят, че в подобни препирни противникът е ключов и на практика незаменим играч. Едната улица е нищо без другата. Затова и враждата се подклажда и подхранва с всякакви налични средства. Не е рядко срещано явление някои бракове да загубят „валидност“ по време на фиестите, а съпрузите подкрепящи различни улици, да не споделят брачното ложе от добре отглеждана (и здравословна, допълват те) враждебност.
През последните няколко години все по-стриктните европейски изисквания за сигурност малко натъжават пироманите. Някога те
собственоръчно палели фитила на барута с цигара или пура.
Днес активирането е електронно от лаптоп. За сметка на това подобряването на пиротехническите техники от всякакво естество се оказва чудесна смазка на местния хъс. Всякакви чакани новости в областта на гърмежите наливат масло в огъня, понякога в почти буквален смисъл. Всяка от двете улици традиционно работи с някоя от най-добрите пиротехнически фирми, които от своя страна се състезават помежду си по пищност и оригиналност. За една нощ всяка година неголемият град се превръща в почти неоспорван пиротехнически епицентър не само в Испания, но и в цяла Европа.
Далеч по-миролюбивата, но също зрелищна част от фиестата е пищната украса на принадлежащите на двете улици малки параклиси. Те са изцяло обсипани с цветя. Тук надпреварата е по-скоро в художествено-артистичното изпълнение на аранжировката. Хората коментират избора на цветя, свещи, лампи, платове. Огромното количество цветя, сред които карамфили, орхидеи, лилии, се доставя както от Канарските острови, така и от Еквадор и Холандия. В същото време хората украсяват по подобен начин собствените си къщи и фасади.
Празниците са напълно занаятчийски, хората не получават финансова помощ от кметството. Все пак местната власт осигурява пожарникари, линейки и необходимата инфраструктура. Най-самоотвержените поддръжници на някоя от улиците събират от съгражданите си пари през цялата година. Точното количество никой няма да ви сподели, но става въпрос за хиляди евро. Общо взето сметките им са ясни: колкото повече пари успеят да съберат, толкова по-мащабна заря ще могат да си поръчат следващата година.
0 Коментара