Когато преди десет години Тони и Чери Блеър се преместват да живеят в голямо имение на Connaught Square в Лондон, оживлението от журналисти и фотографи е такова, че кафето в местното кафене свършва, спомня си главният редактор на британското списание GQ Дилън Джоунс, който живее в квартала. Изумлението си от медийния интерес той илюстрира с почти нулевия интерес към поп иконата Мадона, която в същия момент интервюира архиепископ Дезмънд Туту за телевизионен канал в църква само на стотина метра.
Днес имението на семейство Блеър се оценява на около десет милиона евро, а в ерата на антитерористичната охрана въоръжените полицаи пред дома им може направо да минат незабелязани за незапознати с известните обитатели. Някои известни артисти, издатели, диджеи, дизайнери са техни съседи през годините. Иначе Connaught Village е една от
най-добре пазените тайни в центъра на Лондон
Атмосферата на триъгълника от улици наподобява луксозна селска идилия, въпреки че се намира на десетина минути от Хайд парк, Мраморната арка и една от най-оживените и посещавани търговски улици – Оксфорд стрийт.
През 2018 г. Connaught Village навършва 150 години със самочувствието на „оазис от спокойствие“ в Западен Лондон. Ниските сгради, архитектурното наследство, градините, петдесетина малки дизайнерски бутици, ресторанти и кафенета придават уют и позволяват slow life, каквито днес все по-трудно могат да бъдат открити в модерните мегаполиси. Съвсем възможно е да изненадате дори местен приятел, ако го заведете в някое от „скритите“ места в миниатюрния квартал.
Понякога първата задача на гостите в
малкия винен бутик Connaught Cellars
може да се окаже откриването на едногодишния лабрадудел Купър, който редовно и без предизвестие ходи на гости у съседите.
Собственикът му, французинът Давид Фарбе, живее от 14 г. в Англия. Страстта му към виното идва още от дядо му, после учи за сомелиер. Той се отказва от работата си в банка и отваря своя магазин след лавинообразното нарастване на консултациите за негови приятели в областта на виното. Сега Давид снабдява някои от престижните лондонски ресторанти, съветва колекционери, организира дегустации в домашна обстановка на подземния етаж. Небцето си тренира постоянно, като тества около шест хиляди вина на година. Специализиран е във френски и италиански вина. Последните силни тенденции вив виното според него са две: предпочитанието да се пие по-малко количество, но по-високо качество, както и неспирно нарастващият интерес към био вината. Съветът му е човек да дегустира виното не прекалено изстудено, защото в това състояние дефектите му са замаскирани. Той ни предлага зрелищен трик, с който „не само ще изстудите виното през лятото, но и със сигурност ще впечатлите гостите“: вместо лед, използвайте предварително замразени във фризера гроздови зърна.
Давид съветва да забравим техничността и строгостта при пиенето на вино, а да се фокусираме изцяло върху удоволствието. Едно от предложенията му е дегустация на три вина от Прованса, в които е събрано „слънцето на Южна Франция“. Той споделя и рецепта за ефектен десерт: ако ви остане недопита бутилка шампанско, италанското просеко или испанска кава, изсипете я в пластмасов контейнер, добавете една трета чиста захар и замразете във фризера. После пригответе плодова салата в купа и с вилица настъжете отгоре скреж от получилия се „сладолед“.
В Buchanans Cheesmonger
създателят Руарид Бюканан предлага дегустация на сирена от различни страни в света както на място, така и под формата на пикник. Защо не след кратка разходка до Хайд парк например?
Някои от сирената узряват на долния етаж. Един от любимите за клиентите му курсове е приготвянето от самите тях на френското сирене бри с трюфели. На организираните фондю вечери гостите първо избират от няколко подходящи за разтапяне сирена, а после ги комбинират с хляб, варени картофи, колбаси или кисели краставички. За желаещите да навлезнат по-надълбоко в тайните на най-известните европейски сирена тук предлагат комбинация от вина от шест от най-известните френски или италиански винени региони с два пъти по толкова сирена.
Награждаваният готвач Харжийт Синг от
ресторант Bombay Palace
е специализиран в кухнята от Северна Индия. Една от хитовите му препоръки е подобният на палачинка навит на руло хляб с пълнеж от пилешки кебап.
В италианския
ресторант Stuzzico
се връщаме към европейската кухня с тяхната салата от бурата с рукола и чери домати. Мениджърът Лука Ричо казва, че допреди няколко години търсенето на морацела, типична за неговия роден град Неапол, било много по-голямо. Днес интересът към буратата от региона на Бари расте постоянно. Иначе философията на шеф Франко де Тодаро напълно се вписва в линията на най-авангардните кухни: топ качество на продуктите, без никакво замаскиране или търсене на зрелищност.
Любопитното е, че в
ресторант Pardis,
предлагащ традиционна персийска кухня, може да поръчате и напълно български ястия като сух таратор или лозови сарми. А хлябът ще се появи пред очите ви директно от пещта на жар в един от ъглите на ресторанта.
За смайващо изобилие десерти от сорта на еклери и баклави отново с подписа на персийската кухня, пресечете остреща в Assal Patisserie.
Задължителната спирка за кафе е
Markus Coffee,
където са запазили атмосферата още от отварянето си преди шейсет години. Както и действащата философия да доставят, смесват и пекат на място най-добрите кафета от цял свят. В момента в менюто им ще намерите 35 вида кафе на зърна от 13 страни.
В двата магазина
The Place London,
съответно за жени и за мъже, създателят Саймън Бърстейн заразява моментално с бохемско-космополитен стил.
Майка му Джоан Бърстейн или Mrs B. е една от най-известните модни икони в Англия. Създателка на модния бутик Browns, тя има славата на окривател и покровител на дизайнери като Джон Галиано и Маноло Бланик. Сега Саймън е поел част от меценатската й роля в модата – в The Place твори една от обещаващите британски дизайнерки Алис Арчър, специализирана в ръчно изработена бродерия. Той работи и с известния с аксесоарите си бранд Leathersmith of London, основан през 1839 г., на който е решил да придаде нов лайфстайл имидж с мода за мъже.
На кориците на два от тефтерите им попадаме на хапливото британско чувство за хумор: мъжкият е предназначен за „блондинки, брюнетки, червенокоси“, а дамският за „приятели, любовници, съпрузи“.
В Connaught Village, в някогашния бутик на обущаря Джими Чу, сега работи неговата племенница Lucy Choi със свои обувки, чанти и аксесоари. До нея в William Mansell ще направят всичко възможно, за да върнат в действие ценен часовник, любимо бижу или предмет.
The Dresser е смятан за един от най-добрите винтидж магазини втора ръка в Лондон с дрехи на Chanel, Hermes, Chloe. Мотото им е: „Дизайнерски марки без вината от дизайнерските цени“. Бутикът Kokoro (означава „сърце, разум и дух“) продава ексклузивни модели с лондонски дизайн, произведени в Япония. От другата страна на света идва и Mud Australia, единственият бутик в Лондон на марката за луксозeн ръчно изработен в Сидни порцелан, чиято емблема е минималистичният дизайн и изобилието от двадесет цвята.
Заслужава си да се поразходите още десетина минути покрай Хайд парк до
хотел Royal Lancaster.
Открит през 1967 г., хотелът помни купони като този след премиерата на филма Yellow Submarine на „Бийтълс“. Сега той отваря напълно реновиран. Просторното лоби, облицовано в бял мрамор от Карара, вече е заявка за намеренията на дизайнерите, но когато се качите в стаята, гледката отгоре (в някои случаи направо от банята) над Хайд парк завинаги променя представата за дзен релакс в сърцето на денонощно забързан мегаполис като Лондон.
0 Коментара