Стягах се за пръв път в живота си да пътувам сам, и без да ви звучи твърде мелодраматично, възнамерявах да се върна у дома преобразен. Индия ме зовеше, а в раницата на гърба ми имаше 300 наполовина пълни подкожни инжекции. Преди няколко седмици ми бе съобщено, че точно на всеки 12 часа трябва да си бия по една такава инжекция. Макар да се страхувах за живота си, изпитвах непреодолимо желание да замина. По онова време бях млад и преуспяващ геолог без късмет в личния живот. Ето защо се надявах това индивидуално пътуване да ми даде външния тласък, от който душата ми отчаяно се нуждаеше.
Кацнах във Варанаси, може би най-поразителния индийски град. За индуистите това е много свято място, защото да умреш там означава да се избавиш от вечния кръговрат на преражданията. Поради това градът посрещаше неизброимо множество поклонници, наближаващи края на дните си.
Тук тленните останки са нещо обичайно – например няколко минути след кацането ми покрай мен отнесоха трупа на някакъв покойник. Улиците на града кипяха от живот, но и от мизерия, подчертавана от гледките, звуците и миризмите наоколо. Човешкото гъмжило беше в размери, които дори и не съм си представял, камо ли да съм виждал някъде другаде. Но когато успях да стигна до западния бряг на Ганг и погледнах надолу към погребалните клади и към покритите с трева заравнености на отсрещната страна, усетих необичайно спокойствие и мир.
Равносметката
На брега на Ганг видях живота и смъртта в техния истински вид и в този момент си дадох сметка, че обичам не само Индия, но и собствения си живот. Получих прозрение: най-голямата трагедия за човека е не неизбежността на смъртта, а че той може да не е живял истински, пълноценно. Бях прав в очакванията си. У дома се върна не онзи млад и изплашен от живота геолог. Върнах се аз – такъв, какъвто исках да бъда.
Полезни съвети
Варанаси е един от най-старите градове на Земята, обитаван без прекъсване може би още от ХІІ в. пр. Хр. Неговото значение чувствително се повишава едва две хилядолетия по-късно, когато индийският богослов Шанкарачаря обединява двете основни течения в индуизма.
Погребалните клади съществуват по тези места от хилядолетия и не са преставали да функционират (да се горят телата на покойниците). Но поклонниците не идват тук само за да умрат и да бъдат кремирани в Маникарника Гхат. Те идват да се потопят в свещените води на Ганг, за да отмият греховете си и да почетат самата река.
Най-вълнуващото време за наблюдение на реката е призори, когато тя и построените в подстъпите към нея гати (стъпала) току-що са огрени от първите слънчеви лъчи, или на залез, когато ритуалът гангааарти се изпълнява на Дашашвамедх Гхат. Той включва огньове, посветени на богинята Ганга. Ще видите и безброй дия (глинени панички) с цветя и запалени свещи, които се носят феерично по тъмнеещите води на Ганг.
Варанаси има добре развити железопътни, автобусни и самолетни връзки с останалите части на Индия.
0 Коментара