В монотонния сиво-кафяв прашен “дизайн” на кабулските улици яркосините женски бурки са като светоотразители. Удивително еднакви – с леки разлики в нюансите на синьото – същества без пол, възраст, очи, тела…
“Лоши баби” – кръсти ги 3-годишният ми син, като ги видя за първи път. След това ме попита защо са се увили с тези чаршафи и аз, честно казано, не измислих смислен за ушите на малко дете отговор. По-късно видя, че хубавата ни млада чистачка Фатуна идва с бурка, а после си я сваля, и престана да им казва “лоши баби”. Само се чуди как така не падат, щото откъде виждат?
Близначката му пък чисто по женски стои дълго пред огледалото, дипли шалове около главата си и се фръцка…
Преди почти година и половина, когато за първи път попаднах в Кабул, откритите женски лица бяха рядкост. В последните месеци все повече млади момичета и жени захвърлят сините чулове и небрежно премятат шалове над главите си, обуват дънки и високи обувки. Други пък замятат назад бурките и под тях се разкриват добре гримирани лица.
Много пъти питах защо ги носят дори след прогонването на
талибаните, които бяха забранили на жените всичко, освен да са живи.
Получих разнопосочни отговори – традиция, религия, страх от хилядите чужди войници и цивилни възстановители в Кабул. А според мен искат да се скрият и от местните младежи и мъже… Без в никакъв случай да съм Мис България, понякога ми се е щяло и аз да се закачуля и да тръгна да се разхождам спокойно. Афганските мъже имат няколко типични реакции при вида на “топлес” (без шал – бел. авт.) жена – младите свиркат с клаксони, викат “Хелоу, хау ар ю?”, позволяват си даже въздушни целувки. Други започват да те зяпат без каквото и да е чувство за свян – с леко отворена уста. Трети – старците с дълги бради – може и неодобрително да поклатят глава. Разбира се, мнозина, особено тези, заети в “търговско-ресторантьорския” бизнес, съвсем светски общуват с жени – подават ръка (немислим жест в съседен Иран, който от векове има влияние върху Афганистан) и почтително си бъбрят на най-различни теми.
Проблемът на местните момчета е също голям – докато не съберат пари за булка, единствените жени, които виждат малко по-разголени, са майките и сестрите им. Наскоро кореспондент на The Australian в Гардез, Югоизточен Афганистан, разказа историята на местен войник – арестуван, защото го
заловили да прави секс с магарица
Войникът се оправдал, че не може да събере пари за жена, а пък природата си иска своето… Освободили го без обвинения.
Най-дразнещото при общуване с иначе добронамерените местни мъже идва от вече споменатото им детинско и абсолютно неприкрито от чувство за приличие любопитство. То се изразява във вторачване в обекта, привлякъл вниманието им. Случвало се е при повреда в колата около нас да се съберат 20-30 души – деца и възрастни, които явно в момента нямат друга работа и по азиатски клечат и наблюдават света. Тия, които знаят малко английски, винаги почват приятелски разговор. При подобни дружески контакти на няколко пъти искаха невръстната ми щерка за жена.
Бракът е тежка орис за повечето афганки. Местната традиция в това отношение е ужасяваща, непризнаваща никакво право на избор. Любовта пък въобще не се класира високо в ценностната система. Булките се спазаряват срещу някаква цена (от един овен до 20-30 хил. долара) и след това на практика стават собственост на мъжа си и неговата фамилия, които могат да правят с нея каквото си поискат. Тук се сещам за виц, но иначе жестока реалност. Мъж пребива жена си и тя, цялата насинена, отива да се оплаче на баща си. Родителят се вбесил и също я натупал хубаво с думите: “Я да види той, аз пък ще набия жена му!” Домашното насилие е масово, прието е “в реда на нещата” и няма кому да се оплачеш. Няма нито ислямски, нито светски закон за защита на пребитите дори до смърт жени.
Мъжът е и господ, и господар – само с негово разрешение излизаш от вкъщи, той решава дали да си вземе втора, трета или четвърта жена… Новата конституция на Афганистан се опитва да реши и този въпрос –
мъжът може да се жени 4 пъти
но при всяка следваща женитба трябва да ходи в съда с предишните съпруги, за да докаже, че може да ги третира абсолютно равноправно в материално, емоционално и сексуално отношение, а пък жените – че са съгласни още една да дойде в къщата. Това и самият ислям го постановява. Казва се още, че можеш да имаш до 4 жени, но в случаите, когато се налага да се погрижиш за беззащитни представителки на нежния пол – при война, глад, мор. В Афганистан днес многоженството е белег за висок социален статус и щом някой разбогатее, почти винаги си купува нова булка. Готвачът в българското посолство – почти 70-годишният Гул, висок едва около 1,40 м, се е женил 3 пъти и злите езици говорят, че събира пари за четвърта. Внуците му от първите две, които са го напуснали и живеят заедно с помощта на синовете си, са по-големи от последните му отрочета. Ама бащата на Гул навремето имал 4 жени и той не може да остане по-назад…
Новите регулации обаче едва ли скоро ще бъдат приложени на практика, особено в по-малките населени места, където
моллите и племенните водачи решават всичко.
Там жените се дават и в откуп за извършено от член на семейството престъпление. Старейшините решават и никой не може да им се противопостави, иначе ще бъде подложен на остракизъм (т.е. на прогонване от племето). Момичето се дава в дома на мъж от пострадалата фамилия, където в повечето случаи е третирано като слугиня.
Министерството на жените в Афганистан обяви, че ще създаде семейни съдилища и центрове за регистрация на браковете в цялата страна и така ще се избегнат насилствените женитби, а семейните кавги ще могат да се решават с посредник. Малцина обаче вярват в скорошния успех на тия инак похвални начинания.
Много лош късмет е и да те дадат на близък кръвен роднина (разпространена практика, така парите остават в семейството), а почти всички деца, родени от тези бракове, са или “недобре с главата”, или хемофилици и т.н.
Високият процент умствени увреждания в Афганистан
се дължи точно на кръвосмешенията. Споменатата вече красавица Фатуна е жертва точно на такъв брак – едва двадесет и няколко годишна, вече има 4 деца от “малоумния” си съпруг. За семейството й се грижи брат й, който й разреши да работи при чужденци. В деня, в който роди четвъртото си дете през ноември м.г., бе на работа и отново дойде само 4 дни по-късно въпреки изричните ни настоявания да си почива. Оттогава усмивката не слиза от лицето й – все по-дълго се задържа наоколо и кръшно, по девически флиртува с младежите от охраната… Твърди, че не иска повече “баче” (дете).
Любовта и флиртът са всъщност terra incognita за повечето момичета и момчета. Извън университета, където попадат единици, те почти няма как да се срещнат. Поривите на младостта обаче са без граници. В Кабул са измислили начини как да се влюбват анонимно, полувиртуално – по телефона, с непознат представител на противоположния пол. Твърдят, че се намират случайно. И тези връзки запълват ония чудни пориви в пубертета, които те няма как да изживеят “по нашенски”.
Дори за интелигентни младежи обаче по-силни от поривите на любовта се оказват местните традиции. Една българка, чието име ще спестя, едва не стана жертва на любовта си. Момичето от турски произход срещнало афганистанската си изгора в университет в Истанбул. Силните й чувства я довели в Кабул, където още в първите дни се сблъскала с жестоката действителност. Притиснат от натякванията на роднините си, че не може жената да излиза сама, а съседите да я виждат облечена на всичко отгоре в европейски дрехи, момъкът взел да недоволства… Слава Богу, разделиха се цивилизовано и с помощта на посолството момичето си замина за България. Но хепиендът в подобен случай е рядкост.
Къщата, в която живее Фатуна със своето семейство и това на брат си, няма прозорци – вместо стъкла на дограмата са закачени дебели найлони. Водата се точи от помпа на близо километър и се мъкне нагоре по хълма. Токът идва от време на време.
Цялото семейство спи в една стая на пода.
Битието на Фатуна понасят милиони жени, но без нейния късмет да си намерят някаква работа. Чуждите международни организации и фирми са най-големият работодател на жени в Афганистан и дори нарушават правилата си, назначавайки по-нискоквалифицирани представителки на нежния пол в сравнение с кандидатстващите мъже. За да попаднат в ООН или друга международна организация, момичетата обаче трябва да знаят поне някакъв английски. Което автоматично затваря кръга до девойките, които по талибанско време са избягали и учили в Пакистан или на Запад. В Кабул има курсове по английски за жени и по-образованите семейства задължително пращат дъщерите си да учат.
Десетки, а може би стотици международни организации от всякакъв вид и калибър работят за подобряване живота на афганките – компютърни и шофьорски курсове, обучение на журналистки, създаване на женски списания и радиостанции, на малък бизнес за вдовици (те са стотици хиляди и най-уязвимите), обучаване на четмо и писмо или на някакъв занаят на неграмотни омъжени жени и т.н. Дори организацията “Красота без граници” е тук,
учейки местни жени на фризьорство и козметика –
знания, които после завършилите курса ще предават на посестримите си.
Всичко това го има в столицата Кабул, където властта е в ръцете на прозападното правителство на Хамид Карзай. В западната провинция Херат например, където с твърда ръка управлява губернаторът хардлайнер Исамил Хан, правозащитните организации цитират отчаяни жени, които твърдят, че положението им с нищо не се е подобрило от времето на талибаните. Там се шири и един от най-ужасяващите актове на отчаяние – самоубийства чрез самозапалване. Над 60 жени са загинали в пламъци през последните 3-4 месеца по официални статистики. Само през 2003 г. болницата в града е регистрирала 160 самозапалили се жени между 12 и 50 г. – но това са само случаите, при които роднините са потърсили медицинска помощ. В повечето случаи семействата мълчаливо погребват останките на живите факли. Причините: нежелани женитби и религиозни забрани – да излизат без бурка и без роднина придружител, да говорят с чужд мъж. В Херат са чести и нападенията на фундаменталисти срещу девически училища. Затворен бе единственият женски магазин, забранени бяха шофьорските курсове.
Пред пресата 16-годишната Суроби разказва, че по-голямата й сестра се самозапалила, защото не харесвала годеника си, а тъй като е била бежанка в Иран, свикнала на относителна свобода, сега не могла да понесе живота в Афганистан.
Всъщност четенето на каквито и да е статистики за жените тук, въпреки относителността им, ти “изправя косите”. Огромни са процентите на неграмотност, на смърт на родилките и новородените бебета, на жени, останали без мъжка закрила, чийто единствен избор е да излязат с децата си по улиците да просят…
“Знам за случаи на болни жени, които не са били заведени на лекар само защото
тук се смята за срамно мъж доктор да преглежда жена”
свидетелства 26-годишната Фаузия Биби, студентка по медицина в университета в Гардез. Тя пише поезия и рисува. Стиховете й са популярни в областта – публикува на страниците на местно месечно списание, но феновете й не знаят, че тя е жена. “Редакторите не смеят да сложат името ми върху творбите ми – твърдят, че е рисковано и за тях, и за мен, и за цялото ми семейство.”
Журналистка от Газни пък е била принудена да престане да води новините по местната телевизия след писмени заплахи със смърт.
По време на заседанието на Лоя Джирга (тукашния парламент), който избираше новата конституция, младата делегатка Джойя Малали от Фарияб се изправи пред 500-те делегати и в пламенна реч обяви, че от властта трябва да се оттеглят всички муджахидини, които с войните си са донесли много страдание на народа. Скандалът бе огромен и само защитата на висок глас пред журналистите от всички жени депутатки я спаси от изгонване от залата и посегателство от страна на същите тези муджахидини, които сега имат немалък дял във властта. Муджахидините (свещените бойци) са хората, които прогониха руснаците от Афганистан, но също и тия, които с религиозни постулати потъпкаха правата на жените и вкараха страната в гражданска война. Единството на депутатките в защита на Джойя и извоюваните им в конституцията (със силен натиск от Запада) равни права с мъжете дават шансове битката за по-добър живот да успее – ако не за тях, то поне за дъщерите им. Първата стъпка в тази посока би трябвало да е участието на жените в изборите, предвидени за юни т.г. Казвам “би трябвало” заради призива на любимия на Запада президент Хамид Карзай навръх 8 март: “Моля ви, мои драги братя, разрешете на жените и сестрите си да се регистрират като избиратели. По-късно вие ще може да проконтролирате за кого гласуват, но, моля ви, разрешете им да го направят!”
0 Коментара