Далечната Австралия

Югоизточното крайбрежие на Австралия е едно от най-отдалечените места от България. За да стигнеш дотам, ти трябва почти едно денонощие. След адаптация с голямата часова разлика, се озоваваш в един свят не толкова различен от Европа по отношение на модерните елементи, но същевременно криещ своите уникалности.

Едно от най-големите чудеса на Австралия е Големият бариерен риф. Система от близо 2000 километра коралови рифове и острови на северозападното крайбрежие. Той обаче е далеч от големите градове, които са на юг. Не е близо и до столицата на щата Куинсланд – Бризбън.

Градът бележи бързо развитие през последните години, но жителите на големите Мелбърн и Сидни продължават да го възприемат като малко, тихо градче и дори бягат там, когато искат да се махнат от шумотевицата на големия град. И наистина, спокойният ритъм на живот се усеща заедно с тропическа жега и влага.

Усеща се и британското влияние,

без австралийците да му обръщат внимание.

За традиционен се смята пай, пълнен с месо или сирене – нещо, което може да си купите навсякъде в Англия. Никой няма отговор на въпроса каква е местната храна в Австралия. В сувенирните магазини и на летището продават изсушено месо от кенгуру или крокодил, но то е за туристите. Може местната кухня да не се отличава като австралийска, но там е събрано най-доброто от региона и света – от японска и тайландска до италианска и френска. На голяма почит са и морските продукти и има логика, тъй като Тихият океан е на две крачки, богатствата му са на една мрежа разстояние.

За австралийците не е типично вкъщи да се готви. Ядене навън и доставки по домовете са по-често срещаните методи. Азиатските общности пък могат да намерят всички продукти в кварталния специализиран магазин, които да ги накарат да се почувстват по-близо до дома.

Старите административни сгради в центъра на Бризбън са типично британски, а улици като „Куин Стрийт“ и „Едуърд Стрийт“ може да срещнете и в Лондон. Австралийците обаче никога не са имали негативно отношение към Британската империя, въпреки годините, в които са били нейна колония. Едно от обясненията е, че британците са подходили различно към страната, поучени от грешките си в други колонии и по-специално в Съединените щати.

В центъра на столицата на Куинсланд има

зона с много високи сгради,

като някои от тях са жилищни. Централната част е около река Бризбън, до която има паркове, барове, в които се предлага местна крафт бира и градски плаж с изглед към небостъргачите. Пълно е и с палми. Те са в естествената си среда навсякъде из града и правят облика на мястото по-екзотично.

Разходка из улиците извън центъра оставя усещането за спокойствие. Високите температури са една от причините за по-бавното темпо. Друга е зеленината. На всяка улица, във всеки двор има по едно или повече дървета, в много случаи различни видове палми. Отношението на хората пък помага около тях спокойно да живеят местни видове птици и други животни. Условията очевидно са достатъчно добри те да съжителстват с хората в центъра на града.

Това, разбира се, не винаги радва човешките обитатели. В покрайнините не е изненада, когато опусъм влезе в гаража ти. Специално разрешително от общината пък ти трябва, за да отсечеш дърво в собствения си двор, въпреки че то е достигнало такива размери, че корените му подкопават къщата и застрашават да нарушат основите й.

Моят престой в града бе в апартамент в традиционна за района триетажна къща. Задният двор се преплиташе с тези на съседните сгради и бе като малка джунгла. Срещу терасата между две високи дървета си бе изплел паяжината паяк по-голям от дланта. Поради големината му и разположението имаше един голям плюс – през цялото време знаех къде се намира и нямаше нужда да отварям компютъра, за да проверявам дали е в топ 10 на най-отровните света.

Легендите за най-опасните животни,

които са събрани в Австралия, не се отнасят за градовете. Филмите на National Geographic са за райони, далеч от населените места, или в природни паркове. Не са толкова проблемни дори районите на къщи с дворчета в покрайнините. Българин, който живее в страната от 25 години, ми сподели, че за този период два пъти е виждал змия в двора си.

Бризбън е едно от най-източно населените места в света и там хората са едни от първите, които празнуват Нова година, а кадрите от тържествата обикалят другата част на планетата, която още очаква момента.

В покрайнините на града се намира най-старият резерват за коали в страната. Местната икона, която кара мнозина по света да се усмихват, е на почит. Именно този резерват е мястото, където организират срещи между коали и известни гости на Австралия – от папата и кралицата на Великобритания до Мария Кери и Роджър Федерер.

Среща с пухкавите животни е възможна и в местностите извън градовете. Най-честата причина за тяхната гибел е сблъсък с коли по пътищата. Подобен проблем не се отнася до кенгурутата, които са в излишък и често създават проблеми.

Местните се оплакват и от китайското нашествие

С нарастването на финансовата мощ на Китай растат и покупките на имоти в Австралия. В страната вече има големи азиатски общности, а покупките водят до голямо покачване на цените. Някои дори прогнозират финансова криза в близко бъдеще.

На около 80 километра южно от Бризбън започва ивица, пълна с едни от най-великолепните плажове на света. Някои от тях са рай за сърфистите, а само кратък престой там създава усещането, че сърф културата е част от близката история на местността. Ивицата започва с Голд Коуст, наричан австралийският Маями. Причината е лесно забележима – многоетажни небостъргачи, лъскави заведения и магазини, разположени до фантастични плажове.

Докосването до Тихия океан си е емоция. Все пак той е на другия край на света. За плуване обаче не може да говорим. Течението е толкова силно, че изминаването на десетина метра на плиткото си е усилие. И това при сравнително спокойно море. Затова от малки австралийците се качват на сърфа, за да се плъзгат по вълните, а не да се борят с тях.

Далеч на юг са

най-населените места на Австралия – Сидни и Мелбърн.

Сидни се гордее със забележителности, като световноизвестната сграда на операта, но в Мелбърн е активният живот. Между двата града има сериозна конкуренция, но и двата имат своите отличителни белези.

В Мелбърн се провеждат най-големите събития в страната -Откритото първенство на Австралия по тенис и старт от Формула 1, за който се говори, че е на загуба, но градът не иска да се раздели с него, за да не го вземат съседите. Нощният и културен живот е на висота, районите с барове са пълни, постоянно има различни събития.

Градът се гордее със своите трамваи, което според местните го прави по-европейски. Изкуство може да се забележи и по улиците – стрийт артът е на почит и красиви изображения върху стените на сгради не са рядкост. Кафе културата е на такова ниво, че това е едно от малкото места в света, където “Старбъкс“ не може да се наложи. Повечето кафенета сами правят уникални смеси и предлагат ароматно кафе.

Мелбърн е уникален със своя климат. Често за него казват, че можеш да усетиш и четирите сезона в един ден. В столицата на щата Виктория има

моменти на екстремна жега,

причина за която е горещ въздух, идващ от пустините във вътрешността на страната. Когато вървиш по улицата и температурата е около 42-43 градуса, дишането е трудно, притесняваш се дали обувките ти няма да започнат да се топят и да залепнат за асфалта, а усещането при директна слънчева светлина е сякаш гориш. Възможно е няколко часа по-късно, още преди слънцето да залезе, вече да е 20 градуса, да усещаш прохладен вятър и да се притесняваш дали си достатъчно добре облечен.

Австралийците са приемани като едни от най-положително настроените хора, те от малки са научени на някои основни принципи. Залагат на местните продукти и в супермаркетите те доминират. Знаят, че трябва да се пази природата и се опитват да го правят по всички възможни начини.

Обичат да разказват за миналото си, но е трудно да срещнете представители на населението, живяло на континента преди хиляди години. Аборигените вече са много малък процент от австралийците и се отличават само на празници или тържества, на които се показват в традиционни облекла. Все още има общности, които живеят отделени във вътрешните части на страната, но и те не са толкова много.

Българите, избрали да живеят толкова далеч от родината, намират поводи да се събират и подкрепят. Един от поводите е Григор Димитров, който представя страната ни всеки януари на Откритото първенство на Австралия. Всеки негов мач е като празник за сънародниците ни, които си взимат почивен ден и го прекарват заедно.

На югозапад от Мелбърн по крайбрежието се разпростира друга великолепна плажна ивица – „Грейт Оушън Роуд“. Около

250 километра пясъчни плажове,

разположени често до впечатляващи скални образования. Скрити заливи, тропически гори и мистични водопади са само част от природните забележителности в района.

В началото на ивицата е градчето Ангълсий. Близостта му до Мелбърн го прави удобно за вилна зона, като половината от хората там живеят постоянно. Изненадващо или не, къщите имат камини и през зимата ги палят, въпреки че представата им за студено време драстично се различава с тази в нашите ширини. Една от атракциите на града е неговият голф клуб, около който има надписи от сорта на „Не дразнете животните“. Играчите спокойно удрят топките над лежащите наоколо кенгура, тъй като те са се разположили между тях и дупката.

Австралия е огромна и в нея има за всеки по нещо. В свят, в който местната идентичност се губи на много места, този континент продължава да пази своите уникални парченца.