Демони и сватби на остров Бали

С тръгването ми от Джакарта над индонезийската столица изведнъж се излива пороен дъжд. Бурята заплашва да изкорени крехките палми и да събори тенекиените покриви на набързо издигнатите колиби в крайните квартали. Но колкото по на изток се придвижваме из остров Ява, толкова повече дъждът намалява и след няколко часа навъсените буреносни облаци са
изчезнали, а над червеникавата земя се издигат кълба лепкава пара.

Спираме за обяд в крайпътно заведение, където хапвам

индонезийски пържен ориз „нази горенг“, полят със студен чай в бутилка

Остават ми още двайсет часа път до Денпасар  главния град на съседния остров Бали. Опитвам да се въоръжа с търпение
и да се насладя на гледката от прозореца на автобуса  безкрайни оризови по ля, кокосови палми, дървени къщички,
сгушени сред джунглата, джамии с блестящи покриви във формата на пагоди.

Всичко изглежда свежо, зелено и приятно. Дори градовете с натрупаните по кръстовищата рикши, автомобили и бутащи количките си улични търговци ми се струват чисти и подредени по някаква невидима за окото логика. Понеже
съм единственият чужденец в автобуса, скоро вече съм пръв приятел с балиеца на предната седалка.

Кадек работи в голяма болница в Джакарта, но за всеки по-голям празник се връща при роднините си на остров Бали. Той е силно впечатлен, че съм чувал за Вишну, Шива, Брахма и още куп индуистки богове. „Мистър Юлиан  ми казва той,  след шест дни е сватбата на брат ми в нашето село високо над град Амлапура, в източната част на Бали. Ще се радвам, ако дойдете за празника.“ Речено – сторено.

След дългата нощ на път сутринта се прехвърлям с ферибот на Бали. Посрещат ме същите гъсти джунгли, същите къщички, само че джамиите отстъпват място на боядисани в охра храмове, пред които има статуи на страховити индуист
ки божества. Навлизам в областта Джембрана. Тя е известна с борбите с бикове, по време на които балийците печелят и губят цели състояния от залаганията. Пътят извива на метри от морето и пресича китни селца.

Из уличките им през няколко метра, до оградите на къщите се виждат бамбукови чучела, пълни със слама. Днешният ден е първият от индуистката Нова година. Чучелата олицетворяват злите демони и скоро ще бъдат изгорени, така че

силите на мрака ще бъдат прогонени от Пулао Девата

(„Остров на боговете“  на индонезийски). В самия ден на новата година специален закон забранява на хора та да излизат на улиците, да пазаруват и дори електричеството се спира за 24 часа.

Ако някой дръзне да си покаже носа навън, полицията го арестува моментално

Защото това е времето, когато демоните идват на Бали и трябва да видят, че тук не живее никой, и да си отидат. А с изгарянето на чучелата на Бали отново се възцаряват спокойствието и хармонията между природата и хората. Но демоните не напускат острова завинаги. Те оставят
сред хората свои заместници - кривокраки дребни кучета с къса козина, които могат да се видят във всеки двор.
Със своя ужасен лай и учудващо за ръста им зъл нрав псетата се стараят да оправдаят излязлото им лошо име.

Оставам в Денпасар няколко дни и в края на седмицата пристигам в дома на Кадек в Амлапура. Заедно с цялото му

семейство се качваме на огромен „Тойо та Киджанг“ и привечер сме в родното му село Абаби.

Абаби дори не е отбелязано на повечето местни карти

С пристигането ни виждам, че тече трескава подготовка за сватбата на следва щия ден. Над входа на къщата, в двора,
е издигнат специален празничен надпис, на който с балийски букви е изписано: „Ом суасти ясту“  – свещено заклинание
на санскрит за просперитет и щастие.

Отнякъде долита гласът на местния жрец,

който чете стихове от писанията. Появата на европеец на такова място запалва интереса на всички наоколо и лицата на повечето жени и мъже се разтварят в приятелски усмивки, през които се по казват почервенели от дъвчене на тютюн
зъби и венци. В единия край на двора се върти на бавен огън цяло прасенце, което скоро ще се превърне в любимото
ястие на балийците  „баби гулинг“ (печено прасе). Под покрит с палмови клони навес до входа десетина души размесват вътрешностите му с всевъзможни люти подправки и приготвят от тази смес кървавица и пикантна кайма, която се омесва около бамбукови клечки и се пе че като шишчета. Наоколо се навъртат няколко домашни псета, които хвърлят
тъжни погледи към шишчетата, но не смеят да се доближат.

Вечерта сядаме да ядем на обща трапеза с всички мъже – 
роднини на Кадек. Те са облекли празничните си саронги (увити около телата им парчета плат), а около главите им има специални завързани кърпи. Пръстите на ръцете им пък са окичени с огромни пръстени с корали, оникс или нефрит.
Седнали сме със скръстени крака. Най-възрастният от присъстващите потапя ръцете си в купичка с вода, а след това нарежда парчета пикантно свинско и шишчета в средата на тава с ориз. Вече рята започва. Всеки придръпва парченца от месото към своя край на тавата, меси с пръсти топки ориз и ги хапва заедно със свинското.

След вечерята се настанявам в къщата на брата на Кадек.

Тукашните къщи се строят без прозорци

Вместо тях в стените има най-обикновени отвори, през които нощно време нахлуват пълчища гущери. Те пълзят по стената, дебнат накацалите по тавана комари и издават специфични звуци, като надуват вратните си торбички до спукване. Заради този звук хората тук ги наричат геко. Но геко са не само напълно безобидни, но дори и полезни животинки, които унищожават вредните насекоми и
затова са добре дошли във всяка балийска къща.

От жегата в Абаби през нощта почти не мигвам. Събуждам се от кукуригането на петел. Поглеждам навън. Още преди изгрева в двора е пълно с хора, които трескаво сноват напредназад в последни приготовления.

След около час се появява и главният жрец пандита, който ще води брачната церемония. Той е облечен в дълга бяла роба, препасана с червен колан със златни нишки. Дългата му коса е навита на кок над главата и е прикрепена с диадема. По ушите, ръцете и на врата на жреца се виждат купища украшения от злато и сребро, които блестят на слънцето при всяко негово движение.

След като обменя няколко думи със старейшините на клана, той сяда на специално издигната за тържеството платформа, започва да чете мантри и подрънква с камбанка. Същевременно пръстите му правят магически кръгове из въздуха, с които гонят злите сили. По явяват се младоженците, облечени в пъстри везани костюми и с много специална украса на главите.

Те са минали през ред обреди, преди да застанат предолтара. Така например

на мъжа са изпилени кучешките зъби, за да се изравнят с останалите

Сватбената церемония не трае дълго - още малко мантри, от време на време жрецът топва дълга четчица в метален съд със светена вода и поръсва хората наоколо. Жените от рода пък поднасят като символични жертвоприношения пред олтарите на семейните храмове плетени панички от палмови листа, пълни със свежи цветя, ориз и благовония.

Настъпва време за веселба. А тук една от главните роли се пада на местната алкохолна напитка от ориз или палмов сок 
„арак“. През няколко минути някой се опитва да ми сипе от този нектар на веселието и се налага да използвам единствената балийска дума в речника си „сенгня“, което означава „не пия“. Защо то от арака дори достопочтените старци
с побелели коси започват да се кикотят и да танцуват като обезумели, а през следващите дни стомасите им ще бъдат
сполетени от революционни събития. Но със „сенгня“ всичко е наред.