Ако сте любители на зехтина, ви каним да се присъедините към нас на пътешествие из западна Турция, по крайбрежието на Егейско море. Тук производството на „течното злато“ е било развивано с векове, а сега срещаме вдъхновяващи млади хора, които знаят как да пазят и развиват наследството си, интегрирайки го по прекрасен начин в съвременността.
Връзката между маслините и хората е в основата на традиции, оставили отпечатъка си в ежедневния живот до ден-днешен. Защото култивирането на маслини и производството на зехтин датират в региона от хилядолетия, но са във фокуса и на днешната турска икономика.
Турция в момента е между петте най-големи производители на маслини и зехтин в света. 75% от маслиновите насаждения се намират по Егейското крайбрежие на страната, макар районите, където се култивират маслини, да са далеч по-обширни и да се простират от Черно море през земите по Средиземноморието, та чак до Анадола.
В Турция се отглеждат около 80 различни разновидности маслини. Край Егея са най-разпространени видовете Domat (едри зелени маслини, подходящи за пълнене с чесън, бадеми, сирене, чушчици или кисели краставички), Memecik (по-малки кръгли маслини с богат вкус) и Milas (със защитен географски произход). В кулинарно отношение зехтинът играе изключително важна роля. Тук има дори термин – Zeytinyagli – и с него обозначават ястията, щедро приготвени със зехтин.
Разходката ни започва от Измир и завършва в Бодрум. По пътя посещаваме места, пазещи наследството на маслините и зехтина, музеи и археологически площадки; любуваме се на красиви крайбрежни гледки в кокетни градчета и селца; дегустираме прясно маслиново масло и се учудваме, че откриваме в него нотки на ванилия, зелен банан или праскова; опитваме местни специалитети и се вдъхновяваме от хармонията между традиции и съвременност.
Опазване на наследството
По Пътя на зехтина в западна Турция посещаваме четири изключително интересни места, където историята на добива на маслини и маслото от тях са поставени на пиедестал.
Музеят на зехтина Köstem
е една от най-големите специализирани институции в света, посветени на историята на „течното злато“. В него са изложени всички технологии за производство на зехтин, използвани някога. Музеят е основан от проф. д-р Левент Кьостем и неговата съпруга. Намира се в село Узункую, край град Урла, югозападно от Измир.
Проектът е мащабен и заема площ от 20 000 кв. м. Работата по него започва през 2002 г. и се реализира със щедрата помощ и под консултациите на проф. д-р Гювен Бакир, който ръководи разкопките на близкия античен град Клазомена. Семейство Кьостем инвестират цели 17 години от личното си време в търсене и събиране на артефакти. Сградата на днешния музей е вдъхновена от индустриалната архитектура и впечатлява със съвременното си излъчване.
Комплексът, наред с експонатите и антиките, включва още модерна фабрика за производство на зехтин, елитен ресторант, уютно кафене, книжарница, бутик и детски кътове. Тук се организират уъркшопи и ателиета, провеждат се лекции. В магазина ще намерите собствената продукция на органичната ферма: маслини и зехтин, разбира се, но и сапун, сирене, вино и др. Посетителите могат да прекарат цял ден, без да усетят, в този „жив“ музей.
Част от музейната експозиция е убедителната възстановка на древния начин за производство на зехтин от VI век пр.Хр. Артефактите за него са намерени при разкопките в древния йонийски град Клазомена. Археологическата работа на терен между 1992 и 1998 г. намира свидетелства за тези най-първи практики за получаване на качествен зехтин, които са изобразени в музея Кьостем.
Музеят на зехтина Adatepe
в Чана̀ккалѐ отваря врати през 2001 г. с желанието да съхрани литературната и визуална памет за производството на зехтин в Турция. Сградата на днешния музей се намира в голяма стара работилница за сапун. Тя е била преустроена и реновирана от собствениците на фабриката за зехтин Adatepe. В него посетителите могат да видят гранитни каменни мелници за смилане на маслини, антични преси, датирани от различни исторически периоди, множество инструменти за бране, кошници за носене, глинени амфори за съхранение и превоз, включително намерени в потънали кораби, осъществявали ранната търговия в Средиземно море. Запазени са още огромната пещ с калъпите за правене на сапун, ножове и печати за ръчно изработени сапуни от чист зехтин. Карти и снимки показват приключението на зехтина – от почвата до масата; историческото разпространение на маслините от Близкия Изток до Европа, както и връзката между зехтина и религията.
Музеят на зехтина Oleatrium,
близо до егейския курорт Кушадасъ, ни кани на вълнуващо пътешествие с машина на времето, за да ни върне цели 2500 години назад. Експозицията в него има впечатляваща сценография и изумително интересни възстановки. Изложени са първобитни уреди, римски, византийски и средновековни инструменти и машини – чак до индустриализацията.
Тук можем да проследим целия процес за преработка на маслини, познат на човечеството още от зората му, и използването на маслиновата продукция в бита и ежедневния живот.
Музеят е частна инициатива на бизнесмена Хасан Тонбул. Това е собствената му колекция, събирана в продължение на 30 години. Площта на музея е 3000 кв.м.
Той е изграден с местни материали и строителни техники. В магазина на музея се предлага не само зехтин, но и оцет от нар, и сушени плодове, произведени в близката органична ферма.
Дървото Ата на 3200 г.
Може би най-вълнуващата ни среща по време на това зехтиново пътешествие е с Ата – маслиново дърво на цели 3200 години, което местните почитат едва ли не като божество. Неслучайно това дърво има име, заслужено с дълголетие и виталност. Въпреки достолепната си възраст, Ата продължава да дава около 130 кг. маслини на година, от които се произвеждат 10 литра зехтин.
Дървото Ата се намира в местност с маслинови насаждения в селцето Казикли. През 2016 г. близо до него се провежда празненство по случай сватбата на проф. д-р Селчук Актюрк (физик в университета Muğla Sıtkı Koçman) и Хатидже Актюрк (политолог и мениджър в международна компания за търговия на текстил).
Когато го виждат, двамата съпрузи усещат, че са се изправили пред наистина специално дърво. По стечение на обстоятелствата, решават да променят живота и заниманията си и да започнат да произвеждат зехтин. Купуват няколко декара насаждения, където се намира и Ата, наред с други вековни дървета. Решават с научни методи да установят точната възраст на дървото. Изследванията категорично доказват възрастта му – 3200 години.
Семейство Актюрк създава в земите си малка фабрика за производство на зехтин, на зехтинов сапун, на органични козметични продукти и чай (www.ataagac.com). А всяка година зехтинът, придобит от сензационното със своето дълголетие дърво Ата, се предлага на търг, като средствата от него се използват за подпомагане на местни благотворителни организации. На тези търгове един литър от зехтина на Ата може да достигне цена от 5000 евро.
Вкусът на зехтина
Храната от района на Егея в западна Турция е вкусна, свежа и сезонна. Регионът е богат на продукти. По пътя виждаме нарове, лимони, цитруси кумкуат, които приличат на много малки портокали, и, разбира се, маслини. Посещаваме различни ресторанти, но три от тях заслужават особено внимание.
Asma Yapragi в Алачатъ
край курорта Чешме е ресторант, който дълго остава в съзнанието.
Резервациите тук са задължителни, а масите се запълват бързо за месеци напред, особено в летния сезон. Asma Yapragi впечатлява гостите си с приказна обстановка, уютен интериор, с едновременно стилен и небрежен екстериор.
Ако имате късмета да попаднете тук, дълго ще пазите спомена и за ястията, приготвени само със зехтин. Традиционната турска кухня е осъвременена и освежена по много приятен начин.
Познатите ни лозови сармички са в сос от череши, задушеният спанак е комбиниран с гъсто кисело мляко и паприка, пресният спанак е в компанията на праскови и ягоди, тиквата е поднесена с карамелизиран лук. И това е само малка част от специалитетите, които можете да опитате в този много специален ресторант.
Vino Locale в Урла,
край Измир, пренася кулинарното преживяване на едно по-различно ниво.
Ресторантът все още няма звезда Мишлен, но сме убедени, че би могъл да я получи.
Vino Locale е семейна авантюра, продуктите са от градината и от местните ферми.
Дворът изобилства от натежали от плод лимонови дръвчета. Интериорът е топъл и стилен, с изненадващисъвременни акценти.
В менюто намираме карпачо от телешко сърце, карамелизиран картоф с пресен трюфел, морски монах в сос мизо…
Смело, свежо и незабравимо!
Foodrum Culinary Park
в Бодрум е инициатива на Chef Пелин Дюманли.
В този пръв и единствен засега център за обучение по гастрономия в града се провеждат кулинарни курсове, професионални и любителски обучения, лекции, канят се гост-готвачи.
Това е център за изследвания, за майсторски класове. Шеф Пелин Дюманли е млада жена, пътувала по цял свят и готвила в „звездни“ ресторанти.
Нейната мисия е да предаде познанията си на всички, които се интересуват от тях в собствения й град. Тук се готви със зехтин, разбира се. Шеф Дюманли приготви пред нас изключително интересно предястие: пържени пълнени маслини с кайма. А за десерт опитахме млечен сладолед със зехтин, чийто превъзходен вкус се променя по невероятен начин.
В минало време
Турското Егейско крайбрежие е богато на археологически паметници, които датират от векове и свидетелстват за древната история на региона. Две от най-впечатляващите старинни забележителности тук са Ефес и Храмът на Аполон.
Ефес край Кушадасъ
е може би най-добре запазеният античен град, стигнал до нас. Не е трудно да си представим пищността и богатството му от елинистичната епоха.
Археологическите разкопки в Ефес започват през XIX век с търсенето на останките от храма на Артемида – дело на англичанина Джон Ууд, пратен на експедиция от Британския музей.
Тогава са намерени първите руини от древния град.
След края на XIX век разкопки провеждат главно археолози от основания от Ото Бендорф Австрийски археологически институт.
Те разкриват обширни райони на града, предимно обществени здания, но и големи частни жилища, между които т.нар. „терасирани къщи“, в които са запазени ценни мозайки.
Храмът на Аполон в Дидим
е древно светилище, датирано от 540 г. пр.Хр.
Вътрешността му е била украсена с колони с фигури, подобни на тези в Ефес. На мястото на архаичния храм, в началото на елинистическата епоха започва строеж на ново колосално светилище, което се свързва с посещението на Александър Велики през 334 пр. Хр.
Храмът на Аполон (118 м × 60 м) е почти завършен през II век пр.Хр, и, макар да остава непокрит, той е величествен образец на елинистичния стил със своите 108 йонийски колони, високи 20 метра. Сградата е първият йонийски храм, при чийто строеж е спазена атическата традиция на равно отстояние между колоните.
Първите археологически разкопки тук са предприети през 1904 г. от Теодор Виганд (Theodor Wiegand) по поръчение на Берлинския музей и продължават до 1913 г.
Посещението на храма предизвиква наистина силни емоции – мащабността на колоните и красотата на орнаментите е впечатляваща.
През градове и села
Пътят на зехтина преминава през красиви градове и живописни селца, всяко със собствено излъчване. Морският бриз, мекият климат и наситените цветове на пейзажите създават неповторима атмосфера.
„Красивият Измир“,
както често го наричат, съчетава чудесно традициите и съвременността. Това е един от най-старите градове на Турция. Твърди се, че тук са били заселени хора още преди 8500 години. Намерени са много неолитни селища и символи на Богинята майка. Една от легендите за Измир гласи, че градът е основан от легендарната кралица на амазонките Смирна. Градът датира от третото хилядолетие пр.Хр. и е бил център на една от най-напредналите цивилизации на своето време, заедно с древна Троя.
Намира се на дълбок залив, където са акостирали много яхти, кораби и фериботи. Улиците му са засенчени от палми, архитектурата е изящна, а къщите – елегантни. Крайбрежието е известно със своите ресторанти за морски дарове. Измир е също така важно средище в производството на зехтин.
Алачатъ
е една от най-обичаните ваканционни дестинации на брега на Егейско море и се отличава с добре запазени каменни къщи, очарователни бутикови хотели, живописни кафенета и ресторанти, красиви плажове. Намира се на около час път с кола от Измир. Алачатъ е чудесна посока за еднодневна екскурзия. Тук можете да прекарате часове в разглеждане на забележителности, пазаруване и опитване на местни ястия. Селото е домакин на много кулинарни събития, сред които Фестивала на билките през април. Алачатъ е и основен център за уиндсърфинг и кайтсърфинг. Хълмовете на града са осеяни с вятърни мелници, някои от които превърнати в кафенета.
Урла
е красив крайбрежен град, в който заслужава да се отбиете заради богатата му история и живописността му. Тук може да се разходите по калдъръмените улички около пристанището, да си починете в някое от многобройните кафенета, да посетите рибни пазари, винарни…
По пътя не пропускайте да се отбиете и в красивите курорти на Егейска Турция Кушадасъ, Мугла, Милас и, разбира се, Бодрум.
Гарантираме ви пълноценна почивка и здравословна средиземноморска кухня, приготвена с много зехтин.
Със сигурност няма как да пропуснете някои от най-популярните ястия, в които зехтинът присъства: задушен пълнен артишок, пресен фасул с кисело мляко и копър, лозови сармички, имамбаялдъ и много, много други, които ще ви оставят незабравим спомен от тези земи.
0 Коментара