Египет, неповторим

„В света няма страна, в която да има толкова чудеса“ е писал преди 2400 години гръцкият историк Херодот. А нашето лелеяно докосване до чудната древна египетска цивилизация, отложено във времето заради КОВИД епидемията, най-после е на път да се осъществи. С много любопитство и бая изгледани документални филми по NG, въоръжени с шалове, кремове и добро настроение, излитаме за Северна Африка. В София е студ, на ръцете ни червенеят мартенички, а Кайро ни облива в жега.

 

Столицата на Египет е огромен мегаполис,

най-големият на черния континент и най-гъсто населеният. Около 24 милиона. Всеки ден се раждали по над 3000 бебета! Малка част от населението е съсредоточена по плодородното поречие на Нил. Останалото е пустиня.

Жълтото е навсякъде: това е цветът на мръсните, с развяващи се скъсани пердета и пране, недостроени блокове, (за да не се плащат данъци от бедните), на палатите и държавните учреждения в пищен, мюсюлмански стил, които крещят „Богати сме!“, на колите с полепнал по тях пясък, (в Кайро рядко вали, а кой ще ти мие), на магистралите без светофари, (за улеснение или може би не, пътното движение е един хаос, на който само местните знаят реда), на въздуха, в който се носят фини прахови частици от пустинята, на смога. А той обвива в белезникава пелена къщи, хора, улици, просмуква се в дробовете, в душите на хората и само величествените статуи на богове и фараони са непоклатими в своето величие.

Срещата ни с тях е в прочутия по цял свят Исторически музей в Кайро.

Събрал е огромна колекция от съкровищницата на господарите на Египет, разположена в сто изложбени зали, хиляди артефакти от всички периоди на египетската история, като повечето от експонатите са от гробницата на Тутанкамон.

Хора от цял свят се тълпят да видят трите златни саркофага на момчето-фараон, да се изумят пред алабастровата кутия без покрив, разделена на четири отделения, в която са се съхранявали вътрешните му органи, извлечени при мумифицирането. Без сърцето, то щяло да му е нужно в отвъдния свят. Да снимат тайно (защото е забранено), прочутата маска от злато и лазурит. Двата трона. Многобройните златни украшения, сред които сандали и разделители за пръстите на краката, статуетки и още много, много предмети. Освен организирани групи, окупирали някой обект с екскурзовод, местни ученици, насядали по пода, самоотвержено в шумната интернационална тълпа скицират статуи на богове и богини, на заможни семейства, изящни предмети.

Всъщност настоящият музей представя само една малка част от наличното. Все още се строи новият Голям египетски музей. Откриването му се отлага поне две години. Щял да бъде най-големият в света, с площ от 168 хиляди квадратни метра и почти 100 хиляди експоната! Част от огромните гранитни статуи на Рамзес II вече са преместени в новия им дом. Към музея ще бъдат оборудвани реставрационни работилници, киносалон, конферентна зала, ресторант под открито небе, дори бутиков хотел с 30 места, кафенета, бутици. В реализацията на проекта участват специалисти от Ирландия, Великобритания, Египет, Нидерландия, Австрия и Канада. Япония осигурява половината от кредита, възлизащ на 1 милиард долара. Властите планират всяка година посещения от 15 хиляди души. Минаваме покрай него с автобуса – в издължената снага на музея се открояват множество пирамиди, а цветът напомня този на пустинята Сахара.

На път сме за пирамидите в Гиза и среща със Сфинкса.

Задължителни при първо посещение в Египет, те няма как да не те впечатлят с размери, близката среща да не те накара да докоснеш огромните камъни, да направиш снимки на фона им, а ако си по-авантюристично настроен дори да пролазиш в Хеопсовата пирамида.

„Гледат ви 40 века история“… казал Наполеон, обръщайки се към своите войници, стоящи в подножието на пирамидите. Точно по време на наполеоновското завоевание на Египет, 18-ти век, страната е открита за света в резултат на изследвания и археологически разкопки. Та, когато Наполеон разположил  лагер в района на пирамидите, той изумил войниците си с математически изчисления, от които следвало, че блоковете, които са използвани за строителството на трите пирамиди – на Хеопс, сина му Хефрен и внук му Менкауре – биха стигнали, за да се опаше Франция със стена висока 3 м и широка 30 см!

Ние избираме да направим собствени малки открития – заобикаляме единственото запазено от Седемте чудеса на древния свят и откриваме трите малки пирамиди, в които са били погребвани жени и дъщери на фараона. Сфинксът снимаме отдалеч сред гъмжило от хора като изчакваме безкрайна опашка в жегата…

Кайро е град на контрастите. Освен покъртителна разлика между бедняшките къщи и озеленените богаташки квартали, той е събрал и образци от архитектурата на три религии – Коптик Кайро обединява в себе си едни от най-старите християнски, мюсюлмански и еврейски храмове. А най-големият в Африка открит пазар „Хан ел Халили“ е гмеж от хора, канонада от викове, букет от ухания, гъмжило от подправки, множество стоки по суковете, бакшиши, надлъгване и пазарлък… „Преживях цивилизационен шок!“ споделя ми позната българка ден по-късно, когато вече се возим на кораба в круиз по великата река Нил и отмаряме на откритата му палуба.

Плаването по Реката на живота е несравнимо с нищо удоволствие, съзерцание и релакс.

Пред погледа се редят пасторални картини със зелени брегове и спокойно пасящи крави и коне, новостроящи се градове, мостове, шлюзове, които позволяват да се преодоляват праговете на реката. В каютата ни посрещат артистично сгънати ту сърца, ту змии, ту крокодил. Излегнали се удобно в леглата, наблюдаваме през панорамните прозорци преминаваща фелука – традиционна египетска лодка. Плаваща надолу по течението, тя се задвижва с гребла, а когато се движи наобратно, собственикът й вдига голямото платно. Разминаваме се с други кораби, изобщо оживен трафик.

Храната е вкусна. Наблягаме на супи, домати и краставици, като отбягваме екзотичните салати, имайки си едно на ум. Привличат ни печените меса – агнешко, пилешко, телешко не – кой знае какво има в кафявия сос. Приготвят пред нас омлети за закуска и паста за вечеря. А десертите – халви, кадаифи и баклавички – са неустоими. Редовно се снабдяваме с бутилирана минерална вода. Сладките приказки на масата стават неизменна част от египетското ни приключение. Оказва се, че можем да се забавляваме и без алкохол. В бара на кораба си спретваме вечер с танци и игри, а на следващата – бели данс. Не е кой знае какво, пък и трябва да си лягаме. Ранното ставане е част от африканската екзотика тук. Посещаваме културните забележителности преди закуска или по залез. Налага се. Температурите надвишават 30 градуса, дори в началото на март.

Първият храм, който ни оставя без дъх, е този на богинята Изида.

Първоначално археологическият обект се е намирал на остров Филе и периодично е бил наводняван от разливите на Нил. Благодарение на мащабна акция на ЮНЕСКО е спасен. Достигаме до остров Агилика с лодки. Разбира се, нападнати сме от амбулантни търговци. Добре знаем тактиката за спасение: не поглеждаме стоката, не я докосваме, дори да ни я тикат в ръцете, не реагираме, дори да свалят цената до 1 долар. Макар че това не винаги помага… Изкушени и любопитни, по-късно ще се снабдим със сувенири и подаръци за близки и приятели.

А сега пред нас е храмът на Изида – сестра и жена на Озирис, убит и разчленен на 14 парчета от брат му. Вярната съпруга събрала всички части на тялото му от четирите краища на Египет и съживила мъжа си. Той обаче не пожелал повече да се върне в настоящия живот, станал цар на отвъдното. Това разказва красивата легенда, с която ни омайва нашият египетски екскурзовод, а ние се дивим на многобройните колони от двете страни на открития двор, на внушителните трапецовидни порти с издълбани по тях фигури на богове и фараони. Храмът е построен от династията на Птолемеите, които уподобявали египетската архитектура, впечатлени от нея и в желанието си да получат одобрението на местните, почитайки техните богове. Вътре в храма откриваме и кръстове – свидетелства за наличието и на друга религия – християнството. Впрочем точно християните, шокирани от формите на богинята Изида, нареждат да бъдат вандалски заличени част от барелефите. Реставрацията днес се опитва да поправи щетите. Беседката на Траян е най-известната част от храмовия комплекс. Под огромните 14 колони със сложни капители започвали религиозните празнични шествия преди да стигнат до храма. Днес процесиите са от туристи, които взимат на абордаж острова в желанието си да се насладят на необикновеното съвършенство, каквото е храмът на остров Филе.

Незавършеният обелиск в кариерите на Асуан е друго горещо приключение, което си причиняваме. Поръчан от Хатшепсут, първата жена фараон в Египет, този великолепен паметник – с височина 42 м и тежащ 1 200 т – никога не е бил изправен. Поради появила се пукнатина е изоставен още в древността. Документирането на този гигант си е бая изпитание, но нали заради това сме дошли, си казваме в обедните часове и драпаме самоотвержено по гранитните скали.

В храма Ком Омбо попадаме по залез

и това е част от очарованието на посещението ни. Красиво осветен в мрака, с луната, надничаща иззад огромните колони, със сцените, изобразяващи древния етипетски живот, с йероглифите, които научаваме, че се четат отдолу и отгоре, отляво и отдясно. (Но няма объркване: птица или човешка фигура, обърната в съотвената посока указва правилната посока за четене.) Построен по време на елинистичната епоха, храмът е необичаен, двоен, посветен на Собек – бог на крокодилите, и на Хор – бог на соколите. Симетричен, разполовен по средата, със светилище, разделено на две, той изразява едновременно почитта към едното и страха към другото божество. Най-голямата особеност на мястото е случващата се тук мумификация на крокодили, изложени в специално създаден за целта музей. А нилометърът – древен прибор за измерване нивото на реката – е хитроумно съоръжение, показващо дълбоките познания на древните в хидростроителството.

От круизния кораб до храма на бог Хор в Едфу

сме транспортирани от двуколки, а самото пътуване се оказва доста екстремно в сутрешния сумрак.

Кочияшът кара като луд, като все пак успява да изкопчи бакшиш от съпруга ми, въпреки че му плащат от агенцията. „Не успях да се отърва!“ почти се извинява той. Забравяме и се втурваме с огромна тълпа от японци, решени като нас „да превземат“ храма преди закуска. Той е един от най-запазените в Египет, въпреки че вторият му етаж е изгорял. Съхранени са гигантските порти, вътрешния двор с колоните, три помещения, от които за жертвоприношения и за съкровища.

Посветен е на бога слънце Хор – във формата на сокол, богинята Хотор и техния син. А в светилището най-навътре е запазена свещената лодка. Отново диво препускане с местните „каляски“. Този път за бакшиш е изнуден другият българин, с когото пътуваме. „И аз не успях да се отърва“, развеселен ни обяснява и сочи на египтянина от кого да си търси основното плащане. Както разбираме по-късно, ситуацията е сериозна. Под сурдинка ни разказват, че местните подпалили автобус, за да разберат ясно туристическите агенции: превозът с двуколките не може да бъде пренебрегнат…

Жан Франсоа Шамполион, пръв разшифровал системата на египетските йероглифи, използвайки открития в Египет Розетски камък с надписи на три езика, казал за Луксор:

„В Тива въображението на хората е работило като въображение на гиганти…“ И ние действително сме шашардисани от величието и размаха на построенията на двамата фараони Рамзес II и Аменхотеп III. От двата обелиска на фасадата с шест гигантски фигури е останал само един. Другият е в Париж, на площад „Конкорд“. В замяна египтяните са получили часовник за цитаделата в Кайро. „Но той никога не е работил“, не пропуска да вметне египетският ни екскурзовод. Влизаш в огромния храм, покрай седящите колоси, преминаваш покрай най-старите построения, влизаш във впечатляващия открит двор с колоните, мерваш действаща джамия в района на комплекса, на път си към най-святото място и не можеш да се отърсиш от чувството за нищожност, за преходност, за вечност, за смисъла, който ни убягва. От другата страна Алеята на сфинксовете сн. 17 води към Карнак – най-големият религиозен храм в света. Преди две години, когато откри Алеята, египетското правителство направи зрелищно звуково-светлинно шоу. Сега обаче свети ярко слънце и ни е трудно да си представим мащабното 3-километрово пътешествие на фараона, неговата съпруга и свитата им, дошли с лодки по Нил, на път към Карнак… Било е величаво!

Макар и не по този пищен фараонски начин, но и ние пристигаме в Карнак.

Строен от поколение на поколение, в продължение на две хиляди години, той е посветен на Амон Ра – главното египетско божество. Простира се на огромна площ, в Т-образна форма, с езеро с религиозни функции и фигура на скарабей, около която неизменно има въртящи се в кръг вманиачени туристи. Но това, което те оставя без дъх, е архитектурата му. Впечатляват огромните размери на залата с колоните. Цели 134 на брой! Една гора от колони, през която все пак прониква слънчева светлина, а те самите са изографисани с прекрасни цветни рисунки или издълбани в барелефи, които не спираш да съзерцаваш в опит да разгадаеш сюжета, да откриеш нещо познато от малкото си египетски познания, да мернеш тук картуш, там корона, патка или друг символ. Необятно море от йероглифи, мистика, история, магия, която неусетно те завладява…

Предстои ни да се потопим в друг свят – подземен, но не по-малко завладяващ.

Пътуваме към Долината на царете,

като пътьом минаваме покрай Колосите на Мемнон – две масивни статуи, изобразяващи седналия фараон Аменхотеп III. Вече е следобед и жаркото египетско слънце не прощава. На съпруга ми, вече със стомашно разстройство, не му е до гробници. По-късно, в България, и двамата ще пием антибиотик в борба с бактериални инфекции, но засега аз геройски потеглям, качена върху нещо като голф колички, а шофьорът изкусно увива шал около главата ми, за което не пропуска да настоява за бакшиш.

Дейр-ел-Бахри, комплекс от царски гробници, е разположен на западния бряг на Нил, където залязва слънцето. А откривателите на гробниците са ги наименовали KV (Kings valley)  от 1 до 62, по реда на откриването им. В тях няма съкровища, ограбени са още в древността, но цветните им стени, изпъстрени с йероглифи, са уникални. Най-богатата е на Сети, бащата на Рамзес II. Струва си да посетиш тази на Тутанкамон, за да изживееш частица от авантюристичния дух, обзел откривателя й Хауърд Картър на 4 ноември 1922 година. Или като мен да се възхитиш на гробницата на Рамзес IX и да се захласнеш по барелефите. Най-голямата била тази на синовете на Великия Рамзес II. Египетският ни екскурзовод твърди, че високият 162 см фараон имал 200 съпруги и наложници и над 100 деца, от които 52 сина (кой ли пък ще му повярва!), но все пак факт е, че многобройното му потомство, разпределено на важни държавни постове, цели три поколения пази жив култа към личността му.

Гробът на първата жена фараон на Египет – Хатшепсут –

изобщо не е във внушителната й гробница, която, както повелява традицията, тя самата започва да строи приживе.

Монументалният 3-етажен храм, вкопан в скалата, е паметник за 22-годишното й мирно владетелство, което обаче съвсем не минава безметежно. Въпреки че е дъщеря на фараон, тя като жена няма право да управлява. Едва на 17 е, когато баща й почива. Жреците издирват незаконен син на баща й, на 50-тина години, (преклонна възраст), когото слагат на трона и женят за Хатшепсут. Две години по-късно той е вече покойник и жреците са изправени пред новия стар проблем – кой ще управлява Египет. Този път откриват друг незаконороден наследник, на крехката възраст от 3 години. Хатшепсут му става нещо като регент и управлява от негово име. Когато Тутмос III навършва 17 години, жреците изискват от нея да върне властта. Но, както добре знаем от историята – власт се взима, не се дава – и никой не успява да оспори силата, ума и мощта на жената-фараон, която успява да осигури на страната си две десетилетия мирни години на благоденствие. Когато умира, наследилият я фараон заповядва да изчегъртат лика й от гробницата й в опит да заличи спомена за нея. А мумията й, заедно с много други мумии на велики египетски фараони, е открита недалеч…

И още много интресни факти от богатия й живот ни разказа нашият екскурзовод-египтолог. В опит да ни омае и да открехне вратата към един древен свят, да ни запали за този мистичен, красив, но не и мъртъв Египет на фараони, богове и тайни.