Пристигаме в SRIPAKPRA Boutique Resort по тъмно и леко подозрително минаваме по непретенциозните дървени мостчета, които водят до дървените наколни къщи, покрити с тръстикови покриви. Скептицизмът ни напуска още на разкошните веранди.
Всяка стая е просторна, романтична, обзаведена и декорирана с типични местни етно елементи и с огромно легло… По-късно ще разберем, че мястото е любимо на хора от цял свят за меден месец и романтични бягства…
Хотелът е разположен на брега на езерото (или почти в него, защото навсякъде под нас има вода) Талее Ной, в провинция Паталунг, което пък е част от най-голямото езеро в Тайланд – Сонгкла.
Едва започва да развиделява, когато вече сме на дървения кей на хотела, готови да отплаваме към разтварящите се сутрин цветове на розови лотоси. Изгревът обаче е толкова вълшебен, че не можем да устоим и да снимаме всеки нюанс на тъмносиньото, просветляващо до млечно розово. Езерото пред нас е прободено от дървени издигащи се рибарски мрежи, които изглеждат сюрреалистично по изгрев.
Качваме се на плоскодънно дълго кану и преди да се шмугнем в един от ръкавите, обикаляме около големите мрежи, докато слънцето се издига над хоризонта.
Талее Ной е вълшебно място – не само заради лотосите, но и заради хилядите мигриращи птици, отсядащи тук от октомври до март. Очарователно е да видиш ято щъркели, съвсем същите, накацали на палмата край оризището и да си кажеш, че искаш да зимуваш като тях… Повече от 180 вида водолюбиви птици, мигриращи и местни, обитават Талее Ной. Някои живеят тук през цялата година, а други долитат едва през зимата. Местните гнездят от юни до септември.
Резерватът обхваща 450 кв. км, като 6% от тях принадлежат на езерото с ширина 5 км и дължина 6 км и средна дълбочина 1,2 метра.
Лодката завива в ръкав, минава покрай наколни дървени къщи със забучени рибарски мрежи отпред, а после се шмугва в тесен плитък коридор и започва да пори гъста яркозелена растителност. Не знам как се казват малките розички като топчици, покрили езерото с гъст зелен килим, но е красиво… Наоколо се редуват тропически дървета, папури, треви, тръстика, от която местните жители създават красиви рогозки, чанти, шапки и какво ли не… Ще видим майсторството им няколко часа по-късно в близкия град.
Край нас миролюбиво се припичат или преминават стада водни биволи. Прелитат бели чапли, непознати за мен птици, пърхат пеперуди… Там където водата е по-дълбока, зелените „плевели“ отстъпват царството си и в абсолютно гладкото огледало се отразяват облаците и тропическите растения и дървета.
След около час плаване излизаме отново нашироко и пред погледа ни започват да се появяват първите отворени лотосови цветове, а след малко плаваме в море от розови цветя. Гледката е поразителна. Отдалеч изглеждат крехки и изящни, но ако се вгледаш в тях – са жилави, силни, горди и красиви. Рано сутрин се отварят изцяло към слънцето, застинали върху гладката като огледало повърхност на езерото, в което се отразяват пухестите бели облаци.
Тайланд, лотосите и будизмът са единно цяло…
В Тайланд лотосите са бели, розови, червени, лилави и дори сини и растат във всякакви езерца и водни басейни. Във всеки будистки храм ще видите молещи се тайландци, даряващи Буда с дар от свещ, 3 ароматни пръчици и лотос. Тайландците засаждат лотоси и в басейни и шадраванчета у дома – като символ на щастие, вярват, че ще им донесат добър късмет.
Лотосите са и изключително полезни – на практика всичките им части се използват за храна и лекарство – подобряват кръвообращението и храносмилателната система. Размножават се много бързо и лесно и дават поминък на много хора.
Будистите приемат лотосите като символ на чистота, вяра и духовно просветление. Защото самият лотос се подава на бял свят от калта и продължава да расте към светлината и топлината, издига се над морето на нечистотата, докато се стреми към просветление.
Дори различните цветове на лотоса се свързват с различни значения. Например: синият представлява мъдростта, белият символизира духовната чистота, розовият – Буда.
Лотосите се свързват със самия Буда. Съществува легенда, че след като бил роден, Буда веднага започнал да ходи. И когато направил първите си крачки, под краката му израснали лотосови цветове, които го подкрепяли по пътя. Буда също така е проповядвал за четирите етапа на растежа на лотоса, които символизират човешкия път към просветлението.
Повечето картини на Буда в тайландските храмове показват лотоси под Буда в различни пози. На много Буда седи на трон от лотоси.
Ако се озовете в Южен Тайланд, подарете си утринна разходка сред цъфтящите лотоси, ще се почувствате една крачка по-близо до просветлението, обещавам!
0 Коментара