Гьокчеада, не само за сърфисти

Текст и снимки ЛИЛИЯ ПОПОВА

Ако ме телепортират без предупреждение на най-големия турски остров Гьокчеада, в първия момент трудно бих се ориентирала къде съм попаднала – чува се много българска реч, но пък сервитьорите говорят на турски, а пътувайки по шосетата, пред погледа ти минават много повече православни гръцки църкви и параклиси, отколкото джамии.

Дори “М-Тел” се обърка и ме поздрави с есемес: „Добре дошли в Гърция, цени за…”, когато включих телефона си на острова. Е, за съжаление после ме таксува по безсрамните си тарифи за роуминг от Турция.

Гьокчеада има няколко достойнства, които от няколко години правят острова атрактивна туристическа дестинация за много българи, предимно сърфисти, а напоследък и за обикновени туристи, германци и румънци. Сред тях са липсата на натрапчива курортна цивилизация, чисто и топло море с красиви пясъчни плажове, както, разбира се, най-важната климатична особеност – благоприятни ветрове за уинд- и кайтсърф, които обаче някак пазят спокойна водата край плажовете за обикновените любители на плуването и плацикането в морето.

А край морето е хубаво, много хубаво. И дори

еклектиката на плажуващите

не се набива в очи – край жените с оскъдни бикини са седнали три дами с „ислямски” костюми, плътно покрити, без очертаване на нито една извивка. Почти като в „Сексът и градът II” и Абу Даби. Жените – на различна възраст, влязоха в морето, сложиха си плувните очила и дълго се гмуркаха и забавляваха във водата заедно с обути в шорти мъже, вероятно роднини. Установих, че банските им съхнат не по-бавно от нашите, след като излязоха и опнаха софра, за да обядват.

Няма да пиша за сърф, защото кой ли не вече е разказал за сърфа на Гьокчеада. И трите сърф училища там са български. А пък сърфистите ги втриса от мисълта, че мястото може да се превърне във второ Кушадасъ и да се пренасели с излежаващи се на плажа любители на ол инклузива. Смятат Гьокчеада за свое „откритие” и не искат никакви фериботи, пълни с обикновени курортисти.

На Гьокчеада благославят българите – с добро. Благодарни са ни, че сме ги превърнали в туристическа дестинация, и се отнасят към сънародниците ни с истинско и неподправено гостоприемство. Като в турски сериал, пожелавайки „да ти е сладко”. Поне аз не срещнах друго отношение.

Искам да ви разкажа малко за самия остров и плановете на управниците му за бъдещето.

Гьокчеада е най-западната точка на Турция, в европейската й част, на около 560 километра от София. Точно отсреща е гръцкият остров Самотраки. Самият Гьокчеада векове наред е бил гръцки, казвал се е Имброс. Историческите хроники твърдят, че местните жители сами отишли при османския султан през XV век и го помолили да ги защитава от постоянните набези на пиратите. А заради пиратските набези тук селата не са на брега, както би се очаквало на един остров, а навътре в сушата, на хълмовете, издигнати от вулкани преди хиляди години.

По-късно

Великите сили и тук са натворили безобразия –

след балканските войни Великобритания настоява островът да бъде даден на Отоманската империя, тъй като всички останали в Егейско море остават за Гърция. Мирният договор с победената империя от 1920 г. го връща на Гърция, но преди да го ратифицира, султанът е свален от Мустафа Кемал Ататюрк и Турция става република. След гръцко-турска война нов договор от 1923 г. дава Имброс на Турция. Тогава в Гьокчеада живеят няколко хиляди гърци, днес са малко над 200 човека.

Може би местните хора – около 8000, не са никак щастливи от превратностите на съдбата, отредена им заради граничното положение на острова и геополитическите пъзели. Факт е обаче, че именно то го е съхранило в неизнасилен от бетона, почти автентичен вид рай за хората, които имат носталгия към спокойните, кротки крайморски селища, където времето тече по-бавно, в кръчмата ти разказват менюто и на втория ден вече те знаят по име. Редом с туристите нашественици местни старци пият чай и играят шах. Сладоледът се забърква от козе мляко в кухнята на сладкарницата, а не от “Нестле”. Горе по хълмовете пътищата се вият край петте езера, а колите поспират, за да минат свободно пасящите козички и агнета.

Причините за тази старомодна романтика са няколко. Заради граничното положение на Гьокчеада островът по един или друг начин е бил затворен за туристи допреди 10-ина години. И днес тук има куп казарми, но някак не се натрапват.

Втората причина е, че около 30% от земята са собственост на гърци, които си я пазят и не искат да продават, особено на турци. Из хълмовете са накацали живописните села със стари каменни къщи. Някои са полуразрушени, други – добре поддържани. През лятото наследниците на напусналите острова елини идват в къщите си за ваканция и гръцките села оживяват. Според кмета на острова Юджел Аталай през лятото на острова се събират към 2500 гърци. И всъщност гръцките села са повече от турските – от 9-те на Гьокчеада 5 са гръцки, а 4 турски. Основната част от населението – около 5000 души, живее в централния град, който също носи името Гьокчеада.

По някакъв начин може да се каже, че на Гьокчеада

има и българско село –

Ширинкьой, възникнало като резултат от „голямата екскурзия” от 1989 г. Група български турци получили земя и къщи на преференциални цени от турското правителство да се заселят на острова. Недалеч от плаж…

Безспорно най-известният грък, роден в Гьокчеада, е вселенският патриарх Вартоломей, чието седалище е в Истанбул, или Константинопол, както той самият би казал. Родното му село – Зейтинликьой, или Агиос Теодорос, е едно от живите гръцки села на острова – с китни къщи, кръчми и голяма църква. На приземния етаж на родната къща на патриарха се е настанило едно от заведенията. Патриархът идва поне три пъти годишно в родното си село и служи в християнските църкви. А на Гьокчеада има 8 църкви, 65 параклиса и 5 православни попове. Джамиите са 11.

11 общо са и хотелите, където заедно с пансионите и квартирите могат да спят гостите на Гьокчеада. 4200 са леглата за туристи, както обичат да казват в този бранш. Но на мнозина легла въобще не са им нужни – спален чувал и палатка са напълно достатъчни. На всички общински плажове – 30 и кусур процента от земята е все още общинска – можете да си опънете палатката без никакви такси и регулации. Където и както ви харесва. Безплатни са даже и чадърите на плажа. Ще ви подслонят и по-луксозно, край басейн, разбира се, ако това е, което търсите.

Третата причина, поради която, иншаллах, както казват по тези места, Гьокчеада ще си остане това различно от Кушадасъ, Мармарис и Анталия място, е, че са се хванали за „зеленото”. Мъдро на общинско и държавно ниво са решили, че запазеното досега от геополитическите игрички и егейските спорове с Гърция място

може да стане totally green

и до 2020-а абсолютно цялото производство на острова ще е сертифицирано като био. А голяма част от него вече е.

На Гьокчеада добиват мляко от свободно пасящите 40 000 овце от световноизвестна порода и 35 000 кози; зехтин от 175-те хиляди маслинови дръвчета, череши, круши, смокини и черници. Биозехтинът на острова се произвежда в три фабрики по италианска технология. И е спечелил четвърто място на световно изложение за биопродукти в Калифорния.

Сърфистите може би основателно се плашат, че скоро и Гьокчеада ще се предаде на комерсиализма. Това вече се случва, макар и скромно. Според кмета на острова Юджел Аталай догодина стартират строежите на три 5-звездни хотела. И на яхтено пристанище. Разширява се и летището, но достъпът по въздух от чужбина засега не е скорошна перспектива – иска се време за изграждането на ГКПП.

Кметът, университетски преподавател, обещава твърдо, че този рай няма да бъде превзет от бетона – всяка инвестиция ще се преценява разумно. И че най-важното за Гьокчеада е да запази това, което има – сърфистите, които са тук от април до октомври, алтернативния туризъм, природата и чистите почви за биопроизводство.

Виното, зехтинът и медът от острова са наистина вкусни. Гарантирам.

ОСТРОВЪТ

Гьокчеада е най-големият турски остров с площ 289.5 кв. км и 95 км крайбрежие. Размерът му от север на юг е 13 км, а от изток на запад 29.5 км. Най високата точка е Иляс Тепе (Ilyas Tepe) – 672 метра. Централният град също се казва Гьокчеада. Разстоянието от острова до Чанаккале е 33 мили, до Кабатепе 14 мили, а до другия турски остров – Бозкаада – 33 мили. Най-близките гръцки острови са Лимнос – 16 мили, и Самотраки – 14 мили. Островът се намира близо до Дарданелите между 25’40’’ и 26’01’’ източна дължина и 40’6’’ и 40’14’’ северна ширина.

СЪРФЪТ

Преобладаващите на острова ветрове през лятото са североизточни, термични, около 8 до 12 м/с, и фронтове – около 12-18 м/с, плътен вятър, а през зимата и пролетта се срещат и южни – 8-18 м/с, много поривисти и непостоянни.

Полуостров Айдънджък, разположен в югоизточния край, е съсредоточил двата спота за сърфисти. Местността оформя естествена фуния, която допълнително усилва вятъра. От северната му страна е така нареченият wave spot – в залива влиза onshore ветрова вълна. От южната страна е “паркетът”, както казват на равната вода – вятърът духа от брега към морето, offshore, и в първите 50 метра покрай брега е съвсем равно. Тази част е с размери около 800 м и около 20 уиндсърфа спокойно могат да карат едновременно, без да имат проблеми с разминаването.