Може да не сте чували за виетнамския курорт Дананг, дори да не знаете, че съществува Южнокитайско море, но със сигурност сте лайквали в социалните мрежи мостът, придържан от човешки ръце, който не води никъде. Е, това няма как да го предположите, ако не сте посетили лично Ба На хилс и планината над споменатия вече Дананг.
Голдън бридж, както е официалното наименование на съоръжението, е дълъг едва 150 метра, макар на снимките да изглежда по-импозантен. Наистина е боядисан в златисто жълто, а огромните ръце, които го придържат вместо колони имат антично патиниран вид. Нищо, че конструкцията е открита преди година като брънка от програмата за привличане на туристи във Виетнам, глътнала 2 млрд. долара. Голдън бридж вече си е изкарал всеки цент – като се има предвид, че това е най-сниманата и публикувана в Инстаграм забележителност преди по-малко от година – през юни 2018.
Освен, че шества из социалните мрежи, мостът е любимо място за сватбени фотосесии на двойки от цял свят. Естествено, и аз се щракнах! Под звуците на Шарл Азнавур. Защото е част от… френско селце.
Правилно прочетохте – замъците на Лоара насред виетнамски баир. До тях се стига за 17 минути с открита през 2013 година въжена кабинкова линия, която държи няколко рекорда на Гинес: за най-дълго непрекъснато трасе (близо 5 км), за най-тежка макара с кабел и най-голяма разлика в денивелацията.
Гледката е радост за обектива на туриста – надолу към тюркоазеното око на морето, с ресници от златен пясък, встрани – към полудялата тропическа зеленина, а нагоре… към спирка „Марсилия“.
Малко трудничко е да се обясни какво всъщност е „Сън уърлд“ на Ба На хилс – тематичен парк, вариант на Динсиленд с европейски напеви или еклектика за емоционални далтонисти.
Жарден д’Амур – градина в стил Версай, антична винарска изба, замъци като по поречието на Лоара, типично френски площад с готическа катедрала, 27-метрова статуя на Буда, азиатски храмове и увеселителен лунапарк. С една дума стилистичен тюрлюгювеч. Ако се питате какво прави френски палат във виетнамски парк, отговорът е прост – заради азиатските гости е. Повечето нямат пари да отидат до Европа и затова водят Европа при тях. По същата причина в Патая в Тайланд са претворили пейзажи, лозови масиви и вили от Тоскана.
Колкото и абсурдно да звучи, френската нишка тук е на правилното място. Колонизаторите на Индокитай открили природните прелести на Ба На хилс в края на 19 век и построили в прохладата на дърветата класически вили с басейни, оформили градини, издигнали винарна. Повечето сгради били разрушени през Втората световна война. Оцеляла единствено избата, съградена от френски архитект през 1923 година.
Във френското селце се провежда най-големият във Виетнам фестивал на цветята. Повечето китки оформят гигантски фигури на прасета – в чест на Годината на жълтата свиня. Но най-ухажваната от туристите забележителност на Ба На хилс е мостът. Нищо че си имат и статуя на Буда.
Ако се питате какво представлява виетнамският курортен град Дананг ще ви отговоря с едно изречение – всичко онова, което нашето крайбрежие, уви, вече не е: 32 км почти пусти плажове с широка до 20 метра пясъчна ивица, без никакво строителство, заобиколени от планини с бухнала тропическа растителност. Ресторантите се гушат под палмите, там, където свършва плажът, а „хотел на първа линия“ означава постройка оттатък шосето.
През 2005 година списание Forbes определя плажовете на Дананг като едни от най-красивите в света. И наистина те са главната причина тук да се стичат туристи. Засега предимно корейци и японци, но все повече европейци осъзнават защо по време на войната с Виетнам тук са изпращали в отпуск американските бойци от близката военна база – да се потопят в лековитите минерални извори, да усетят за кратко вкуса на рая, преди да ги върнат в пламтящия ад.
Всички плажни ивици тук са от ситен и ласкав пясък и макар да имат различни имена сякаш преливат една в друга – My Khe, Bac My An и Non Nuoc предлагат шезлонги и чадъри, водни спортове и закътани кафенета, но особено в работни дни човек може да се почувства като Робинзон на пустинен остров. Местните смятат бялата кожа за изключително достойнство и затова предпочитат да тичат сутринта преди изгрев по пясъка или да поседнат на крайбрежната алея с приятели след залез слънце.
Курортната част е отделена от типично градската от река Хан, която е широка няколкостотин метра. На Запад са кадаифът от улици с рева на мотопедите, магазините и местното население. На изток от реката е кротката туристическа зона със зелени оазиси, луксозни хотели и не особено интензивно движение. В някои часове от деня картината там и почти призрачна – нови шосета, спретнати тротоари, високи сгради, широки кръстовища и… пустота. Сякаш някой е изтрил с гума хората от пасторалната картина. Само на плажовете цари някакъв живот. Точно място за пълна почивка. Е, за любителите на забележителностите и разнообразието наоколо има достатъчно места, където да „излеят нервите си от лежането по плажа“. Само младите почитатели на нощния живот ще се наложи да пресекат Dragon bridge (най-сниманият за Инстаграм обект през 2018 година), за да стигнат до клубовете, предимно с караоке – любимото занимание на виетнамските им връстници.
0 Коментара