Не, във френското градче Ментон не държат коледната украса чак до март, въпреки че човек може да остане и с това впечатление. Просто през март става готова първата реколта лимони и портокали за годината и това е повод за голям празник. А улиците и дворовете и без това изглеждат вече празнично украсени – с хиляди плодове, които сякаш светят в хладните дни. И с горчиво-сладкия аромат на цитруси, който напомня, че пролетта е тук.
Фотографии Живко Джаков
Първата препоръка, която получаваме, преди да пристигнем в Ментон, е да видим Градините на светлината. Задължително! Но и без тях човек би се изкушил да види какво се крие зад това поетичното име в едно френско рибарско градче.
Ментон е съвсем близо до границата с Италия, заобиколен от още по-известни курорти като Ница, Кан, Антиб и Монако. Само преди стотина години малкият средновековен град със стръмни улици е известен като рибарско пристанище. Но също така на Ментон му се носи славата до 1929 г., че е най-голямата
лимонова градина на Средиземноморието
Днес от всичко това са се получили еклектични комбинации – могат да се видят замъци, но вместо с паркове и алеи, с огромни овощни градини. Или стари къщи, подобни на крепости, с моторни лодки и яхти, паркирани в двора, на пет-шест километра от морето.
Старият град на Ментон може да служи като декор на вълшебна приказка – с извитите тесни улички, над които сякаш се докосват камбанариите на църквите. Или с гълъбите, накацали по уличните фенери, които могат да се сбъркат със скулптури. Тук има тесни и стръмни улички, над които се полюляват простори с дрехи, задни дворчета, които изпълняват функцията на миниатюрни площади, и ветропоказатели, които поскърцват при всеки порив на вятъра.
Старите къщи, боядисани в охра и жълто, са така прилепени, сякаш се подпират една друга. А къси тунели отвеждат до скришни параклиси, в които се навеждаш, за да влезеш. Разстоянията в стария град са малки и всеки сантиметър е запълнен – на прозорците на къщите висят кафези с птици и саксии с цветя. Достатъчно е просто да се протегнеш от прозореца и да си откъснеш лимон от градината.
Затова не е някаква изненада, че Градините на светлината в Ментон раждат лимони. А също и портокали, грейпфрути и мандарини. През март тук – под лимоновите дръвчета, в центъра на града, се провежда карнавал на цитрусовите плодове. Хората от Ментон са много горди, че той е единствен в света. А също и с това, че главните герои в техния карнавал не са разголени танцьорки, а приблизително десет-петнайсет тона уханни плодове. Които
никога не страдат от сценична треска
Патрисия Мертциг, местна жителка, с която случайно се засичаме в Градините на светлината, ни обяснява простичко защо са наречени така. Когато узреят лимоните, тогава се ражда зимното слънце. Лимоните и портокалите приличат на слънца, нали? Приличат. Значи посред студените февруарски и мартенски дни тук изгряват хиляди малки слънца, казва тя.
Ако не е станало ясно, символът на Ментон е лимонът. Но пък на почит тук са всички цитрусови плодове. Карнавалът съществува от 1895 г., когато на група ментонски хотелиери им хрумнала идеята, че през скучните зимни дни могат сами да си организират празник и да привлекат гости в непопулярния тогава Лазурен бряг. Те просто направили изложба и парад с част от лимоновата реколта. По това време тъкмо се
зараждала модата английските благородници,
начело с кралица Виктория, да прекарват зимните месеци на Френската Ривиера. Британските лекари започвали масово да предписват “климатолечение” на пациентите си, които страдали не само от белодробни болести, но и от скука и отегчение от мъгливите дни на Острова. На Лазурния бряг просто имало повече слънце, по-мек климат и сякаш с узряването на плодовете и пролетта идвала много по-рано.
В края на ХІХ в. дори
самата кралица Виктория пристигнала,
за да види карнавалното шествие с плодове. По онова време тукашният празник постепенно станал по-популярен дори от този в Ница и затова в Ментон започнали да се отбиват знаменитости като Пикасо и Матис, Ги дьо Мопасан, Балзак, Ив Монтан.
По сметките на хората от Ментон тази година карнавалът на цитрусовите плодове се провежда за 78-и път. Традицията е била прекъсвана само по уважителни причини – като двете световни войни.
Ако човек си мисли, че щом веднъж е присъствал на празника, може да си спести следващото идване, значи е в грешка. Всяка година карнавалът е тематичен и портокаловите и лимоновите фигури никога не се повтарят. Ароматът винаги е един и същ, но веднъж могат да се видят петметрови фигури на приказни герои като Алиса в страната на чудесата, Пинокио, Астерикс или Тинтин, друг път – сложни архитектурни чудеса, посветени на Индия, Испания, на киното или музиката.
Тази година темата е “Раждането на Великите цивилизации” и въображението на местните хора е родило петметрова фигура на сфинкс, уханни гръцки храмове от портокали и лимони, викингски кораби в жълто и оранжево, пирамидите на маите, камбанарии, къщи и фонтани. Както и стотици метри килим от цитруси.
Всъщност точно той е и най-голямото изпитание за родителите – донякъде те успяват да удържат хлапетата, които искат да се качат на кораба или да се покатерят върху сфинкса. Но се оказва, че е трудно да бъдат задържани, когато
портокалите са им под носа
и децата просто искат да си поиграят с тях.
Иначе в този град, портокали и лимони колкото искаш. Няма къща без портокалово или лимоново дръвче – а ако мястото наистина е толкова ограничено, все ще се намери ъгълче за някоя саксия цитрусовото дърво. На всяка улица пък има нещо като импровизирана изложба – малки магазинчета, които предлагат всичко, свързано с тези плодове – от ароматни сапуни, ликьори и конфитюри до парфюмерия и шоколадови бонбони. Дори бабите, които продават плодове на сергиите, са повече от убедителни.
“Това са най-хубавите лимони”, подканва ни една от тях и с жест сочи лимоните пред себе си. “Защо са най-хубавите”, питаме я ние. А тя се усмихва и ни отговаря с очевидното: “Защото са от Ментон”.
0 Коментара