Край двореца “Алхамбра” в Гранада има толкова народ, че с мъка си пробивам път из тълпата. Продавачи на сувенири пъхат под носа ми червени кордобски шапки, дрехи за фламенко и плакати с изрисувани тореадори, върху които може да се появи името ми. Пред входа на двореца нечия ръка ме сграбчва за раницата. Обръщам се и виждам две циганки – едната с тъмни очила и бастун, а другата – дебела наследничка на Кармен, преглъща огромен сандвич с хамон (вид шунка) и напява жално: “Сеньор, дайте малко пари на сляпата ми сестра – няма нищо по-жестоко от това човек да е сляп в Гранада.” Пускам няколко монети в протегнатата ръка, отдъхвам, че съм си спестил някое зловещо циганско проклятие, и влизам в пределите на крепостта. Великолепието пред мен ме кара да си спомня думите на просещата андалусийка отпреди малко. Наистина, какво нещастие е човек да живее тук и да не може да се наслади на всичката красота наоколо.
В годините, когато владеели цяла Южна Испания, арабите казвали, че Гранада е малка и сладка като нарово зърно. Може би по този начин е изглеждал в очите им тогавашният град
със забързани калдъръмени улици,
варосани къщи и стърчащи минарета на джамии от височината на хълма Ла Сабика, на който се намирала тяхната резиденция – укрепеният дворец “Алхамбра”. Или пък са имали предвид именно построената от тях “Алхамбра”.
Маврите от Северна Африка идват на Иберийския полуостров през XI-XII в. Те се задържат тук повече от два века – до 1492 г. Когато Христофор Колумб стига до Карибско море, войските на испанските католически крале – Фернандо и Исабела, превземат последното владение на мавърските крале в Испания. А това е именно град Гранада. Но с това андалуските араби не изчезват от историята – издигнатата от тях “ал-кала’ат ал-хамбра” (“червена крепост”), наричана от нас “Алхамбра”, надживява далеч своите строители и увековечава арабската средновековна култура.
“Алхамбра” се състои от три архитектурни части: крепостта от XI в. “Алкасаба”, двореца на император Карл V (XVI в.) и двореца на кралете от арабската Насридска династия (XIV в.). Сред тях най-голямо внимание заслужава Насридският дворец, в който богато орнаментираните зали, керамични апликации и колонади се съчетават с потънали в зеленина вътрешни дворове и басейни с водни растения. Тук се намира и прочутият El Patio de los Leones – Лъвският двор, представляващ оградено с колонада четвъртито пространство, в средата на което има разкошен фонтан. Този вътрешен двор в двореца на Насридите е смятан за най-значимото достижение на архитектурния стил “ал андалус”, запазено до наши дни.
В една от залите на двореца до Лъвския двор са били покоите на владетеля. Той стоял всяка вечер
във ваната си, а край него танцували кръшни
мавърски девойки. Монархът имал обичай да дава ябълка на някоя от тях – това било сигнал, че иска тя да остане с него през нощта. Неслучайно владетелите на Андалусия били обвинявани от своите “колеги” от Магреба, че са станали неверници и са в плен на виното и жените.
Интересна е и лятната резиденция на Насридите сред обилната растителност на градините “Хенералифе”. Тя е построена между XII и XIV в. Видът на потъналите в зеленина градини и прохладата на “Хенералифе” действат освежаващо на посетителите, особено в летните месеци, когато жегата е сграбчила всичко наоколо. В “Хенералифе” отново е пълно с фонтани и чешми. Това има своето обяснение. Мавърските крале идват от Северна Африка, където водата е безценно богатство и за тях тя е символ на лукса и аристократичното разточителство.
След Насридския дворец разглеждам и двореца, построен от испанския крал Карл V между 1526 и 1550 г. Карл V разрушава цяло крило от мавърския дворец, за да може на негово място да построи своя палат. Но въпреки че се слави като една от най-красивите ренесансови сгради в Испания, този дворец отстъпва многократно по красота на своя арабски съсед.
Последната ми спирка в “Алхамбра” е крепостта “Алкасаба”. В днешно време от нея е останало много малко. Но пък оттук се виждат целият град и близката планина Сиера Невада, чиито върхове достигат 3479 м (връх Муласен) и са покрити със сняг десет месеца в годината.
Над покривите на къщите в старинната част на Гранада се откроява куполът на катедралата на Гранада. Това е първата ренесансова катедрала в Испания. Построена е през XV в. от католическите крале Фернандо и Исабела. Те искали да направят шедьовър на архитектурата, който да засенчи с изяществото си дворците на маврите в “Алхамбра”. И почти са успели в начинанието си. Гробовете на Фернандо и Исабела са в малък готически параклис към катедралата. Тук може да се види и
колекцията на кралица Исабела –
изящни бижута, живописни платна на немски и фламандски майстори.
Край катедралата е най-оживено около Светата седмица – дните преди Великден, когато процесиите и тълпите богомолци задръстват всички площадчета наблизо. Но днес е един обикновен пролетен ден и в четири часа следобед всичко живо се е отдало на следобедната сиеста.
От “Алкасаба” се виждат и къщите в старинния арабски квартал “Албайсин” в ниското – белосани постройки, долепени една до друга и надвесили балкони над тесни калдъръмени улички. Сокаците в “Албайсин” са като огромен лабиринт и чужденец спокойно може да се загуби из тях. Въпреки това там е пълно с хипита, художници, циганки, продаващи сувенири, предлагащи марихуана и хашиш мароканци с огромни златни ланци по врата. През няколко метра в “Албайсин” са отворили врати барове и кафенета с панорамен изглед към “Алхамбра”. В много от тях се сервира “тапас” – безплатна порция храна, която идва с всяко питие. Тапас е местна традиция, много по-силна и от сиестата.
На върха на “Албайсин” е Мирадор де Сан Николас (панорамната точка на Св. Николай). Оттук се открива най-добрата гледка към “Алхамбра” и извисяващата се зад нея планина Сиера Невада. Обикновено на залез тук е пълно с народ – някои свирят с кастанети, други – на барабани бонго, трети продават бижута или пък се любуват на силуета на “Алхамбра” в далечината.
Една от най-интересните гледки за туристите е, когато след залез луната дойде зад мавърските дворци. Казват, че нищо в Испания не може да се сравнява с тази красота. Освен може би отражението на самата луна в басейните и фонтаните на “Алхамбра”.
0 Коментара