Иконичната Егея със Celestyal Cruises

„Филоксения“ (φιλοξενία) е гръцката дума за гостоприемство. В буквален превод означава „любов към чужденците“. На круизните кораби на Celestyal Cruises, с които можете да обикаляте гръцките острови в Егейско море от края на април до ноември, не просто обичат чуждоземния турист, ами правят всичко възможно той да се почувства цар.

Гостоприемството по гръцки е преживяване, трудно за разказване, защото включва много неща и ангажира всички сетива: синьо-бяла красота за очите, хармонична музика за ушите (вълни и бриз, бузуки и, изненада!, саксофон с ча-ча-ча), изкусителни аромати и щедър празник за небцето…и много, много шеги и смях. За българите, отдавна влюбени в Гърция, тукашната филоксения е добре известна – заради нея някои дори избраха нашата съседка за свой втори дом. Но по вода, при това не с яхта или ферибот, а на борда на огромен лайнер, нещо като подвижен малък град – е друго. И си струва да се опита, особено ако търсещата ви душа копнее за емоции „на екс“.

Ние сме на борда на Celestyal Olympia – пристигнали сме предната вечер с комфортен едночасов полет на Аegean Аirlines от София в Атина. От Лаврион (източното столично пристанище) се отправяме на „иконично“ пътешествие по Бяло море. Предстои ни да разгледаме най-добрата извадка гръцки острови (Миконос, Санторини, Крит, Патмос) и бонус: малко егейска Турция с курорта Кушадасъ и най-добре запазения античен град Ефес. Celestyal Cruises предлагат различни варианти на това свое емблематично пътуване – „маратон“ с 3 и 4 нощувки на борда или по-лежерна опция със 7 нощувки. Най-важното обаче е, че трудно иначе човек може да докосне и усети така концентрирано

най-фотогеничната визитка на Гърция

с прочутите древни паметници (минойският Кносос и елинистичният Ефес), световните парти дестинации Миконос и Санторини, светите християнски места като Патмос.

Именно това прави пътешествието по вода толкова специално: интензивните срещи с нови култури, истории и хора, които те засмукват като в пъстър калейдоскоп, денонощните забавления, динамиката и най-вече фактът, че всяка вечер заспиваш на едно място и се събуждаш на друго. А за онези, които предпочитат отмората на по питие и с много слънце – басейните на двете горни палуби осигуряват всичко това, с акцент върху бавните гледки към водната шир и още по-бавния живот.

Що е то круиз по Егея и има ли почва у нас?

У нас културата на круизите не е така популярна, както в Америките. Българите като цяло са все още плахи и предпазливи към това преживяване – може би защото, освен всичко друго, доскоро то беше твърде скъпо удоволствие и затова – запазена територия за по-заможните. Но браншът се демократизира (в Америка и Карибите отдавна) и цените са вече повече от достъпни. Например

под 300 евро излизат кратките 3-дневни програми на Celestyal Cruises

с бюджетна (по-малка) каюта и близо 700 евро – седемдневните. По-комфортните апартаменти с мека мебел и кът за сядане, както и тези с балкони (изчерпващи се най-бързо) са по-скъпи, но в никакъв случай не са непосилни, като се има предвид, че в цената на оптималния All Inclusive пакет влиза цялостното изхранване на борда, екскурзиите на сушата, напитките (ама наистина всички напитки – алкохолни и безалкохолни, местни и маркови) и бакшишите – нещо, което няма да намерите при лайнерите на другите компании.

Много е удобно, че не мъкнете багаж по време на обиколката на сушата – лека раница, слънцезащитен крем и вода, удобни обувки и шапка са достатъчни. В каютата ви чака разопакованият ви куфар, който ще съберете едва към края на пътуването си. Онова, което не бива в никакъв случай да забравяте, е да носите със себе си поименната си карта, която ви издават в началото – тя е

най-добрият ви приятел по време на круиза

и ви е нужна като пропуск на слизане от кораба и на качване обратно, за индикация на консумацията в баровете и ресторантите на борда, за покупки в магазините и спа центъра.

Извънредно любезният и квалифициран персонал осигурява безупречно обслужване през цялото пътуване. Екипът е международен и идва от цял свят: Европа, Балканите, Северна Африка, Азия, Латинска Америка (точно както и гостите). Музикантите, танцьорите и акробатите, които вечер забавляват пасажерите със своите бляскави шоу-спектакли, са от Куба, Филипините, Канада…

За българите, които се чувстват неуверени с чуждите езици, е много удобно, защото в екипа на Celestyal Cruises работят и българи (вкл. на денонощната рецепция).

Дори менютата са на български,

а екскурзиите на групите над 30 души са водени от българоговорящ гид. Всяка вечер в каютата ви оставят подробна програма за следващия ден – отново на български – за да изберете какво най-много ви се прави.

Всичко това не е случайно, защото още през март т.г. Celestyal Cruises обяви на официално събитие в София, че се фокусира трайно върху България като пазар с голям потенциал. Гърция като дестинация не се нуждае от особена реклама у нас, но все пак многобройните гръцки острови не са чак толкова посещавани от българи, колкото Халкидики, например. А що се отнася до круизните пътувания – след трудните 2 пандемични години – те отново се завръщат в пълния си блясък.

Celestyal Cruises е специализирана в линиите по Източното Средиземноморие и има безспорната репутация на избор номер 1 при маршрутите в тази част на света. Компанията управлява два круизни кораба, чийто по-малък размер и капацитет до 1800 души предполага повече уединение за пътниците и по-лесно придвижване между гръцките островни бижута с малки пристанища.

Философията на компанията е изградена върху уникалното гръцко наследство,

което съчетава сърдечното гостоприемство с потапяне в автентичната атмосфера на дестинациите – както на борда, така и на сушата. Между 2014 г. и 2021 г. Celestyal Cruises е многократно награждавана: един платинен, 14 златни, 9 сребърни и 5 бронзови отличия в различни категории, включително “Отлично преживяване на гостите”, “Соло пътувания” и т.н.

Основен приоритет за Celestyal Cruises е спазването на изискванията за опазване на здравето и безопасността на гостите и на екипажа, както и на околната среда. За да се качите на борда, трябва да сте ваксинирани и да имате негативен PCR или антигенен тест, направен през последните 72/24 часа – така всички са спокойни, докато почиват и се забавляват.

Девететажният Celestyal Olympia,

с който пътуваме, предлага огромен набор от активности: 4-5 бара, още толкова ресторанта, уроци по танци, по гръцки, занимания във фитнеса и процедури в спа центъра. На борда има и детски кът. Корабът е построен през 1982 г. и макар да не се води хипер-луксозен, е много комфортен, компактен и отлично поддържан. Другият кораб на Celestyal Cruises – Celestyal Crystal се използва за 7-дневните круизи, с които „абсорбирате“ на по-бавни обороти гръцкото островно богатство.

25 български туристически агенции продават продуктите на Celestyal Cruises – от тях може да получите по-добра пакетна цена, включваща самолетните билети на Aegean Airlines и нощувка в Атина, но и самостоятелно няма проблем да си резервирате круизно пътуване. Корабите им тръгват освен от Атина (пристанищата Лаврион и Пирея), и от Солун – дотам има удобни автобусни линии от България, както и близки паркинги на прилични цени, където да оставите колата си, докато пътешествате по вода. Ако изберете круиз на Celestyal, непременно се възползвайте от

преференциалните цени на полетите на Aegean Airlines,

която е партньор на компанията. Наесен се предлага и маршрутът „Три континента“ – той започва от Атина и се отбива през Пирамидите в Кайро, Ерусалим и Божи гроб в Израел, Ефес и Кушадасъ. А за пилигримите, които искат да видят откъде е минал приживе апостол Павел, особено привлекателен е поклонническият круиз „По стъпките на свети Павел“.

Качването на борда на 1200 души не е лесна задача – то започва в 9 сутринта в Лаврион и приключва до 12,30, тъй като точно в 13 ч. корабът потегля.

Организацията е стройна, логистиката е желязна – групите пътници си имат тайм-слотове за пристигане в пристанището, за да се избегнат големите опашки. Пълната проверка на документите върви гладко (освен сертификатите и резултатите от тестовете на английски, се иска и международен паспорт с 6 месеца давност напред заради отбивката на турския бряг).

Миконос и съблазните му

Нашата първа спирка в късния следобед е Миконос – ослепително бял, ветровит, съблазнителен и скъп остров, чийто нощен живот отдавна се е превърнал в легенда. Не за първи път съм тук, но за първи път чувам как точно е станало това. Разказва ни го австрийката Криста, установила се тъдява преди трийсетина години. Женена за грък, тя работи като гид отвреме-навреме и веднага ни спечелва с тънкото си чувство за хумор и усет за детайла.

Хора – главният град на Миконос

В средата на 60-те години на миналия век италиано-американският художник и дизайнер Пиеро Аверса и неговият партньор Андреас Куцукос отварят първия гей бар на Миконос.

Pierro’s веднага предизвиква истински фурор, а цялата бохема на Ню Йорк им става постоянна клиентела. Постепенно Миконос се превръща в хедонистко средище. Още два гей бара са открити непосредствено до него и всички те процъфтяват в продължение на десетилетия, но до тях има 2 църкви, а за патриархалното население на острова това е истински скандал. Местните се кръстят, докато минават край този „Содом и Гомор“ (всъщност гледат изобщо да не минават), но точно така Миконос се прочува в цял свят и става едно от най-фамозните, най-разпуснатите, а после и най-скъпите места на планетата.

Днес барът първопроходец вече е затворен, ала Миконос си остава една от емблемите на безкрайния купон и свободомислещия дух. Продължава да е магнит за световните знаменитости и богаташи (не само гейове). По-често обаче ще видите яхтите им за милиони в марината, отколкото тях по баровете – защото най-яките партита се случват зад дебелите стени на свръхлуксозните островни имения.

И все пак има един бар, където е въпрос на чест да бъдеш видян, ако си богат и известен – „АSTRA“. На пръв поглед не изглежда нищо особено, но в него трябва да направиш

консумация за (поне) 8000 евро,

за да можеш изобщо да седнеш на маса отвън. Кого са виждали тук неотдавна? Ами Лео ди Каприо, Кристиано Роналдо, Мат Деймън, Упи Голдбърг, Бионсе и т.н. Точно срещу „ASTRA“ е бар „Бонбониера“ – не по-малко популярен, но по-скромен като цени (за тукашните реалии).

„Малката Венеция“ на Миконос

“Губя се в болници, в молове и в Миконос”, гласи известна гръцка шега. По тесните каменни улички на острова (най-тясната е 40 см.) наистина никак не е трудно да се загубиш. Белите варосани къщи имат плоски покриви, издълбани като басейни – някога са ги ползвали като резервоари за вода и естествени цистерни. Магазини на всички световни луксозни брандове обточват белия калдъръм. Не само къщите, но и улиците са варосани – вече ги боядисват с бяла боя. По-рано това се е правело всеки петък, сега – веднъж на 3 седмици. Заради постоянния поток от туристи боядисването е възможно единствено в ранни зори, между 5 и 7 часа сутринта.

Общо 600 частни параклиса

функционират на Миконос, още около 40 са обществените църкви, има и католическа катедрала. Емблематичните вятърни мелници на Миконос са осигурявали допреди бума на туризма прехраната на острова. Днес са превърнати в музеи, хотели или просто в жилища.

Островът се обитава от 6000 жители през зимата, които през лятото набъбват до 100 000. Тук живеят и много експати, придошли от Европа. Един от най-известните ресторанти се държи от шведска дама и се нарича Kiki’s Tavern. В него няма хладилник или фризер, издава ни Криста – менюто е кратко, а уловът – винаги пресен. Никаква риба или морски дарове не се задържат в кухнята, ами отиват направо в тигана.

Ние обаче вечеряме в не по-малко добър ресторант на крайбрежната улица – BouBoulo. Всичко от 6-степенното меню (и с една от порциите можеш спокойно да се нахраниш – тук не пестят от размера) е превъзходно. После се връщаме на борда, за да гледаме късното шоу в бар Muses. Тия, които имат сили след дългия ден, пробват и различните клубове – с жива музика, танци и питиета „на корем“. Нощта е млада…

Сами в античния Ефес

Рано на другия ден вече сме акостирали в Кушадасъ. Вятърът е утихнал, слънцето гали и се оказваме в древния Ефес малко преди 8 сутринта. Разхождаме се съвсем сами сред руините на може би най-запазения голям античен град. Останките му са открити през 1863 г., но от него днес са разкрити и консервирани едва 20%.

Славата на Ефес се е дължала до голяма степен на местния култ към източната Богиня-майка, символизираща плодородието. Постепенно тя била отъждествена с Артемида, богинята на лова и дивата природа от елинския пантеон. Именно тук се е издигало едно от Седемте чудеса на древния свят – храмът на Артемида, от който днес са запазени няма и две колони. Край Ефес е и Къщата на Дева Мария, където се смята, че Богородица е приключила земния си път.

Някога античният Ефес е бил населяван от 250 000 души и е бил процъфтяващо търговско пристанище. Но близката река, която десетилетия наред носила наноси към пристанището, в крайна сметка го задръстила. Упадъкът на порта съвпаднал и с бедствия като чума и земетресение през XII век. В следващите векове Ефес продължил да съществува като малък град без особено значение и бил изоставен окончателно през XV век.

Една от най-величествените сгради в древния Ефес е тази на Библиотеката, която е функционирала и като университет. Точно срещу нея е публичният дом, свързвал ги е прокопан тунел (може би за да осигурява алиби на интелектуалците?). На улицата отпред, откъм пристанището е запазена

вероятно първата реклама –

тя е адресирана към завръщащите се моряци и ги призовава да посетят бордея. Издълбана е на уличните плочи и обещава със символи, че скоро ще достигнат място, където ще намерят любов, входът е отляво и се плаща.

Любопитна е и сградата на обществените тоалетни, които са били място за активен социален живот. Десетки достатъчно големи дупки са пробити в каменните „пейки”, отдолу минава канал с течаща (някога) вода. Имало е и фонтан с ароматизирани струи за свежест. Любопитното е, че робите имали за задача да стоплят студения камък с голите си задници, преди господарите им да седнат на свой ред. Тук се е говорело много за политика – и вероятно там ù е мястото.

Много впечатляващи, но достъпни с отделен билет са терасираните къщи на Ефес. Консервирани са три жилищни комплекса, за посетители е отворен само един. Състои се от няколко резиденции на площ от 2500 кв.м. – на три тераси една над друга, точно срещу Храма на Адриан.

Запазени са останки от частна баня, огромна приемна зала с изрисувани стени и облицовка от червен и зелен мрамор. Къщите са строени през I век, за последно са обитавани през XII век. Разходката ни свършва до големия амфитеатър, откъдето започва някогашният път към пристанището. Днес морето е на километри.

Остров Патмос и Йоан Богослов

Патмос е едно от поклонническите места в Гърция, защото се смята, че именно тук Св. Йоан Богослов, един от 12-те апостоли, е прекарал в изгнаничество последните години от живота си. Гърците вярват, че на този свещен остров той е написал финалната книга от Библията – Откровение (или Апокалипсис).

Поглед от манастира на Патмос

Според преданието, Йоан е бил най-младият ученик на Исус Христос и най-обичаният от него. В края на живота си бил заточен на малкия остров Патмос, при управлението на римския император Домициан. Негов спътник в изгнанието бил Св. Апостол Прохор. Двамата живели в пещера, където според преданието Св. Йоан получил видения от Бог, свързани с края на света, които ученикът му Прохор записал. Днес в пещерата е запазен кът, в който чудото се случило: процепите за ръцете, с които светецът на преклонна възраст си помагал да се изправи, естественото “писалище” в скалата, където Прохор записвал виденията. На мястото е построен параклис, посветен на Св. Анна, майката на Богородица.

Другият важен обект на острова е манастирът от XI век, който се намира в най-високата и ветровита част на острова. Основан е през 1088 г. от монаха Христодул Летринос по волята на византийския император Алексей Комнин. Обителта прилича на цитадела с огромните си крепостни стени. Манастирът е действащ и днес, и достъпът до него е частичен. Богатата му библиотека е недостъпна за външни посетители. В манастирския музей се пазят впечатляващи произведения на изкуството, включително

картина на Ел Греко.

Твърди се, че една от най-ценните реликви, съхранявани в светата обител, е черепът на Тома Неверни.

Проспериращата местна общност се грижи добре и дори ревниво за своя остров – жителите му са заможни и финансират с дарения сложни инфраструктурни проекти като станцията за обезсоляване на морска вода на Патмос, но летище така и не дават да се направи. Въпреки върволицата от пилигрими, стичащи се на острова, собствениците на имоти тук искат да опазят Патмос като трудно достъпно място.

Крайбрежното му централно градче е повече от очарователно със своите кокетни заведения и пъстри магазинчета. Местният тестен специалитет се нарича Pougia и е нещо като бухтичка, пълна със сирене или мармалад. Друга тукашна сладост за хрупкавите сусамки с мед и ядки, със сушени плодове и подправки като куркума и дори черен пипер.

Крит, Ираклион и минойският Кносос

Крит е едно от магическите места на Гърция и е смятан за люлка на европейската цивилизация. Тук бил роден Гръмовержецът Зевс. Оттук произхожда митът за Тезей и Минотавъра. Тук са останките на древния дворец Кносос (митичния Лабиринт), датиращ от Минойската епоха. На острова са родени титани на световното изкуство като Ел Греко и Никос Казандзакис, а високопланинските му села продължават да са обитавани от коренни жители, недокоснати сякаш от времето, запазили автентичния си начин на живот.

Ираклион е главното пристанище на острова и негова столица, старият му град все още пази венецианската си архитектура. Духът на Крит може да се усети и в крайбрежната зона с ресторанти, музеи, църкви и прелестни площади. Тук няма да усетите как ще мине денят ви, докато се шляете по алеите или пиете кафе и хапвате Bougatsa в някое от уличните кафенета.

Бугацата е традиционна гръцка баница,

която в Крит пълнят с богат на аромати крем.

Крит е натежал от древност и това може най-добре да се усети в двореца Кносос, прототип на митичния Лабиринт от времето на цар Минос. Това е най-големият и най-добре запазен обект от древната Минойска цивилизация и се намира само на 5 км. от Ираклион. Представлява монументален дворец с

четири крила и над 1500 помещения,

свързани помежду си с коридори, стълбища, врати и арки – всичките изградени около просторен централен двор. Включва церемониални пространства, жилищни зони, лабиринт от складове, сложна дренажна система. Стените на дворцовите покои му са били красиво изрисувани и изящно декорирани. Дворецът Кносос е описван многократно в митологията на Древна Елада като сцена на подвизите на Тезей, Ариадна, Дедал, Икар и др.

Дворецът Кносос в Крит

Според митологията, основен архитект и строител на комплекса бил древният гений и изобретател Дедал (минойският Леонардо да Винчи). Той построил двореца по нареждане на цар Минос, а в него трябвало да бъде затворен далеч от любопитни очи митичният Минотавър – получовек и полубик, син на царица Пасифая, която правила забранена любов.

Първият дворец на това място бил построен около 2000 г пр.Хр., но го разрушило земетресение. На негово място бил издигнат нов палат и именно неговите останки са достигнали до наши дни. Сред руините откриваме вентилация, водопровод и канализация. Тронната зала е с впечатляващи фрески по стените, в още няколко зали стенописите са запазени.

Комплексът е бил построен с невероятна дотогава техника – сградите достигали до 5 етажа и били изградени от дърво и камък. Обърнати дънери от кипариси играели ролята на колони, боядисвали ги в червено и черно.

Санторини, виното, залезът

Егейският остров Санторини е сред най-красивите кътчета в света и без съмнение е една от емблемите на Гърция. Според някои легенди именно тук е потънала древната Атлантида. Феноменалните залези, белите къщи, накацали по стръмните склонове, уникалната калдера, образувана след вулканичната експлозия през 1672 г. пр. Хр., която променя световния климат за години… Санторини е място, което не просто трябва да се види, а да се преживее с всички сетива. Когато слезете от борда на Celestyal Cruises, непременно се запишете на частен тур с дегустация при някой от добрите местни производители на вино. Гарантирам, че никога няма да го забравите – съчетанието от божествените гледки към калдерата с изключителния еликсир в чашите определено няма аналог другаде.

Ия, бижуто на Санторини

Няколкото изригвания на вулкана през вековете наслояват много пластове от лава, пепел и пемза, които дават уникален вкус на гроздето и виното на Санторини. Благодарение на специфичния островен климат

тук  лозите  са издържливи и здрави:

горещото слънце и силните ветрове изсушават всякаква влага по плодовете и пречат на болестите. Местните виноделци режат лозите по определен начин, който няма да видите другаде – лозовите пръчки се навиват във формата на венец ниско до земята, така гроздето е защитено от вятъра.

Някога, преди хилядолетия, Санторини бил изцяло кръгъл остров. Но след най-мащабното изригване на вулкана в центъра му се формирала днешната калдера – вдлъбнатината след срутването на кратера навътре, в освободеното от магмата място. Калдерата днес е частично потопена под водата, а Санторини (или Тира) се състои на практика от няколко острова по периферията ù. Пейзажът все още се променя непрекъснато, понеже вулканът понякога се активизира под водата.

Винарната Venetsanos е една от най-старите и живописните изби на острова. Тук има музей със старинни съоръжения за правене на вино, сред експонатите му е дори първият генератор на електричество на острова. Докато съзерцаваме калдерата, опитваме на терасата на Venetsanos вина от местни сортове: разбира се, сорта емблема на острова Асиртико и червения Мандилария.

Имаме време и за разходка из селцето Иа, което се слави с прочутите си синьо-бели църкви и отвяващи главите залези.