В хладната утрин от окачените по електрическите стълбове в Ришикеш високоговорители се носят дрезгавите извивки на мантрите “Джай Джагатамбе” и “Ом намаха Шанкара”. Край бреговете на Ганг в този свещен за индуистите град са наклякали като ято шафранени скакалци тълпи аскети. Те са се съсредоточили върху божествените звуци и природата на недвойствения Аз и по цял ден не обелват дума и не помръдват от мястото си.
Някои от навъртащите се около Ганг аскети, наричани в Индия садху, са с боядисани в червено, жълто и бяло лица – отличителните белези на тяхната секта, други пък държат в ръка тризъбци, имитирайки бог Шива. Те са и негови ревностни поклонници – шайви. Последователите на другия главен индуистки бог – Вишну, са наричани тук вайшнави.
В далечината отвъд реката се откриват очертанията на Кумаонските и Гархвалските Хималаи. Сред непристъпните ледници и чукари там медитира самият Шива. Много негови поклонници всяка година поемат към този край на Хималаите. Там аскетите се усамотяват в някоя пещера и в медитациите си пътуват из пространството заедно с Шива и се надяват да се влеят като капка вода в океана в божествения Космос след смъртта си.
Други аскети пък обикалят през цялата година из светите места, разпръснати из Индия. По време на големия фестивал Кумбх Мела край град Аллахабад се събират десетки милиони аскети. Индуистите вярват, че къпането в реката по време на Кумбх Мела очиства от греховете в 88 предишни прераждания. Мястото се смята за подходящо за умиране. Всеки ден около погребалните клади край Ганг е пълно с народ. Но по мръкнало всичко опустява. Според индуистките вярвания след залез-слънце тук долитат зли демони – ракшаси, които се хранят с недоизгорели части от трупове. Ако някой попадне на такова сборище, и той може да се превърне в ракшаса със сплъстени коси, кръвясали очи и огромни зъби.
Освен ракшасите чести посетители на погребалните клади са и агхорите – отшелници шиваити от една от най-странните секти в Индия. За да покажат презрението си към материята, те се хранят с човешка мърша. Най-често агхорите крадат недоизгорели части от трупове от кладите или причакват влачени по течението на Ганг полуразложени крайници и ги изяждат. Любимият им деликатес е мозъкът. Някои агхори дори размесват и изпражненията си с вода, филтрират отвратителната смес през платно и я пият от купичка, направена от човешки череп. Вярват, че това им носи велики духовни облаги.
Покрай агхорите и всички други шайви и вайшнави из свещените места се срещат и много садху от сектата нага, които ходят напълно голи. За тях дрехите са пречка за свободно изразяване на индивидуалността и отслабват аурата на човека. Нага ходят чисто голи, като натриват телата си с пепел от погребалните клади, която винаги да им напомня за преходността на битието. Нага пушат много хашиш, който им помага да медитират върху образа на Шива. Под влияние на опиати нага често предизвикват кървави безредици. От дълбока древност някои нага образуват военизирани отряди, които водят битки помежду си и срещу друговерците. В днешно време безскрупулни индийски бизнесмени наемат отряди нага, за да събират дълговете им от нередовни платци.
Някои скитащи нага аскети изкарват прехраната си, като показват на туристите срещу пари “упражнения за пенис”. С очите си виждам подобно представление във Вриндавана – родното място на бог Кришна и свято място за всички вайшнави. Пред слисания ми поглед безстрашният нага Раджа Гири Баба намотава целия си пенис на тояжката, с която се подпира. След което пък на специален колан аскетът привързва за гениталиите си петдесеткилограмов каменен блок, докато е клекнал, а после се изправя с него нагоре. Това е възможно благодарение на специалния обред на посвещение, през който нага минават при влизането си в сектата. По време на церемонията гуруто удря с метален прът гениталиите на посвещавания така, че убива нервите в тях, и садхуто е обречен на непорочен живот през остатъка от дните си.
По време на престоя ми във Вриндавана на всяка крачка срещам садху, които правят поклоннически обиколки около светите места. Някои от тях имат доста странен начин на придвижване. Те са дали обет да изминат определено разстояние – често над двайсет километра, като отмерват пътя с дължината на тялото си. Тези аскети лягат на земята и протягат ръце напред. Пред и зад тях има две огромни купчини камъни. При всяка дължина те докосват земята с осем части на тялото си – чело, гърди, ръце, колене и ходила, и преместват един по един стотиците камъни от задната купчинка пред себе си. На всеки преместен камък казват свещена мантра за умилостивяване на боговете. И така през всичките тези километри. Понякога това отнема месеци, като аскетите живеят само от подаянията на минаващите покрай тях поклонници.
Много садху, които са тръгнали на обиколка из светите места на индуизма, някога са имали дом, професия и семейство. Но в търсене на духовно просветление са изоставили всичко. Някои от тях принадлежат към духовни общности и ашрами – места, където пребивават постоянно между поклонническите си обиколки. Често по-старите аскети се установяват в някой от храмовете в свещените места, където да дочакат края на дните си в мир и духовен размисъл. По-могъщите от тях са научени в момента, когато усетят наближаването на смъртта, да напуснат сами телата си.
За разлика от обикновените хора големите индийски духовни учители и аскети не се изгарят на клада, тъй като нямат нужда от пречистващата сила на огъня, за да отиде душата обратно при създателя си. Вместо това те биват погребвани в земята седнали, с лице, обърнато на изток или североизток, като при погребението главата им винаги се обръсва гладко, а телата им се зариват до врата със сол. Понякога върху обръснатата глава се разбиват кокосови орехи, които счупват черепа. Така душата може да излезе по-лесно от тялото от чакрата, която се намира на темето. И се отправя директно към духовните селения, където ги чакат безкрайните забавления в света на Вишну и Шива.
0 Коментара