ИСЛАНДИЯ: ТРУДОВ ЛАГЕР НА ВИСОКО РАВНИЩЕ

Протягам ръка към звънеца, но още преди да го натисна, вратата се отваря и двама момци ме посрещат с усмивка и крепко ръкостискане:

– Добре дошла в Исландия!

Единият от тях е унгарец, а другият – мексиканец. Ненапразно над вратата на къщата, в която току-що пристигам, пише с големи букви WorldWide Friends (“Приятели от цял свят”). Тя се намира в центъра на Рейкявик – огромна и четириетажна, строена през 1929 г. ; за две седмици тази къща ще бъде мой дом.

ПО ТЕМАТА

Жената Днес От Исландия хващаш центъра на земята

Всяка година WorldWide Friends предлагат международни трудови лагери на различни теми: екология, енергетика, образование… Избраният от мен проект е на тема “Фотография и журналистика”. По него ще работим осем души от шест държави; освен България (в мое лице) представени са Русия, Канада, Испания, Корея и Израел. Ръководители на проекта ни са момче и момиче от Унгария – Марци и Емьоке, и двамата на 24 години. За разлика от нас, краткосрочните, те са дългосрочни доброволци – дошли са в Исландия за половин година.

Да си доброволец означава да си платиш билета до дадена страна и да работиш на място по определен проект, като за това не ти се заплаща, но ти се осигуряват квартира и храна. Да си доброволец в Рейкявик включва и две неочаквани екстри – едно от кината и всички плувни басейни в града са безплатни за нас.

За пътешествениците Исландия е една от най-скъпите страни в света. Алкохол се продава само в специализирани магазини и заведения и

цената му може да разплаче и викинг

Най-евтината бира в някой бар струва около 9 евро. Най-евтината прехрана е хотдог на крак от някоя будка – ако знаете къде точно да отидете, току-виж сте си намерили такъв само за 4 евро. Затова да се отиде на трудов лагер е чудесен начин човек да опознае тази страна, без да фалира.

Ние ще живеем на последния етаж от къщата, със страхотна гледка към океана и заснежените планини, които обграждат Рейкявик отвсякъде, така че градът прилича на гнездо. На всеки етаж има просторна дневна, кухня и няколко спални помещения, разположени в различни кулички в края на вити стълби, напомнящи Вила Вилекула. Обзавеждането е в стил рококо битак – разноцветни фотьойли и диванчета в различен стадий на износване, дървени масички, отрупани с книги, боички, чашки и какво ли не още, и най-вече – невероятни стени, по които има рисунки и надписи на всякакви езици. Легла нямаме, но можем да си изберем матраци от всички онези, които са натрупани по пода. Предупредени сме да си носим спални чували. От двата радиатора в стаята единият работи – ура!

Днес е първи май – един чудесен и слънчев исландски първи май, в който температурите са много добри за сезона за южната част на страната – почти осем градуса!

Дори и през лятото термометърът рядко надскача 10°C

На етажа под нас е настанена друга група, работеща по проект, озаглавен “Силата на руните”. Чудя се дали ще ги обучават за друиди, но се оказва, че става въпрос за декоративно изкуство – те ще събират природни материали и ще ги превръщат в художествени предмети, свързани с руните.

Ние пък ще трябва да създадем списание, посветено на Исландия. За да пишем за тази чудна страна обаче, първо трябва да я опознаем. Емьоке и Марци правят всичко възможно, за да обикнем най-северната столица на света. Всъщност тя никак не прилича на столица, а по-скоро на сънливо провинциално градче, чийто център човек може да обиколи за половин час. Разноцветни къщички, няколко църкви, четири-пет главни улици и почти никакво пътно движение в сравнение с другите столици. Рейкявик – 200 000 жители.

Между другото, твърди се, че те всички се познават помежду си, а имената в телефонния указател са подредени по първо име. Причината за това е проста – в Исландия фамилно име не съществува. Ако например се казвате Егил, а баща ви – Рагнар, името ви по документи ще е Егил Рагнарсон (син на Рагнар). Ако имате сестра, тя ще се казва Рагнарсдотир (дъщеря на Рагнар). За името на дядото никой извън семейството не си спомня. Така никой не може да се кичи със слава от предците си, а всеки сам трябва да си спечели добро име.

Да си призная, след като приключих с разглеждането на основните забележителности на исландската столица в първия час от престоя си там, се зачудих

какво ще правя в този град през следващите 13 дни

Но опасенията от скука се оказват безпочвени. Скоро си създаваме чудесен дзен ритъм на живот: през деня – разходки и посещения на музеи, привечер – плуване в големия геотермален басейн и релаксация в някое от малките басейнчета, където водата е с температура между 38 и 44°C; вечер – ходене на кино, после на бар.

Почти всички в Исландия говорят английски и филмите в кината са или на английски с исландски субтитри, или на исландски с английски субтитри. Така чужденците в града нямат проблеми с гледането на филми.

По-неприятната част от живота в лагера са задълженията. Всеки ден имаме по двама дежурни: един по миенето на чиниите, друг по приготвянето на вечерята. Тъй като всички идваме от различни държави, всеки се опитва да приготви за другите някакъв традиционен специалитет от своята страна. Закуската и обядът са по-прости – всеки рови в хладилника и в шкафовете и яде онова, което си намери в тях. Марци и Емьоке пазаруват всеки ден. На всеки от нас е зачислен бюджет за храна от 800 исландски крони (близо 5 евро) на ден, и двамата ни лагерни водачи с времето са се превърнали в истински виртуози в набавянето на максимално разнообразни продукти за минимални цени.

Рейкявик е навярно най-безопасната столица в света

Полицията е невъоръжена, армия в Исландия няма, а страната разполага с един-единствен затвор, в който само около 3% от задържаните са местни жители. В частта от пътеводителя, посветена на сигурността, предупреждават за двете най-разпространени опасности, грозящи ви в Рейкявик. Едната от тях е да седнете върху дъвка на някоя пейка в парка или пък в градския автобус! Другата е да попаднете на свада в някоя дискотека.

През седмицата обстановката в града е кротка, но през уикенда всички заведения са буквално претъпкани – кипи оня нощен живот, с който Рейкявик е прочут. Пребиваването в нощните заведения сред исландците си е приключение. Съществуват и ниски, и дребни жители на острова, но те са изключение; повечето от тях – и мъже, и жени – са високи и яки и всячески напомнят Крали Марко. Ако се случи да сте застанали на място, което някой от тези викинги си е харесал, той просто ви хваща и най-безцеремонно ви премества встрани. И докато непрекъснато се чувствате изблъсквани и размествани като шахматна фигурка в ръцете на гросмайстори, дори не можете да им се сърдите – исландците вършат това без следа от злоба, а с широка усмивка и мечешка добронамереност.

Най-високата сграда в Исландия е Халгримскирка – бетонна 75-метрова църква, която прилича на ракета. Строежът й е продължил почти 40 години. От покрива й в слънчев ден се открива красива гледка към разноцветните къщички, морето с прекрасен син цвят и заснежените планини, които заобикалят Рейкявик.

Поради многобройните горещи извори и гейзери

топлата вода в страната е безплатна,

а електроенергията е много евтина. Това, както и топлите геотермални басейни, са цяло щастие – как иначе човек да преживее зимата в Исландия, когато леден вятър брули опустелите улици и слънцето се появява само по няколко часа на ден?

През уикенда си наемаме минибус и поемаме на тридневна опознавателна експедиция. Полетата от лава, заемащи голяма част от страната, приличат на лунен пейзаж. Застиналите в причудливи форми скали и покритите с искрящ сняг планини са сравними единствено с пейзажите от “Властелинът на пръстените”. Сега разбирам защо исландските саги са пълни с толкова поезия и сила! Заснежените била са спящи дракони, горещите извори – огромни бълбукащи котели, в които вещиците си варят яхния, а пушещите гейзери, чийто дим се слива с небето, всъщност са денонощни фабрики за облаци!

Мечтата ми да видя вулкани и ледници тук се сбъдва. Много от исландските вулкани са угаснали и в кратерите им са се образували бистросини леденостудени езера. Но много от тях са активни и когато се изкачвате по тях, не сте сигурни дали това няма да се окаже последната ви разходка.

Ледниците стоят на картата на Исландия като загадъчни бели петна. Опасно е да се ходи там без специална екипировка. Но след изригването на известния вулкан в Ейяфялайокул, който преди две години парализира целия европейски въздушен трафик, по повърхността на намиращия се наблизо ледник Мирдалсьокул се наслоила достатъчно вулканична пепел, че да позволи на авантюристи като нас да се разходят по леда без предпазни мерки. Едно подхлъзване, една погрешна стъпка… и

пропадаш в ледена пукнатина,

където може да те намерят отлично консервиран примерно след хиляда години.

Друго невероятно място е природният резерват Тингвелир, където през 930 г. е създаден исландският алтинг – първият парламент в света. Тук, сред вулканичните скали, гигантска пукнатина разделя острова на две. Геоложки погледнато, Исландия е разположена между северноамериканската и евроазиатската литосферна плоча; вероятно образувана при разделянето на континентите Америка и Евразия, тя е естествената символична връзка между тях и добре разбирам защо Горбачов и Рейгън избират Рейкявик за така важната си среща на високо равнище през 1986 г.

Синята лагуна е огромно горещо езеро, над което се носят кълба от пара; човек може да прекара във водите му цял ден като в гигантско джакузи, а после се чувства освежен и подмладен с десет години. Посещаваме няколко водопада; със смях преодоляваме силните пръски от водата, за да изтичаме зад тях и да снимаме образувалата се там дъга; вир-вода сме, но какво от това?

Къде е онова време, когато се чудех какво ще правя в малкия Рейкявик цели две седмици? Изтече като сън. И ето, че вече е време да си вземем довиждане.

Избирането на подаръци никак не е лесно, и то не само заради цените. Най-специфичната исландска стока е сушената риба. Близо до Рейкявик видяхме склад на открито, където висяха глави, опашки, различни парчета от акули и други риби; от тях се носи толкова омаен аромат, че и чайките не ги приближават. Трудно ми е да си представя кои от приятелите ми ще се зарадват на такъв дар, макар и специфичен…

Исландия е сериозно засегната от финансовата криза през 2008 г. Преди това в Рейкявик бил започнат строежът на новата и модерна сграда на Концертната зала и когато кризата ударила, исландците се зачудили как и дали въобще да я довършат. Но после решили, че ако я оставят недовършена, сградата винаги ще им напомня за кризата; а ако я завършат, за тях тя ще е символ, че са превъзмогнали препятствието и са се показали по-силни от него. Днес вече завършената Концертна зала е едно от най-интересните и посещавани места в града.