Преди 31 години Рита Гелман, жена на средна възраст и авторка на повече от 70 детски книжки, напуска лъскавия свят в Калифорния и разпадащия се брак, за да започне одисея, която продължава и до ден днешен. Рита описва как е наблюдавала орангутаните в джунглите на Борнео, карала е кану в Индонезия, заобикаляла е мини в Никарагуа, гонила е зли духове в Бали, спала е до морските лъвове на Галапагоските острови и др.
Където и да отиде, тя се потапя в местната култура и открива нови приятели. Истинската история на Рита Гелман е доказателство, че никога не е късно човек да преследва мечтите си.
„Историите на една номадка“ е вълнуваща книга за пътешествия до непознати и екзотични страни. За разлика от други подобни заглавия, авторката описва живота на хората в тези далечни земи отвътре – техните обичаи, бит, начин на живот. Книгата се чете на един дъх и би доставила удоволствие не само на любителите на пътешествията и приключенията, но и на всички ценители на добрата проза.
„Аз съм съвременен номад, пише Рита Гелман. Нямам постоянен адрес, нито вещи – освен тези, които мога да нося със себе си. Рядко знам къде ще бъда в следващите шест месеца. Обикалям света без план, водя се от инстинктите си. Доверявам се на хората, които срещам, и постоянно се възползвам от възможностите, които случайността ми поднася. Хората са моята страст.
За разлика от традиционните номади, когато отивам някъде, се установявам да живея сред местните достатъчно дълго, за да мога да споделя всеки миг от ежедневието им. Искам да опозная сезоните на живота им и да заслужа доверието им, за да ме дарят със своите тайни. Живях сред хора в сламени хижи, спах в позлатени дворци, почитах различни божества с изящни церемонии и се потапях в мрака на черната магия. И навсякъде по света готвих редом с жените на техните огнища.
Водя и обичам своя номадски живот от един ден през 1986 г., когато на четиридесет и осем години, на прага на развод, се огледах и си помислих: „Трябва да има повече от един начин да се живее“.
0 Коментара