"Жената днес" отива в Куба през 1965-а

След 18-часов полет над сушата и океана самолетът, догонен и здраво вкопчен от нощта, все пак я изпревари с цели 8 часа и заслиза в самия изгрев. Денонощието за мене се обърна, връщах се към началото. Под крилото на самолета грейна една яркозелена усмивка в океана. Това бе остров Куба, прострян като изумруден гущер под тропическото слънце. С обърканото време от полета и с представите, които имах за кубинската революция, пък и преминала над цял океан разочарования и съмнения, аз стъпих на жаркото летище с чувството, че се връщам в младостта, във възторзите на ония първи години след освобождението у нас, когато морето ни бе до колене. Без да усетя, на зелената усмивка на Куба навярно съм отвърнала с една малко тъжна, снизходителна усмивка.

Но 20-дневното ми пътешествие из тая страна, макар и кратко, в мене стори едно мълчаливо чудо. Аз все още бях скептична и въздържах склонността си да се увличам. Но нещо ново проникна в мене и заседна в мислите, в настроенията ми. Чаках времето да потуши тая ненадейна искра, да ме погълне всекидневието и да ме върне към трезвостта на опита от годините.

Но защо вече трети месец, откак съм се върнала,

все сънувам оная свежа, зелена усмивка на свободата,

защо събирам книги и чета за Куба с учестен пулс? Аз посетих тая страна по обратен път. Чак като се завърнах, започнах да я проучвам по картата, да се запознавам с историята и културата й, като че ли скоро ми предстои да я посетя. Може би това е истинското пътуване към някоя обикната страна — със спомена, жаден да се доизясни, допълни и обогати.

Но дори първите впечатления ми бяха достатъчни, за да ми покажат как наивно е нашето търсене на повторението. Нищо не се повтаря под слънцето и не може да се повтори, колкото и да искаме това, колкото и да налагаме на действителността нашите любими схеми. Освободена Куба днес наистина преживява опиянение от младостта, но различна от ранната младост на нашата социалистическа родина. Това е революция не само своеобразна поради отдалечеността и самобитността на страната, но и поради новото време, в което бе извършена. Тя е революция нова по място и по време. В нея блика пъстроцветието на тропика и кипежа на бурните години на века 1959—1965.

Аз непрестанно съпоставях, дирех сходства и се натъквах на различия. Някои мои сънародници от тия различия си теглят прибързани заключения, че кубинците не винаги са на прав път. Първата набиваща се в българското око отлика: няма го нашия някогашен революционен аскетизъм. Кубинците виждат в революцията освобождение по всички посоки. Млади и стари танцуват, пеят, лудуват по цепи нощи и дни през карнавалите и празниците. Това не им пречи да започват да стават самоотвержени в работата.

Веселието се счита неотменима принадлежност на свободата.

И това е огромен жизнен заряд в кубинската революция, кръвно произтичащ от характера на народа. Ако е вярно, че всяка страна ще внася нов колорит в световната социалистическа революция, безспорно Куба ни подарява една ярка багра на веселието, на радостта от живота. Това е органически свързано с пищните бои на кубинската природа.

Когато на 28 октомври 1492 г. Христофор Колумб стъпил на острова, бил ослепен от красотата на непознатата страна и записал в своя бордов дневник: „Най-хубавата земя, която някога човешките очи са виждали“. Но особено го запленило индианското население. „Най-голямото богатство на тази земя са обитателите й. Те обичат ближния си като себе си. Техните думи, винаги любезни и благи, са придружени с вечни усмивки.“

Ето че и днес аз наново откривах като Колумб дивната прелест на тоя тропически пейзаж и топлината на доброто, доверчиво лице на кубинския народ. Зеленината на острова е така ярка, сякаш излъчва слънчева енергия. Пламтящите алени цветове на дървото фламбоян горят като факли. Цветята са високи на ръст като дръвчета и се усмихват с наситени със слънце тонове. Широколапи листа, които приличат на цветя, разгръщат шарени ивици. Небето сякаш отразява земното многобагрие —

никъде не съм виждала такава богата небесна палитра,

особено при залез. Сред тоя празник на цветовете се издига в простора благородната палма. Най-хубавото дърво на света. Едно огромно ветрило, което леко се олюлява от бриза и разхлажда пространството. Окото никога не се насища да гледа силуета на палмата на синия фон на океана. А привечер, когато портокалов залез се заплете в нейните листа, имаш чувството, че тя грабва слънцето в огромни, източени пръсти и дълго не го изпуща в морето. Каква сила се таи в недрата на тая земя, за да запрати така високо в небесата величественото стъбло на палмата! Тоя вътрешен напор към висота, тоя копнеж към светлина и волност откривах и в кубинския народ.

Днес кубинците от разни поколения с неистова страст са се нахвърляли към образование, след като неграмотността е била ликвидирана в такъв кратък срок, непознат в историята на човечеството. Разбира се, скорострелното ограмотяване не може да бъде повече от първо проглеждане, но то разкрива една натрупана и потискана от векове жажда за просвета.

Всеки ден за мене бе едно откритие, всяка стъпка — една изненада. Непрестанно бях в откривателска треска. Ограничените ми предварителни представи рухваха пред многообразието и богатството на действителността.

Хавана е един от най-красивите екзотични градове на света. Захарнобяла, със свръхмодерни небостъргачи сред зелени палмови оазиси, с широки проспекти, обърнали поглед към морето, с дантелено-бели вили, с архитектурни и скулптурни приумици — тя съвсем няма вид на американизирана столица. Духът на тая малка страна е бил устойчив срещу дългото колониално робство. Хавана носи неповторима атмосфера на кубински своеобразен град. А живецът на столицата, пък и на всеки кубински град, са жените. Тяхната смела походка, с предизвикателно широка амплитуда на люлеенето, с откровено подчертаване на тялото разкрива един жизнерадостен, освободен характер.

Жената тук е на голяма почит.

Българските мъже биха могли да се поучат на кавалерски обноски от кубинците. Не видях жена да носи някакъв вързоп или тежест. Мъжът, който придружава и най-скромната женица, чувствува приятен дълг да се натовари с детето, с мрежата и с чантата на своята другарка. Но вниманието към жените, когато надхвърли мярката, се превръща в окови. Така правото на кубинката да бъде пазена и тачена я е лишило от радостта на труда. И в най-бедното селско стопанинът не пуща жена си на тежка работа в полето. Изобщо жените не са работили. И сега младите строители на Куба водят пламенна агитация за привличане на жените във всенародния творчески труд. Жените се отдават с въодушевление на новите си задължения, с радост излизат от четирите стени на дома и вливат силите си в широката река на строежа на щастието и това придава още едно широко, вълнисто движение на тяхната самоуверена походка. Но мъжете все още трябва упорито да бъдат убеждавани да пущат жените си на работа. Кубинките ахваха от удивление, когато им казвах, че нашите селянки, пък и гражданки са натоварени с повече работа от мъжете.

Вглеждах се с ненаситно любопитство в пъстро-цветицата от лица. Стори ми се, че откривам бъдещото лице на човечеството. В тоя малък остров като в една гореща шепа сред океана се е отгледала в течение на векове своеобразна човешка порода. Почти лишени от расова дискриминация,

хората тук са се избирали по любов, а не по цвят

Белокожи испански преселници, чернокожи африкански роби, червенокожо индианско население, жълтокожи труженици, дошли кой знае по какви загадъчни пътища — и от причудливата смесица са се получили най-невероятни съчетания, безкрайно гама от оттенъци. Чуден матов блясък има какао-млечната кожа на мулатите. Бронзовата кадифяна кожа на креолите сякаш лъчеизпуска слънце. А когато към неповторимите нюансировки по кожата, косите, темперамента се прибави изненадата от един северно-син поглед, тогава нищо не може те спаси от слънчев удар. Тук зрително се убедих каква красота, здраве и жизнена свежест за бъдещото човечество носи освобождението от расови и социални граници.

Революцията не е присадена в тая свободолюбива земя, не е навеяна отвън, както злобно тръби буржоазната невежа преса. Едва ли има нещо по-органично в тая темпераментна, задъхана от жега и жажда страна, нещо по-кръвно споено с нея от

победната революция на младите брадати храбреци

Те са се заклели с романтичио всеотдайна клетва да донесат радост и справедливост на измъчения кубински народ. При това са решили всичко ново, каквото предприемат, да бъде талантливо, красиво, по-добро и по-високо нравствено от старото. Някаква заразителна романтичио треска е обхванала малкия беден остров под самия надвиснал юмрук на могъщите тиранични Съединени щати. И Куба показва на света, че невъзможното е възможно, когато цял народ лумне от революционен пламък. Открити са неподозирани залежи от сили и таланти.

В западните покрайнини на Хавана е възникнал кварталът-градче на изкуствата по фантастичния проект на младия архитект Рикардо Поро. Това са пет комплекса на Националното училище, в което хиляди младежи получават образование по пластични изкуства, театрално изкуство, модерен и народен танц, класически балет и музика. Разположени са сред просторен парк върху вълнообразен терен, откъдето се открива необятна гледка към океана. Тесни улички, тайнствени сводове, барокови колонади създават своеобразна атмосфера на уединение, така необходима за творческа съсредоточеност.

Това се счита за новаторско събитие в съвременната световна архитектура. Интимни улички между необикновени сгради водят като из някакъв сън, в който възникват намеци за древно индианско изкуство и спомени за старинни испански градове.

Край Санта Клара посетих новостроящия се университетски град и не можех на повярвам на очите си. С поетична фантазия се създават тропически паркове, басейни, игрища, просторни аудитории, научни кабинети, прекрасна библиотека, зали за изложби, вили-общежития за хиляди студенти. Най-важното: художествено изработено, с дарба и замах. Безспорно тая обстановка ще възпитава художествен вкус у младежите. Човек би казал, че Куба е огромна страна, щом намира пространство за такова необятно студентско селище.

Благородната амбиция на създателите на нова Куба да правят всичко талантливо и красиво се чувствува и в най-дребните прояви.

Видях буквара, приготвен за ограмотяване на населението. С каква обич са работили върху него педагозите, какво уважение към неукия народ лъха от всяка страница — за да му превърнат мъката от закъснелите уроци в истински празник. Новият революционен дух се чувствува дори в простите примери. На международния конкурс, устроен от ЮНЕСКО, за най-добър учебник за ликвидация на неграмотността в цяла Латинска Америка, от всички представени проекти бива избран именно кубинският. Сега по него се учат и ще се учат занапред народите, говорещи испански, в целия континент. Първият народ на американска територия, който се освободи, даде в ръцете на всички останали първата книга за просвета.

Мога да си представя с какъв трепет са държали тоя буквар грубите, изкривени от непосилен труд ръце на бедните селяни. И как всяка страница им е била наистина отворен прозорец към света, към обещанията на бъдещето. Сега разбрах защо старци са плакали от вълнение, когато в техния затънтен в планините дом е влизал ученикът-учител с буквара в ръка да ги ограмотява.

Но красотата се заплаща скъпо. Тя струва огромно напрежение, особено за една малка и изостанала страна. Постепенно народът на Куба, привикнал от климата и от колониалната експлоатация да избягва свръхусилието в труда, сега изгражда нов характер в себе си. Тая година бе възнаградено усърдието на трудещите се.

Никога в историята на Куба не е постигана такава захарна реколта: 6,5 милиарда тона!

Това значи, че на всеки жител на земното кълбо се падат по два килограма и половина кубинска захар. Целият народ, учени и прости, ученици, студенти, домакини, служещи, начело с революционното правителство са взели участие в изнурителния труд по рязане на захарната тръстика.

Не зная колко висока е била вълната на ентусиазма в първите години, за да мога да доловя някакво спадане. Присъствувах на шестото чествуване на 26 юли, началото на революцията. Всяка година в различен град се празнува тоя ден, за да се включат всички провинции във всенародното тържество. От най-далечни села и колиби на гигантския митинг на открито поле под изгарящото тропическо слънце се стече пъстрокож народ, пременен в най-ярки цветове. Над 2 милиона души. Никога не бях виждала толкова народ, събран на едно място. Пред това необятно море от глави и сламени шапки ми се стори, че Куба има най-многобройно население в света. Къде другаде може да се срещне такъв насъбран народ?

Кубинците умеят да вложат любов и талант във всяко свое начинание. Начинът, по който те отдават почит на загиналите си герои, няма нищо общо със сковани ритуали. Безсмъртният революционер Камило Сиенфуегос, чийто портрет се усмихва почти във всеки кубински дом, има лице на вдъхновен поет. И народът от голяма обич към него му отдава една от най-поетичните форми на признателност, каквато фантазията би могла да нарисува. Всяка година в деня на неговото трагично загиване в океана цяла Хавана с лодки, яхти, моторници, кораби излиза навътре във водната шир и обсипва вълните с цветя и венци. Целият океан до хоризонта люлее пъстрината на тропическите цветя.

Навсякъде в Куба с дълбоко чувство на удовлетвореност откривах тоя стремеж към естетика в живота.

Кубинските революционери имат въображение и замах на творци.

В свободната импровизация на техните тържества, митинги, общуване с народа няма шаблон и повторение. Може би е още рано? Може би с времето ще тръгнат по пътя на най-лесното съпротивление — изпитания шаблон? Не ми се иска да вярвам в това. При разговорите с техни културни и административни ръководители се натъквах на непресторено увлечение от работата, на искрен стремеж към самоинициатива и новаторство. Те са убедени, че всичко сиво, бездарно, скучно, монотонно е контрареволюционно. Ако революцията не надмине по морал, красота, талант и размах всичко, създадено преди нея, тя е безсмислена. Затова още от сега там е поведена борба на смърт и живот с бюрократизма.

Сред кубинския народ срещнах неподправен интерес и обич към България. Това се дължи на редица причини, които свързват нашите така отдалечени страни. По територия и брой на населението двете са почти еднакви. Името на Георги Димитров отдавна е прехвърлило океана. Нашите два народа са преминали през многовековно робство и през героични въстания. Пламенният поет и революционер Хосе Марти има братска прилика с нашия Христо Ботев. При това упоритостта на малка и съсипана от войни и ограбване България да догони и задмине редица напреднали страни, за да навакса изгубените не по нейна вина столетия, импонира на малка Куба, която а си е поставила същата върховна задача. Просто усетих как два народа на два противоположни края на земното кълбо са прострели един към друг ръце през океана, за да направят героичен експеримент в историята: да докажат, че и малките страни могат да сторят нещо голямо и удивително, нещо, от което биха могли и големите да се поучат.