Как изглежда „Света София“ в Истанбул, след като стана джамия през юли тази година? Достъпът в нея е възможен и безплатен, стига да не е време за молитва. На входа ви посреща надпис HAGIA SOFIA GRAND MOSQUE.
Ако сте жена, задължително трябва да покриете главата си с шал.
Балконите на втория етаж са затворени за посетители. За да влезете в молитвената зала, трябва да събуете обувките си – красивият мрамор на пода е покрит с плътен зелен мокет, върху който са залепени бели лепенки, указващи нужната социална дистанция за навеждащите чела в молитва към Аллах мюсюлмани.
В момента работници демонтират огромното скеле, с което от години се възстановяваха някои от християнските стенописи и мозайки във вече бившия музей. На оградата около скелето са изписани сури от Корана.
Единствената видима запазена християнска стенопис е над входната врата – фигурите на основателя на новата столица на Римската империя – св. Константин, изобразен с макет на града, и главния ктитор на храма император Юстиниян I, държащ макет на църквата.
Св. Богородица с Младенеца в централната зала са скрити с платна от погледите.
„Света София“ е построена през VI век като катедрален храм на Константинополската патриаршия и в продължение на почти 1000 години е била най-важната християнска църква. Когато през XV век османците завладяват Константинопол, те превръщат „Света София“ в джамия. През 1935 година Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на модерна Турция, я обявява за музей. Тя е един от символите на Истанбул и се посещава средно от 3,7 милиона души годишно. Включена е в Списъка с обектите от световното културно наследство на ЮНЕСКО. От юли 2020 г. отново е джамия.
0 Коментара