Зимна разходка до Лазурния бряг

Снимки ИСКРА КОЙНОВА,

РУЖА ВЪЛЧЕВА

Кан през зимата няма нищо общо с Кан през лятото. Но това не учудва никого. Все едно да отидете през февруари в Несебър. Е, между Кан и Несебър има съществена разлика (в полза на Несебър), но това е друга тема. Накратко – Кан е полужив. „Полу”, защото до 5 часа следобед е мъртъв, после започва известно раздвижване, на което естествено най-много се радват ресторантите и магазините по „Кроазет” – една от най-атрактивните шопинг улици в света. Снимката на „Кроазет” в зимен ден изглежда като недовършен макет – нито хора, нито автомобили. За разлика от лятото, когато там няма къде да стъпиш от народ, а върволицата автомобили като извадени от изложба се движи едва-едва, „Кроазет” през февруари е абсолютно пуста. Много от ресторантите затварят от 2 до 6 часа и ако закъснееш да обядваш (като мен), трябва да влезеш или в хотел, или в някое от заведенията на плажа, които през зимата са закрити откъм морето с плътни найлони и, повярвайте ми, направо си умираш от студ.

Сервитьорите бавно се събуждат от зимния си сън и са лениви и недружелюбни към не толкова заможните клиенти, които те веднага разпознават безпогрешно. Ястията са със средна цена 50-80 евро (всяко!), салатите започват от 18 евро. Не знам какво разбират под „домашно приготвени картофи”, но моите си бяха от безвкусните замразени. Пак си помислих за Несебър и Созопол. Пресните морски дарове са друго нещо – миди, калмари, скариди, риби – свежи и вкусни. А, пропуснах – и доста скъпи. И както в почти всеки френски ресторант – масите са толкова близо една до друга и толкова малки по размер, че посетителите са си направо заедно. Но и това си има своя чар. Един бърз тур по магазините показва, че цените тук не се влияят от сезона, с малки и дискретни изключения. Неусетно „Кроазет” се раздвижва – наизлизат достолепни дами в следпенсионна възраст с лица на порцеланови кукли и с почти тийнейджърски одежди, а някои и с кожени палта (при 13 градуса навън) и почват да мъкнат към колите си „всекидневните покупки” – дрехи, обувки и бижута. Пазарът леко оживява, а ресторантите започват да се озъртат за гладни след изтощителния шопинг.

Вечерите и нощите в Кан най-вероятно са си като всички вечери и нощи на подобни места, но аз не ги видях, защото предпочетох да се разходя извън Кан.

Само на 6 километра (и на 30 минути от международното летище в Ница) се намира градчето Мандейо ла Наполи (Mandelieu La Napoule) с не повече от 20 000 жители.

Всъщност някога това са били две отделни градчета (селца?), сега слети в едно. През лятото животът тук се присъединява заслужено към френската Ривиера с 35-те й хотела и с двете голф игрища, едното от които е най-старото тук – от 1891 г., но сега е спокойно и тихо, дори скучно. Стотиците разкошни вили и луксозни апартаменти, които през сезона приютяват богаташите и търсачите на емоции, сега са заключени. Вилите в по-голямата си част са собственост на потомци на английската и руската аристокрация от XIX век, привлечени от спокойствието, красотата, обилната зеленина и климата на това място. Много от тях са вече продадени на млади заможни бизнеслюде, а доста се отдават под наем. Сега тези къщи и имения струват милиони, но кандидатите за тях не свършват.

Мандейо ла Наполи е разположен между два планински масива, което му осигурява изключително приятен климат. Този факт, заедно с възможностите за трекинг в планината, голф, яхтени спортове,тишина и спокойствие, а всъщност само на пет минути от Кан, са заковали цените на имотите на доста високи нива. За да се сдобиеш с неголяма къща, която гледа към морето, трябва да имаш минимум 2 милиона евро. Апартаментите в градчето се харчат по 5-6 хиляди евро за квадратен метър, но ако е в хубав район и с добър изглед, цената може да достигне и до… 18 000 евро за кв. м. Тук три пъти попитах добре ли съм чула.

Много хора се „преселват” тук за целия летен сезон. Наемат жилища, които в пиковите месеци от юни до септември струват между 3 и 5 000 евро на месец.

Но сега, през февруарските дни, в Мандейо ла Наполи не се виждат млади хора, няма какво да правят тук по това време. И за да не умрат съвсем от скука местните жители, а и за да привлекат туристи извън сезона, през февруари тук се провежда Празникът на мимозата – в два поредни уикенда. На влизане в града има огромна табела, на която пише: Столицата на мимозата.

Това растение от семейство Акациеви, внесено от Далечния изток, има няколко разновидности, като дърветата могат да достигнат над 10 метра височина. Интересното е, че цъфти по няколко пъти от ноември до март с огромни кичести жълти (или розови) туфи по клоните. Използва се успешно в парфюмерийната индустрия. “Роша” и “Живанши” се доверяват на нежния му аромат и го влагат в парфюмите си. Мимозата се отглежда в Южна Франция, а също и в Индия, Египет, Мароко. Хиляди тонове рязан цвят се доставят годишно в страната, но и по целия свят. От средата на XIX век мимозата се е адаптирала успешно на това място и сега има огромни плантации с хиляди дървета. А Фестивалът на мимозата е една от най-старите запазени местни традиции. През празничните дни улиците се превръщат в жълта градина. Столове се подреждат амфитеатрално по цялата главна улица, където минава традиционното шествие. Опъват се тенти, строят се подиуми, предлагат се специалитети от местната кухня, димят огромни скари, развихря се пазарът на занаятчиите – като на всеки фестивал. Разбира се, има концерти на известни музикални групи, филмови прожекции, хората са облечени в колоритни местни носии, част от проявите са около красивото яхтено пристанище. Туристическите агенции по това време са по-будни от всякога и организират множество съпътстващи прояви – пешеходна разходка из града, посещение на известния замък от XIV век Шато де ла Наполи на брега на морето, екскурзии с корабче под мотото:”От мимозата до парфюма”, като цените започват от 110 евро на човек.

Нали не си мислите, че пищният празник минава без пазар, без сергии, без тематични сувенири (вариации на тема „мимоза”), без ядене и пиене и без награди? Но главното събитие е процесията на цветните „лодки”, които минават по улицата, придружени от създателите си под бурните овации на зяпачите. „Битката на цветята” се води между градинарите – чия аранжировка е най-красива. Мимозата за местните хора е особена страст и повод за гордост. През фестивалните дни целият град е окичен с клони от мимоза и това са най-продаваните букети.