Първо едно предупреждение: ако отивате на карнавала в Ница, гответе се не за изтънчено преживяване, а за хубава битка. Не си обличайте най-новите дрехи, но пък се въоръжете добре. Това не е преувеличено. Защото всяка година хиляди хора се струпват в Ница, за да посрещнат пролетта, и обикновено всички са много добре подготвени.
Фотограф Живко Джаков
Хлапетата идват въоръжени с флакони, които изстрелват желеподобни гирлянди – във всяка ръка по един спрей, възрастните двойки – с торби с конфети, танцьорите от платформите отвръщат на удара с тонове хартиени гирлянди, драконите пускат облаци дим, а малките деца пищят, а когато това не е достатъчно – надуват свирки.
След карнавалното шествие площад “Масена” вече не прилича на себе си, а на сцена на голямо сражение – оскубани пера от реквизита на бразилските танцьорки, тук-там по някоя изгубена маска или обувка, спукани балони и килим от конфети. Танцьорите почистват желираните гирлянди от костюмите, жените вадят цветните хартийки от косите си. Децата отново пищят, но този път,
защото не искат всичко това да свършва
През останалото време Ница е спокоен град – дори заливът е наречен Заливът на ангелите. Широките улици в града предразполагат към дълги разходки – като крайбрежния булевард „Промнад де-з-Англе“, построен специално за тази цел. На всяка крачка има улични сергии с плодове и сувенири, павилиони с парфюми и цветя, малки ресторанти и семейни пекарни, от които се разнася аромат на току-що приготвен хляб и кроасани.
Предполага се обаче, че през 1830 г. хората в Ница били толкова отегчени от всичко това, че за да разгонят скуката, пък и зимата, си спретнали
хубав бой с цветя
Битката им харесала и в далечната 1873 година тук се основава Комитет за популяризирането на карнавала под патронажа на общината.
Идеята за празника обаче не изскача от нищото – през Средновековието по тези земи съществува обичай – преди началото на 40-дневните великденски пости хората да се повеселят като за последно. Подготвяли си щедра трапеза и всички ексцесии били позволени – от подигравки на чужд гръб до обличане на чужди дрехи и маскиране.
Днес карнавалът в Ница е едно от най-големите събития на Френската Ривиера. На границата между зимата и пролетта хората намират повод да се повеселят. Тържествата продължават почти три седмици и през това време Ница е под властта на празника – от децата на улицата, които играят, облечени като приказни герои, до продавачката в пекарната, която седи на тезгяха с коси, посипани с конфети, и се усмихва.
Кулминацията на събитията всъщност е точно този парад –
стотици кукли, с височината на пететажни сгради,
дефилират в центъра на града. През 2011 година темата е “Средиземноморието” и това обяснява защо сред героите има толкова много риби и скариди, летящи морски страшилища, египетски моряци и русалки с пищни форми, октоподи и морски кончета, пълни с хелий.
Компания им правят жонгльори и клоуни, танцьори и акробати от всички краища на света. Вярно – личи си, че разголените бразилски танцьорки са настръхнали и дори широките им усмивки не могат да прикрият факта, че им е студено. Но пък останалите участници нямат този проблем – нито веницианските дами с маски, нито костюмираните мафиоти от Сицилия, нито немските девойки с халби бира.
Старите традиции обаче не са забравени съвсем и ако човек се вгледа, ще види, че всяка една от фигурите е преувеличена. Носовете на египетските моряци май са дълги повече от обикновено.
Русалките като че ли са прекалено пищни
Една от куклите е посветена на съвременния турист – такъв, какъвто го виждат местните. Става дума за петнайсетметров младеж с рус перчем, тениска I love Nice, седнал върху надуваем детски пояс, по джапанки, с безумен поглед, ухилен до уши и с коктейл в ръка. След малко се появява и дамата му – яхнала скутер, с руси къдрици и гърди, които при всяко движение изскачат от роклята. Мъжете от публиката пък веднага разпознават каква е работата и със смях скандират:
“Силикон! Силикон”
Самата публика също е достойна за описание – баби и дядовци с шапки със звънчета, бащи и майки, маскирани като семейство Симпсън, момчета, които се дебнят едно друго, за да се напръскат в очите с желето, малки момиченца, които използват повода да се направят на принцеси, вървят сред гирляндите, запретнали поли.
Просто в един момент участници и публика се смесват, разминаването става невъзможно, над главите на хората плуват огромните риби, пълни с хелий, някой си губи обувката, а децата пищят от радост. Седемгодишната Ан до нас пък плачеше, че всичко свършва.
Иначе Ница е пъстър град, в който има какво да се види – и църкви, и дворци, и улици, и музеи. Но по това време на годината тук най-много се забелязват цветовете. Синьо от онзи наситен нюанс на морската вода на Лазурния бряг, който никъде другаде не се среща. Жълто от мимозата – цветето-символ на Ница, което разцъфва още през март. Червено и охра – от изящните средновековни къщи в Стария град. Бяло от дворците от периода Бел-Епок. И всички цветове накуп – от карнавала.
0 Коментара