Безпрецедентната ситуация, в която бяхме заради пандемията от коронавирус, затвори граници, спря света, замряха и пътешествията. Все още не можем да пътуваме до много точки по света.

У дома обаче има някои чудесни места, които може да посетите на открито, без да ви се налага да се притеснявате, че ще срещнете много хора. Не защото не са красиви, а защото са малко познати. Ето някои предложения, на които може да се насладите лично и които ще задоволят приключенския ви дух.

Кромлех край с. Долни Главанак – българският Стоунхендж

Кромлехът край с. Долни Главанак, Хасковско, е уникален мегалитен паметник, единственият по рода си, съхранен на територията на България. „Кромлех” е наименование за паметници, изградени от вертикално побити големи каменни блокове (мегалити), ограждащи пространство с овална форма. Името идва от бретонски език (crom – кръг,  lech – камък). Тези храмове на открито са свързани с култа към слънцето.

Мегалитното съоръжение край Долни Главанак е датирано от ранножелязната епоха – VІІ – VІ в. пр. Хр., и е функционирало дълъг период – религиозни обреди тук са извършвани и през късножелязната епоха, има находки и от Средновековието.

Свещеният кръг

Най-известните кромлехи в Европа са в Бретон, Франция, и в Стоунхендж, Англия. Тракийското светилище е открито сравнително скоро – през 1998 г. от археолога д-р Георги Нехризов. Култовото съоръжение край Долни Главанак е окръжност с диаметър около 10 м, съставена от вертикални каменни блокове със средна ширина 1 м и височина 1,20 – 1,50 м. Въпреки грубата обработка, блоковете имат приблизително еднаква форма – неправилен трапец с удебелена основа и сходни размери. Те са поставени директно върху скалата, без да са правени специални дупки, но са стабилни благодарение на формата си и укрепването с по-малки камъни. Вертикалните скални отломъци в кромлеха са 15 на брой, които отстоят един от друг на приблизително равни разстояния от около 75 – 90 см.  На места в промеждутъците между високите мегалити има по-ниски, които се издигат на 20-30 см над земята. Вероятно замисълът на строителите е бил високите и ниските камъни да се редуват закономерно по целия кръг. В южната част на окръжността има 4 големи полегнали блока.

 

На юг от кромлеха са разположени две по-малки съоръжения, също изградени от подредени в кръг камъни. Безспорно те са свързани с големия кръг и са част от един ритуален комплекс. И в двете са открити следи от детски погребения, извършени чрез трупоизгаряне.

Магическият свят на траките

Съоръжението разкрива много за начина на живот и културата на древните траки, които обожествявали природата. Важни елементи на култа са магическите практики и жертвоприношенията. Именно за подобни ритуали бил използван кромлехът.

В ограденото култово пространство право да влизат и извършват ритуали имали само жреците. Сред интересните артефакти, открити на това място, са части от глинени съдове и метални предмети, концентрирани главно около каменните блокове. Някои от съдовете от ранножелязната епоха са с луксозна за времето си, богата щампована украса. Има и керамика, работена на ръка и на грънчарско колело, от късната желязна епоха.

Легенди и истини

Съществува хипотеза, че кромлехът край с. Долни Главанак, тракийското светилище „Глухите камъни“ край любимешкото село Малко Градище и Перперикон в Кърджали са на една линия и са взаимно свързани. Някои учени допускат възможността това да е древна обсерватория. Местните хора пък разказват, че напролет и наесен, когато денят и нощта се изравняват, каменните блокове сияят с необикновена сила, а при хубаво време слънчевите лъчи сякаш се обточват покрай каменните грамади.

Много хора считат, че центърът на кромлеха има силна енергия и всеки, застанал в средата на менхирите, се зарежда положително.

Как да стигнем

Село Долни Главанак се намира в планински район, на 35 км от град Харманли и на 55 км от Хасково. Култовото съоръжение е на 12 км от Маджарово, вляво от пътя за Хасково, в землището на Долни Главанак. Може да оставите колата си само на 600 метра от кромлеха, на шосето между селата Долни Главанак и Тополово, където има изграден посетителски център. Екопътеката, която води до кромлеха, минава през малка рекичка и на няколко места има пейки, на които може да спрете и да се потопите в магията на това приказно място. Докато пътувате, обърнете внимание на местността, която е удивителна с характерните високи скали, възникнали вследствие на вулкан, действащ в палеогена. Днес в скалите има множество дупки, ползвани като гнезда от лешоядите – една от атракциите в този регион.

Каньонът на водопадите, Смолян – водни каскади сред приказна природа

Каньонът на водопадите е красива местност близо до Смолян,  в която са се образувани десетки водопади и ручеи (46 на брой). Едноименната екопътека, която обикаля каньона, е около 6 км, минава през резервата „Сосковчето” и се вие по течението на р. Герзовица. По целия маршрут може да се видят приказни природни пейзажи, в които се редуват водни каскади, скални образувания с причудливи форми, гъста растителност, вековни дървета, стръмни и полегати терени, малки пътечки и утъпкани алеи, а дървени мостчета и стъпала дават възможност да се достигне до всяко кътче на маршрута.

Как се стига

Най-добре е това място да се посети в началото на лятото, когато реката е пълноводна и зеленината е в изобилие. За да се стигне до екопътека „Каньонът на водопадите“, от Смолян се тръгва към с. Мугла и се отбива вдясно. Друг подход към водопадите е от местността Арнаутското, която се намира по пътя от Смолян за с. Стойките. До началните точки и на двата подхода може да се стигне с кола.

Пътеката е много добре маркирана, а самото й начало  започва от стар римски мост. Има изграден посетителски център, който пресъздава атмосферата на едновремешните конаци в Родопите, а в двора му ще откриете над 40 уникални дървени пластики.

Красотата на каньона

Каньонът на водопадите се намира в началото на резерват “Сосковчето” и маршрутът на екопътеката в планинския разлом между връх Перелик и Смолян е много красив, но малко познат за туристите. Пътеката прави пълен кръг и се връща в изходната си точка, като се минава за около 4 часа спокойно ходене. Достига 1800 м надморска височина, а денивелацията й е около 700 м. От високите скални площадки при хубаво време се виждат Родопите, зелените върхове на Перелишкия дял и далечни пейзажи чак до границата с Гърция.

Каньонът е изграден от твърди риолитни скали, които не са се поддали на въздействието на водата и така са се образували големи прагове и спускащи се по тях планински водопади. Пътеката върви срещу течението на реката и преминава през водни каскади, които преливат една в друга, а живописни дървени мостчета прехвърлят  река Герзовица ту отдясно, ту отляво. Смърчовите и буковите дървета са на стотици години, някои с диаметър над 4 метра. Забележителна е местността с т.нар. „редени камъни”, която се намира над водопадите Ропката и Казаните – това са скални блокове, оформени като амфитеатър, пирамиди и кули, получени в резултат на изветрянето на скалите. Маршрутът минава през резервата „Сосковчето“, затова не е изключено да срещнете някои от защитените обитатели –  саламандър, сърна, глухар, дива коза, мечка, могат да се видят защитените от Червената книга цветя – родопски крем и силивряк. През цялото време се усеща прохладата от реката, а буйната зеленина наоколо успокоява и радва със своята свежест.

На няколко места са обособени места за почивка и панорамни площадки, от които се разкриват приказни пейзажи.

Водопадите

Първият голям водопад е Ропката – водата е издълбала дупка в скалата и оттам идва името му. След него планинската вода се стича надолу и сякаш пропада в казани. Така се наричат и следващите водопади – Казаните. По-нагоре по каньона водата преминава през Сърцето, което е подобно на едно от седемте Рилски езера – падащата вода с времето е издълбала вир в скалата, която прилича на сърце. Следват Каскадите, където водата се стича по скалите, подобни на малки тераси. Последният водопад е и най-внушителен – казва се Орфей, а водните му струи падат от 68 м височина и наподобяват арфа. Той се счита и за най-високия водопад в Родопите. През пролетното пълноводие дебитът му е внушителен, а водата се разделя на няколко поточета.

Антична крепост Монтана  – северозападният център на няколко цивилизации    

Крепостта Кастра ад Монтанезиум край град Монтана се намира в северозападния край на града, на хълма Калето. Древното укрепление пазело от нашественици селищата в региона и охранявало пътя от Дунав през Стара планина към Бяло море.

Aнтичната крепост е над нивото на града и от нея се разкрива внушителен пейзаж на целия Северозапад – от Балкана до Дунав.

Археологическите разкопки са разкрили тук жилища от каменно-медната епоха в най-долните културни пластове, зидове от римската епоха, порта с кула и голяма кула – блестящ пример за крепостно строителство през III – IV в.,  казармени сгради, базилика,  както и славянски жилища и светилище.

Райско кътче, обитавано от праисторически времена

Местността Монтана, наричана така още в римско време, пази следите на няколко  цивилизации. Първите обитатели на хълма са живели тук още през каменно-медната епоха – период на преход от номадство към уседнал начин на живот, свързан със земеделие и строеж на постоянни селища. Местността е избрана от древните заради плодородните почви и възможността за защита.

По-късно мястото става дом на древните траки – тракийското племе трибали населява хълма до около І век пр.н.е. Това е времето, когато е построена първата  крепост на тази стратегическа и леснозащитима височина, от която са останали каменни зидове, широки повече от метър.

Разцвет през римската епоха

Римляните се заселват в района в края на І в. от н.е., привлечени от отличните географски дадености и от богатите залежи на руда и злато по поречието на река Огоста. Вероятно още с установяването на римските военни части е построено укрепление, около което се развива селище. То получава статут на град, а жителите – по исторически данни около 30 хил. души, придобиват права на граждани на Римската империя. Монтана става  център на провинция Долна Мизия и процъфтява. Изграждат се пътища, които свързват селището с останалата част на империята. Освен рудодобив и златодобив се развиват земеделието и занаятчийството.

Стопанският и културен разцвет на Монтана обаче е прекъснат в средата на III в. от готските нашествия. Пред опасността от нови варварски нападения върху останките от тракийската крепост започва изграждането на Кастра ад Монтанезиум. Създават се казармени помещения, базилика, както и нови дебели крепостни стени. Когато тези нападения се засилват през IV – V в., на юг и изток около крепостта е издигната протейхизма (втора крепостна стена).

Хълмът е обект на множество археологически проучвания, които разкриват богатата история на град Монтана. Близо до крепостта, до голям извор в подножието на възвишението, се намира древно каменно светилище, което се използвало и по време на Римската империя, с главни богове Аполон и Диана – богинята на лова,  покровителка на града, която днес е  изобразена на герба на Монтана. Останките от мраморния храм и разположените около него статуи и оброчни плочи на Диана, Аполон, Хермес, Херакъл и Дионис днес са в Историческия музей и Лапидариума на областния град.

Римският град заедно с крепостта е разрушен в края на VI в. при нашествие на авари и славяни. По-късно върху развалините славяните изграждат свое селище, което наричат Кутловица. Една от казармените сгради, останали от римската крепост, превръщат в свое езическо светилище, останки от което са запазени и до днес.  Сакралното място, посветено на бог Перун или Даждбог,  съществува до приемането на християнството в българската държава през IX в., а останки от него са открити при археологическите разкопки.

Символът на Монтана

Кутловица е преименуван на Фердинанд през 1891 г. в знак на благодарност към царя, който възстановява статута му на град. Между 1945 и 1992 г.  се нарича Михайловград на името на Христо Михайлов, комунистически функционер и един от организаторите на Септемврийското въстание през 1923 г.

Днес крепостта е реставрирана като паметник на древната история и е един от символите на  града, затова е изобразена на герба на Монтана заедно с покровителката Диана.