За бизнеса с килими, за видовете килими и за това, че Турция без килимите все едно не е Турция, разбрах още при стъпването си в дебрите на Анадола. След зверско препускане из прашни пътища в един горещ следобед долмушът (както турците казват на микробуса) спря със скърцане на площада в забравено от бога село на 350 км от Анкара.
Едно от ония места, в които жените са облечени с пъстри шалвари, а лицата им са увити в кърпи с лъскави пайети по края. И където мъжете се перчат един пред друг с навирените си четинести мустаци, докато повтарят през 2 минути “Аллах, Аллах!”. Целият живот е съсредоточен по главната улица – сергии с плодове, сергии с дрехи, кафенета и дюкяни за килими, от които търговците
като досадни стършели се спускат върху всеки чужденец,
стремят се да му продадат някоя черга или дисаги, с каквито е оседлавал магарето си още Настрадин Ходжа.
След като се настаних в хотела, трябваше да убия няколко часа, докато слънцето спре да прежуря, преди да се впусна в разглеждане на античните светилища в края на селото. Реших да хвърля поглед в някой килимарски магазин. Избрах си един, на витрината на който беше просната черга с мотиви, силно напомнящи тези на славните някога чипровски килими. Собственикът се втурна мълниеносно и с хиляди теманета ме вкара вътре. В полумрака двамата му помощници бяха седнали на огромен куп килими и похапваха издължена турска пица с кайма и айран за разредител. Щом влязох, мигновено зарязаха обяда, пуснаха лампите и едва тогава видях, че в просторното помещение навсякъде бяха натрупани високи до тавана катове килими с най-различни шарки. Още преди да мигна, в ръката ми димеше символът на турското гостоприемство – чаша чай, а собственикът не спираше да повтаря: “Комшу, комшу” и “Килим, килим”. Помощниците му пък с ловки движения заразстилаха пред мен топове килими, които
на светлината меняха цветовете си в зависимост от ъгъла,
под който се гледат. Това беше моята килимена нирвана, която запали любопитството ми към това изкуство и ме накара по-късно да разгледам стотици ателиета за килими в Истанбул, Ван, Кападокия, Милас и на още куп известни със своето килимарство места из Анадола.
Според някои специалисти първият открит тъкан килим в Анадола е отпреди 4-5 столетия преди Христа. Смята се, че най-добрата техника на тъкане на килими са притежавали заселилите се в Мала Азия през XII в. селджукски турци. Неслучайно пътешественикът Марко Поло говори век по-късно за селджукската столица Коня като за център на килимарството. В днешно време този занаят вече не се практикува в много от районите на Турция – например по протежение на целия Черноморски бряг и по-голямата част от Егейското крайбрежие. Сега царството на килимите са безкрайните полета, високите планини и каменните пустини на необятната Анадола.
За направата им се използват коприна, вълна или памук, а понякога и смес от две или повече материи. Срокът, необходим за изтъкаването, е различен, тъй като има килими колкото възглавница, но има и такива, които
могат да покрият четиристаен апартамент
А и за най-сложните килими с апликации се изисква минимум година и половина упорита работа. Цената пък варира от няколко до неколкостотин долара. Но всичко е въпрос на пазарлък – един и същи килим често на две различни места може да струва 100 и 1000 долара. Най-скъпи са старинните екземпляри от османско време – стигат до 50 000 долара.
В зависимост от стила на тъкане в Турция се различават 4 основни вида – килим, карпет, сумак и джиджим. Килимът е най-близък до нашето понятие за черга и е с преплетени разноцветни конци. Карпет се тъче, като се правят един по един възли от копринени, вълнени или памучни нишки. Джиджимът се изработва, като върху обикновен килим от вълна се бродират фигури или нишки. Най-оригинален е сумакът – вероятно пренесен като стил от Иран. Върху него се бродират памучни или копринени редици от митологични животни и геометрични фигури. Сумаците от района на древното хетско царство в Централна Анадола са с избродирани йероглифи, а тези от областта около езерото Ван в Кюрдистан – с пиктограми и мотиви от времето на културата урарту. За добрите сумаци напълно важи старата иранска поговорка, че са “тънки като розов лист, трайни като биволска кожа,
шарени като царска градина и меки като душа”
Украсата им е много различна за отделните райони на Турция. Често това са стилизирани фигури на животни и дървета. Понякога са избродирани първите букви на името на тъкачката, на нейния любим… Цветовете на тези букви означават различни неща – червеното е символ на любов, зеленото – на щастие. В света на исляма, изцяло доминиран от мъжете, животът за “дамите” се свежда до отглеждане на деца, месене на хляб, готвене на люти манджи с овнешко. И тъкането на килими е може би единственият начин те да изразят своята индивидуалност и да покажат пред света поне част от своята чувствителност. Ролята на мъжете в килимарството е да оцветяват различните материи, да поправят килимите и да ги пласират в някой магазин в големите курорти или в Истанбул. И до днес в повечето случаи килимите се боядисват с натурални багри, които се получават от растения, минерали и дори от кравешка урина. Например кафявото се получава от отвара от орехови черупки, жълтото – от лайка или пелин, черното – от нар, и т.н.
Местните килими от различните краища на Турция се транспортират до големите градове и курорти всеки ден. Цели села работят за някои от известните магазини в Истанбул, Измир или Анталия. Но там освен турски се продават и килими от бившите съветски републики Азербайджан, Узбекистан и Туркмения.
Продажбата на килими в Турция е цяла философия на живота
На добрия дилър му е необходим бегъл поглед, за да прецени потенциалния купувач, което е от решаващо значение за цената. Добрите продавачи знаят по няколко думи от всички световни езици. Така японците се посрещат още от вратата с “Коничиуа!”, израелците – с “Шалом!”, а австрийците – със “Servus!”. Понякога търговците в Кушадасъ или Мармарис знаят дори неща от сорта на “Обичам те” от беглите си контакти с някоя българска туристка с романтична и зажадняла за екзотична любов душа. Много от тези дилъри са откровени мошеници, които трупат състояния от продажбата на килими на двойни и тройни цени на наивни туристи. Но дори и излъганите чужденци не могат да не се съгласят, че някои от тези шмекери са достатъчно обаятелни и със своите умения все пак донякъде си заслужават печалбите.
0 Коментара