Мюсюлманките от Нинся-хуейския автономен регион в Китай, където 35% от жителите изповядват исляма, предпочитат искрящи и полупрозрачни забрадки.
Мюсюлманството пристига тук с арабските кервани по Пътя на коприната, преплитайки се с будисjките традиции и с древната култура на кралството Си Ся, оставило уникални императорски пирамиди
Момичето е покрило косата си с искрящ в златисто тюлен шал, обсипан с пайети и поръбен с дълги ресни. Грациозните движения карат атлазената небесносиня туника и обемният панталон да трептят по тялото. Усмивката прави още по-тесни черните очи. Сладкодумният разказ се лее, сякаш е приказка на Шехерезада: „Ислямът дошъл из тези земи със средновековните арабски кервани, следващи Пътя на коприната, и с нашествията на Чингиз-хан. Вярата пуснала корени тук, а в новооформилата се култура се вплели и заварените местни традиции. Така че някои от джамиите ни днес приличат повече на будисjки храмове…”
Екскурзоводката ни развежда из внушителния комплекс в стил Тадж Махал на Етнографския музей край Инчуан, столицата на Нинся-хуейския авнотомен регион на Китай. Музеят проследява историята на мюсюлманската народност хуей, дала половината от наименованието на региона и представляваща днес 35% от жителите му. 62% пък са от преобладаващата и в останалата част на Китай народност хан, а 3% са от други малцинства. Нашата екскурзоводка също е мюсюлманка. Твърди, че спазва верските канони в облеклото. Съгласно местните критерии, разбира се. Видяхме и доста други като нея. Все заметнали блестящи полупрозрачни шалове в ярки цветове – резедаво, оранжево, цикламено, а надолу в туники и панталони в не по-малко сочни оттенъци. Нищо общо с черните забрадки и покривала от по-близкия ни изток.
Жизнерадостни, комуникативни, дейни във всички сфери на живота, мюсюлманските в Нинся не са възпрепятствани от никого да се обличат съгласно вярата си. Имат си и мюсюлмански имена, но ги използват неофициално, само в роднински кръг. По документи
имената им могат да бъдат само китайски
Всъщност повечето съвременни млади хуейки не държат да демонстрират чрез облеклото си своята етническа и верска принадлежност. Предпочитат да се докарват според универсалната световна мода. Из оживените улици в центъра на Инчуан е трудно да се определи коя хубавица от коя националност е. Още повече че освен двете водещи тук етнически групи в региона са представени още… 28.
Все пак дали някое младо и модерно семейство е хуейско или не се познава лесно. Ако майката и таткото водят със себе си две деца, а не едно, значи със сигурност са хуей. „Държавната политика на уважение към специфичните традиции на всеки етнос се изразява в
правото на хуейците да имат две деца
вместо едно, както и да встъпват в брак с две години по-рано от общоприетото – жените на 18 вместо на 20, а мъжете на 20 вместо на 22”, обяснява Ян Шънжуей, зам.-шеф на Комитета по малцинствените въпроси в Нинся. С оглед на религиозните празници хуейците получават и допълнителни почивни дни. Менютата в ресторантите също са съобразени с тяхната кухня и религия.
Свободата на вероизповеданията и уважението към националните традиции са гарантирани от конституцията. Малцина от съвременните китайци са религиозни, но който е, не среща среща пречки.
В село Нацяху по време на молитви в уникалната местна джамия се събират над 1000 души, или една пета от 5-хилядното му население. Тя се смята за 47-а по известност сред ислямските храмове по света. Силуетът й и дори кулата, изпълняваща ролята на минаре, по архитектура напомнят повече будистко светилище… Общо в Нинся-хуейския автономен регион има около 4000 джамии и в тях проповядват към 8000 имами.
Спокойната Нинся не познава етнически напрежения и сепаратистки настроения. Автономният район е най-малкият по площ и население, разположен в северната част на Централен Китай. Тук живеят
само 6.4 милиона души.
0 Коментара