Когато дойде бялата вода

„Чакаш да дойде бялата вода. Най-добре е след голям дъжд. Другите страдат от пороите, ние, грях ми на душата, се радваме. Защото след тях реките полудяват. И ние заедно с тях”, казва моят приятел Сашо – класически екстремал с уклон към водните спортове. Неговата нова страст се казва рафтинг. От една година

сънува само разпенени води

За рафтинга прочел обява, ровил малко в интернет, за да знае все пак нещо, и една събота сутрин се оказал на Червеното кафе пред стадион „Васил Левски”, заедно с още 5-6 начинаещи. Особено бил вдъхновен от едно изречение в мрежата: „Реката трябва да е буйна, опасна и непокорна, така че като се добереш до финала и се обърнеш назад, да ти настръхнат космите по тила.” Това е напълно достатъчно за Сашо и себеподобните му да зарежат почивката в неделя, за да махат до изнемога по едно гребло мокри до кости и – сигурно за да е по-мъчително – на гладно. „Много глупости съм правил, ама това с рафтинга не бях опитвал. Мислех, че единствената разлика с другите водни спортове е, че не си сам и зависиш от другите в лодката. А то се оказа шеметно, шумно и шашкащо. Страхотно. На гребена на вълната.

” Хубавото на рафтинга е, че не изисква специална подготовка, много пътуване или резки промени в работния график. Трябва само да умееш да плуваш и да имаш желание. Отиваш в неделя сутрин, спускаш се по бързеите до обед, вечерта пиеш два аспирина срещу мускулна треска и в понеделник пак може да се правиш на сухар в службата.

Първите рафтъри

са лодкарите в САЩ и Канада, които придружават насечените трупи, пуснати надолу по реката – най-евтиния транспорт. През 80-те години на миналия век спускането с лодки и каяци по бързи вади става мания първо в Америка, а после и в Европа. Тогава се провеждат и първите състезания. Екипировката от набързо стъкмена по любителски става все по-прецизна (и все по-скъпа, обаче то май харченето на пари за поредното хоби е част от цялото преживяване).

„Първият път те е страх, защото не знаеш какво е. Вторият път те е страх, защото знаеш какво е. На третия път се броиш печен. На четвъртия разбираш, че едва сега започва всичко”, казват тези, които са опитали тръпката на бързеите. Преди тръгване има задължителен инструктаж, за да може гребците в лодката и водачът да се сработят и да уговорят основните правила за поведение. Лодката е от специален каучук, гребците седят отстрани на бордовете, а водачът е отзад на кърмата. Първите двама гребци по команда на водача насочват лодката и поддържат темпото. Затова жените ги слагат на по-задни позиции. Всички са длъжни безпрекословно да се подчиняват на командите: „Греби!”, „Стоп!”, „Залегни!”, „Дръж се!”, „Назад!”. Изпуснат ли синхрона помежду си, от спускане по река упражнението се превръща в плуване по река. Което в студената вода не е чак толкова забавно.

„В началото е леко, защото реката е спокойна. После беше бързо, силно и мокро. Не просто мокро, а много мокро. Такъв екшън досега не съм преживявал –

все едно танцувахме по вълните” –

това е най-простото обяснение, което съм чувала за това кое му е хубавото на рафтинга и защо хората отиват пак.

Рафтингът наистина не изисква специални умения, но въпреки това е екстремен спорт с всички възможни рискове. Изненади винаги може да има. Важното е да се спазват основните правила за безопасност. Винаги да се следват указанията на водача. Той най-добре разбира условията по реката и възможните опасности. Понякога водата изглежда спокойна и дори хора с опит може да се подведат и да не видят капаните. Човек трябва да има винаги едно наум. Правилното преценяване на възможностите важи за всички рискови спортове. Спускането с лодка може да бъде изключително уморително занимание. Затова трябва да е съобразено с физическите и здравословните възможности на участниците. Всеки сам си преценява колко може. Когато се налага, трябва да се избират по-леки участъци – удоволствието пак е същото. Заради физическите усилия спускане не се препоръчва на бременни.

Неопренът не е глезотия,

а основна необходимост. Дори и през лятото температурата на водата може рязко да се смени. Нужни са крем срещу слънце, крем за устни, слънчеви очила, евентуално шапка и ръкавици, дрехи за смяна след спускането. Липсата на която и да е от тези дреболии може да развали цялото преживяване. Спасителна жилетка и каската са задължителни и за най-добрите плувци. Както казва Сашо: „Когато инструкторът ни каза с малко странно чувство за хумор, че вероятността от удар и обръщане трябва да се приеме сериозно, ми беше забавно. Когато се обърнахме и си джаснах коляното в един камък, го взех съвсем на сериозно.”

Струма е най-често посещаваното място за рафтинг. Трасето в района на Кресна е около 10 километра, начинаещите минават половината. На места степента на трудност е втора-трета категория от шест възможни. С лодки се спукат още по Искър, Въча, Арда и Янтра. Сезонът е от април до октомври.

„Бъди на гребена на вълната! Ти и реката сте едно цяло. Нейната енергия е твоя. Просто се сливате.” Звучи като мантра, но според Сашо е голата истина. Затова ще отива отново. Затова ще отида и аз.