Кралското градинарско общество представя

Кой може да устои на завладяващия аромат на розите, или да остане безразличен към нежното ухание на теменужките?  “След жените, цветята са най-хубавото нещо, което Бог е дал на света.” Тези думи на Кристиян Диор са красноречиви. Както жените, така и цветята имат нужда от внимание, разбиране и нежна грижа, но пък усилията винаги си заслужават и биват възнаградени многократно. И ако това твърдение може и да е спорно по отношение на жените, то за цветята е напълно вярно. Заниманията с градинарство са радост за очите и лек за душата.

Англичаните добре разбират това и всяка къща в центъра, или предградията на английската столица има свое мини цветно пространство. Ако не е под формата на класическа градина, то ще е висяща отстрани на вратата саксия, или цветно сандъче на перваза на прозореца. В Англия ежегодно се провеждат изложения на цветя и градини, които представят най-добрите стандарти в отглеждането и култивирането им.

Хамптън Корт Палас Флауър Шоу се организира от

Кралското градинарско общество

от 1990-а и е най-голямото цветно изложение в света. Всяка година през юли хиляди посетители от цял свят се стичат в градините на Хамптън Корт Палас – внушителен замък в бароков стил само на половин час път от центъра на Лондон.

Хамптън Корт Палас е построен през 1514-а от кардинал Томас Уолси – ковчежник и съветник на Хенри VIII, който го превръща в своя резиденция. Пет от шестте съпруги на Хенри са живели в двореца и за всяка следваща са правени специални преустройства и подобрения на сградата.

Известен с разточителния си стремеж към показност, Хенри VIII държал на лукса и помпозността и градините на двореца не правят изключение. Те се простират на площ от около 800 акра, от които 750 са паркова територия. Днес екип от 42 градинари се грижи за парковите и градинските пространства. Цветята имат специално място и в кралската хералдика.

Розата е символ на Тюдорите

и именно по времето на Хенри тя става част от герба на Англия. Розата на Тюдорите обединява два символа: червената роза на Ланкастър и бялата на Йорк. „Розата на обединението“, заедно с шотландския символ: магарешки бодил и ирландската детелина са три от символите в герба на Обединеното Кралство и днес.

На входа на изложението ни посреща жива растителна стена с надпис RHS Hampton, на фона на която всеки посетител може да си направи снимка. Компанията – създател на това живо произведение на изкуството се представя на събитието с поредица тематични беседи под мотото Greening Grey Britain, която стимулира озеленяването на лични и обществени пространства. Зелените стени имат отношение към пречистването на въздуха, естествената климатизация на пространството, стимулиране на биоразнообразието, звукоизолация и др.

С удоволствие се впускаме в изследване на пространствата на изложението и първото място, което ни приканва да влезем, е парниковата шатра с растителност от праисторическата ера. Истинско предизвикателство е тази кратка разходка в нетипичните за Лондон 29 градуса на сянка. Под шатрата е поне с 10 градуса по-нагоре, но пък си струва да се види

Wollemia nobilis, съвременник на динозаврите,

кръстосвали земята преди 200 милиона години. Този растителен вид се е смятал за изчезващ докато през 1994 г. катерачът и пътешественик Дейвид Ноубъл го открива в тропическите гори на Нов Южен Уелс, Австралия.

Излизайки от шатрата, се вливаме в потока от хора, изпълнили алеите на дворцовия парк. Градините на изложението са разположени на площ от 34 акра и са разделени на няколко категории: представителни, световни, лайфстайл и концептуални. На централно място е разположена „Палатата на розите“, в която всеки може да открие вида, който най-много му допада според цвят и аромат. Градинарите неуморно разработват актуални видове със специфични характеристики. Eдин от най- изтъкнатите, Дейв Остин, представя тук най- новата разновидност, носеща името на актрисата Джуди Денч.

Тя е с нежен прасковен цвят, устойчива на дъждове, а в описанието на аромата й се отбелязва, че е комбинация от класически чаени нотки с нюанси на киви и прясна краставица.

Розите имат главна роля както на изложението, така и в живота на англичаните като цяло. Официално розата е обявена за любимото цвете на нацията. Ежегодно именно тук се избира „Роза на годината“, която се оценява по няколко критерия. Тази година, след номинации в няколко поредни години, призът бе спечелен от вида „Звездна симфония“.

На алеята на представителните градини обичайно могат да се видят най-изящните предложения, „световните“ представят различни страни с техните растителни и климатични особености, концептуалните са „градини, променящи света“ и най-често са свързани с благотворителни каузи, научни изследвания и др.

Във всяка категория призовете се определят от специално, жури като може да има няколко златни отличия.

Интересно е да се отбележи, че през 2011-а и България участва със своя градина. +359 е проект на българина Христо Йорданов, който използвайки трицифрения телефонен код на България подрежда 359 керамични саксии с типичните за нашата страна цветя. Селекцията от растения е направена

по откъс от „Изворът на белоногата“ на П.Р.Славейков

и включва здравец, мушкато и уникалния мурсалски чай, който се среща само по нашите земи. Това е единственото българско участие на изложението до момента, а след приключването на фестивала саксиите са дарени на различни български институции на територията на Англия, изпратена е саксия дори на кралицата.

Единственото златно отличие в категория “Световни градини“ тази година е присъдено на градината на Чили „Санта Рита“ – градина със съвременен дизайн и средиземноморски привкус.

Регионът Санта Рита е известен с плодородните си лозя и висококачествени вина. Именно такова усещане създава избрания дизайн градински мебели, подредени в конфигурация за дегустиране и споделяне на приятно питие. Акцент тук е яркожълтата стена, а избраните растителни видове са устойчиви на високи температури.

Тази година златните медалисти в категория “Представителни градини“ са няколко.

Градината на “Бизи Лизи”

Несъмнено цветовете са едно от нещата, особено вдъхновяващи при избора на растения за градината, а в тази ярките багри са в изобилие. Това се дължи на използваните от дизайнера шест вариации на цветето познато на Острова с наименованието „Busy Lizzie“ (латинското му име е импациенс, което в превод означава нетърпелив). Родината му е Източна Африка, а у нас цветето е наречено „циганче“ заради ярките си цветове и способността си да вирее навсякъде. Циганчето е предпочитано от градинарите, защото е издръжливо на капризите на времето и на практика може да се отглежда където поискате.

Обичайно цветовете са с къси дръжки и растат близо до земята. Тук, обаче цветовете са разположени по- високо – предизвикателство, което дизайнерът отправя към посетителите и към своите колеги. Предложената разновидност е устойчива и на притеснителните напоследък заболявания, засегнали този растителен вид, така че “това е едно успешно завръщане“, както споделя и самият дизайнер. Използваната в съчетание папратова растителност оцветява пространството в целия спектър на зеленото и е изключително свеж фон за пъстрите цветове на “нетърпеливчето“.

Този проект печели награда и за най- успешна конструкция като предлага уютна беседка, подходяща за следобеден сън, или дори нощувка, а в съседство и беседка с дървен бар, ако прецените, че предпочитате гости в градината пред самотно уединение.

“Най-доброто от 2 свята“ e градина, създадена за въображаема двойка, Джак и Саманта. Всеки от тях обитава градината като й придава собствен облик. Като шеговито намигване към аудиторията тя съчетава два различни стила: традиционен класически и модерен, представени в две еднакви по размер части.

Дървени ъглови пейки и строги геометрични форми в едната част, сгъваеми столчета и маса от ковано желязо в другата. Всяка една от 2-те части включва воден елемент, разработен и представен по различен начин. В класическия вариант в оформен кръг от тухли в цвят охра е поставена висока делва в същия цвят с бълбукаща вода. В другата половина, чиито решения са в съвременен дизайн, водата е разположена в малък квадратен басейн под основното ниво.  Този проект е реализиран от стажанти и студенти в специалност градински дизайн. Младите дизайнери получават задача да проектират 2 пространства с различни параметри и работят заедно с доказали се имена в ландшафтната архитектура и дизайн.

В списъка на представителните градини спечелили сребърни отличия един необичаен дизайн привлича вниманието. В “Градината на мистичните елементи“ сякаш се е приземило извънземно тяло. Сферичната стоманена скулптура, приютила пейка със стъклен плот е дело на белгийския скулптор Уилиам Руубрук. Дизайнерът Лорънс Робъртс намира творчеството му за вдъхновяващо и го кани да работят заедно по този проект.

Резултатът от тази синергия, съчетание между дизайнерско и градинско изкуство, е арт инсталация, която отразява приземяването на метеор. Тук именно усещането за нарушена хармония е въздействащо и контрастира с останалите градини на изложението, чиито търсения са в посока на естетиката и комфорта. Интересни са визуалните ефекти, които двамата дизайнери използват, за да придадат автентичност на картината : “обгорялата“ растителност наоколо, почернелите клони на дърветата и дървената ограда в близост …. За постигане на този ефект е използвана японската техника yakisugi, при която чрез топлинна обработка външния слой на кората на дървото почернява като същевременно става водоустойчива и защитена от вредители.

“Градината на Антон Чехов“, отличена със сребро в същата категория, прави впечатление със семпъл дизайн. Тя пресъздава атмосферата в къщата на писателя в Мелихово, селце близо до Москва, където той е бил официално практикуващ лекар и където е написана пиесата „Чайка“. Малко известен факт е, че Чехов е запален по градинарството и дори споделя в едно писмо до приятеля си Михаил Меншиков “… ако не бях писател, щях да бъда градинар“.

Растенията са типичните за руската провинция: бреза, градинска ябълка, бор, а също и някои медицински растения: сибирски женшен, кантарион, бяла ружа, включени от авторите на проекта като асоциация с официалната професия на писателя. Градината се отличава с изчистени линии: дървената пейка и маса от борови плоскости са единствената оскъдна мебелировка. Те представляват точно копие на мебелите в Чеховата градина, върху масата има самовар, а отстрани е поставена конусовидна купа сено. В брошурата, представяща този проект, е включена снимка на Чехов, седнал на пейката – визия, по която са работили двете дизайнерки Ана Бен и Хана Гарднър, съчетавайки професионалните си изяви в дизайн и градинарство и интереса си към руската култура и литература.

Градините на изложението представляват малки късчета от света и носят своето послание. Тези послания отиват отвъд малките пространства, на които е разположена всяка една от тях. И както твърди Чехов, творецът със скромен начин на живот, оставил силен отпечатък в световната драматургия в една своя сентенция:  На човека са необходими не три аршина земя, не имение, а целия свят, цялата природа, където на воля да може да изяви всички свойства и особености на свободния си дух.

Някои любопитни факти

• 18 месеца са необходими за планирането на едно изложение и около 200 човека технически екип, който работи по сглобяването и разглобяването
• 3 седмици са необходии за построяването на една градина на мястото на изложението.
• Средно около 140,000 човека от цял свят посещават изложението всяка година Най- голям процент посетители са самите британци
• Всички отпадъци се рециклират
• “Фестивалът на розите“ и изборът на „Роза на годината“ се провеждат в рамките на изложението от 1991 г.
• В рамките на изложението се продават повече цветя отколкото където и да било в Обединеното кралство