След изгрев слънце културната столица на Непал – град Бхактапур, постепенно се събужда от дългия си тропически сън. От отворените прозорци долита гласът на държавното радио. Всеки ден в Непал започва с химн, възхваляващ бог Пашупати – официалния покровител на „последното индуистко кралство”, както непалците наричат страната си. Мелодията се разстила над цялата Долина на Катманду, част от която е Бхактапур, и достига до обиталището на боговете Сагарматха („Майката на снеговете”), наричан от тибетците Джомолунгма, а от европейците – Еверест.
Най-оживеното място в града е павираният площад Дърбар скуеър. В началото му са поставени като стражи две каменни скулптури със зловещ израз на лицата. Това са тантрическите божества Бхайрава и Уграчанди. Фигурите им изглеждат толкова живи, че тогавашният владетел на Бхактапур наредил да отрежат ръцете на техния скулптор, за да не може да направи такива шедьоври и в съседните градове Катманду и Патан. Пред скулптурите се стелят тънки струйки пушек от ароматни пръчици –
уханието на небесната любов
Бабички с обеци на носа поднасят на смразяващия кръвта Бхайрава цветя, плодове и ритуално мажат лицето му с лепкав ориз. Според поверието, ако някой изрече лъжа пред Бхайрава, от устата му мигновено ще шурне кръв. На кръста на тантрическото божество виси наниз от черепи. Вероятно това са грешници, неповярвали на предупреждението.
В центъра на Дърбар скуеър върху висок пилон е кацнала бронзовата статуя на крал Бхупатиндра Мала. По времето на Бхупатиндра Мала Бхактапур бил главният град на Непал. В съседство със статуята на краля е Националната художествена галерия, разположена в бившия кралски дворец. Над позлатената порта на двореца има барелеф на богинята Махавайшнави (Кали), чиито десетки ръце са протегнати, сякаш готови да сграбчат някой от посетителите. На Дърбар скуеър се намира и храмът Батсала Деви, който се отличава с интересни барелефи и с огромна бронзова камбана, известна като „Камбаната на лаещите кучета”. Всяка сутрин и привечер звънът й напомня, че е време за поредната пуджа. Тогава всички бездомни кучета се съдират от лай, разчувствани от нейните метални вопли.
Недалеч от Дърбар скуеър е Тачапал тол – правоъгълен площад, заобиколен с високи храмове и къщи от тухли и дърво. По фасадите на сградите са избродирани пана от миниатюрни фигурки на пауни и цветя. В края на Тачапал тол е най-старият храм в Бхактапур – Даттарея Мандир. Той е построен през XV в. и е почитан едновременно от индуисти и будисти. Близо до стените на Даттарея Мандир продавач на плодове крещи с всичка сила, за да го забележат минувачите, а в паузите за почивка избърсва с влажен парцал прахта, полепнала по зарзавата. По карираната препаска на хълбоците личи, че търговецът идва от равнините на Западен Бенгал. Из пазарите могат да се видят
представители на всички 50 народности,
населяващи Непал – мусалами (мюсюлмански преселници от Кашмир), жени от племето гурунги с огромни халки на носовете, червендалести шерпи с кръгли лица, таманги („воини на коне”), считани за наследници на воините на Чингиз хан… Най-многобройната народност в Бхактапур са неварите, изповядващи смесица от индуизъм и будизъм, известна като „неварски будизъм”. Фасадите на неварските пагоди са изпъстрени със скулптури на различни божества и бодхисатви – отказали се от небесното си блаженство будистки полубогове, които са се върнали на земята, за да помогнат на всички живи същества да получат просветление. Неварите полагат специални грижи за възхвала на небесните жители. По улиците на Бхактапур често има пъстри шествия, начело на които вървят музиканти с огромни барабани в ръце. Те свирят и пеят за възхвала на своите божества, като обикалят около ритуалния маршрут на града – т. нар. “Прадакшинапатх” (по пътеката на боговете).
В противоположната на Дърбар скуеър част на града е площадът Талако тол („Площадът на грънчарите”). Талако тол е отрупан с хиляди грънци – от поставки за свещи до гигантски делви. Всеки глинен съд е изработен ръчно. Въпреки това цената на изделията е толкова ниска, че производителите на кисело мляко го продават в глинени панички за еднократна употреба, а не в пластмасови опаковки. Самото кисело мляко се съхранява много трудно. Горният му слой обикновено се изхвърля, тъй като за броени часове върху него се натрупва дебел един сантиметър слой насекоми и прахоляк. Подобно на България
и в Непал киселото мляко е популярно от векове
С него е свързана следната легенда.
В края на XVIII в., след близо 26 години битки и обсади, владетелят на областта Гуркха – Притхви Нараян Шах, покорил цялата Долина на Катманду и за първи път обединил земите на днешен Непал в едно кралство. Веднъж в подстъпите на Катманду той срещнал индуисткия бог Горакх Натх, преоблечен като просещ мъдрец. Както повелява традицията, кралят предложил на мъдреца паница квасено мляко. Просякът отпил от млякото, изжабурил с него устата си, изплюл го обратно в паницата и я подал на краля. Отвратеният Притхви Нараян Шах изхвърлил течността на земята, като опръскал пръстите на краката си с нея. Мъдрецът укорил бъдещия монарх за високомерието му. Той предрекъл, че разлятото по десетте пръста на краката му мляко означава, че династията Шах ще бъде свалена десет поколения след царуването на Притхви Нараян Шах. Убитият през 2001 г. крал Бирендра е точно десетият владетел на Непал оттогава, а според мнозина управлението на сегашния крал Гянендра може да приключи преждевременно под натиска на въоръжените маоистки бунтовници в Непал.
Свечерява се. Едва сега се сещам, че цял ден не съм хапвал нищо. Докато опитвам от френската лучена супа и китайските спагети в ресторантче близо до Талако тол, вече се е стъмнило. С настъпването на мрака улиците на Бхактапур опустяват изведнъж. Кучетата, кравите, просяците и търговците изчезват сякаш вдън земя. Камбанният звън на храма Батсала Деви е прогонил от града дори злите демони и безутешните скитащи духове. Те са се спотаили и не смеят да се покажат, преди някой облак да забули звездите на черното непалско небе. Старинният Бхактапур изглежда заспал от векове. Чуват се само раковините на жреците, които с тях известяват за началото на вечерната служба. Приглася им сакрална музика от вътрешността на храмовете, издига се леко във въздуха, минава през островърхите пагоди, които пробождат облаците, и създава феерична атмосфера за слуха и въобръжението на всеки, който има щастието да я чуе.
0 Коментара